Печат

Богослуженията на Пратеника на Аллах

Написана от Фетхуллах Гюлен на . Публикувано в Безкрайна Светлина (3)

Рейтинг
УжаснаОтлична 

Как е изпълнявал Пратеника на Аллах богослуженията си? Човек, който погледне на богослуженията му, ще реши, че през целия си живот Пророка се е занимавал единствено с богослужене. Да, той бил съвършен и в богослуженето. Но той не е ли такъв и по отношение на останалите благодеяния? Кой е бил в състояние да го стигне, независимо в коя област? Не, в нито една сфера за никого не било възможно да достигне равнището на Пророка.

Той до такава степен се задълбочавал в отслужването на намаза, че почти нямало молитва, в която да не се трогвал и да не плачел. Сподвижниците предават, че когато отслужвал намаз, от душата на Пророка се изтръгвали стонове, наподобяващи стърженето на воденичен камък.[1] Дългът и тежките отговорности на богослуженето превръщали душата му във врящ котел. Разбира се, това състояние произтичало от усилията му да изпълни богослуженията си в най-висша форма. Той сякаш страстно желаел да отслужва намаз.

Нищо друго не можело да му достави такова удоволствие, както намазът. Във връзка с това веднъж Пророка е казал: "В мен е вложена любов към три неща: жената, благовонието и намаза, който е истинското просветление за мен."[2].

Жената е един от най-важните субекти, към които мъжът може да изпитва влечение. Още при неговото сътворяване у пророка Адам, мир нему, било заложено това чувство. След нея идва страстта. Тя е дадена като дар за продължаване на поколението. Ако тя не бе заложена в човешката природа, хората нямаше да се сещат да продължат потомството си. Защото всички останали задължения са принудителни отговорности. Само по себе си любовта към децата също не е достатъчна за продължаване на поколението. Затова Всевишния Аллах е създал страстта у мъжа и жената, за да изпитват влечение един към друг. Преодоляването на това чувство, което по рождение е заложено в човешката природа, е невъзможно. Ако имаше подобна възможност, то още пророка Адам, мир нему, е щял да го преодолее. Ето, и нашият Пророк описва естествената човешка същност, изричайки: "В мен е вложена обич към жената." Той бил пророк, осъзнаващ, че е сътворен с естествени инстинкти. Религията, която проповядвал, не приема монашеския начин на живот. Пророка дал следното наставление на сподвижниците, които изразили желание да не оставят след себе си потомство, за да могат да се посветят изцяло на Аллах и да прекарват цялото си време в богослужения: "Сред вас аз познавам най-добре Аллах и се боя най-много от Него. Аз отслужвам и молитвите, но посещавам и съпругите си. Почивам, но изпълнявам молитви и през нощта. Говея и се храня. Това е моят път. А който се отвърне от пътя ми, не е част от мен."[3] Той бил напълно уравновесена личност и утвърдил обективни принципи. Религията, която проповядвал, показвала лесния път и била система, която всеки е способен да приложи в живота си. Неговите послания не били насочени към определен кръг от хора, а към всички. Те стигали до всеки един човек.

Що се отнася до благовонието, извисените духом са твърде чувствителни към него. Пратеника на Аллах бил изключително нежен благодарение на възвишения си дух и бил толкова благ под въздействието на нежните чувства, че сякаш и тялом стигнал равнището на духа си и станал част от общността на ангелите.

Душевността е едно, а духовността - друго. Онези, които притежават и двете, в същото време притежават и "чистата душа". Единствено пророците са способни да постигнат съвършената чистота на духа. И в това отношение нашият Пророк е достигнал най-върховния предел. Помислете само, дори и по време на Нощното възнесение тялото му не се освободило от духа и се издигнало дотам, докъдето се извисил и духът му.

Тук няма да повтарям споровете, които се водят относно обстоятелствата, свързани с Нощното възнесение. Гледната точка на повечето от учените-богослови е, че нашият Пророк се е възнесъл тялом и духом.[4] Неговото тяло придобило такава духовност и сияние, че навсякъде, където витаел духът му, било възможно да се наблюдава и тялото му. Възможно е другите да се възнасят в небесата духом или насън. Но единствено нашият Пророк е имал щастието да се издигне по време на Нощното възнесение с тяло и дух. Той е предводителят и пътеводителят по този път.

Благовонието подхранва ангелите и духовно извисените личности. И понеже Пратеника на Аллах се бил слял и сплотил с тях, както духом, така и тялом, изпитвал безкрайно блаженство от благовонието, то сякаш прояснявало душата му още повече.

С думите "в мен е вложена любов към жената и благовонието" Пратеника на Аллах лаконично и едновременно изтъквал потребностите на своето тяло и дух и така разказвал за собственото си положение.

Първите две неща произтичат от естествената човешка природа. Наред с Пратеника на Аллах и другите могат да ги притежават. Тоест любовта към жената и благовонието не е присъщо единствено на Пратеника на Аллах. Защото тази обич е плод на чувствата, заложени от Всевишния Аллах в човешката природа. И в една или друга степен те присъстват у всеки. Но що се отнася до третото нещо, тук има нужда от пояснение, защото Пратеника на Аллах казва: "А намазът - той е моето просветление, моята любима и моето въжделение."

Както ние се радваме и изпитваме безкрайно щастие, когато получим вест, че е дошъл любимият ни човек, така и Пратеника на Аллах изпитвал огромна радост и вълнение, повече от нас, преди отслужването на молитвата намаз. Ако дълго време бил разделен с Фатима, Аллах да е доволен от нея, и после му кажели, че тя идва, той изключително много се радвал, а когато чувал призива за молитва, той изпитвал още по голяма радост и щастие. Защото за него намазът бил най-висшата, най-ценната и най-желаната молитва.

В друго изказване, предадено от Таберани, което потвърждава гореспоменатия хадис, нашият Пророк казва: "Аллах е дал на всеки пророк желание, страст и въжделение. Що се отнася до мен, моята страст е да отслужвам молитвата намаз през нощта."[5]

Този хадис означава следното: "Вие следвате стъпка по стъпка различните наслади, които изпитва тялото ви; сигналите, които ви съобщават тези наслади, ви привличат и вие започвате да ги преследвате. Що се отнася до мен, след като чуя гласа на съвестта си - моят наставник - да казва "стани, време е за намаз", този повик така ме привлича, че аз започвам да го следвам и не мога без молитвата. Нощите, през които не съм отслужвал намаз и не съм се събуждал, са най-тъжните мигове от живота ми. А най-щастливите и най-блажените моменти в моя живот са миговете, прекарани в намаз."

Пратеника на Аллах така се задълбочил в служенето на Аллах, в близостта си с Всевишния, в оповестяването и проповядването на вярата в единия Бог, че мнозина не са успели да проумеят на какво се дължи тази негова посветеност. Гореспоменатият хадис е красноречив пример в това отношение.

Достопочтената ни майка Аиша, Аллах да е доволен от нея, разказва:

"Една нощ се събудих и видях, че Пратеника на Аллах не е до мен. Помислих си, че е отишъл при една от другите си съпруги. Потърсих го с ръка и докоснах крака му. Тогава разбрах, че Пратеника на Аллах отслужваше намаз. Той беше паднал ничком. Вслушах се в него. Той плачеше и отправяше следната молитва: "Всевишни, уповавам се на милостта Ти от Твоя гняв; уповавам се на опрощението Ти от Твоето възмездие; Всевишни, уповавам се на Теб. (Уповавам се на Твоето благоволение пред яростта Ти, на Твоята милост пред гнева Ти, на Твоята състрадателност и милосърдност пред величието и могъществото Ти). Признавам, че не съм способен да възхвалявам Личността Ти така, както Ти Се възхваляваш."[6]"Близостта с Теб е святост. (Който спечели близостта Ти, той е свещена личност). Твоето величие и възхвала са възвишени. Твоите воинства са непобедими. Ти не се отвръщаш от обещанието Си. Няма друг бог, нито създател освен Теб."[7]

Да, той сякаш със страст е отслужвал намаза. Сега нека проследим разказа и на Ебу Зерр, Аллах да е доволен от него. Той казва: "Една нощ Пророка отслужи намаз чак до сутринта. (Когато идеше ред на знаменията, съдържащи молитви, Пратеника на Аллах ги повтаряше настойчиво и така намазът му се изпълваше с благоговение, смирение и набожност). Отслужвайки допълнителните молитви по време на различните положения в намаза - изправено, коленопреклонение и ничком, - той четеше различни и много дълги молитви. През онази нощ Пророка прочете знамението: "Ако ги измъчваш - те са Твои раби, а ако ги опростиш - Ти си Всемогъщия, Премъдрия." (5: 118) и плака до сутринта.[8]

Той сякаш не можел да се раздели с душевната наслада, която получавал от намаза и вечно изпитвал влечение към тази молитва.

След като е дошъл моментът, нека поместим и разказа на Ибн Месуд, Аллах да е доволен от него. Ибн Месуд е светлото лице на Куфе и един от великите сподвижници. Ханефийската школа дължи много на него. Алкаме, Ибрахим Нехаи, Хаммад ибн Еби Сулейман - учителя на Ебу Ханифе - са възпитани в неговата благоприятна атмосфера. Сподвижниците смятали, че той произлиза от рода на Пророка. Да, той свободно влизал в неговия дом.[9] Нашият Пророк го карал да чете Корана и слушал, след което изтъквал: "Който желае да чуе Корана, както е низпослан, нека слуша Ибн Умми Абд (Ибн Месуд)."[10] Ето как е изказал болката и тъгата си достопочтеният Омар, Аллах да е доволен от него, когато го изпращал в Куфе: "Граждани на Куфе, ако не бях предпочел вас пред собствената си душа, нямаше да се разделя с Абдуллах ибн Месуд, Аллах да е доволен от него."[11] Бил е нисък на ръст и с тънки крака.[12] Но е бил съкровищница на знанието или по-точно океан от знания.

Ибн Месуд споделя: "Веднъж реших да отслужвам намаз през нощта заедно с Пратеника на Аллах. Исках да бъда редом с Пророка и да изпълнявам молитви с него. Той започна да отслужва намаз и аз започнах. Но не се навеждаше за коленопреклонение. След като прочете Сура Бакара, помислих си "сега ще се наведе". Но той продължи. После прочете сурите Ал Имран и Ниса и чак тогава изпълни коленопреклонението. Толкова се изтощих по време на намаза, че през ума ми минаха лоши мисли. (Какви са били тези мисли? В първия момент човек може да бъде сполетян от мисълта, дали и Пратеника на Аллах подобно на пророка Сулейман, мир нему, не е починал в изправено положение по време на намаз). Затова някой от слушателите попитал: "Какво си помисли?" Ибн Месуд, Аллах да е доволен от него, отвърнал: "Помислих си да прекратя молитвата и да го оставя сам да отслужва намаза."[13]

Абдуллах ибн Амр разказва: "Една нощ застанах зад Пратеника на Аллах, за да отслужвам намаз. Той непрекъснато четеше знамението: "Господи мой, те заблудиха мнозина от хората. Който ме последва, той е с мен, а който ми се възпротиви - Ти си опрощаващ, милосърден." (14: 36) и плачеше силно.

Веднъж пак изживявал един от тъжните си дни. Плачел непрестанно. Джибрил се явил с приветствие от Аллах и рекъл: "Всевишния пита: "Защо плаче Моят раб Мухаммед?"

Той е Знаещия неведомото. Знанието Му обгръща всичко сътворено. Впрочем никой не може да излезе извън пределите на Неговото знание, всемогъщество и воля, но Той попитал. Дали въпросът е целял да засвидетелства или да утвърди Пророка като образец, това няма значение.

Пратеника на Аллах не можел да отговори, понеже бил задавен в плач. Единственото, което успял да изрече, било: "Моята умма, моята умма!" Станало ясно на какво се дължали болката и страданието му - неговата умма. Джибрил сякаш записал това положение и го отчел пред Всевишния. Аллах го изпратил повторно с блага вест, с която утешавал Пророка, изричайки: "Върви и предай на Моя Любимец следното: няма съмнение, че Ние ще те удовлетворим за твоята умма и няма да те оставим в страдание и скръб."[14]

Той прекарал целия си живот в богослужене. Намазът бил най-любимата му молитва. Ден и нощ отслужвал намаз и така продължил своето съществуване. Впрочем той не е ли казал, че човек както живее, така и ще умре?[15] И подобно на всеки смъртен той също щял да умре. Но той живял, отслужвайки намаз, и щял да се прости с живота, прославяйки тази молитва...

Настанали последните дни от живота му. Не му останали сили, дори да отвори очите си. Отварял ги, след като изливали ведро със студена вода върху главата му и ако имал сили да промълви нещо, то първите му думи били: "Джемаатът отслужи ли намаза?" Но дори и тези усилия изтощавали силите му и той отново губел съзнание. След като се свестявал от студената вода, излята върху него, той отново повтарял същия въпрос: "Джемаатът отслужи ли намаза?"

Не, неговата общност часове наред го чакала. Очите им били насочени към неговата врата. Кога завесата ще се дръпне и в месджида отново ще изгрее слънце... Ето това очаквали те. Повечето от тях съзнавали, че това слънце отивало към своя залез, но не искали да повярват. В това време, след като разбрал, че няма повече сили да води молитвата, Пратеника на Аллах рекъл: "Кажете на Ебу Бекр да води намаза." Когато почувствал леко облекчение, той се запътил към месджида. За едната му ръка го хванал чичо му Аббас, Аллах да е доволен от него, а за другата - синът на чичо му и негов зет, достопочтеният Али, Аллах да е доволен от него, и го завели в месджида. По пътя Пророка едва тътрел краката си. Поведението му отразявало великолепието, ценността и магията на намаза. Застанал зад личността, която щяла да стане имам след него и отслужил молитвата, седейки. В това състояние той успял да дойде в месджида само два пъти. Първия път молитвата водил Пратеника на Аллах, а достопочтеният Ебу Бекр, Аллах да е доволен от него, предавал думите му на задните редици.[16] Втория път отслужил намаза зад Ебу Бекр.[17] С това той сякаш подсказал на своята умма кой ще е следващият имам след него.

Още веднъж да изтъкнем, че той напълно се бил слял с намаза и с джемаата. И до последния миг от живота си не се отделил от него. Дошъл до месджида, тътрейки краката си и пак отслужил молитвата редом с джемаата...

Според Ахмед ибн Ханбел отслужването на молитвата намаз заедно с джемаат е задължително за всеки мюсюлманин.[18] Защото Аллах повелява: "И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат, и се покланяйте с покланящите се!" (Коран, 2: 43). Някои от имамите смятат джемаата за част от условията на намаза. Според тях намаз, който не е отслужен с джемаат, е невалиден.[19] Според имам Шафии отслужването на намаза с джемаат не е задължително за всички вярващи, ако част от тях са го отслужили общо.[20] А съгласно гледната точка на ханефийската школа това е неотменна част от традицията на Пророка.[21] Някои от тези имами защитават тезата, че отслужването на намаза с джемаат е задължително.[22]

Тук няма да анализираме проблема от гледна точка на ислямското право. Спряхме се на този въпрос единствено с цел да припомним някои положения, свързани с него. Основната ни тема е богослуженето на Пратеника на Аллах, взискателността му към богослуженията и задълбочеността му в намаза.

Дори и най-обикновеният човек, ако отслужва намаз, осъзнавайки значението му, тази молитва би го предпазила от безнравствени постъпки и прегрешения. Нима е възможно намазът, който Пратеника на Аллах е отслужвал, да го допусне до греха? Не, това е невъзможно и никога не се е случило!

Когато разказва как Пратеника на Аллах отслужвал намаза, нашата майка достопочтената Аиша, Аллах да е доволен от нея, казва следното: "Той така заставаше, така изпълняваше коленопреклоненията и падаше ничком по време на намаз, че не мога да опиша молитвата му с думи."[23] Ето с тези думи тя описвала съвършенството на молитвата на Пророка.

Дори да няма друго доказателство за съществуването на Всевишния Аллах, намазът, който Пророка отслужвал е достатъчен аргумент за това. Защото в цялата му молитва и в отделните й ритуали сякаш се наблюдавало проявлението на Всевишния Аллах. Нима е възможно човек, който отслужвал така всеотдайно молитвата намаз, да встъпи в грях?

Неговите богослужения били едно цяло. От една страна, отслужвал намаза по най-съвършен начин, а от друга, не пренебрегвал и говеенето, което е друга форма на богослужене. Говеел няколко дни в седмицата. Понякога говеел толкова дълго, че сякаш не се хранел на ифтар.[24] А в други случаи постъпвал съобразно естеството на говеенето и се хранел като всички останали. Но дните, които прекарвал в говеене, били повече.[25]

Имало дни, в които спазвал така нареченото говеене савм-и висал. Тоест говеел няколко дни наред, без да се храни. Сподвижниците също изявявали желание да го следват в това отношение, но за тях това било доста трудно. Веднъж към края на месец Рамазан Пратеника на Аллах решил да изпълни савм-и висал. И сподвижниците възнамерявали същото. Но след няколко дни говеене силите им били напълно изтощени. За тяхна радост скоро настъпил Байрамът и те ликували. Защото ако още ден били говели, може би нямало да издържат. Наблюдавайки състоянието им, Пратеника на Аллах се усмихнал и рекъл: "Ако настъпването на Байрама се бе забавило, аз пак щях да говея." После им обяснил, че те не са в състояние да изпълняват всички богослужения, които той е способен да изпълнява. "Защото Аллах ме подхранва и укрепва по начин, който не сте в състояние да проумеете." - изричал Пророка.[26]

Особено през последните дни на Рамазана Пратеника на Аллах изцяло се посвещавал на богослужения.[27] В тези дни сякаш въобще не спял.

Пратеника на Аллах говеел дори и в най-знойните дни на лятото. Говеел и по време на повечето от битките. Имало моменти, в които сраженията така се ожесточавали, че в едно от тях останали да говеят само той и Абдуллах ибн Реваха, Аллах да е доволен от него.[28] Пророка изричал: "Оручът (говеене) е щит, който предпазва човека от греха."[29] Той притежавал най-здравия щит и се предпазил напълно.


[1] Nesai, Sehv, 17; İbn Mace, Mukaddime, 3; Müsned, 4/25.
[2] Nesai, İşreti'n-Nisa, 1; Müsned, 3/129, 199, 285.
[3] Buhari, Nikah, 1; Müslim, Sıyam, 73.
[4] İbn Kesir, el-Bidaye, 3/140.
[5] Mecmau'z-Zevaid, 2/271.
[6] Müslim, Salat, 222; Ebu Davud, Salat, 148; Vitr, 5.
[7] Tirmizi, Daavat, 91.
[8] Müsned, 5/149.
[9] Buhari, Fezailu'l-Ashab, 27; Müslim, Fezailu's-Sahabe, 110-111.
[10] Buhari, a. Yer, Müslim, Fezailü's-Sahabe, 116-117, 1/26.
[11] İbn Sa'd, Tabakat, 3/157.
[12] Müsned, 1/320-21.
[13] Buhari, Teheccüd, 9; Müslim, Musafirin, 204; Müsned, 1/385-396.
[14] Müslim, İman, 346,
[15] Müslim, Cennet, 83.
[16] Buhari, Ezan, 51; Müslim, Salat, 90-97.
[17] İbn Kesir, el-Bidaye, 5/254-55.
[18] El-Ceziri, Mezahib, 1/405.
[19] Ayni, Umde, 5/161-62.
[20] El-Ceziri, a.g.e., 1/407.
[21] Merğınani, el-Hidaye, 1/55.
[22] İbn Hüman, Fethu'l-Kadir, 1/300.
[23] Buhari, Teheccüd, 16; Müslim, Müsafirin, 125.
[24] Ebu Davud, Savm, 53; Tirmizi, Savm, 43;
[25] Buhari, Savm, 53; Müslim, Sıyam, 178.
[26] Buhari, Savm, 49; Müslim, Savm, 59.
[27] Buhari, Leyletu'l-Kadr, 5; Müslim, İ'tikaf, 7.
[28] Müslim, Sıyam, 108-109.
[29] Buhari, Savm, 2; Tevhid, 35; Müslim, Sıyam, 162-163.