Непорочността на останалите хора

Другата страна на въпроса е дали непорочността се отнася и за онези, които не са пророци? Тоест предпазва ли Аллах от греха и някои избрани личности. Мнението на преобладаващата част от учените-богослови по този въпрос е, че никой не е безгрешен освен пророците. Всеки може да извърши малък или голям грях. Непорочността е качество, присъщо единствено на пророците. Това становище намира потвърждение в следния хадис на Пратеника на Аллах: "Всички хора грешат. Най-благодетелни сред прегрешилите са покайващите се."[1]

Тук трябва да се обърне внимание на един важен момент. Да се допуска хипотетично, че някой човек може да прегреши не означава, че той действително е прегрешил. Затова може да кажем, че освен пророците религиозните водачи, които ще бъдат пътеводители и имами на хората, също може да са защитени от Аллах. Това предположение по никакъв начин не е свързано с идеята на шиитите за "безгрешността на имама". Например на въпроса дали имам Раббани е извършил грях, може да отговорим, че това е възможно. Защото имам Раббани не е пророк и хипотетично може да се каже, че е възможно той да е прегрешил. Но дали имам Раббани е встъпил в грях през живота си? Отговорът на този въпрос няма да е както в горното заключение. Защото никой не е в състояние да посочи или докаже, че имам Раббани е извършил грях. Следователно допускането, че по принцип може да се извърши грях не означава, че той е извършен. В този смисъл Всевишния може да предпази и святите и блажените хора, както и приближените до Него и да не им позволи да вършат грехове.

Достопочтеният Абдулкадир Гейлани стои начело на всички свещени и блажени личности. Аллах, да е славно името Му, е предпазил и този велик религиозен водач. В преданията за него се разказва следното. Веднъж в последния ден от месец шабан хората имали съмнение дали ще се пости на следващия ден или не. Затова отишли при човек, който бил известен като свещена личност, и го попитали дали да постят на следващия ден. В отговор той им рекъл: "Идете в Гейлан. Тази нощ там се роди дете. Попитайте майка му дали е сукало след времето за имсак. Ако детето е сукало от майка си, празнувайте, а ако не е, говейте." Хората отишли при майката на детето и я попитали дали суче. Жената била разтревожена и отвърнала, че синът й не се храни. Тогава хората успокоили жената с думите: "Не се безпокой, детето ти не е болно. Ти роди честит син, който ще стане баща на цялото човечество" и започнали да говеят. Това е само едно предание и не бива да се подлага на критика от гледна точка на ислямското право. Съществува и друго предание, според което въпросната личност е издала на ограбващите го разбойници къде са скрити парите му, за да не изрича лъжа.[2]

Аллах опазва от грехове хората, които следват Неговия път и не им позволява да прегрешават. В едно коранично знамение се казва: "О, вярващи, ако се боите от Аллах, Той ще направи да разграничавате [доброто и злото], и ще ви избави от лошите ви постъпки, и ще ви опрости. Аллах е Владетеля на великата благодат." (8: 29).

Както става ясно и от знамението, Всевишния покровителства онези, които не прекрачват границите на благочестието. Той е дарил благочестивите с такава способност, чрез която те мигновено разграничават доброто и злото и се въздържат от грях.

Друго знамение гласи: "Нима онзи, който бе мъртъв и го съживихме, и му отредихме светлина, да върви с нея сред хората, е подобен на онзи, който е в тъмнините и не ще излезе оттам? Така се разкрасява за неверниците онова, което вършат." (6: 122).

Докато хората, които подкрепят религията на Аллах и си поставят за цел нейното възвеличаване, не се откажат от обета си, отношението към тях ще бъде съгласно следното коранично знамение: "...и спазвайте своя обет към Мен, за да спазвам и Аз Своя обет към вас..." (2: 40) и Всевишния ще ги покровителства. Защото в друго коранично знамение се повелява: "О, вярващи, ако подкрепите [делото на] Аллах, и Той ще ви подкрепи, и ще утвърди стъпките ви." (47 :7).

Надяваме се с тази гаранция хората, които искрено и предано служат на Корана и религията, да не допускат голям грях и да се предпазват дори от малките грехове. Но тази гаранция е обвързана с условия. Освен пророците за никого не може да се твърди, че със сигурност е защитен от грях. Единствено когато е налице подобно покровителстване, може да се твърди, че дадена личност е защитена от простъпки. Тогава може да кажем за определен човек, че Всевишния го предпазва от грях. Да, с изключение на пророците никой няма гаранция за бъдещето си. А що се отнася до тях те са защитени от грехове от началото до края на живота си.

Освен това съществува и безгрешност, основаваща се на опита и наблюдението, когато се усеща, че праведните раби на Всевишния са под Неговата защита.

Да оставим настрана великите личности, но ако и нашите действия също бъдат премерени, ще видим как се предпазваме от реални прегрешения, без да сме очаквали, и сами ще се учудим как това се е случило.

Освен това големите благодеяния извършени от сподвижниците и хората, които ги следват, са като прегради, построени за бъдещето, и е възможно да ги предпазят от грехове. Те също може да извлекат полза от следното коранично знамение: "...за да опрости Аллах твоите предишни грехове, и следващите, и за да довърши Той Своята благодат към теб, и за да те насочи по правия път..." (48: 2). Това е един вид покровителство от страна на Аллах в името на благодеянията, извършени преди. Например някой възнамерява да извърши грях или да отиде на порочно място. В този момент той получава контузия на крака, причинена по волята на Всевишния, и така се пресича пътят му към греха. Ако човекът е възнамерявал да погледне към греха, тогава е възможно да възникнат проблеми със зрението, а ако е смятал да извърши грях с ръка, тя ще стане неподвижна. От всичко това се разбира, че Аллах, да е славно името Му, предпазва от грях праведните си раби. А бедите, които ги сполетяват на този свят, ще ги спасят в отвъдния.

В свещен хадис се казва: "Няма по-блага постъпка, с която рабът може да се доближи до Мен от изпълняването на предписанията Ми. Рабът продължава да се приближава до Мен с допълнителните богослужения. Вследствие на това Аз го възлюбвам. И след като го възлюбя, той чува, вижда, държи и върви чрез Мен."[3]

Едно от значенията на този хадис е следното.

Аз му показвам благото, красивото, доброто и го предпазвам от злото и лошото. Така той вижда само доброто. В сърцето му се внушава познание и духът му винаги е буден. Той постоянно мисли за Аллах, непрекъснато чува доброто и волята му се стреми само към благодеяния. Аз премахвам пред него всички пречки, които биха му попречили да извърши благодеяние и улеснявам пътя му. Той е близък до Мен и затова не желая сърцето и чувствата му да бъдат наранени от греха.

Свещеният хадис завършва с думите: "Ако пожелае нещо от Мен, давам му. Когато потърси Моята закрила от някое зло, Аз го опазвам."

Следователно дори и да се допуска, че е възможно пророците и праведните раби на Аллах да извършват грях - както твърдят някои - Всевишния е предпазил от грехове всички пророци, както и част от праведниците.

По времето на халифа Омар живял един младеж. Той почти не излизал от месджида. Сякаш бил птица в храма. По всичко личало, че младежът изпълнявал молитвите си с прилежание и бил от приближените до Всевишния, тъй като отслужвал и допълнителни богослужения. Но достопочтеният Омар, Аллах да е доволен от него, забелязал, че от известно време младежът не идва в месджида.

Впрочем една от мъдростите в колективното отслужване на молитвата намаз зад имама, което според някои течения (мезхеби) в исляма е задължително, според други е част от молитвата или традицията на Пророка, не е ли в това имамът да наблюдава общността и ако има липсващи, да се интересува за тях. И особено ако този имам е достопочтеният Омар. Колкото и многочислена да е била общността, Омар я познавал много добре и сякаш всеки ден ги контролирал. И след като не видял въпросния младеж, попитал: "Какво ли се е случило с онзи младеж, не го виждам от няколко дни в месджида?" Отначало хората не пожелали да отговорят и навели глави. Така избягвали погледа на Омар. Достопочтеният Омар забелязал, че вярващите се държат странно и повторил въпроса си. Тогава един от тях рекъл: "Повелителю на вярващите, открихме го мъртъв на път, който води към порочно място. И за да не те тревожим, бързо отслужихме заупокойна молитва и го погребахме."

Достопочтаният Омар разбрал каква е истината. Сякаш завесата от очите му се вдигнала и той като че ли видял истинското състояние на младежа. Случаят е следният.

Край пътя, по който минавал младежът, отивайки в месджида, се намирал домът на жена, която се опитвала да го съблазни. Той бил ерген и жената прилагала дяволски хитрости, за да го отклони от правия път и да го прелъсти. Но младежът упорито и решително отхвърлял предложенията й и успявал да се предпази от грехопадение.

Само че всеки човек има моменти на слабост. Веднъж и младежът се поддал на слабостта си. Жената отново се показала пред него с цялата си съблазнителност и той не успял да устои на изкушението и се насочил към дома й. Но изведнъж усетил как устните му неволно мълвят едно от кораничните знамения. Тоест той неволно започнал да произнася това знамение. Отначало младежът не осъзнал смисъла му, но след като разсъдил, това било достатъчно за неговия край. Знамението, което му било внушено като гръм от ясно небе, гласи: "Когато натрапливо видение от сатаната засегне богобоязливите, те си спомнят [за Аллах] и ето ги зрящи!" (7: 201).

Младежът се почувствал сякаш това знамение отново му се внушава от небесата. Изпитал безкраен срам и свян от Създателя си заради онова, което възнамерявал да стори. Той настръхнал при мисълта, че дори за миг е забравил благодатта, с която Всевишния го дарява и се устремил към греха. И особено фактът, че Всевишния не го оставил сам с плътските страсти в момент на слабост и обърнал погледа му към Себе Си със знамението, което му внушил, така развълнувал тази светла личност, че сърцето му не устояло на това душевно вълнение, споменал името Му и се преселил в отвъдното.

След като научил за случая с младежа, достопочтеният Омар незабавно отишъл на гроба му. Той се навел към гроба и на висок глас изрекъл: "Младежо, има два Рая за онези, които се боят от Всевишния!" В този миг се чул глас от неведомото и гробът сякаш потреперил. Гласът бил на младежа и казвал: "Повелителю на всички вярващи, Всевишния ме награди двойно повече."[4] Няма значение дали този глас е бил на младежа или на някой ангел, или е дошъл от небесата. Младежът бил възнаграден двойно повече, защото изпитал страх от Всевишния.

Връзката между този случай и нашата тема е следната. Ако младежът бил паднал морално, встъпвайки в грях, прегрешението му щеше да се отнася единствено до него. Защото той нямал за задача да стане водач и пътеводител на останалите. Ала ако един пророк извърши грях, това ще унищожи цялото човечество. Понеже те носят отговорност за всички. Аллах, който е предпазил младежа от греха, дали не би защитил своите пророци в подобни ситуации?

Описвайки вярващите, вкусили насладата на вярата, Пророка казва: "Човек, който смята, че връщането към неверието е по-голям грях от влизане в Ада, е вкусил истинската наслада на вярата."[5] Представете си съвсем обикновен човек. След като Аллах веднъж го избавил от неверието и непокорството, той смята връщането към безбожието за по-голямо зло и грях от попадането в Ада. Това, което го кара да реагира на греха по този начин, е насладата, доставeна му от вярата. Дали нещастниците, които приписват грехове на пророците, не принизяват вярата им до тази на обикновения човек, та се осмеляват на това? Опазил Господ! Не е възможно вярата на пророците да не е толкова силна, че да не попречи на греха.

Онези, които искат да разберат как святите личности, а не само пророците, са били защитени от греха, нека прочетат Нефехатул унс[6] или Табакат на имам Шарани.[7] Това ще им е достатъчно. Ще видят заедно с примерите как стотици святи личности са се предпазвали от греховете. Например на една от тези личности било поднесено ястие. Ала в него била попаднала и непозволена храна (харам). Човекът сложил в устата си един залък, но въпреки усилията си да го глътне не успял. Тогава разбрал, че в храната има харам. След като Аллах, да е славно името Му, предпазва святите личности дори от един непозволен залък, вие сами преценете колко нелепа и глупава е мисълта, че Той няма да защити от грях пророците Си.

Да, непорочността е основно качество на пророците и е немислимо те да се лишат от него. Още с раждането си всеки пророк бива удостоен с това качество. Или с други думи, който не притежава това качество, не може да бъде пророк.

Преди да преминем към доказване непорочността на пророците, ще обърнем внимание на няколко положения. След това ще анализираме проблема съгласно принципите на Корана и така ще дадем отговор на клеветниците.


[1] Tirmizi, Kıyame, 49; İbn Mace, Zühd, 30.
[2] En-Nebhani, Camiu Keramati'l-Evliya, 2 /203.
[3] Buhari, Rikak, 38; Müsned, 6/256.
[4] İbn Kesir, Tefsir, 3/539.
[5] Buhari, İman, 9; Edep, 42; Müslim, İman, 66; Tirmizi, İman, 10.
[6] Сборник с жития на святи личности от известния суфист Абдуррахман Джами. - Б. пр.
[7] Истинското му име е Абдулвеххаб ибн Ахмед (1493-1565). Свята личност и виден ислямски учен, живял в Египет. - Б. пр.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.