Печат

Въведение

Написана от Фетхуллах Гюлен на . Публикувано в Безкрайна Светлина (3)

Рейтинг
УжаснаОтлична 

За да се разкаже за изключителната и възвишена личност на Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и още повече, да се представи като спасител за избавлението на човешкия род и еликсир за неизлечимите болести на човечеството, и представянето на възвишения му живот в съответствие с тази похвална личност, е тема, която винаги е пленявала чувствата и мислите ми, подобно на много други хора и в същото време изследването на тази личност се превръща в непрестанно желание за мен.

Той е гордостта на човечеството. От четиринайсет века насам най-великите гении на света, прочутите философи, учени и мислители, всеки от които е звезда в небесата на нашата мисъл, винаги са изразявали своята признателност към него и са казвали: "Гордеем се, че принадлежим към твоята общност (умма)!"

Когато говорим за неговото величие, е достатъчно да споменем само факта, че днес, след толкова катаклизми, чуваме от минаретата да се носи ехото: "Свидетелствам, че Мухаммед е Пратеника на Аллах."

Наблюдаваме как навсякъде е разперил криле духът на Мухаммед и заедно с неземните създания изпадаме във възторг по пет пъти на ден. Като имаме предвид неговата възвишеност, отново можем да кажем, че въпреки наличието на толкова противници на вярата - сред нас и извън нас, - които целят да разложат поколенията и да ги отклонят от правия път, днес много млади хора се обединяват около Пророка Мухаммед подобно на нощните пеперуди, които кръжат около светлината, въпреки че е много трудно да разберат и осъзнаят по подобаващ начин истината за Пророка. Това е явление, което няма равно на себе си в цял свят. Времето не можа да заличи нито една от истините за него. Да, той все още е напълно жив в представите ни. Често съм споделял с приятелите си, че когато и да отида в свещената ал-Медина, неговото благоухание така ме обгръща, че се чувствам, сякаш след няколко крачки ще го срещна лично и ще ми каже: "Здравей, добре дошъл!" До такава степен той е жив в нашите сърца и с всеки изминал ден представите ни за него се опресняват още повече.

Да, с течение на времето някои идеи закостеняват и губят своята стойност, но в сърцата на вярващите Пророка Мухаммед от ден на ден непрекъснато се обновява и подмладява, също като цветчетата.

Според мен, ако бяхме успели да разкажем за него - а ние не успяхме, - както останалите разказват за най-различни неща, и ако беше предоставена възможност да се разказва за него, както се дава възможност да се говори за други, ако хората на изкуството и техните организации, както обществените институции, бяха мобилизирани да се разказва за живота и делото му, той единствен щеше да владее душите на днешните поколения и единствено той щеше да присъства в сърцата. Въпреки всичко хора от различни раси, от изток до запад, тичат със стомна в ръка към пречистия и най-бистрия от бистрите извор - Непресъхващия извор, и се опитват да стигнат до палата на Султана, който дори и слънцата коронясва.

Днес начело с Америка, Англия, Франция и Германия почти в цял свят се наблюдава ново пробуждане за неговата идея и почти навсякъде мюсюлманите изтъкават на своите станове тази идея, изтъкват най-различни и изящни дантели и канави в името на исляма, и сякаш той изживява нова Епоха на щастието. И в ислямския свят положението не е по-различно. Днес вместо хора, които преди един-два века проявявали интерес към исляма, който не се тълкувал, и към мюсюлманите, които не били проницателни, са налице образовани хора, занимаващи се с научните аспекти на религията в светлината на научните идеали, и с покорство пред Пророка Мухаммед. Онези, които досега експлоатирали образованите хора, използвали университетите, факултетите и другите образователни учреждения в полза на някои идеологии, и които се опитвали да привлекат националните институции в полза на безбожието, сега един по един започват да се разтапят, подобно на айсбергите, и се устремяват към Пророка.

Хората, които години наред сменявали безброй пъти позициите си, и онези, които така търсеха клонове да се хванат; онези, които преминавали от една система в друга, и които се адаптирали ту към една, ту към друга школа, виждат, че всичките им усилия са били напразно и се устремяват към школата на Пророка Мухаммед, която досега нито веднъж не е претърпявала провал. Ето например Морис Бюкай, Роже Гароди и още много други, които не са се прочули като тях...

Всъщност дали успяхме да разберем подобаващо Султана на сърцата, който учи останалите султани как се царува? Но защо да намесвам и вас? Дали аз, който отслужвам молитви от петгодишна възраст и казвам, че съм му предан и покорен, успях да го представя по подобаващ начин? Или пък, дали успях да ви разкажа онова, което ми е известно? Питам всички онези, които са в състояние да разказват за него, включително и себе си, дали успяхме да разкажем за Господаря на господарите, който просветлява душите в такава степен, че сърцата на хората от двайсети век да се трогнат?

Не! Ако човечеството го познаваше, щеше да страда за него и да го търси непрестанно. Ако красивият спомен за него бе обгърнал душите, очите на хората щяха да бъдат насълзени. Всички щяха да настръхват, преди да се приобщят към светлия му храм, духовния му свят и ефирната му атмосфера. Изгарящият от любов към него щеше да се хвърли срещу вятъра, за да потече живот към изпепеленото му сърце и щеше да остави вятъра да го повлече към неговия храм...

Човек винаги е обичал нещо или някого, доколкото ги познава, и винаги е бил враг на онова, което не познава. Целта, върху която противниците ни през целия си живот съсредоточават своите усилия, е да потъне в забрава славното име на Пророка и подрастващите поколения да стават врагове на Пратеника на Аллах. Но колко дружелюбна е съдбата! Въпреки стремежа на враговете ни да изкоренят името му от сърцата, днес всички препятствия и прегради са преодолени. Като човек, до когото сякаш е бликнала водата на ал-Кевсер, в неговите обятия се хвърля особено младежта, бореща се със смъртта, гладна и жадна сред знойните горещини на пустинята. Разбира се, че неговото изпълнено със състрадание сърце ще прегърне онези, които с желание тичат към него и няма да ги изостави.

Не знам дали сте обръщали внимание на хората, които пълнят джамиите в петъчния ден. Ако сте се вглеждали по-внимателно, сигурно сте забелязали, че повечето от тях са млади хора. Въпреки че заблудата и безбожието системно и като вакуум привличат всички поколения, кое кара тези млади хора да вземат абдест[1] и да отидат в джамията, въпреки зимния студ, който ги кара да претръпват? Нека аз отговоря: свещеният ореол на Пророка Мухаммед, мир нему.

Независимо от това, дали умът ни го побира или не, сърцата кръжат около тази светлина и това слънце. Жалките и печални умове, които досега стояха далеч от него и подобно на зимните мухи останаха насред пътя, в обозримо бъдеще ще се разкаят, ще изпитват съжаление и ще кажат: "Защо и ние не се присъединихме към него!" Но може би тогава за повечето от тях вече ще бъде твърде късно.

Светът ще се присъедини към него, различните области на науката ще изследват личността и религията му, сърцата, отворени за разума, ще го последват; много от противниците му ще станат негови приятели и ще търсят закрила при него. Днес дори и според критериите на враговете на Пророка Мухаммед той започва да доминира и неговото величие се признава от същите противници. Пратеника на Аллах казва: "Когато бях сложен на везни и претеглен с десет души от моята умма, аз натежах. После бях претеглен заедно със сто, после с хиляда души, и отново натежах. Тогава двама ангели-служители казаха: "Дори да бъде претеглен с цялата си умма пак ще натежи."[2] Това се осъществи. В друг хадис Пророка ни разказва, че е сънувал следния сън: "На едната страна на везната сложиха мен, а на другата - цялата ми умма, и аз натежах."[3]

Да, дори и да бъде сложен на везните заедно с всички сподвижници, с последователите на сподвижниците и техните последователи, с всички велики личности, които ще се появят до края на света, всички мистици, които оказват влияние върху душите, светците, блажените, праведниците и приближените до Бога, Султанът на сърцата и светлината на нашите очи - Пророка Мухаммед - отново ще наклони везните в своя полза. Защото вселената е сътворена в негова чест.

Той е целта, към която вселената се стреми. В свещен хадис се казва: "Ако не бе ти, нямаше да създам битието."[4] Да, безсмислено е да бъде написана книга, която никой не разбира. А Всевишния е извън безсмислие. Следователно има необходимост от вестител като Господаря на времето и пространството, който да разясни смисъла на сътворението на вселената. Има нужда от вестител и пророк като него, за да оповести на човека, на когото са подчинени необятната вселена, Слънцето, Луната и звездите и всичко съществуващо, откъде идва, къде отива, каква е целта му, и да разкрие на душите тайнството на битието. Следователно, ако него го нямаше, съществуването на вселената и човека биха били безсмислени.

Пророка Мухаммед е личност, благодарение на която битието придобива смисъл. За нас той е по-скъп от всичко онова, което обичаме. Тук - въпреки че смятам себе си за най-грешния от всички вярващи - ще споделя свое чувство. Искам да кажа, че щом дори и аз мога да обичам до такава степен Пратеника на Аллах, кой знае колко много го обичат възвишените души... Ето от тази гледна точка трябва да се оцени душевното ми състояние, за което ще разкажа. В противен случай бих изпитвал чувство на срам да споделям пред вас нещо лично. Когато Всевишния ме дари с щастието да сведа чело до онези свещени земи, градът на Пратеника на Аллах ми се стори толкова светъл и изпитах такава духовна наслада от пребиваването си там, че ако в този момент бях поканен да вляза в Рая от която врата пожелая, не бих искал да вляза, бих предпочел да остана там. Всъщност мечтата на всички ни е да влезем в Рая. Няма мюсюлманин, който не иска да влезе там. Не се ли молим на Всевишния сутрин и вечер да ни опази от Ада и да ни прибере в Рая? Приемайки всичко това, казвам, че ако в онзи миг бях призован, за да бъда възнаграден с високата награда - Рая, най вероятно щях да помоля Всевишния за отсрочка и щях да изразя желание да остана в ар-Рауда ат-тахира[5] при Пратеника на Аллах. Нека това не се тълкува така, сякаш съм достоен за това. Исках само да споделя любовта и обичта си към Пратеника на Аллах. През целия си живот в молитвите си съм изразявал своето желание да се изкача до равнището на достоен слуга дори на най-последния сподвижник на Пророка. Често пъти сме повтаряли следната молитва: "Нека Господ нито за миг не ни отдалечи от желанието с лицата си да докоснем праха от краката им!" (Амин).

Същото душевно състояние изпитах и при ал-Кааба. Тези чувства може би са наши общи чувства. При все това не съм единствено аз и неколцината като мен, които изпитват подобни чувства. Има хора, изпитващи толкова дълбока любов към Пратеника на Аллах, че душевното състояние, за което говоря, би им се сторило грубо и недозряло.

След като е дошъл моментът искам да споделя още един свой спомен. Бяхме заедно на поклонението хадж с Ариф Хикмет бей, който по онова време беше народен представител. Преди той се бил врекъл, че ако един ден отиде в ал-Медина, ще легне по гръб на земята и подобно на магаре ще се въргаля върху тази свещена пръст. Когато навлезе в пределите на ал-Медина, той изпълни своето обещание - този велик дух се просна на земята и се овъргаля в пръстта. Когато и да си спомня за този случай, очите ми винаги се изпълват със сълзи.

Пратеника на Аллах е пророк. Но е пророк, за когото всички пророци дошли преди него са съобщавали, че ще се появи. Ето как в Свещения Коран Всевишния ни разказва как всички пророци са му дали обет, че ще повярват и ще съдействат на пророк, за когото съобщават: "И когато Аллах прие обета на пророците: "Колкото и да ви дарявам от писание и мъдрост, после при вас ще дойде Пратеник, да потвърди наличното у вас. Вярвайте в него и му помагайте!", рече: "Съгласни ли сте и приемате ли безусловния обет към Мен?" Рекоха: "Съгласни сме." Рече: "Засвидетелствайте, и Аз ще бъда с вас от свидетелите!" (3: 81)[6].

Тези пророци останали верни на обета си към своя Господ и във всичките си дела се стремели да не се отклоняват от този път. И когато Пророка ни се въздигнал в Нощното възнесение, всички те духом отслужили намаз под негово предводителство.[7] Да, начело с пророците Ибрахим (Авраам), Нух (Ной), Муса (Мойсей), Иса (Иисус) сякаш всички пророци искали да бъдат негови муезини.[8] Ето как Месията представя на човечеството този велик пророк: "Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя." (Йоан, 16: 7). Да, когато той се въздигнал на небесата, те се изпълнили със скъпоценни дарове, звездите образували път, по който да мине, и когато Слънцето стигнало до хоризонтите на Пророка Мухаммед, мир нему, то изпитало любопитство да научи откъде извира блясъкът на короната на Пророка. Всички те кръжали около него:

"Джибрилите кръжат около бляскавата светлина на Ахмед; ангелите кръжат около сияйния лик на Мухаммед..."

Той притежавал и човешки качества, които олицетворявал в най-висша степен и с които ни служи за пример. Например той бил превъзходен глава на своето семейство. През определен период от живота си е бил венчан и се грижел за девет свои съпруги, но не е допуснал помежду им да възникнат спорове и свади. Всяка една от рожбите, които възпитал в своя дом, където еликсирът на пророчеството се леел капка по капка, биха били просветителите и обновителите на своите епохи, ако можеха да доживеят до други времена. Не знам колко души са успели да го опознаят в тази светлина?

Освен това той бил изключителен пълководец. С малобройното обкръжение около себе си обявил война на света, свалил велики владетели от троновете им и подчинил на себе си немалко управници, и то, без да е учил от никого военно дело.

Той бил ключова личност, която съчетавала всички науки. Сякаш от екран наблюдавал всички събития, които ще се случат до края на света, четейки надписите от неизвестното и ги съобщавал едно по едно[9]. Днес, векове след като се е преселил във вечността, всички виждат знамето, което Пророка Мухаммед е забил преди четиринайсет века в точката на развитие, до която е стигнала науката и техниката. Онези, за които Всевишният пожелае да бъдат от напътените, се превръщат в светла брънка от веригата на исляма, изричайки свещените слова. Гледах видеокасета, на която канадският педиатър и професор във Факултета по анатомия в университета в Торонто Кейт Мур установява, че в Корана подробно са описани етапите на развитие, през които преминава зародишът в майчината утроба. Днес този факт може да се установи единствено чрез съответната техника. Ученият изрича: "Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммед е Негов пратеник." Така Мур изразяваше своята преданост към Пророка. Японски физиолог открил в Корана знамения, които били свързани с неговата научна област и също произнесъл, макар и трудно, думите: "Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах." Той без колебание приел исляма. Както се вижда там, където науката е безсилна, Коранът отваря нови хоризонти и крайната точка, до която е стигнала науката, се оказва отправна точка за Пратеника на Аллах. Добре, но кой го е научил на всичко това? Той научил урока си от Мъдрия и Всезнаещия Аллах. Над него стоял Предвечният Учител. Затова неговото познание не остарява, въпреки изминалото време, напротив, всеки изминал ден то се подновява и ще продължи да се подновява, докато свят светува.

Той бил удостоен с такава обич от страна на своите сподвижници, че никой друг човек не се е радвал на подобно щастие. Например след битката при Мау Раджи Хубайб ибн Ади, Аллах да е доволен от него, бил качен на бесилото от изпълнените с мъст и ненавист неверници, и му задали следния въпрос: "В този момент не искаш ли вместо теб да бъде обесен Мухаммед?" Отговорът му бил категоричен и ясен. Той не отстъпил от своето убеждение и отвърнал: "Не, заклевам се, че дори и с цената на своето спасение, не искам дори и един трън да се забие в краката му!" След тази смела постъпка, качен е на бесилото, Хубайб вдигнал ръце и отправил следната молитва: "Господи, когато идвах тук, не успях да се сбогувам с Твоя възлюбен, предай му моя поздрав!" Точно в този момент Пратеника на Аллах бил седнал на разговор със сподвижниците си и изведнъж се изправил с думите: "Мир на теб, Хубайб!" Сподвижниците попитали Пророка какво се е случило и той със сълзи на очи им обяснил: "Съдружаващите убиха Хубайб. В последния си миг той ме поздрави и аз приех неговия поздрав."[10]

Ето още едно събитие, което внася успокоение в сърцата на вярващите, въпреки че са изминали векове оттогава. В битката при Ухуд достойната Сумайра чула, че Прaтеника на Аллах е паднал в боя и веднага пристигнала на полесражението. Там й показали мъртвите тела на баща й, съпруга й и синовете й, но тя не им обърнала внимание и продължила да търси Пратеника на Аллах, с думите: "Какво се е случило на Пророка?" По едно време й показали Пророка и тя, заставайки пред него, казала: "Щом ти си жив, бедите са нищо, Пратенико на Аллах."[11] Ето такова място заемал Пратеника на Аллах в сърцата и душите.

Още един пример. Пророка вече бил получил покана от небесата и му предстояла раздяла с приятелите, които в продължение на двайсет и три години споделяли съдбата му. Поради това през последните дни се появявал натъжен при сподвижниците си. Явно тъгата му е повлияла и на сподвижниците, които също тъгували, след като Пророка се връщал в своя дом на щастието. Пратеника на Аллах възложил задача на Муаз ибн Джабал и го изпратил в Йемен. Той прихождал. Носел посланията на Пророка и след като се върнел, излагал проблемите, които трябвало да бъдат разрешени. Преди да отпътува за последен път, Муаз отишъл при Пратеника на Аллах. Искал Пророка да се помоли за него и тогава да замине. Пророка му казал: "Върви, Муаз, само че, след като се върнеш най-вероятно ще посетиш еднствено моя месджид и моя гроб." Муаз бил покосен. Почувствал се нещастен, от очите му бликнали сълзи и като че ли се строполил на земята. Освен че не можел да отиде в Йемен след чутото не му останали сили дори да се изправи.

Пророка с лекота решавал всички проблеми, засягащи обществения живот. Тринайсет века след неговата поява Бърнард Шоу, който е един от стотиците, стоящи на отсрещната страна, но въпреки това признава истината и казва: "В епохата, в която живеем, проблемите са наслоени един върху друг. Човечеството се нуждае от Мухаммед, мир нему, който с лекота е решавал всички проблеми!" Това се нарича добродетел - да бъдеш признат дори и от противника си.

Когато човечеството го опознае, ще намери щастие и покой, ще открие светли хоризонти, ще престане да тъжи и да бъде играчка в ръцете на силните на деня, ще се спаси както от земната нищета, така и от нищетата в отвъдното, и ще се извиси до върховете на човечността. Всъщност въпреки пречките от страна на противниците, полъхът на това второ възкресение започна да се усеща. Ето какво казва Коранът: "Те искат да угасят светлината на Аллах с уста. Но Аллах ще стори да засияе в пълнота Неговата светлина, дори неверниците да възненавиждат това. Той е, Който изпрати Своя Пратеник с напътствието и с правата религия, за да я издигне над всички религии, дори съдружаващите да възненавиждат това." (61: 8 - 9).

Да, Всевишния ще възвести своята религия, нуждаещите се сърца и души ще се подслонят при Него, при Него ще намерят спокойствие, щастие, сигурност и още на земята ще спечелят Рая. Неверниците и потисниците на Европа, лицемерите от Азия, експлоатиращи човечеството, и незачитащите Бога сред нас, макар и да не желаят, един ден Султанът на султаните, който държи в ръката си печата и го полага, и който е приет като Султана на пророците, чието име когото пет пъти на ден оповестяваме на света, един ден той непременно ще покори всички сърца и ще бъде любимият, възлюбеният на всички и почитаният от всички!

Той е човек на щастието. Ние без съмнение знаем и вярваме, че посланията, които Пророка е донесъл, същевременно са били и са извор на щастието. Историята е най-достоверният свидетел в това отношение. Единственият начин човечеството да изпита отново това щастие е още веднъж да успеем да представим на народа си неговата светлина и светлината, която е донесъл. Защото той ще бъде обичан дотолкова доколкото бъде опознат и в зависимост от равнището на любовта към него ще се промени обликът на цялото общество.[12]

В рамките на това въведение се опитах да разакажа накратко за Гордостта на Вселената и Предводителя и на двата свята, когото искам да представя от различни гледни точки, уповавайки се на Всевишния.

Всъщност всяко слово, в което той се споменава, е красиво. Недостатъците се крият единствено в стила на изразяване. Ако в него се забелязват недостатъци, това се дължи единствено на мен. Онова, което принадлежи на Господаря на Вселената, са единствено изяществото и красотата.


[1] Ритуално измиване преди молитвата намаз. - Б. пр.

[2] Kadı Iyaz, Şifa, 1/173.

[3] Müsned, 2/76.

[4] Еl-Acluni, Keşfu'l-Hafa, 2/232.

[5] Ар -Рауда ат-тахира- Пространството между Свещената гробница и престола в Масджид ан-наби в ал-Медина. - Б. пр.

[6] Цитатите от Корана в книгата са взети от второто издание на Превод на Свещения Коран на проф. Цветан Теофанов.

[7] Muhammed b. Cerir et-Taberi, Camiu'l-Beyan an Te'vili Ay'ıl-Kur'an, 15/5; İbn Kesir, el-Bidaye ve'n-Nihaye, 3/139.

[8]Муезин -ислямски служител, който призовава от минарето за молитва.- Б. пр.

[9] Müslim, Fiten, 22-25; Müsned, I/4.

[10] İbn Kesir, el-Bidaye, 4/76.

[11] Nureddin Ali b. Ebi Bekr el-Heysemi, Mecmuau'z-Zevaid ve Menbau'l-Fevaid, 6/115; İbn Kesir, el-Bidaye, 4/54.

[12] "Онези, които слушаха проповедите му, познавайки изключителните му качества, го обичаха повече от всичко.", Tirmizi, Menakıb, 8.