Проницателността на Пророка Мухаммед
За да бъде почитан от последователите и привържениците си и за да се превърне в уважавана и доверена личност, лидерът трябва да намира решение на личните, семейните, социалните, икономическите, политическите и всички останали проблеми в обществото, което ръководи. Той получава признанието на обществото в зависимост от разрешаването на тези проблеми и бива уважаван, обичан, възхваляван, тачен и запомнен за вечни времена. Именно такъв лидер бил Пророка Мухаммед, който бил способен да разреши проблемите на цялото човечество.
Възможно е върху някои хора да се оказва натиск чрез насилствени методи за разрешаването на проблемите като гнет и различни наказания, изпращане в изгнание, лишаване от граждански права, малтретиране, вкарване в затвора, изтезаване и мъчение, следене чрез тайните служби, сплашване и държавен терор. Но с подобни средства не е възможно да се разреши нито един проблем. И не само че не е възможно, но това може да усложни още повече положението и да доведе до деформации в обществото. Следователно това не е пътят за решаването на проблемите. Дори и да има хора, които смятат, че по такъв начин проблемите могат да се решат, това е механизъм, който поражда нови проблеми. Може да се каже, че това е омагьосан кръг. От една страна, се решават дадени проблеми, но от друга страна, въобще не се осъзнава, че възникват нови. Веднъж попадне ли се в такъв кръг, докато не се излезе от него, всеки опит за спасяване на положението ще води до затъване още по-надълбоко. Ала Пророка Мухаммед Мустафа, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е решавал с лекота всички проблеми, без да попада в омагьосан кръг, без да упражнява насилие и терор, без да оказва натиск, без затвор, вярвайки, че човешката съвест е свободна, и като проявява уважение към човека.
Ако и вие успеете да вникнете в същността единствено на тази негова черта, без да обръщате внимание на останалите му свръхестествени качества и на чудесата, на които е бил способен, несъмнено ще изречете: "Мухаммед е Пратеник на Аллах." Да, Пророка Мухаммед е Пратеник на Аллах. Ако той не е бил Пророк, как е щял да разреши проблемите на своето време? Ала той се е появил сред хора, които непрекъснато създавали проблеми, предизвиквали свади, всявали раздори, влизали в конфликти помежду си, тънели в заблуда и мрак, били диви, свирепи и безмилостни. И Всевишния Аллах го натоварил с мисията да напъти тази общност. Както става ясно от следното коранично знамение: "Ако бяхме низпослали този Коран върху планина, щеше да я видиш смирена, разцепена от страх пред Аллах. Тези примери ги даваме на хората, за да размислят." (59: 21) Пророка Мухаммед бил натоварен с такава мисия, че ако тя е била възложена на планините, те щели да се превърнат в прах и пепел. Да, задачата му е била толкова тежка. Защото Аллах му възложил да напътва една твърде дива, примитивна и заблудена общност. И той е констатирал всички проблеми, след което се е заел с решаването им. Благодарение на него хората постигнали щастие и покой.
Пророка е изградил идеалното общество, което може да се срещне единствено в книгите на утопистите. Ето например Държавата на Платон, Утопия на Томас Мур и Градът на слънцето на Томазо Кампанела... Сякаш всички те са написани в търсене на утопичното общество, което Пратеника на Аллах е изградил. Ала Пророка Мухаммед още преди векове е създал на практика това общество, и то без да допуска недостатъците, които са налице в гореспоменатите трудове, и е изградил личности, сравними единствено със звездите на небето, които били еталон за идните поколения. Който е следвал пътя им, е постигнал вътрешна хармония. Днес отново обръщаме внимание на този факт, вярваме, че епохата на сподвижниците не е утопия и очакваме светлото бъдеще.
Ако Пратеника на Аллах не бил решил проблемите на хората от онази епоха, как е щяло да бъде възможно сред тях да се появят сподвижниците, които се смятат за гордостта на човечеството? Без съмнение, това не би било възможно. Но дали Пратеника на Аллах е решил всички тези проблеми само със собствения си ум? Това също е невъзможно. Всевишния Аллах дарил Пророка с висш разум, благодарение на който той с лекота решавал всички проблеми. Висшият му разум е едно от доказателствата за неговото пророчество. Впрочем това стои в основата на нашата тема.
Сега ще се опитаме да дадем няколко примера в тази връзка.
1. Спорът около хаджер-ул есвед" (Черния камък)
В онази епоха хората се обръщали към Мухаммед, мир нему, във връзка с най-различни проблеми. Тогава бил ремонтиран храмът Кябе. Хазрети Мухаммед също е участвал в ремонтирането му. Дошъл ред хаджер-ул есвед да бъде сложен на мястото му. Но възникнал горещ спор кое племе да направи това. Пратеника на Аллах успял да разреши спора и така предотвратил назрелия конфликт между племената. Той постлал на земята парче плат, сложил върху него хаджер-ул-есвед, после извикал при себе си вождовете на отделните племена и родове, помолил всеки от тях да хване плата, след което занесли камъка до мястото му и Пророка лично го положил на мястото му.
Тук няма да се спираме подробно на този въпрос, но от посочения пример става ясно, че Пратеника на Аллах притежавал висш разум още преди да бъде натоварен с пророческата мисия.
Когато бил около двайсет и пет годишен (тогава все още не бил удостоен с пророческата мисия, нямал достъп до вечността, не получавал знанието си от Аллах, и не бил удостоен откровението), дори и тогава Мухаммед, мир нему, завладявал сърцата на хората, отсъждайки правилно. Когато влязъл през вратата на Кябе, езичниците от племето Курайш радостно извикали: "Това е Мухаммед Честния, съгласни сме той да реши спора."317 С неговото идване проблемът бил решен. Да, без да размишлява дълго, без да чака, без да търси съвет от никого, Пророка Мухаммед разрешил проблема с лекота. Това било лесно за него и никой не му се противопоставил. Защото поискали от него да реши спора и той го решил, без да дава повод за конфликти, и всички останали доволни.
През целия си живот Пророка нито веднъж не направил нито крачка назад. Защото благодарение на висшия си разум той много добре осмислял посланията на Всевишния Аллах. Висшият му разум цъфтял като роза, която пораждала усмивки по мрачните лица на хората. Тайните на величието, известни на Пророка, не се изчерпали никога. Да, хората винаги се обръщали към него и той никога не ги връщал натъжени и огорчени, а решавал проблемите им. Общността, от която Мухаммед, мир нему, произлязъл, всявала само раздори и създавала проблеми, а той ги решавал един по един.
Преселението (хиджрет) било сред основните проблеми. Освен това имало и редица трудности, свързани с битките, примирията, материалните облаги, разпределянето на плячката и др. Ако тази личност не била способна находчиво да излиза от всички сложни ситуации, няма съмнение, че изострянето на конфликтите между племената, които лесно се разпалвали и изпитвали удоволствие от това да водят кавги, щяло да бъде неизбежно.
2. Разпределянето на военните придобивки след битката при Хунайн
Пратеника на Аллах раздал плячката и трофеите, придобити в битката при Хунайн, на онези, които искал да бъдат спечелени за исляма. Това породило интриги сред ансарите (мединските помагачи) и особено сред по-младите. Да, младите ансари не могли да преглътнат това разпределение и рекли: "Кръвта им още капе от мечовете ни, а плячката се дава на тях." Убаде ибн Сабит отишъл при Пратеника на Аллах и му разказал какво се говори сред ансарите. Пророка го попитал какво той мисли по въпроса, на което Убаде отвърнал: "И аз съм един от тях." Положението било твърде критично. Трябвало незабавно да се намери изход от ситуацията, защото въпросът не търпял отлагане.
Пратеника на Аллах решил и този проблем благодарение на висшия си разум.
Пророка свикал събрание само за ансарите. Освен тях други не били допуснати. Начинът на провеждане на събранието и думите на Пророка така повлияли на ансарите, че когато той ги попитал: "Не искате ли, когато всички се връщат по домовете си с овце, кози и камили, вие да се върнете с Пратеника на Аллах?", те заплакали от радост.318 Зад способността на Пророка да се справя с лекота дори и с най-тежките проблеми не бива да се търсят загадъчни и необясними сили. Защото той бил Пророк. Тук ще си позволя отново да припомня нещо: Мухаммед, мир нему, се появил сред хора, които всявали раздори, били лицемери и двуличници. Проблемите в обществото били твърде много и той всеки ден се сблъсквал с труднорешими въпроси. Ала Пророка, както се изразява и Бърнард Шоу, ги решавал с лекота. Вижте какво казва Шоу: "Днес, когато проблемите се наслагват един върху друг, човечеството се нуждае от Пророка Мухаммед повече от всякога." Бърнард Шоу сякаш бил омагьосан от умението на Пратеника на Аллах с лекота да решава всички проблеми. С тези думи той признава един факт. Иска ми се това признание да бе отворило очите му за истината. Защото все пак е изпитвал достойни чувства към нашия Пророк. Имайки предвид, че чувствата ни към Ебу Талиб са същите, смятам че ще бъда извинен за тази благосклонност.
3. Проблемът с Хиджрета
Хиждрата породила сериозни трудности. В Медине дошли толкова хора, колкото било населението на града. Но благодарение на висшия разум на Пратеника на Аллах мухаджирите (меккенските преселници) преминали успешно през трудностите при преселването както в Абисиния, така и в Медине, без да изпадат в материална нищета. Същевременно се стигнало до големи социални промени. В интерес на истината нито едно преселване в световната история не е приключило с подобен успех, какъвто Пратеника на Аллах е постигнал по време на тези преселвания. Но как Пророка Мухаммед е решил двата големи проблема? Тук ще се опитаме да дадем отговор на този въпрос.
Медине бил малък град, а населението му се занимавало основно със земеделие. Затова пазарите на града били завладени изцяло от юдеите. Жителите на Мекке разбирали от търговия, но било трудно да се конкурират с юдейските търговци, понеже възможностите им били твърде ограничени. Къде и как щели да търгуват? Те оставили в Мекке цялата си стока и всичко, което имали. Освен това с всеки изминал ден броят на преселниците се увеличавал и числеността на населението значително нараствала. Къде щели да се настанят прииждащите хора и с какво щели да се препитават? Жителите на Медине били бедни. Всички тези проблеми се наслагвали един върху друг и Пратеника на Аллах трябвало да ги реши. Хората му имали доверие. Той щял да реши всички проблеми с лекота. Така и станало.
Още с пристигането си в Медине Пратеника на Аллах побратимил ансарите и мухаджирите. Той вдъхнал в сърцата им такова чувство на братска обич, че всички се чувствали по-близки дори от истински братя. Дори имало случаи, когато си оставяли наследство един на друг. Ансарите разделили цялото си имущество, половината от което дали на мухаджирите. Ето един впечатляващ пример в това отношение.
Пратеника на Аллах побратимил Саад ибн Раби и Абдуррахман ибн Ауф. Тяхната близост била толкова голяма, че едва ли би могло да се посочи друг пример за такова братство. Веднъж Саад ибн Раби, Аллах да е доволен от него, хванал за ръката Абдуррахман ибн Ауф и му рекъл: "Братко, вие дойдохте тук, оставяйки цялото си имущество в Мекке. Ти нямаш жена, а аз имам две съпруги. Погледни ги добре и си избери едната. След това аз ще се разведа с нея, за да я вземеш за жена."
Абдуррахман ибн Ауф със сълзи на очи отвърнал: "Братко, нека да са ти честити съпругите. Ти ми покажи пътя към пазара, на мен това ми е достатъчно."
След време Абдуррахман ибн Ауф, Аллах да е доволен от него, вече бил в състояние да издържа семейство и се оженил. Това било израз на деликатност и проява на уважение към чувствата на хората, в чийто дом е живял.319
При наличието на такъв сговор могат да се решат всички проблеми. Братската атмосфера, която завладяла Медине, щяла да се разпространи по целия свят.
а) Великодушието на ансарите и скромността на мухаджирите
Веднъж при Пратеника на Аллах дошли група мухаджири. Сред тях нямало нито един от ансарите. Възникнала интересна ситуация. Защо дошли само мухаджирите, без да поканят никого от ансарите? Поискали позволение от Пророка и му разказали за целта на идването си.
"Пратенико на Аллах - казали те, - ние се преселихме тук в името на Аллах. Намерението ни е да бъдем редом с теб по пътя на Всевишния. Но нашите братя ансарите ни обсипват с такива грижи, че се страхуваме да не изчерпим на земята благодатта, която ни се полага в отвъдното. Нека нашите братя ансари да ни позволят вече сами да се грижим за себе си и да им се отплатим. Ние сме им задължени и това много ни притеснява."
Когато изричали тези думи, мухаджирите плачели. Пратеника на Аллах също заплакал. Може би тази картина е накарала дори и небесните обитатели да заплачат. Това било един вид среща на великодушието и скромността. Никога преди това подобно нещо не се било случило.
След като Пратеника на Аллах извикал при себе си ансарите и им разказал за случилото се, те единодушно възразили. За тях приемането на подобно предложение означавало да отсекат част от себе си. Защото ансарите силно се били привързали към своите братя мухаджири и раздялата с тях им се струвала равна на смъртта.
Скоро след това ансари и мухаджири се събрали при Пратеника на Аллах. Всички плачели горчиво. Въпреки че живеели в един и същ град и най-малко пет пъти дневно се виждали в месджида, ансарите преживели много тежко мисълта, че мухаджирите желаят да напуснат домовете им. Да, едните били въплъщение на великодушието, а другите - на скромността. Мухаджирите взели думата и рекли: "Пратенико на Аллах, ние се преселихме в името на Аллах и дойдохме в Медине. Изоставихме домовете си и се откъснахме от родния си край пак в името на Аллах. Единствената ни цел е да прославим религията. Но нашите братя ансари се погрижиха за нас повече от необходимото. Опасяваме се да не се възползваме още на земята от благодатта, която ни се полага в Сетния ден. Пратенико на Аллах, ние не успяхме да убедим своите братя ансарите. Молим ти да го сториш от наше име. Нека да ни позволят вече да живеем самостоятелно, да не ни дават от прехраната си, да престанат да се грижат за нас. Ние сме им задължени достатъчно много."
Всички се разчувствали и плачели. Пратеника на Аллах също се просълзил. Той се обърнал към ансарите и им рекъл: "Вашите братя - мухаджирите - казват, че полагате прекалено много грижи за тях, което ги кара силно да се притесняват. Казват, че целта им е да спечелят благоволението на Всевишния, но ги е страх, че грижите ви към тях могат да се окажат сериозна пречка за това, защото те искат безвъзмездно да служат на Аллах."
Ето, Пратеника на Аллах вдъхнал в сърцата им братска обич и те сякаш били омагьосани от нея. В тази историческа среща страните стигнали до следното решение: мухаджирите щели да обработват земите на ансарите и да се грижат за градините им срещу заплащане. Така те щели да изкарват сами прехраната си, да живеят в самостоятелни домове и повече нямало да бъдат задължени никому. По този начин ансарите им подавали ръка. Ансарите пак си оставали ансари, а мухаджирите - мухаджири.320 Благодарение на братските взаимоотношения, които Пратеника на Аллах създал, проблемът с преселниците до голяма степен бил решен.
Вторият проблем бил свързан с търговията. Пратеника на Аллах видял, че търговията в Медине е в ръцете на християните и юдеите и за да разчупи този монопол, заповядал на мюсюлманите да открият свой отделен пазар.321 От този момент нататък мюсюлманите започнали да търгуват само помежду си.
От една страна, така мюсюлманите щели да овладеят търговските умения и да създадат свой самостоятелен пазарен център, а, от друга страна с това се слагало край на монопола на друговерците. Новият пазар бил изграден и мюсюлманите започнали да търгуват помежду си. Историците отбелязват следното: "След кратко време юдеите вече не били в състояние да търгуват в пазарите на Медине." Да, вече никой не бил в състояние да се конкурира с мюсюлманите в търговията. Това било и желанието на Всевишния Аллах. Мюсюлманинът не трябвало да се подчинява и да бъде асимилиран... Да, Аллах, Да е славно името Му, не може да се смили над вярващите, ако те са изгубили самоличността си, ако получават нареждане от останалите, ако други се разпореждат с тях, ако търсят спасение от чуждите, ако просят помощ от някого. Вярващият трябва да е самият себе си, да се крепи сам, да просперира сам, да се справя сам, да има собствен поглед върху нещата, да има свое становище, да живее според личните си убеждения и на всяка цена да запази идентичността си. В Медине Пратеника на Аллах успял да постигне именно това.
б) Първата конституция
Още с пристигането си в Медине Пратеника на Аллах разпространил декларация.322 Юристите я определят като "Конституцията на Пророка Мухаммед". Повечето от клаузите , които се съдържат в Хартата за правата на човека и в Гюлханския хатишериф323, фигурират в тази декларация. Да, Пророка признал правата на християните и юдеите и по този начин сплотил жителите на Медине. Така той успял да ги привлече на своя страна, откъсвайки ги от вечните си врагове като византийците, сасанидите и курайшите. Дълго време юдеите щастливо и спокойно живели под покровителството на мюсюлманите. Един от най-големите врагове на мира и реда в онова време в Медине, отявленият лицемер Убай ибн Селул изразява опасенията си пред курайшите с думите: "Идването на Мухаммед в Медине и проповядването му на исляма не представлява основна заплаха за нас. Истинската опасност се крие в това, че той привлича на своя страна християните и юдеите в борбата срещу езичеството. Ето от това трябва да се страхувате най-много."
В системата и "Конституцията на Пророка Мухаммед" се предвиждало мирно съжителство, в резултат на което мюсюлмани и юдеи живели спокойно и в разбирателство в течение на дълги години, докато този мир не бил нарушен по независещи от тях причини. В редица случаи дори юдеите се обръщали към Пратеника на Аллах да реши проблемите им.
Да, в книгите по хадис има сведения, че евреите отивали при него за справедливо решение в случаи, свързани с кражби, отмъщение и прелюбодеяние. Оттук става ясно, че макар и да били свободни сами да решават вътрешните си проблеми, те се обръщали към мюсюлманите, понеже ги смятали за по-справедливи, особено Пратеника на Аллах. Този свещен извор на справедливост, който в бъдеще щял да се превърне в източник за решаване на проблемите на цялото човечество, още тогава показал, че е предопределен за това.
Да, проблемът с преселението бил решен с един замах и мюсюлманите в мир и спокойствие търсели начин да се отворят към света.
4. Проблемът с битките
Воденето на битки също представлявало проблем. Първоначално Пратеника на Аллах се сражавал срещу племето си, после с юдеите от Медине и околността, а по-късно и с Византийската и Сасанидската империи. Той бил заобиколен от врагове, които непрекъснато му създавали проблеми. Но Пророка Мухаммед ги решавал с лекота.
а) Тактиката в битката при Ухуд
Тук не се спирам нито на стратегията в битката при Рова, нито на славния героизъм на участвалите в битката при Муте, нито пък на подвизите на конницата в битката при Ярмук. В случая ще обърна внимание на положенията, възникнали в битката при Ухуд и как Пратеника на Аллах взел най-точните решения, анализирайки внимателно и задълбочено ситуацията. В битката при Ухуд за пръв път редиците на мюсюлманите били разбити. Опазил ме Господ, никога не бих си позволил да кажа, че истинският мюсюлманин бил победен. Не бих използвал и думата поражение. Първо трябва да се отбележи, че тази битка протекла по волята на Всевишния, защото срещу мюсюлманите стояли военни и политически гении като Халид ибн Велид и Амр ибн Ас. В бъдеще те щели да разбият немалко вражески сили, въпреки че тогава имали нещастието да се сражават в редиците на езичниците. В бъдеще те щели да станат сподвижници на Пророка Мухаммед. Да, бъдещите сподвижници разбили настоящите сподвижници. Второ, мюсюлманските бойци на изпълнили заповедите на Пророка и не следвали стратегията му. Даже у някои от тях се породило желание да заграбят плячка, но сражението претърпяло обрат в полза на противника. Не сме ние, които ще критикуваме достойните сподвижници на Пророка. На първо място те са от приближените до Аллах. Искам да кажа, че тези ангелоподобни личности се ползват с подобаващо уважение. Няма съмнение, че нашите благодеяния са равни на обикновените им дела. Да, ако ние бяхме на тяхно място, може би щяхме да спечелим дори благодеяния, но тези великодушни и самоотвержени хора, които имали честта да стиснат ръката на Пратеника на Аллах, които се издигнали по-високо и от небесните ангели, отричайки се от земните удоволствия, на пръв поглед били сполетени от поражение, понеже хвърлили сянка върху връзката си с Всевишния. Какво се било случило? От няколкостотин сподвижници, участвали в сражението, седемдесет паднали като мъченици.324 Още толкова били тежко ранени. Езичниците можели да нанесат решителния си удар, но видели, че мюсюлманите се скрили в планина Ухуд, откъдето се чували мощните им гласове. Решили да не рискуват и напуснали полесражението. Въпреки че сподвижниците били разбити на бойното поле, те удържали морална победа над неверниците, всявайки страх в сърцата им. Езичниците не приемали, че в действителност са загубили битката и прикривали страха си с думите: "Ние ги разбихме напълно. Те вече няма да успеят да се съвземат, затова нека се оттеглим. Ако ги нападнем още веднъж, може да си навлечем неприятности." Един от езичниците, който по-късно щял да стане сподвижник на Пророка и щял да направи толкова добрини, колкото злини е сторил, в онзи момент рекъл: "След като сте ги разбили, идете и ги довършете напълно. Стоварете Медине върху главите им, както римляните са унищожили Картаген. Никой от тях да не остава жив. Защото в бъдеще могат пак да ни създават неприятности." Пратеника на Аллах отгатнал намеренията им и издал следната заповед: "Всички здрави и болни, които вчера бяха с нас при Ухуд утре да се съберат отново. Ще преследваме врага."325 Хората, които предния ден били притиснати в подножието на Ухуд, отново се готвели за настъпателни действия. Това щял да бъде реваншът на ранените предния ден. Налагало се да се прояви силен и непоклатим дух, за да не се пречупи волята на вярващите, за което ще стане дума по-нататък. От една страна, мюсюлманите претърпели разочарование, а от друга, неверниците се надявали да ги разгромят. Трето, лицемерите раздували събитията, което още повече сломявало духа на вярващите. Както се изразява и един от неверниците, мисълта "да ги нападнем и да ги унищожим напълно" започнала да се чува отвсякъде. Мюсюлманите се натъкнали на огромен проблем и ако не бил висшият разум на Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, решаването му нямало да бъде възможно. Да, на първия ден от битката при Ухуд мюсюлманите били разбити, но отново се организирали и с благоволението на Аллах успели да обърнат хода на сражението и от победени се превърнали в победители.
Още щом Пратеника на Аллах издал заповедта си, мюсюлманите се събрали, за да организират ново нападение. Сред тях имало хора загубили, ръка или крак в боя, други били напълно изтощени, но всеки, който чул заповедта, отишъл на уреченото място. Съживяващият полъх на Пратеника на Аллах сякаш отново ги върнал към живота и всички се подчинили на повелята му. Както се изразява Бусайри, "ако неговите чудеса се изразяваха чрез истинската им стойност, то мъртъвците и изгнилите им кости щяха да възкръсват, когато святото му име се спомене над гробовете им."
Сега нека научим какъв бил развоят на събитието от негов свидетел - един от сподвижниците: "Някои от другарите ни нямаха сили да вървят, поради което ги носехме на гръб. Те казваха: "Вземете и нас. Искаме да се сражаваме заедно с Пратеника на Аллах. Дори и да не се бием и да не стреляме с лъковете си, поне ще насочим копията си срещу врага. Носете ни докъдето е възможно. Ако умрем, нека умрем по този път."
Някои припадали, носейки някого на гръб. Други ги слагали на носилка. Така стигнали до долината Хамра Есад. Курайшите имали възможност да наблюдават дима, издигащ се от огньовете на мюсюлманите. Те пристигнали в долината с гръм и трясък, но били учудени, когато видели как хората, които предния ден били разгромили, отново стоят срещу тях. Ебу Суфян извикал: "Изтеглете се назад!" Да, те не искали да си навличат нови неприятности. Единственото им спасение било връщането в Мекке.326 Пратеника на Аллах с един замах е решил сложните проблеми, възникнали по време на битката. Ето как Коранът описва това събитие: "За онези, на които хората рекоха: "Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!", но вярата им се усили и рекоха: "Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен Довереник е Той!" (3: 173)327
Да, курайшите избягали от бойното поле. Мюсюлманите обърнали поражението от предния ден в победа и с позволението на Аллах, да е славно името Му, се върнали, без да претърпят допълнителни загуби.328 Някои от авторите на житията (сияр) на Пророка и част от изследователите на военното му дело са на мнение, че битката при Ухуд е поражение за мюсюлманите. Да, ако в Ухуд наистина е налице някакво поражение, то се отнася само за онези сподвижници, които не се съобразили със заповедите на Пратеника на Аллах и заплатили това с живота си, като се преселили чисти в отвъдното, превръщайки се в мъченици. Но според мен битката при Ухуд е победа и на този факт трябва да се обърне сериозно внимание. Тук имам предвид способността на Пророка Мухаммед Мустафа, Аллах да го благослови и с мир да го дари, умело да решава всички проблеми. Да, много е важно поражението да се превърне в победа. В мига, в който надеждите на другите угасват, започва настъплението на Пророка Мухаммед. Това настъпление решава натрупаните проблеми, вдъхва надежда и увереност в сърцата на вярващите и отново задавя в отчаяние лицемерите. Те остават с мечтите си, а натъжените сърца отново се изпълват с надежда и мюсюлманите се връщат в Медине пак победоносци. Какво бихте казали след всичко това за Пророка Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари!), който е решавал всички проблеми? Разбира се, че "Мухаммед е Пратеник на Аллах".
б) Пророка се допитвал до народа
Пратеника на Аллах решавал част от проблемите, на които се натъквал, съветвайки се с останалите. С това Пророка целял да внуши едно основно правило на хората. Самият той не се нуждаел от съвети, но хората, които щели да олицетворяват ислямския свят след него, щели да изпитват нужда да се съветват. Да, Пророка бил подкрепен с откровение от Всевишния Аллах, да е славно името Му, който никога не го оставил сам. Когато го болял коремът, при него идвал ангел и го изцерявал. Когато имал зъбобол, Джибрил, мир нему, веднага му намирал лек. Пророка бил свързан с ангелите, но същевременно той отдавал голямо значение на съвещаването. Това е отделна степен на висшия му разум.
Векове след него съвещаването щяло да се превърне в неотменна част от държавното управление, както и станало. Ислямското управление насърчава обсъждането, поради което е съществувало векове наред благодарение на своята гъвкавост, всеобхватност и глобалност и е достигнало чак до нас, преминавайки през различни епохи.
Няколко примера
1. Пратеника на Аллах търсел мнението на почти всички хора. С това той давал пример, че проблемите в обществото трябва да се решават, като се обсъждат и обмислят заедно. Пророка се съветвал и с хазрети Али, Аллах да е доволен от него. Впрочем на хазрети Али принадлежат думите: "Дори и да се вдигне завесата на неведомото, познанието ми пак няма да се обогати." Али още от малък бил ученик на Пратеника на Аллах. Но въпреки това Пророка се съветвал с него.329
Веднъж лицемерите оклеветили достопочтената ни и свята майка Аиша, Аллах да е доволен от нея. Да, те разпространили гнусна клевета за нея, чиято непорочност е потвърдена и от Свещения Коран. В ислямската история това събитие е известно като "Клеветата".
Впрочем Пратеника на Аллах бил убеден, че този случай със сигурност ще бъде решен чрез откровението и нямал зрънце съмнение в непорочността на достопочтената Аиша, но вярвал, че има необходимост да се съветва със сподвижниците си по този въпрос. Защото съветването с останалите винаги е полезно, от това нищо не се губи. А Пророка бил изпратен за полезни и печеливши дела.
В малко достоверно предание, свързано с конкретния случай, се разказва следното. Веднъж Пратеника на Аллах извикал при себе си хазрети Омар и го попитал какво е мнението му за достопочтената Аиша, Аллах да е доволен от нея, а Омар отвърнал: "Пратенико на Аллах, няма съмнение, че Аиша е чиста и непорочна. Тя е оклеветена." Пратеника на Аллах го попитал защо мисли така и получил следния отговор: "Пратенико на Аллах, веднъж ти отслужваше намаз. По-късно научихме, че налъмът ти e бил изцапан, но ти не си забелязал това и си почнал да отслужваш молитвата. В този миг при теб дошъл Джибрил, мир нему, и ти казал да събуеш налъмите си. Щом като Всевишния Аллах ти съобщава дори и за най-малката нечистотия върху налъмите ти и те пречиства, може ли да ти отреди за съпруга жена, която - опазил ме Господ - встъпва в такъв грях? Не, Пратенико на Аллах. Джибрил, мир нему, непременно ще дойде и ще ти съобщи, че Аиша е чиста и непорочна жена."
Да, Пратеника на Аллах е рекъл: "Който се съвещава, няма да съжалява."330 и се посъветвал с Омар. Така той затвърдил доверието му в себе си. Пророка винаги се е съветвал с учениците си. От това имали полза самите сподвижници. Защото по този начин Пратеника на Аллах им давал урок. Впрочем негови са и думите: "Който се съветва, няма да загуби."
2. Преди битката при Бедр Пророка се съветвал поотделно с ансарите и мухаджирите, за да поиска мнението им. От името на мухаджирите говорил Микдад, който казал: "Ако искаш, пришпорвай коня си чак до Бeрк Гимад331, ние до един ще те последваме." Но Пратеника на Аллах искал да узнае какво мислят и ансарите, които дотогава все още не били изразили мнението си. Саад ибн Муаз, Аллах да е доволен от него, който имал силна интуиция, рекъл: "Пратенико на Аллах, може би очакваш и нашия отговор. Отговорът ни е готов. Ето, ни нас, ето и имуществото ни. Готови сме да жертваме всичко по твоя път. Вземи колкото пожелаеш и раздай колкото искаш. Всички ние копнеем да умрем по пътя ти."332
Пророка се съветвал и по този начин поставял на преден план духа на единството. Ансарите и мухаджирите се сплотили и били готови да жертват живота си. Да, в момент, в който срещу тях се възправила мощната армия на врага и ги гледала свирепо, точейки мечовете си и опъвайки лъковете си, те били длъжни да запазят единството си. Пророка се канел да нанесе удар на врага в името на Аллах и справедливостта и за да защити достойнството на исляма и ислямската нация, но преди това се посъветвал със своите сподвижници. Той в широк план им разгърнал гениалните си идеи и ги затвърдил, като ги поставил на обсъждане. Впрочем това е била основната му гледна точка. Още в началото Аллах му посочил правия път. Но въпреки че Всевишния Аллах го напътвал, той се съветвал с другарите си, с които щял да бъде на една линия, с цел да сподели с тях мислите и чувствата си. Те били готови да му се подчинят, защото му дали обет, което означавало, че му вярват. Във връзка с това Пророка веднъж хванал за дрехата Кааб ибн Малик и с добронамерен, но строг тон го попитал: "Ти не даде ли обет в Акаба, че ще бъдеш редом с мен и в добро, и в зло, и че никога няма да ме напуснеш?"333 Сподвижниците дали обет и се втурнали към смъртта. Такава била собствената им воля. Те сами пожелали да се реваншират.
Съвещавайки се, Пратеника на Аллах придавал на исляма всеобщ характер. Всички се привързвали към идеите му и го подкрепяли в рамките на възможностите си. Да, хората възприемали идеите на исляма като основна цел на живота си и изричали: "Мъченичеството по този път е най-висшата цел в живота ни".
3. Преди битката при Бедр Пратеника на Аллах предварително отишъл да избере място за водене на сражението. Той отдавна бил набелязал целта си, като смятал да разположи войската при кладенците. Пророка още в началото знаел къде и как да притисне врага си, който яростно настъпвал към тях, кроейки планове от кой връх да ги нападне. Но Пратеника на Аллах пак се посъветвал със сподвижниците си.
Хазрети Хубаб ибн Мунзир, Аллах да е доволен от него, който не бил много известен сред сподвижниците, станал и рекъл: "Пратенико на Аллах, откровението ли те накара да се установиш тук? Ако е така, ние нямаме право да пристъпваме повелята ти. Но искам да знам дали планът и стратегията принадлежат на самия теб?"
Пророка отвърнал: "Планът е мой." След като чул отговора му, Хубаб ибн Мунзир продължил с думите: "Пратенико на Аллах, аз предлагам да се установим около главния кладенец в Бедр, а останалите да напълним с камъни. Така ще лишим врага от вода. Ти разположи до кладенеца, за да може да осигурим защитата ти."334
4. Селман, Аллах да е доволен от него, бил роб от ирански произход. Първоначално бил огнепоклонник, после станал християнин, а по-късно приел исляма. Когато станал мюсюлманин, нямал нищо и никого. Той дължал всичко на исляма и сам потвърждава този факт. Веднъж го попитали кой е, а той отвърнал: "Селман ибн Ислям". Да, той е открил истинския си корен: Селман - син на исляма.
Преди битката при Рова, която се нарича още Ахзаб, Пратеника на Аллах отново се посъветвал със сподвижниците си. Всеки изказал мнението си. Когато дошъл ред на Селман, той станал и рекъл: "Пратенико на Аллах, в моята страна по време на битка, когато врагът се канеше да ни нападне, ние изкопавахме ров около града и така се отбранявахме. Ако е възможно, предлагам да изкопаем ров около Медине и така да спрем нападението на врага."
Пратеника на Аллах приел тази идея. Той лично участвал в изкопаването на рова и вдъхновявал сподвижниците.335
5. Пророка се съветвал не само с мъжете, а и с жените. В Худейбие той се посъветвал със съпругата си и постъпил съгласно препоръката й.336
През целия си живот Пророка решавал дори и най-сложните проблеми, съветвайки се. Ние едва сега осъзнаваме колко важно е обсъждането в държавните дела. Деспотичните владетели, които не са отдавали значение на съвещаването, неведнъж са се проваляли. Пратеника на Аллах научил хората да уважават мнението и идеите на останалите. В разума се крие мъдростта, която се проявява в човешката мисъл чрез съждението. Дори и личностите, които били подкрепени с откровение, са отдавали голямо значение на разума и съждението, като по този начин тълкували основните положения, свързани с мисията им. Впрочем един от основните принципи на исляма гласи, че лишените от ум и разсъдък няма да отговарят за постъпките си.
в) Предложенията и тяхното реализиране
Идеите на Пратеника на Аллах били напълно приложими. Затова хората, които го следвали, реализирали на практика идеите му, без да изпитват колебание и съмнение.
Пророка планирал действията си
Едно от най-важните неща в съвремието ни е планирането на действията. Това се смята за основно правило при издигането и развитието на държавите и нациите. У нас [в Турция] Комитетът по планирането е създаден именно с такава цел. В противен случай няма да има нито развитие, нито напредък. Да, планът е пулсът на обществото. В известен смисъл планът е предпоставка за контролиране на обществото като цяло. Пратеника на Аллах не е разполагал нито с компютри, нито с комитет по планирането. Той на момента вземал най-точните решения, след което предприемал действия за прилагането им. Проблемите, които той е решавал, били наслагвани стотици години наред, ала Пророка не оставил нерешен нито един въпрос след себе си. Никой след него не оспорил решенията му. Пратеника на Аллах бил натоварен с мисията да оповестява религията. Той бил длъжен да взима най-точните решения, така че никога повече да не прави крачка назад. Ето как стъпка по стъпка Пророка служил на религията: в Мекке той проявил дълбоко търпение и продължил да се надява въпреки причинените му страдания, изпълнявайки мисията си. Бил като дълбоките, но тихи води, изпълнявал безшумно действията си. В този период на вярващите било заповядано да се преселят. Това е един вид изпускане на напрежението в опит да се защитят безпомощните, да не се стига до провокации, понеже е липсвал баланс между силите, да не се буди съмнение, както и да не се стига до конфликти. В Медине е следван друг курс, като били взети под внимание формата на служене на религията, религиозните задължения, мощта на мюсюлманите и силите на противника. Впрочем различните стратегии в Мекке, в Медине и в по-късните периоди са били естествен резултат от нарастването на броя на мюсюлманите в процеса на оформянето им като общност. Условията налагали в Мекке да се прилага една стратегия, а в Медине - друга. Ако Пратеника на Аллах действал и в Мекке, както действал в Медине, това щяло да бъде дълбока непрозорливост, но той умеел да изработва стратегии и планове и бил пречистен от недостатъци. Ако делата не се довеждат докрай, това говори за липса на способност. Да, Аллах, да е славно името Му, е изпратил Пророка Мухаммед не да се провали, а да вземе най-точните решения и да избави човечеството от смута, в който то се намирало.
Пророка не направил нито стъпка назад
Да, в Медине Пратеника на Аллах следвал друг път на развитие. Така се налагало. Всяка негова стъпка била подготовка за следващата, която пък била резултат от предната. Той никога през живота си не направил нито крачка назад. Да, как Пророка Мухаммед Мустафа, Аллах да го благослови и с мир да го дари, който обърнал поражението в битката при Ухуд в победа, можел да отстъпва? Той никога не е отстъпвал, а следите, които оставял след себе си, пишели словото на истината: "Мухаммед е Пратеник на Аллах". Действията и поведението му по време на Хиджрета, са ярък пример в това отношение. Преселванията в Абисиния и в Медине били тайните врати, водещи към епохата на тевхида (еднобожието) и големите победи.
317 İbn Hişam, Sire, 1/209.
318 Müslim, Zekat, 132-35; İbn Hişam, Sire, 4/141-142.
319 Buhari, Menakıbü'l-Ensar, 3; İbn Hişam, Sire, 2/50; İbn Kesir, el-Bidaye, 3/279.
320 Buhari, Hibe, 35; Menakibü'l-Ensar, 3; Müslim, Cihad, 70; Tirmizi, Kıyame, 44; Müsned, 3/200-204; İbn Kesir, el-Bidaye, 3/279-80.
321 İbn Mace, Ticaret, 40; Heysemi, Mecmeu'z-Zevaid, 4/76.
322 İbn Hişam, Sire,2/147.
323 Гюлхански хатишериф (3 ноември 1839 г.) - реформен акт, с който се поставя началото на епохата на т. нар. Танзимат в историята на Османската държава.
324 Buhari, Maрazi, 26.
325 İbn Hiюam, Sire, 3/128.
326 Buhari, Maрazi, 25; İbn Hişam, Sire, 3/99-111; İbn Kesir el-Bidaye, 3/56-60; İbn Sa'd, Tabakat, 2/42-49.
327 İbn Hişam, Sire, 3/128.
328 Buhari, Maрazi 25; İbn Hişam, Sire, 3/99; İbn Kesir, el-Bidaye, 3/56-60; İbn Sa'd, Tabakat, 2/42-49.
329 Buhari, Meрazi, 34; İbn Hişam, Sire, 3/313.
330 Mecmeu'z-Zevaid, 2/280.
331 Бeрк Гимад - древен град в Ливия. Днес се използва в значение на "края на света".
332 Müslim, Cihad, 83; İbn Hişam, Sire, 2/266-67; İbn Kesir, el-Bidaye, 3/332.
333 Müslim, Tevbe, 53.
334 İbn Hişam, Sire, 2/272.
335 İbn Hişam, Sire, 3/235; İbn Sa'd, Tabakat, 2/66; İbn Kesir, el-Bidaye, 4/109.
336 Bkz. Buhari, Şurut, 15.
- Създадено на .