Хилм (Благият нрав на Пророка Мухаммед)
В предния раздел се опитахме да представим нашия Пророк в светлината на милостта на Всевишния и като бляскаво и сияещо огледало, което в най-висша степен отразява милостта и милосърдието на Аллах. Постарахме се да разкажем за умереността на Пророка в милосърдието, произтичаща от висшия му разум, макар и не толкова професионално и в съответствие с пророческото достойнство, но в достатъчна степен, за да дадат някаква представа. В този раздел ще наблегнем на пророческото великодушие и благия нрав, вложен в духа на Господаря на всички творения, които качества са свързани с милостта и милосърдието на Пророка и са част от тях.
Благият нрав на Пратеника на Аллах бил като златен ключ в неговите ръце, с които той отключил и завладял много сърца. Ако Пророка не бил великодушен, може би много безкомпромисни сърца щяха да се сблъскат с твърд отпор, и за разлика от сега, някои щяха да се настроят срещу исляма, а други щяха да се отчуждят от него в резултат на емоционална реакция. Но негативните явления не са се случили благодарение на благия нрав на Пророка и всеки прибягвал до него и приемал исляма. Да, благият нрав на Пророка бил едно от най-възвишените качества, дадени от Всевишния на Неговия Възлюбен. Това пророческо качество също отразявало милостта на Милостивия и Милосърдния. В знамение по този повод се казва: "По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб. Извини ги и моли за опрощението им, и се съветвай с тях по делата! А решиш ли [нещо], уповавай се на Аллах! Аллах обича уповаващите се Нему." (3: 159).
Както става ясно и от знамението, пророческото великодушие се дължи на милостта на Аллах. Ако Пратеника на Аллах бил груб и свиреп, какъвто никога не е бил, всички около него щели да го напуснат. Но милостта на Всевишния Аллах е необятна и затова Той е дарил Своя Пратеник с благ нрав. Тоест Всевишния така съвършено е оформил характера на Пророка и го дарил с благ нрав, че дори и ръцете, които му посягали, не били наранени и вместо тръни докосвали единствено рози. Въобще е немислимо Пророка да е засягал хората, чиито сърца е спечелил и завладял.
Цитираното знамение било низпослано по повод битката при Ухуд. Въпреки че Пратеника на Аллах подробно запознал своите сподвижници с всички тактики и техники, които щели да приложат в битката, някои не схванали точно смисъла на пророческите указания и напуснали постовете си, без да има заповед за това, поради което мюсюлманите временно претърпели поражение. Имайки предвид изхода от битката, това не било абсолютно поражение, но не било и пълна победа.
Мълвата, че Пратеника на Аллах е убит в боя всяла смут и паника в редиците на мюсюлманите. В този ден сред тях имало и хора като Енес ибн Надр, който се обърнал към всички с думите: "След като Пратеника на Аллах е загинал, вие какво чакате още?"161. Тогава те отново се втурнали в боя и някои дали живота си. И без друго това бил пътят. Бойците се втурнали да следват пътя, по който Пратеника на Аллах уж загинал, и да пожертват живота си.
Но ако следваха инструкциите на Пророка, вероятно победата щяла да бъде окончателно гарантирана. Това временно неподчинение се отразило негативно на крайния изход от битката и отежнило положението. Тук нека поспрем за миг и да се замислим: ако начело на тази общност бил не Пратеника на Аллах, а някоя друга личност, как би постъпила тя с онези, които не се подчиняват на заповедите или изразяват несъгласие? Щеше ли да се държи с тях, сякаш нищо не се е случило? И още повече, ако тази личност е техен водач във всяко отношение. Да, хората научавали от него как да постъпват правилно. Стотици пъти през живота си ставали свидетели на това, как Пророка взимал най-правилните решения. Той още в началото ги предупредил да не напускат позициите си. Но те не се съобразили с волята му и понесли тежък удар. В боя паднали много мюсюлмани и се превърнали в мъченици, а почти всички останали били ранени. В тази битка и Пратеника на Аллах ранили по главата, счупили зъба му, а тялото му потънало в кръв. Да, ако някой друг лидер бе на мястото на Пратеника на Аллах, нямаше ли поне да изрази гнева си, или най-малкото да отправи следния укор: "Аз не ви ли казах какво да правите?" В тази твърде деликатна ситуация Коранът предпазил душата на Пророка от осъдителни мисли, като се обърнал към него с вече цитираното знамение.
Ситуацията била твърде деликатна и най-малкият жест или реакция, показана от лидера в тази неспокойна обстановка, щяла да има напълно различен ефект в сравнение с упрек, отправен през мирно време. Положението изисквало да не се демонстрира поведение, което да накърни ничие достойнство и затова Коранът се обърнал към Пророка с думите: "...А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб..." (3: 159). Ала сподвижниците не променили своето отношение към Пророка, те неотлъчно стояли до него.
Неговият морал бил съобразен изцяло с Корана.162 Всъщност в Корана се разказва именно за Божия морал. Не е ли видно, че макар и хората да се възпротивяват срещу Всевишния, Той щедро им дарява благодат. Те Му приписват син и съдружници и още с какво ли не опорочават Неговото име, но въпреки това Всевишния ги дарява с различна благодат. Слънцето всеки ден ни дарява с топлина и светлина, облаците - с дъжд, а земята - със своето богато плодородие. Но хората са твърде неблагодарни и непризнателни към даровете на Всевишния.
Да, хората не се отблагодаряват и не изразяват признанието си дори и за част от тези дарове. Но Аллах, да е славно името Му, е милостив и не ги наказва веднага, не променя Своите принципи за прегрешилите, а непрекъснато дарява и дарява...
Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, също притежавал това божествено качество и морал, поради което бил отражение на качествата и имената на Всевишния Аллах. Ето как го описва Свещеният Коран: "...Към вярващите е състрадателен, милосърден." (9: 128).
И не само той, но и неговият праотец Ибрахим (Авраам) е описан в Корана с благ нрав: "Ибрахим бе състрадателен, умоляващ, каещ се." (11: 75).
Ибрахим, мир нему, бил кротък и мил. Той се притеснявал дори и за хората, които го хвърлили в огъня да не ги сполети нещастие. Отслужвал молитви до зори и се покайвал. В същото време излъчвал и страхопочитание. Той непрекъснато открехвал вратите, които му напомняли за възкресението, и със стенещо сърце се прекланял пред своя Господ.
Пратеника на Аллах сравнявал себе си с хазрети Ибрахим.163 Да, по отношение на благия си нрав и милосърдие той приличал на своя праотец Ибрахим.
Благият нрав е много важно качество на възлюбените от Господа. Човек трябва да проявява милост дори и спрямо онези, които го дебнат с омраза и ненавист. Халладж164 простил на хората, които отрязали ръцете му; през кървавата епоха страдалецът [Бедиуззаман] освен че не проклинал онези, които го изпращали от заточение на заточение и го хвърляли в затворите, се молел те да бъдат напътени. Така той показвал колко висше благо е да бъдеш великодушен. Де и появилите се на белия свят по-късно да бяха осъзнали магията на благия нрав.
Отново да се върнем на темата за Ибрахим, мир нему. Враговете му го хвърлили на кладата, а Всевишния отправил към огъня следната повеля: "О, огън, бъди студен и безопасен за Ибрахим!" (21: 69). Защото преди това Ибрахим изпитвал същите чувства към света около себе си. Той не изразявал гнева си пред хората, нито пък бил неприветлив към тях. Бил милостив. Затова и Всевишния се отнесъл към него по подобаващ начин. И как да стори това, след като Ибрахим, мир нему, следвал морала на Всевишния. Милостивия е едно от имената на Аллах, да е славно името Му! Затова и огънят бил милостив и безопасен за Ибрахим.
Пратеника на Аллах усъвършенствал благия нрав, който наследил от хазрети Ибрахим. В периода, в който разгромил враговете си и разполагал с всички средства, Пратеника на Аллах не изгубил и частица от човеколюбието си. Ако бил решил да накаже виновниците, кой щял да му попречи? Никой. Може би стотици сподвижници като хазрети Омар силно се разгневявали, когато Пророка се натъжавал от някое събитие, и искали разрешение от него да се справят с онзи, който го огорчавал. Но той винаги успокоявал страстите на сподвижниците си и ги поучавал да бъдат снизходителни и милостиви.
Веднъж оклеветили по твърде грозен начин блажената му съпруга, в непорочността на която Пророка бил напълно убеден. Достатъчно било Пророка само да кимне и главите на много лицемери щели да паднат. Сподвижниците щели да сторят това с радост. Ала Пратеника на Аллах дни наред преглъщал като горчива отрова клеветите, които се изричали, проявил огромно търпение и не проронил нито дума. Това продължило до мига, в който Коранът потвърдил непорочността на най-достопочтената сред почтените Аиша Вярната. Всички сподвижници вперили поглед в устата на Пророка и очаквали думите, които щели да се отронят от нея.
Понякога насреща му излизали хора, които демонстрирали грубо отношение и го хулели. В такива ситуации било достатъчно Пророка да помръдне само пръста си и сто саби едновременно щели да се стоварят върху главите на подобни грубияни. Ала той бил решен да посреща всички тези груби отношения с благ нрав. Пророка толкова внимавал да не плаши хората, че когато подавал на някого меч или нож, първо ги слагал в ножница, след което подавал дръжката им. Как е възможно такъв човек да жертва несправедливо живота на други хора?
Пророка бил твърде деликатна личност. Изпитвал силно безпокойство от грубите постъпки на хората около себе си. Но благодарение на благия си нрав той не порицавал подобно поведение и въпреки всичко проявявал снизходителност. Той притежавал широко сърце. Страданията, причинени от болестите и безпокойството, което Пророка изпитвал, били далеч повече от това, което ние сме способни да изтърпим. Той до такава степен се измъчвал, че веднъж Абдуллах ибн Месуд, Аллах да е доволен от него, му рекъл: "Пратенико на Аллах, горещ си като пещ."165 Да, нервната система на Пратеника на Аллах била съвършено развита и той бил твърде чувствителен. Може би едно убождане с игла му причинявало повече болка, отколкото изпитвал пронизаният от стрела човек. Възможно е тази чувствителност да е дадена на Пророка, за да не проявява безразличие, изпълнявайки мисията си. Но както и да е. Смятам, че такава чувствителна личност би изпитвала също толкова голямо безпокойство, ако стане свидетел на грубо поведение. Ако някой друг притежава такава чувствителност, той по няколко пъти на ден ще разрушава всичко около себе си и ще вилнее там, където се намира. Но Пратеника на Аллах не постъпвал така, защото притежавал благ нрав. Трябва да се отбележи обаче, че благият нрав на Пророка също бил в умерени граници. Неверието на безбожника му причинявало дълбоко страдание и той плачел за такъв човек. Правел всичко възможно, за да напъти някого. Но когато трябвало да се приложи дадено наказание, Пророка не отстъпвал от принципите си. Той налагал наказание на всеки, който го заслужавал. Само че нито една от постъпките, които Пророка наказвал, не била насочена против него. Напротив, нямало деяние, насочено срещу него, което той да не е простил.
В духовния живот Пророка постъпвал по същия начин. Той избирал по-трудния път в богослуженето, а на останалите препоръчвал по-лесния. Дори за да не обремени своята умма и за да не се подразбират като задължителни някои богослужения, сиреч т. нар. сунна, той винаги отслужвал тези молитви в дома си. Освен това нямало човек, който да издържи на продължителността на пророческите молитви. Понякога Пророка говеел два последователни дни, без да се храни, което се нарича саум eл-висал. Той вървял самостоятелно по този път, който бил много труден, и единствено той бил способен да го извърви. Всъщност Всевишния Аллах бил опростил неговите минали грехове. Това би трябвало да означава следното: Аллах още в началото е заличил от душата му склонността към греха. Освен това в хадис по повод на Нощното възнесение Пророка сам твърди, че е преминал през душевна операция.166 В хадиса се разказва, че ангелите отстранили от сърцето на Пророка нещо, което твърде вероятно е свързано със страстите. Пратеника на Аллах никога не встъпвал в грях. Въпреки това той се покайвал и молел за опрощение над седемдесет пъти на ден. Преди всичко Пророка бил човек с благ нрав, търсел сметка от собствената си душа и умеел да се самоконтролира. Той със всяка стъпка се извисявал до Всевишния, след което сравнявал предишното си положение от стъпалото, на което се изкачвал, после се покайвал за старото си състояние и се молел за опрощение. Сиреч всеки ден Пратеника на Аллах се покайвал за предишния ден. Самият факт, че такава невинна личност проявила търпение да живее сред хората според мен е достатъчно доказателство за благия нрав на Пророка. Всъщност той неведнъж се е сблъсквал с грубо отношение, но винаги проявявал великодушие.
Бухари и Муслим предават от Ебу Саид eл-Худри следното събитие. Човек на име Зу'л-Хувейсира отишъл при Пратеника на Аллах167, който в този момент разпределял плячката. Мъжът се обърнал към Пророка и с груб тон му казал: "Бъди справедлив, Мухаммед." Ако този упрек бъде отправен към някого от нас, смятам, че ще бъдем дълбоко засегнати и разстроени. А всъщност ние наистина може да постъпим несправедливо. Но личността, към която бил отправен упрекът, била натоварена с пророческа мисия, както и да донесе справедливост на земята.
В този момент при Пророка бил и хазрети Омар, който силно се разгневил от грубото поведение на мъжа, и обръщайки се към Пратеника на Аллах, казал: "Позволи ми да откъсна главата на този лицемер, Пратенико на Аллах."
След като Пратеника на Аллах успокоил хазрети Омар и останалите, които били на същото мнение, той се обърнал към мъжа с думите: "Жалко за теб! Ако и аз не бъда справедлив, кой друг ще бъде?"168
В друг вариант на хадиса се казва: "Ако не съм справедлив, значи ме е сполетяло злощастие и загуба."169
В друго предание, обаче, Пророка се обръща към събеседника си: "Ако не бъда справедлив, значи те е сполетяло злощастие и загуба."170
С други думи "аз съм пророк, а ти си длъжен да ме следваш във всичко. Ако аз не следвам правия път - което е въобще немислимо, - това означава, че ти си в загуба. Защото в такъв случай и ти няма да си напътен..."
Както винаги, Пратеника на Аллах не допуснал мъжът да бъде ликвидиран, защото всецяло бил човек с благ нрав.
Но в този ден, като посочил Зу'л-Хувейсира Пророка не пропуснал да загатне за бъдещите раздори, в които щели да участват хариджитите (разбунтувалите се) и описал как те щели да изглеждат. Да, благодарение на вдъхновението, което получавал от Аллах, Пророка знаел, че в бъдеще тази група ще породи раздори и ще създаде големи проблеми на уммата му. Впрочем още по време на халифата на хазрети Али се случили събитията, за които Пратеника на Аллах загатнал. Голяма част от хариджитите, които въстанали срещу хазрети Али при Нехриван, приличали досущ на гореспоменатия мъж.
Да, Предводителя и в двата свята не изрекъл нито дума против този мъж. Ако само бе кимнал с глава или бе замълчал след предложението на хазрети Омар, този арогантен човек щял да намери смъртта си. Но Пророка действал, както го учел Всевишния Аллах, и не обръщал внимание на подобни невежи хора.
Защото Коранът се обръщал към него по следния начин: "...и страни от невежите!" (7: 199). Не се занимавай с тях, тоест поведението им да не те притеснява. Невежият постъпва грубо. А ти в никакъв случай не си невежа. Тогава отношението ти към тях не може да е като тяхното спрямо теб. Ти притежаваш благ нрав и си великодушен. Със своя благ нрав ти целиш да завладееш сърцата. Всъщност така и станало. Благодарение на благия си нрав Пратеника на Аллах завладял сърцата, дори и на хора, за които никой не се надявал.
Енес ибн Малик разказва следната случка. След завладяването на Хайбер някаква жена опекла агне и сложила в него отрова, след което поканила Пратеника на Аллах, уж за да го нагости. Един от поканените гости на име Бишр, починал веднага, след като вкусил от храната. Станало ясно, че жената е използвала много силна отрова, за да убие Пратеника на Аллах. В момента темата ни не е чудото, което се крие в тази история. Тъкмо когато Пророка взел къс месо и се канел да го сложи в устата си, залъкът му съобщил, че е поръсен с отрова. Тогава храната била прибрана от трапезата, а жената докарали при Пратеника на Аллах. Тя признала вината си и потвърдила, че намерението й било да го убие. Даже в някои предания се разказва, че след като жената била доведена при Пророка и я попитали защо е сторила това, тя дала следния отговор: "Ако наистина си пророк, изпратен от Аллах, би следвало отровата да не ти подейства. Но ако не си пророк, исках да предпазя човечеството от твоето зло."
Сподвижниците поискали жената незабавно да бъде екзекутирана. Но Пратеника на Аллах от свое име й простил. В същото време не казал нищо по повод смъртта на починалия сподвижник Бишр, Аллах да е доволен от него.
Има две предания за края на жената. Първото от тях гласи, че наследниците на Бишр потърсили разплата и я убили. А според второто предание жената повярвала в единния Бог и приела исляма, след което наследниците на Бишр й простили. Приемането на исляма спасило живота й.171
Онова, на което тук искаме да обърнем внимание, е благият нрав на Пратеника на Аллах. Пророка е простил дори и на тази юдейка, която искала да го убие. Какъв красив пример е тази постъпка по пътя към изкачването на върха на благия нрав. Да, благият нрав, който започва да се усъвършенства с пророка Ибрахим, достигнал своя връх в поведението на Пратеника на Аллах.
Ебу Дауд и Несаи предават следното от Ебу Хурейре. Веднъж Пратеника на Аллах изнесъл беседа пред сподвижниците си и се канел да се оттегли в своя Дом на щастието. В този момент се появил някакъв бедуин, дръпнал го за плаща и му казал: "О, Мухаммед, дай ми онова, което ми се полага и качи товара върху двете ми камили. Защото ти не даваш нито от собственото си имущество, нито от имуществото на баща си."
Каква арогантност и невъзпитаност! Това неприлично поведение започва с обръщение с личното име на Пророка, след което продължава в същия тон. Сподвижниците отново били разярени. хазрети Омар с плътен глас казал: "Остави ме да откъсна главата му, Пратенико на Аллах!" Но Пратеника на Аллах се обърнал към сподвижниците си и рекъл: "Дайте на този мъж каквото желае."172 Това силно учудило както хазрети Омар, така и останалите присъстващи.
Подобна реакция след беседа на Пратеника на Аллах, с която той облагородявал чувствата, говори достатъчно добре за характера на реагиращия по този начин човек, и колко коравосърдечен може да е той. Защото беседите на Пророка не били нито като беседите на блажените, нито като беседите на напътстващите. Всъщност подобен непълен и половинчат разказ не ни позволява да усетим блажената атмосфера на пророческите беседи. Но истина е, че в своите беседи Пратеника на Аллах открехвал прозорец към неведомото, откъдето Божието проявление се отразявало в огледалото на съвестта и душата му, а той с един полъх и чрез своята въздействаща сила тласкал слушателите си към духовно извисяване. Да, дори и онези, които слушали беседите му, за кратко време се извисили до най-високите върхове.
Атмосферата около Пророка била силно въздействаща и който се потапял в нея, сякаш достигал равнището на ангелите, преди да се откъсне от тази обстановка. Освен това душите се пречиствали и в тях не оставало дори зрънце зло.
Пример за пречистващо въздействие
Фактът, че нито един от блажените не успял да достигне равнището на сподвижниците, се дължи именно на пречистващото слово на Пратеника на Аллах. Една велика личност, живяла в нашата епоха, казва следното във връзка с тази пречистваща сила: "Винаги си задавах въпроса - защо личности като Мухиддин ибн Араби173 не са могли да достигнат равнището на сподвижниците? Веднъж, когато отслужвах намаз, Всевишния ме дари с благото да падна ничком така, както сподвижниците са падали в своите молитви. Тогава разбрах, че е невъзможно човек да се извиси до равнището на сподвижниците."
Възможно е за тази личност прозорецът да се е открехнал и вероятно му било съобщено, че е паднал ничком също като сподвижниците. Но тук е важен краят. Тази личност твърди, че е готова да замени всичките си молитви за един рекят от този намаз. Ала когато веднъж станах свидетел на това, как един от учениците на въпросната личност отслужваше своя намаз, изпитах срам от своето богослужение. Ето до такива висини се били извисили сподвижниците, слушайки беседите на Пророка. Те винаги отслужвали намаза с присъщата им задълбоченост в молитвата, която ние не сме в състояние да постигнем, дори и в един рекят.
Защото те били възпитавани лично от Пратеника на Аллах. Освен това през онази епоха религията била съвсем актуална и оригинална. Те слушали езана и това им било достатъчно да се развълнуват и разчустват, което траело дълго време... После пред тях слизала Божия трапеза, на която се поднасяли пресни плодове и този път те се зареждали с нова енергия, низпослана от небесата.
Въпреки тази обстановка и атмосфера имало хора, чиито сърца не се размеквали и те си позволявали грубо и арогантно отношение към Пророка. Тази твърде деликатна личност се отнасяла толерантно към подобни хора. Неговият благ нрав бил като океан, в който той стопявал всяка арогантност.
Да, той постъпвал така и оглед и на настоящето, и на бъдещето. Ако бил груб, всички щели да се разотидат от него, както се твърди в Корана. Това означава, че тяхното оставане се дължало на благия нрав на Пророка. Той дошъл не за да убива хората и да разруши обществото, а за да покаже на човешкия род пътя към щастието както на земята, така и в отвъдния свят. Човечеството щяло да спечели вечния живот, вървейки по пътя, посочен от него. Това означава, че в неговата перспектива се криела вечността. И той планирал действията си съобразно това свръхестествено разбиране за време.
Хазрети Халид бил човек, който нанесъл сериозни поражения на мюсюлманите в битката при Ухуд. Ала когато се явил пред Пратеника на Аллах и изразил покорството си, бил посрещнат така, че на следващия ден се чувствал като част от общността на Пророка. Точно в това време имало битка, в която не включили хазрети Халид. Това му причинило дълбоко страдание и той плакал цяла нощ. Този факт достатъчно ясно показва до каква степен хазрети Халид е обикнал Пратеника на Аллах още в първия миг от срещата им.
Сподвижници като Амр ибн Ас и Икриме отначало били сторили много злодеяния на Пратеника на Аллах. Но благият му нрав така ги променил, че по-късно се превърнали в мечове срещу неверието. Ако не се взело под внимание равнището, което те щели да достигнат, въобще не би било възможно тези хора да се приобщят към сподвижниците.
И Ибн Хишам, когото всички знаят. Този сподвижник е брат на Ебу Джехил и тъст на Икриме. Той приел исляма малко преди смъртта на нашия Пророк. Преди този момент ибн Хишам бил един от най-яростните защитници на неверието, и след него отново застанал в челните редици, но вече на страната на исляма. Накрая паднал като мъченик в битката при Ярмук, тялото му било раздробено на късове и той поел към своя Създател... Когато изживявал последните си мигове, Хузейфет ел-Адави решил да му даде вода, но тъкмо в този момент се чул глас. Този немощен глас също молел за вода. Ибн Хишам отблъснал с ръка мяха и с жестове поискал водата да се занесе на ожаднелия. Всички знаят как продължава случката по-нататък. Тъкмо когато изнемощелият мъж се канел да изпие водата, се чул нов глас, който също молел за вода. Жадният мъж също направил жест водата да се занесе на нуждаещия се. Но преди водата да стигне до него той вече бил издъхнал. Когато решили да спасят поне останалите двама и се върнали при тях, те също се били простили с живота, без да сложат капка вода в устата си.174
Самоотверженост... Това е една от отличителните черти на Пратеника на Аллах. Повлияни от това качество на Пророка, сподвижниците също се издигнали в самоотвержеността. Да, той живял, за да дарява с живот останалите и правел саможертви, каквито умът не побира. Сподвижниците му също били като него. Случката, която разказахме по-горе, е само един от хилядите примери в това отношение.
Зейд ибн Сан'ан разказва: "Пратеника на Аллах бе взел пари на заем от мен. Тогава аз все още не бях приел исляма. Дойдох по-рано от уговорения ден и поисках да ми върне заема. Даже му казах: "Вие, синовете на Абдулмутталиб, сте много нехайни към своите задължения." След като чу това, Омар се разяри и рече: "Ти, който си враг на Аллах, ако между нас и юдеите не съществуваше спогодба, знай, че щях да ти откъсна главата. Говори възпитано с Пратеника на Аллах!" Поглеждайки към мен, Пророка се усмихна. После се обърна към Омар и каза: "Дай му дължимото, Омар. И добави още двайсет саа отгоре, защото го уплаши."
Хазрети Омар разказва продължението на тази случка: "След като чух повелята на Пратеника на Аллах, станах. Тръгнах заедно със Зейд ибн Сан'ан, за да му върна заема. Вървейки, изведнъж той ми каза нещо, което въобще не очаквах. Ето какви бяха думите му:
"Омар, знам, че поведението ми силно те раздразни. Но аз забелязах у този човек всички качества, които според Тората ще притежава последният пророк. Само че в един стих от Тората се казва: "Великодушието му ще покрива неговата неграмотност. Натискът на невежите единствено ще увеличава великодушието му." Аз само исках да разбера дали неговото великодушие отговаря на описаното в Тората и затова изрекох тези думи. Сега вярвам, че именно той е последният пророк, описан в Тората, за когото е предвестено, че ще дойде. От този момент нататък аз също приемам и свидетелствам, че той е последният пророк."175
С благия си нрав и със своето великодушие Пратеника на Аллах накарал сърцето на юдейския учен Зейд ибн Сан'ан да се размекне и така станал причина той да приеме правата вяра.
Пратеника на Аллах бил надарен с голямо великодушие и благ нрав. В това отношение никой друг не бил в състояние да достигне равнището му. Но великодушието му също било в умерени граници. Пратеника на Аллах бил снизходителен, когато се отнасяли грубо към него, но ако станел свидетел на несправедливо отношение към другите, той проявявал лъвска ярост и не се успокоявал преди правдата да възтържествува. Който и да бил онеправданият, Пратеника на Аллах постъпвал по един и същ начин. Той изпитвал най-силно безпокойство от нехайството при изпълнението на религиозните задължения, което нарушавало спокойствието му. Това ясно показва колко уравновесена личност бил. Тези две противоположни качества били част от свръхестествените страни на личността на Пророка. За по-голяма яснота по темата ще дадем и няколко примера.
Бухари и Муслим предават от Ебу Месуд Бедри: "Веднъж при Пратеника на Аллах дойде един от сподвижниците. Той се оплака от човека, натоварен от Пророка да води молитвите на онези, които нямаха възможност да посещават месджида. Този имам отслужвал твърде дълго сутрешните молитви. Сподвижникът каза на Пророка следното: "Пратенико на Аллах, заради този човек вече нямам желание да посещавам джемаата, защото той твърде много удължава молитвите."
Като чул тези думи, Пратеника на Аллах се ядосал, сключил вежди, качил се на минбара и рекъл: "хора, вие отегчавате останалите! Който от вас води молитвите, нека ги отслужва по-кратко, защото сред вас има болни, възрастни и нуждаещи се..."176
Той лично се придържал към този принцип, водейки молитвите. В зависимост от случая понякога водел по-продължително молитвите, но понякога, съобразявайки се със състоянието на джемаата, приключвал бързо отслужването на намаза.
Пратеника на Аллах обичал много Муаз ибн Джебел. Но веднъж се оплакали от него, че водел твърде дълго нощните молитви. Като чул това, Пратеника на Аллах отново се ядосал и обръщайки се към сподвижника, когото много обичал, казал: "Ти да не всяваш раздори, ти да не всяваш раздори, ти да не всяваш раздори?"177
По време на една от битките Усаме ибн Зейд, назначен за командир на конницата, убил противников воин, който потвърдил пред него, че приема исляма. Помислил си, че вражеският боец е сторил това от страх. Според друго предание мъжът бил изрекъл и засвидетелстващите думи. Всъщност ако само е признал, че приема вярата, той не е станал мюсюлманин. Но, ако е изрекъл засвидетелстващите думи, то тогава той сторил това от страх. Хазрети Усаме разсъждавал именно така, но когато на връщане разказали за случилото се на Пророка, Предводителя и на двата свята незабавно наредил Усаме да се яви пред него. Подложил го на разпит и сподвижникът разказал случката, без да скрие нищо. След като го изслушал, Пратеника на Аллах толкова се ядосал, че започнал непрекъснато да повтаря: "Да не би да си разрязал сърцето му и да си го погледнал?" Даже толкова много повтарял тези думи, че хазрети Усаме изпитал силно тягостно чувство от това и казал: "Дано да не бях мюсюлманин и да не бях чул тези думи."178 Ала Усаме израснал в прегръдките на Пратеника на Аллах и бил обичан от него също като хазрети Хасан и хазрети Хусейн.
Веднъж Ебу Зер засегнал Билял с думите: "Сине на тъмнокожата жена!" Билял се почувствал огорчен от тези думи, отишъл при Пророка и със сълзи на очи се оплакал от Ебу Зер. Пратеника на Аллах се ядосал и отправил към Ебу Зер следния упрек: "У теб още има следи от безпросветността."179
В малък спор между хазрети Омар и хазрети Ебу Бекр Омар накърнил чувствата на Ебу Бекр, след което Пророка разговарял с Омар и така хазрети Ебу Бекр получил възмездие. Ала Пратеника на Аллах обичал много и хазрети Омар.
От този и от други подобни примери разбираме, че благият нрав на Пратеника на Аллах бил балансиран, както и останалите му качества. Да, както във всяко едно отношение, и в този случай Пророка олицетворявал правия път. Той проявявал голяма толерантност и великодушие към грубите постъпки спрямо себе си, но когато се погазвало чуждото право, Пророка бил безкомпромисен. Той лично разговарял с виновника, независимо кой е той, и отсъждал в полза на онеправдания.
161 İbn Hişam, Sire, 3/88.
162 Müslim, Müsafirun, 139; İbn Mace, Ahkam 14; Müsned, 6/91.
163 Buhari, Enbiya, 24, 48; Müslim, İman, 272.
164 Хусейн ибн Мансур Халладж (ок. 858-922) - първият мъченик на суфизма. Станал е известен с фразата "Аз съм Истината". Според убеждението на Халладж съществува само Единният, а множеството е само отражение на целостта. Единният е Бог, а светът и човекът се сливат с Него и затова е редно и задължително индивидът да изрича: "Аз съм Истината". Човек притежава всички божествени качества, както и Бог притежава всички човешки качества, а вселената е едно цяло. Концепцията на Халладж за единение с Бога била възприета като ерес от ортодоксалния ислям, понеже така той възвестявал своята божественост, поради което го екзекутирали.
165 Buhari, Marda, 3, 13; Müslim, Birr 45; Müsned, 1/381.
166 Müslim, İman, 261; Nesai, Salat, 2; Buhari, Tevhid, 37.
167 Вероятно този мъж бил монголец, защото ето как е описан в книгите по сияр - житията на Пророка: "Беше кръглолик с хлътнали очи и изпъкнали скули, имаше вид на сплескан щит."
168 Müslim, Zekat, 142; Buhari, Edeb, 95, Buhari, Menakıb 25, Müsned 3/56.
169 Müslim, Zekat, 148.
170 Buhari, Edeb, 95; Menakıb, 25; Müslim, Zekat, 142.
171 Buhari, Hibe, 28; Ebu Davud, Diyet, 6.
172 Ebu Davud, Edeb, 1; Nesai, Kasame, 24.
173 Мухиддин ибн Араби (1165-1240) - изтъкнат ислямски философ и мистик, живял в Андалусия, а по-късно в Дамаск. Ибн Араби развил суфисткото учение за единното начало на битието (вахдeт eл-вуджуд).
174 Müstedrek, 3/242.
175 Suyuti, el-Hasaisü'l-Kubra, 1/26; İbn Hacer, el-İsabe, 1/566; İbn Kayyim el-Cevziyye, Zadü'l-Mead, 1/59; Müstedrek, 3/604.
176 Buhari, İlim, 28, Ezan, 61, Edeb, 75.
177 Müslim, Salat, 179; Nesai, İftitah, 71; Buhari, Edeb, 74.
178 Müslim, İman, 158; İbn Mace, Fiten, 1.
179 Buhari, İman, 22.
- Създадено на .