Пророкът, изпратен като милост

Едно от измеренията на висшия разум на Пратеника на Аллах е неговото милосърдие и състрадателност. В неговата състрадателност и милосърдност се крие и дълбоко проникновение. Нашият Пророк е единственият на земята, който олицетворява милостта и милосърдието на Всевишния Аллах. Той използва като еликсир въздействието на тези две блажени качества и така е завладял сърцата на хората. В действителност не съществуват други критерии, които да накарат масите да уважават една личност, освен състрадателността, милосърдността, грижливостта, откровеността и искреността. Ето че благодарение на своята грижливост и превъзходни качества Пратеника на Аллах максимално добре е преценил, че милосърдието и състраданието са отделни измерения на висшия му разум, което се смята за един от доводите за неговото пророчество.

Всевишния Аллах, да е славно името Му, го изпратил като милост за световете. Да, той бляскаво отразявал милостта на Всевишния. Пророка сякаш е бил като извор сред пустиня, от който блика бистра вода, и като реката на изобилието Кевсер. Който грабвал стомната си, директно идвал край този чудотворен извор, за да утолява жаждата си. От гледна точка на своето милосърдие Пророка е бил като реката Кевсер, понеже отворил обятията си за всички. Всеки, който желае, може да се облагодетелства от него.

Благодарение на превъзходния си висш разум Пророка е превърнал милостта, заложена в природата му, в път от светлина, който да отведе нуждаещите се от милосърдието му към Рая. Който се потопи в магическата атмосфера на тази светлина, се издига високо. Да, "милостта" била вълшебен ключ в ръцете на Пратеника на Аллах. Именно с него той отключвал покритите с ръжда и плесен сърца, за които се смятало, че са безнадеждни, и във всяко сърце запалил огъня на вярата. Да, този златен ключ бил предоставен на личността със златен дух и златно сърце - на Пророка Мухаммед Мустафа, Аллах да го благослови и с мир да го дари! Защото той бил единственият достоен сред хората да притежава този ключ. Да, Аллах винаги поверява работата на способния. Всевишния е сътворил сърцата на хората и е поверил ключа, който ще ги отключва, в ръцете на Предводителя и на двата свята.

Да, Всевишния Аллах е изпратил Пророка като милост за световете и той балансирано и равномерно е разпределял тази милост. Балансираността в милосърдието е също много важно.

Крайностите в милосърдието

Както във всички случаи, така и по отношение на милосърдието, се стига до крайности. Примери за злоупотреба с милосърдието може да се открият в идеите и действията на масонските групи. Те са ярка илюстрация в това отношение - от една страна, говорят за хуманизъм, който не е балансиран, а от друга, не се интересуват от вярващия и набожния. Да, ако имаха възможност, щяха да удавят в чаша вода мюсюлманите и набожните хора. Обичта им обхваща единствено тях самите и мислещите като тях. Всъщност тя не е тази, която ние познаваме, не е искрена, а се основава единствено на интересите. Ала милостта на Предводителя и на двата свята е била пълноценна и е течала в правилна посока. Тя обгръщала не само хората, а и всички творения. Продължава да ги обгръща и до днес.

Вярващите се облагодетелстват от милостта, която Пратеника на Аллах е олицетворявал. Защото той е бил състрадателен и милосърден към вярващите (Коран, 9: 128). Бил е искрен, благ и много милосърден. Освен вярващите, безбожниците и лицемерите също са облагодетелствани от милостта на Пратеника на Аллах. Дори и Джибрил се е облагодетелствал от неговата милост.126 Забележете колко е безбрежна тя - гледайки към пророческата милост, дори и сатаната се надявал на опрощение.127

Милостта, която той е въплътил в себе си, не е била предназначена само за отделни хора и отделни общности. Също така той не е злоупотребил с милосърдието, както някои правят.

Заблудата за хуманизма

Факт е, че днес някои кръгове се скриват зад хуманизма, за да заблуждават хората. Всъщност каква е разликата между такъв хуманизъм и отровната змия, която се приближава до човека, за да го ухапе? Обичта на Пратеника на Аллах не е била от този вид и в никакъв случай не бива да се съпоставя с подобно разбиране за обич. Да, ислямското разбиране за обич се отличава по своята специфика. Както и в останалите положения, тя е балансирана и съобразена едновременно и със земния, и със задгробния живот.

Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е отправил послание за любов на земята и е обгърнал цялото човечество и цялата Вселена със своята безгранична любов. Но както вече споменахме, неговата безбрежна състрадателност и милосърдие не са били само идея, която остава написана върху страниците на книгите, напротив, неговите идеи са били реализирани за кратко време и са били изповядвани пълноценно. Всъщност няма нито една пророческа идея, която да не е осъществявана. Той изцяло е бил човек на действието.

Пратеника на Аллах най-искрено и най-откровено е олицетворявал всеобгръщащата и безгранична милост като идеал, извиращ от сърцевината на битието, поради което волята му се изпълнявала. Например, проповядвайки състрадателност към животните, той разказвал поучителни и конкретни примери, свързани с темата. Следните две притчи, разказани от Пратеника на Аллах, са незабравими примери в това отношение:

"Аллах, да е славно името Му, опрости греховете на една паднала жена и й отреди място в Рая, а повод за това бе някакво куче. Кучето бе застанало до кладенец, изплезило език, и дишаше ускорено, понеже жаждата го бе изтощила. Точно в този момент оттам мина жената, видя състоянието на животното и се смили над него. Свали колана от кръста си, завърза го за обувката си, с която изкара вода от кладенеца, и напои жадното куче. Така жената спаси кучето от явна гибел. Ето че това състрадание на жената към кучето стана повод за опрощението на греховете й и Всевишния Аллах й отреди място в Рая."128

Другият пример, предаден от Пратеника на Аллах е в противоположна посока:

"Жена влезе в Ада заради коте. Тя нито хранеше котето, нито го пускаше навън, поради което то умря от глад. Това бе причината тази жена да бъде хвърлена в Ада."129

Пратеника на Аллах е дошъл с мисията да оповести на хората посланието, свързано с тази необятна милост. Той е извор, от който блика сладка вода. Който потопи съзнанието си в неговия извор, прозира в него милостта. А който пие жива вода от неговата ръка, постига вечността в духовно отношение.

Жалко! Де да бяха осъзнали значението и цената му онези, които волю или неволю стояха край този извор на изобилието.

Искам да дам няколко конкретни примера, за да не звучи абстрактно това, за което говоря. Но преди това няма да мога да отмина следното положение:

Пророка е бил съвършен във всичко

Упражнявайки дадена професия, някои хора напредват много в своята област, но изостават значително в останалите области.

Например един военачалник или военен, колкото и високо да се издигнат в кариерата, понякога в други сфери на живота не биха успели да проявят разбиране, чувствителност и състрадателност дори колкото един овчар. Нещо повече, понеже природата на такъв човек е станала сурова с времето, възможно е той да няма и капка състрадание. Защото професията му включва и отнемане на човешки живот, което в известна степен води до притъпяване на чувствата и след време той може и да не страда затова, че е отнел човешки живот.

Даден политик може да владее до съвършенство политическите похвати. Но е възможно в същото съотношение да се е отклонил от справедливостта и да е ощетил хората. Тоест възможно е да е напреднал много в политическата си кариера, но да е изостанал също толкова много в справедливостта и правдивостта. От една страна, в дадена сфера на живота човек може да се изкачва стремително нагоре, но от друга, може да е изпаднал на дъното.

Също така човек, който е понесен от течението на позитивизма, на всяка цена държи в основата на всичко да стои опитът и експериментът, но вие виждате, че сърцето и чувствата на такъв човек не са се развили въобще и е обеднял духовно. Има и такива, които в интелектуално отношение са се издигнали подобно на покорилите върховете на Еверест, но в духовен аспект сякаш са потънали на дъното на Мъртво море.

Има хора, които се опитват да обясняват всичко чрез материята, и умът им сякаш е преминал в очите им. Такива хора оглупяват пред логиката на откровението и като че ли са слепи за нематериалното.

Както се подразбира и от тези кратки пояснения, има хора, които са постигнали много в дадени области, но са твърде изостанали в някои отношения, имащи жизненоважно значение. Тоест противоположните качества, заложени в човешката природа, като че ли си противодействат. Когато дадено качество се развива и усъвършенства, другото се притъпява и изостава.

Но при Пратеника на Аллах положението е съвсем различно. Той е бил превъзходен воин, но същевременно е притежавал необятно милосърдие. Владеел е политиката, но също така е притежавал човечност и състрадателност. От една страна, отдавал е значение на опита и експеримента, а от друга, е следвал пътя на духовното съвършенство.

В битката при Ухуд могат да бъдат открити ярки примери в това отношение. Помислете само, в тази битка е паднал чичото и млечният брат на Пратеника на Аллах хазрети Хамза, когото Пророка обичал много. Освен това тялото на хазрети Хамза било разкъсано на парчета.130 Пак в тази битка синът на леля му Абдуллах ибн Джахш е раздробен на късове.131 В битката при Ухуд Пратеника на Аллах получил рани както по главата, така и по тялото си, и счупили зъба му.132 В момент, в който враговете му яростно и гневно го нападнали и полагали всички усилия да го убият, той, който е най-възвишеният от всички, бил силно притеснен, опасявайки се, че ако пролеят човешка кръв, Всевишния Аллах ще ги погуби, и отправил следната молитва към Всевишния: "Всевишни, прости народа ми, защото те не ме познават."133 Забележете какво възвишено разбиране за състрадателност! Пророка нито е осъдил, нито е проклел онези, които се стремели да го убият, а се е молел за тях.

До завземането на Мекке нямало злодеяние, което враговете на Пророка да не са му сторили. Помислете само, бойкотират действията ви, гонят ви от дома ви и ви изоставят сред пустинята, след което издават сурови заповеди, окачени на стената на Кябе, които гласят: "Забранява се търгуването по пазарите с онези, които сме изгонили, както и да се взимат жените им за съпруги или да им се дават жени за съпруги..." Принудени сте да живеете при тези твърде тежки условия в пустинята цели три години. Дори и близките ви са лишени от възможност да ви помагат и сте принудени да водите съществуването си, хранейки се с треви и корени... Деца и възрастни не издържат и умират от глад. Не срещате и капка човечност и разбиране. И отгоре на всичко ви изгонват от собствената ви страна. Дори и в местата, където са ви изгонили, не ви оставят на спокойствие. Тайно зад гърба ви плетат интриги около вас и опасността продължава да тегне над главите ви. По-късно се биете с тях. В битката при Бедр, при Ухуд, в сражението при Рова. Постоянно ви притесняват. Даже сте лишени от изконното си право да посещавате Кябе. И още повече, принудени сте да приемете тежките условия, включени в договора [от Худейбие], и ще се върнете обратно, след което Всевишния ще ви дари с огромна благодат и вие ще завземете Мекке, предвождайки голяма войска, и ще станете владетел. Как бихте се отнесли към същите тези хора? Бихте ли изрекли следните думи, както е постъпил Пророка: "Вървете си, всички сте свободни, днес нито един от вас няма да бъде порицан." Ако не ни бе дал такъв пример, лично аз в никакъв случай не бих се отнесъл по такъв начин към подобни хора. Предполагам, че почти всеки един от вас ще се съгласи с мен. Когато Пророка влизал в Кябе, пришпорвайки коня си, на гърба си той носел ризница, на главата му стоял шлем, в ръката си държал меч и колчанът му бил пълен със стрели, но въпреки това Пратеника на Аллах и в този случай бил еталон за милосърдие. Обърнал се към жителите на Мекке и ги попитал: "Какво отношение очаквате от мен?" А те му отвърнали: "Ти си най-достойният сред достойните. Очакваме единствено достойно отношение от теб."

И той постъпил, както пророк Юсуф (Йосиф) постъпил с братята си, изричайки: "Днес вие няма да бъдете порицани. Аллах да ви прости, Той е Най-Милостивия, Милосърдния."134

Той винаги е бил предвидлив и е взимал мерки. Няма втори човек като него, който, от една страна, да е бил предвидлив, а от друга страна, да е очаквал резултата единствено от Аллах.

Преди да тръгнат към Бедр, Пратеника на Аллах проверил сподвижниците си. Всеки един от тях бил като зареден експлозив. Толкова много били заредени с енергия, че всеки се чувствал способен сам да се бори с противниковата войска. Думите на Саад ибн Муаз най-ярко изразяват чувствата на сподвижниците в този миг: "Ти отиди до Берк eл-Гима, Пратенико на Аллах. Нито един от нас няма да изостане."135 Саад ибн Муаз продължил: "Поискай душите ни и сме готови да ги дадем, Пратенико на Аллах. Пред теб е имуществото ни, вземи колкото искаш и го дай на когото поискаш, Пратенико на Аллах."136

Войската била готова. Всеки боец изпитвал същите чувства като Саад ибн Муаз. Но въпреки всичко Пратеника на Аллах предприема мерки и прави бойна подготовка преди сражението. След това вдига ръце към Всевишния и от сърце отправя молитви към Него. Той толкова се е отдал на Всевишния по време на тази молитва, че не е усетил кога е паднал плащът му. Хазрети Ебу Бекр, който в този момент наблюдавал Пророка, се доближил до него, наметнал плаща отгоре му и казал: "Спри, о, Пратенико на Аллах. Аллах в никакъв случай няма да те натъжи. Молитвите, които отправи, са достатъчни."137

Да, единствено Пророка, който бил съвършен във всичко, притежавал качеството да бъде предвидлив и същевременно да бъде всеотдаен на Всевишния.

Милост за световете

Както споменах и в началото, Пратеника на Аллах олицетворявал милостта, от която се облагодетелствали всички - вярващи, безбожници и лицемери. Вярващият се облагодетелства от тази милост, защото Пророка е казал: "Аз съм по-близък за вярващите от самите тях." Всъщност, позовавайки се на Корана, някои тълкуватели казват следното: "Пратеника на Аллах е по-скъп за вярващите от собствените им души." Но и двете тълкования са близки по смисъл. Ние го обичаме повече от себе си. Пратеника на Аллах е обичал не по-малко хората, които изпитвали благоговение пред него, защото е бил най-големият човеколюбец сред хората.

Това е разумна обич. Дори и да извира от чувствата, разумът и логиката надделяват в нея. Ако бъде събудена, тя се задълбочава и човек започва да търси Пратеника на Аллах навсякъде, както Меджнун е търсел своята Лейля. И всеки път, когато спомене името на Пророка, той изпитва болка. За него живот без Пророка е живот, преминал в раздяла. Затова той стене като ней.

Да, Пратеника на Аллах е по-близък до нас от душите ни. И как да не е, ние често биваме подтиквани към злодеяния от душите си. Ала Пратеника на Аллах бил милосърден, състрадателен, човечен към хората и се грижел единствено за нашето благоденствие и благополучие. Той бил олицетворение на милостта на Всевишния Аллах. В такъв случай, разбира се, че ще бъде по-близък до нас от душите ни.

Той казвал: "Аз съм по-близък за вярващите от самите тях." Ако искате, прочетете следното коранично знамение: "Пророка е по-близък за вярващите от самите тях, и съпругите му за тях са като майки. И роднините според Книгата на Аллах са по-близки едни за други при наследството, отколкото вярващите и преселниците, освен ако направите благодеяние за своите приятели. Така е предписано в Книгата." (33: 6). Пророка прочитал това знамение и после казвал: "Който остави имущество, то е за близките му, но който остави дългове и се спомине, те са за мен."138

Този пророчески хадис е изречен във връзка със следния случай.

Веднъж докарали починал човек. Трябвало е да се отслужи заупокойна молитва за мъртвия. Пратеника на Аллах попитал: "Този човек има ли дългове?" А присъстващите там отвърнали: "Да, Пратенико на Аллах, има много дългове." След като чул този отговор, Пратеника на Аллах казал: "Вие отслужете заупокойна молитва за него, аз не мога да отслужвам молитва за задлъжнелия." Но от това се засегнал дълбоко и самият той. След този случай било низпослано горното знамение. По-късно, когато Пророка се сдобил със средства, казал: "Аз съм неговият закрилник. Който има да взима от него, да дойде при мен."139

Пратеника на Аллах е милост, понеже е по-близък за вярващите от самите тях. Неговата милост ще бъде вечна.

Той е милост и за лицемерите. Благодарение на неговата милост лицемерите не получили наказание на този свят. Те посещавали джамиите, сливали се с мюсюлманите и се облагодетелствали от всички техни права. Но Пратеника на Аллах не ги разобличавал. Той знаел вътрешно какво изпитвали. Даже споменал имената им пред Хузейфе, Аллах да е доволен от него.140 Според преданията, знаейки за това, хазрети Омар следвал Хузейфе и не отслужвал заупокойната молитва, която Хузейфе не отслужвал.141

Въпреки всичко ислямът не ги разобличил. Те били сред мюсюлманите и категоричното им неверие се превърнало в съмнение и колебание относно вярата. Така радостта им от живота не била напълно помрачена. Защото е немислимо човек, който е убеден, че ще изчезне след смъртта, да изпитва радост от живота. Но ако отрицанието му се трансформира в колебание и той си зададе въпроса дали има живот след смъртта, в такъв случай е вероятно животът да не се превърне изцяло в страдание. Ето от тази гледна точка Пратеника на Аллах в известна степен бил милост и за лицемерите.

Неверникът също се е облагодетелствал от милостта на Пратеника на Аллах. В древността Всевишния унищожавал възпротивилите се срещу Него и отричащите Го народи, но с идването на Пророка Мухаммед Аллах спрял масовото погубване. Следователно хората били спасени от това наказание. Това е милост за неверниците на този свят.

Във връзка с това положение Всевишния Аллах се обръща към своя Възлюбен със следното знамение: "Но Аллах не ще ги мъчи, докато си сред тях, и Аллах не ще ги мъчи, докато молят за опрощение." (8: 33).

Да, с идването на нашия Пророк Всевишния отменил масовото унищожаване. Иса (Исус), мир нему, казва следното на своя Господ: "Ако ги измъчваш, те са Твои раби..." (5: 118). Но забележете колко високо е ценен Пророка Мухаммед при Аллах. Той му казва: "Но Аллах не ще ги мъчи, докато си сред тях..."

Това означава следното. Аллах няма да ги накаже, докато ти си сред тях, докато името ти се споменава на земята, тоест докато хората следват твоя път, Аллах не ще ги погуби.

Друго доказателство за това, че неверниците са облагодетелствани от милостта на Пратеника на Аллах, е следния пророчески хадис: "Аз съм изпратен като милост, а не да искам проклятие."142 Сиреч, Аллах ме изпрати като милост за всички. Аз не съм дошъл да проклинам и да искам проклятие, за да бъдат сполетявани хората от беди и нещастия. Затова Пратеника на Аллах настойчиво и упорито се е молел да бъдат напътени дори и най-свирепите врагове на исляма.

Джибрил също се е облагодетелствал от милостта на Пратеника на Аллах. Веднъж Пратеника на Аллах попитал Джибрил: "Коранът и за теб ли е милост?" Джибрил отвърнал: "Да, Пратенико на Аллах. Защото в началото и аз не бях сигурен за своя край. Но когато бе низпослано знамението: "Спусна го довереният Дух [Джибрил]", и аз се почувствах в сигурност."143

В друг хадис Пратеника на Аллах казва: "Аз съм Мухаммед, аз съм Ахмед, аз съм Мукаффи - последният пророк, аз съм Хашир (сплотяващия). [След мен ще настъпи Съдният ден, друг пророк не ще се появи. Аллах ще гледа делата на хората пред мен]. Аз съм пророк на покаянието и на милостта."144

Вратата на покаянието е отворена до свършека на света. Защото Пратеника на Аллах е пророк на покаянието и това положение е валидно до края на света.

Когато виждал някое дете да плаче, Пророка също сядал до него и започвал да плаче с него. Когато чувал майка да стене, вопълът й стигал до сърцето му. Ето хадис, предаден от Ебу Хурейре, който е ярък пример за пророческата състрадателност: "Аз започвам да кланям намаз и искам да отслужвам тази молитва по-продължително време. После чувам детски плач и понеже знам какво би изпитала майка му, когато го чуе, бързо отслужвам молитвата."145

Пратеника на Аллах дълго отслужвал молитвите намаз. Особено допълнителните молитви намаз продължавали толкова дълго, че сподвижниците на Пророка не били способни да издържат на продължителността им. Ето, той започва да отслужва молитвата си с това намерение, но по време на намаза чува детски плач и приключва бързо отслужването на молитвата. Защото през онова време и жените се присъединявали към джемаата - общността от вярващи, които отслужвали молитвата зад Пратеника на Аллах. С мисълта, че майката на плачещото дете може да е сред отслужващите молитвата, нашият Пророк бързо приключвал намаза с намерението майката да се успокои. Пророка бил еталон за състрадателност във всяко отношение. Плачът на дете му причинявал страдание и го карал да заплаче. Но въпреки необятната си състрадателност той бил умерен във всичко. Например тази негова впечатляваща състрадателност никога не му е попречила да прилага религиозните закони. Каквато и да била формата на наказанието, той винаги го прилагал.

Един от сподвижниците на име Маиз дошъл при Пратеника на Аллах и му казал: "Пречисти ме, Пратенико на Аллах." Пророка се обърнал по гръб към него и рекъл: "Върви и се покайвай за греховете си." Но Маиз бил настоятелен. Искал на всяка цена да се пречисти и след като за четвърти път повторил молбата си, Пратеника на Аллах попитал: "От кой грях да те пречистя?" Маиз отвърнал: "От прелюбодеянието, Пратенико на Аллах."

Маиз бил женен. Поради това наказанието, което заслужавал, било смърт. Предводителя и в двата свята като че ли искал този назидателен пример да се запомни до свършека на света и попитал намиращите се около него: "Този човек луд ли е?" "Не, Маиз е човек с ума си." - отговорили сподвижниците. Пратеника на Аллах отново попитал: "Дали Маиз е пиян?" Сподвижниците го погледнали и отново отговорили: "Не, Маиз не е пиян."

Въз основа на това Пратеника на Аллах заповядал на хората около себе си следното: "Вървете и му приложете наказанието..."

Маиз бил закаран на някакъв площад и щели да го убият, замервайки го с камъни. По едно време той изпитал болка и се опитал да избяга. Но някой го застигнал, ударил го по главата с костта, която държал в ръката си, след което Маиз безжизнено се стоварил на земята. После разказали за случилото се на Пратеника на Аллах. Той не успял да сдържи сълзите си и казал: "Да бяхте го оставили. Може би щеше да се отрече от думите си." В това време един от сподвижниците рекъл за Маиз: "Той разкри сторения тайно грях и умря като куче." Пратеника на Аллах чул тези думи и със строг тон казал: "Злословите за своя брат. Заклевам се в името на Аллах, Маиз така силно се бе разкаял, че ако това покаяние бе разпределено между грешниците по цялата земя, щеше да обгърне всички."146 Въпреки всичко Пророка бил умерена и уравновесена личност. Да предположим, че Маиз се бе съживил и отново застанал пред него със същото признание, без колебание той пак щеше да приложи закона на Всевишния...

Мъж от рода Бану Мукаррин наказал робинята си с бой. Плачейки, жената отишла при Пратеника на Аллах. Нашият Пророк извикал при себе си господаря й и му казал: "Ти неправомерно си я бил. Или я освободи, или я остави да си ходи."147 Да, ако наказанието за този несправедлив бой остане за Съдния ден, там възмездието е още по-сурово. Следователно боят трябва да се заплати със свобода, за да не се заплати после с влизане в Ада.

Децата

Състрадателността на Пророка към собствените му деца била още по-различна. Той често отивал при семейството, в което кърмили сина му Ибрахим, взимал го в прегръдките си и дълго го милвал.148

Веднъж Акра ибн Хабис видял Пратеника на Аллах да прегръща и милва хазрети Хасан и хазрети Хусейн, и казал: "Аз имам десет деца, но досега не съм целувал нито едно от тях." В отговор на това Пратеника на Аллах рекъл: "Който не проявява милост, няма да види милост."149

Пратеника на Аллах е казал: "Имайте милост към земните обитатели, за да имат милост към вас обитателите на небесата."150

Според друго предание Пратеника на Аллах отговорил така на Акра: "Какво мога да сторя аз, ако Аллах е лишил сърцето ти от чувството за милосърдие."151

Пратеника на Аллах бил състрадателен както към роднините си, така и към своите близки и далечни приятели.

Достопочтената ни майка Аиша разказва:

"Саад ибн Убаде се беше разболял. Пратеника на Аллах посети своя предан другар. При него бяха дошли и някои от сподвижниците. Тежкото състояние на Саад ибн Убаде така повлия на Пророка, че той не се сдържа и заплака. Неговият плач накара и останалите да заплачат. И за да не се правят погрешни изводи от натъженото му състояние, Пророка каза: "Аллах не наказва заради проливането на сълзи и изпитването на тъга в сърцето. Но наказва ето заради това." И посочи езика си."152

Да, Аллах не наказва заради проливане на сълзи, напротив, заради сълзи, пролети с определено намерение, дори отменя наказанието. В друг хадис Пратеника на Аллах казва: "Има очи, които няма да горят в адския огън. Това са очите на човек, който плаче, изпитвайки страх от Аллах, и очите на онзи, който нощем будува по пътя на Аллах."153

Това са очите на набожния и бдящия. Очите на хора, които през нощите се отдават на богослужения и проливат сълзи, а денем като лъвове се борят с неверието, сиреч очите на истинските вярващи. Всъщност и сподвижници на нашия Пророк се представят в такава светлина. През нощите те се отдавали на богослужения подобно на духовниците, а през деня смело се борели, служейки на идеала.

Когато Осман ибн Маз'ун починал, Пратеника на Аллах отишъл да го види. Той бил един от славните сподвижници на Пророка, с когото Пратеника на Аллах се побратимил. Пророка плакал много за покойния си сподвижник и пролял толкова сълзи, че сякаш изкъпали тялото на мъртвеца. В този момент една от съпругите на Пророка казала: "Отлетя като птица към Рая." А Пратеника на Аллах със строг тон отвърнал: "Въпреки че съм Пратеник на Аллах, аз не знам това, а ти откъде научи, че ще влезе в Рая?"154 Да, той бил умерена личност. Състрадателността и сълзите на Пророка не му пречели да поправя грешките. Плачейки, Пророка прегръщал човека, когото обичал като свой брат и го обливал със сълзите си, но това не му попречило да поправи съпругата си в този момент. Признателността е едно, а правото е съвсем друго нещо. Той всяка седмица посещавал гробовете на мъчениците, паднали в битката при Ухуд, но не казвал, че са "отлетели за Рая". Дори да възкликнем: "Но ако и те не влязат в Рая...", правилото не се променя.

Не е ли достатъчно доказателство за възвишената състрадателност на Пророка това, че той отдавал огромно значение на хората, които покровителствали сираците? Пратеника на Аллах казал: "Ето така ще бъдем в Рая аз и покровителстващия сирака..." и свил пръстите си в юмрук. Така той подчертавал колко е близък с онзи, който се грижи за сираците.155

Сякаш с това Пророка искал да каже: "В Рая никой не ще застане между мен и онзи, който покровителства и се грижи за сираците."

Състрадателност и към животните

Състрадателността на Пратеника на Аллах обгръщала и животните. Вече стана дума за това как някаква жена била наказана с адския огън заради една котка и как блудницата спечелила Рая, давайки вода на жадното куче. Тук искам да разкажа за още един случай и да приключа с темата.

Връщали се от война. По пътя спрели да почиват, а в това време някои от сподвижниците видели птиче гнездо, в което имало малки птиченца, взели ги и започнали да ги милват. В този момент долетяла майката и след като видяла рожбите си в ръцете им, започнала да издава тъжни писъци и да кръжи около гнездото. Когато Пратеника на Аллах научил за това, силно се ядосал и заповядал незабавно да сложат птиченцата в гнездото.156 Да, неговото милосърдие обгръщало и животните. Всъщност Аллах не бе ли укорил един от предишните пророци заради някакъв мравуняк?

Волно или не, този пророк изгорил мравките, след което Бог го укорил.157 Следователно, възможно ли е Пратеника на Аллах, от когото научаваме за тези събития, да постъпва по друг начин? Освен това, по-късно от неговата умма ще се появят личности, които ще бъдат окачествявани като "хора, правещи път и на мравките". Понеже тези хора слагали звънци на краката си и така се разхождали. Намерението им било насекомите да не попадат под краката им и да бягат от тях, чувайки шума на звънците. Господи, каква дълбока и каква всеобхватна състрадателност и милосърдие! Да, дори и мравките не били лишени от пророческата милост. Дали е възможно тези хора, които не стъпкват дори и мравка, да потискат останалите? Не, не е възможно такива хора съзнателно и целенасочено да постъпват несправедливо.

Веднъж, когато Пророка бил в Мина, сред камъните се появила змия. Сподвижниците веднага я обкръжили, но тя успяла да избяга. Пратеника на Аллах, който наблюдавал отстрани случващото се, казал: "Тя се спаси от вашето, а вие от нейното зло."158 Тук Пророка окачествява като зло и намерението на сподвижниците. Защото унищоженото, дори и змия да е, заема място в екологичното равновесие. Ала едно неправомерно унищожаване ще наруши това равновесие и ще нанесе щета, която трудно би била компенсирана. Унищожаването на насекомите за някои селскостопански цели всъщност е престъпление от гледна точка на екологичното равновесие. По-странното е, че днес тези престъпления се извършват в името на науката.

Ибн Аббас разказва: "Тръгнахме за едно място с Пратеника на Аллах. По пътя видяхме човек, който бе завързал овца и се канеше да я заколи. Мъжът бе застанал пред животното и точеше ножа си. Пратеника на Аллах се обърна към него с думите: "Няколко пъти ли искаш да убиеш това животно?"159 В известен смисъл това бе укор към този човек."

Абдуллах ибн Джафер, Аллах да е доволен от него, разказва: "Пратеника на Аллах заедно с още няколко сподвижника влезе в една градина. В края й стоеше кльощава камила. След като забеляза Пророка, животното започна да пролива сълзи. Предводителя и в двата свята веднага отиде при нея. Постоя там известно време, след което извика при себе си стопанина на камилата и със строг тон го предупреди добре да се грижи за нея."160

Пратеника на Аллах, който е изпълнен с милост, надхвърляща многократно обичта и състраданието на днешните хуманисти, бил умерен в милосърдието и не изпадал в крайности благодарение на висшия си разум.

Да, той никога не проявявал търпимост спрямо злодеянията, бидейки толерантен, и никога не е давал повод за злодеяния и грях. Пророка ясно осъзнавал, че проявяването на състрадателност към човек със зла и коварна душа е нарушаване на правата на хиляди невинни хора. С болка на сърцето искам да кажа, че днес проявите на несправедливост от този характер се допускат повече от когато и да било. В близкото минало станахме свидетели на това, докъде бе докарана страната ни благодарение на снизходителността към анархистите, към враговете на предците ни и историята ни, и това все още се наблюдава, макар и частично. Ако обичта и състраданието не се прилагат балансирано, това може да има тъжни последствия както за отделния индивид, така и за обществото. Но що се отнася до Пратеника на Аллах, и в този аспект не може да се посочи нито едно събитие, което да носи отрицателен характер.

Да, той толкова много обичал хората, че бил готов на себеотрицание заради тях. Призивите към него в някои знамения на Свещения Коран са ярко доказателство за това. В Корана се казва: "Не погубвай себе си от скръб по тях [о, Мухаммед], ако не повярват в това послание." (18: 6). И без това Пратеника на Аллах не се ли бил оттеглил в пещерата, след като пророческото вдъхновение започнало да обладава душата му? Първото си откровение Пророка получава именно там. Следователно той обичал хората и се посветил на това дело.

Всъщност и разбирането на Пророка за джихада произтича от неговата милост. В земния живот хората може и да понесат някои загуби, по причина на джихада, но в отвъдното ще спечелят много повече награди, в сравнение с които земните загуби са незначителни. С меча си Пратеника на Аллах проправял пътища към Рая. Това също е едно от измеренията на неговата милост.

Търпението на Пророка

Благодарение на висшия разум на Пророка търпението се е превърнало в една от най-характерните му черти. Чрез пророческото търпение били достигнати огромни върхове. Колко корави сърца и ледени души се стопили и били напътени от търпеливия Пророк. Ебу Суфян, Икриме и още много други като тях... Ако той не бил толкова търпелив, би ли било възможно тези хора да приемат исляма?

Да, Пратеника на Аллах е милост за световете. А неговата умереност в милосърдието е друго доказателство за висшия му разум.

126 Kadı İyaz, eş-Şifa 1/17.
127 Semerkandi, Tanbihü'l-Gafilin (Terceme) 1/94.
128 Buhari, Enbiya 54; Müslim, Selam, 153.
129 Buhari, Musakat, 9; Müsned 2/507.
130 Buhari, Maрazi, 23.
131 İbn Hişam, Sire 3/103.
132 Buhari, Maрazi, 24; Müslim Cihad 100; İbn Hişam, Sire, 3/84.
133 Buhari, Enbiya, 54; Müslim, Cihad, 104, 105; Müsned, 1/380.
134 İbn Hişam, Sire 4/55; İbn Kesir el-Bidaye, 4/344.
135 Müslim, Cihad 83; İbn Hişam, Sire, 2/266; İbn Kesir, el-Bidaye 3/322.
136 İbn Kesir, el-Bidaye, 3/322.
137 Müslim, Cihad, 58; İbn Kesir, el-Bidaye, 3/322; Müsned 1/32; İbn Hişam Sire 2/279.
138 Müslim, Feraiz, 14.
139 Müslim, Feraiz, 14, Buhari, İstikraz, 11; Müsned 3/311.
140 Buhari, Fezailü'l-Ashab, 20; İbn Esir, Üsdü'l-Рabe, 1/468.
141 İbn Esir, Üsdü'l-Рabe 1/468.
142 Müslim, Birr, 87.
143 Kadı Iyaz, eş-Şifa, 1/17.
144 Müsned, 4/395; Müslim, Fezail, 126.
145 Buhari, Ezan, 65; Müslim, Salat, 192.
146 Müslim, Hudud, 17, 18, 19, 20, 22, 23; Buhari, Hudud, 28; Müsned, 1/238, 2/450.
147 Müslim, Eyman, 31, 33; Müsned 3/447.
148 Buhari, Fezailü'l-Ashab, 63.
149 Buhari, Edeb, 18.
150 Tirmizi, Birr, 16.
151 Buhari, Edeb, 18; Müslim, Fezail, 64; İbn Mace, Edeb, 3; Müsned, 6/56.
152 Buhari, Cenaiz, 45; Müslim, Cenaiz, 12.
153 Tirmizi, Fezailü'l-Cihad, 12.
154 Buhari, Cenaiz 3; İbn Mace, Cenaiz, 7; Müsned 2/335.
155 Buhari, Talak, 25, Edeb, 24; Müslim, Zühd, 42.
156 Ebu Davud, Edeb, 164, Cihad, 112; Müsned, 1/404.
157 Buhari, Cihad, 153; Müslim, Selam, 147.
158 Nesai, Hac, 114; Müsned, 1/385.
159 Müstedrek, 4/231, 233.
160 Suyuti, el-Hasaisü'l-Kübra, 2/95; Heysemi, Mecmeu'z-Zevaid, 9/9.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.