Непорочността от гледна точка на предишните писания и Свещения Коран

Тората, Евангелието и Псалтира са небесни книги, но съдържанието им е променено. Откриването на истината и насочването на идеите в правилна посока чрез тези писания, в които има и човешко слово, е невъзможно. Следователно неподходящите истории за пророците, разказани в тях, които не подхождат дори на обикновен човек, са резултат от промененото им съдържание. Тоест дори да нямаше друго доказателство, че съдържанието на тези писания е променено, някои неистини в тях щяха да са достатъчен аргумент за това.

Всевишния не е дал гаранция, че ще опази тези писания. Ала в Свещения Коран Той казва: "Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим." (15: 9). (Напомнянето е Свещеният Коран). Тук става дума за Божието покровителство и защита. Затова всички ислямски богослови се обединяват около становището, че предписанията на Корана ще останат валидни до завършека на света. Защото той се намира под защита. Оттук става ясно, че основният извор, от който може да се черпи информация за пророците, е Свещеният Коран. Понеже съдържанието на другите писания е променено, преданията в тях, които не съответстват на текстовете в Корана, са невалидни. Защото във въпросните писания са се прокраднали и човешки чувства и мисли. Ала никой човек няма правото да обсъжда делото и непорочността на пророците. Единствено пророците съобщават за минали събития, опирайки се на откровението. Няма да има друг пророк след Пратеника на Аллах, който да изрича подобни истини. Защото последният пророк е казал всичко, което е трябвало. Дори и пророка Иса (Иисус), мир нему, е оставил последната дума на Мухаммед, изричайки: "Аз отивам, за да дойде при вас Господаря на световете."