Палитра от молитви на Пратеника на Аллах
Молитвата е вид богослужене[1], тя е сърцевината на богослуженето.[2] Молитвата е обръщане и ориентиране към Всевишния. Говорейки за богослужене, не може да не стане дума и за молитвата. Впрочем Аллах, да е славно името Му, не ни ли казва: "Не би ви обърнал внимание моят Господ, освен ако сте го призовавали." (25: 77).Не е ли Той, Който ни повелява: "Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!" (40: 60)?
Молитвата е духовната спойка между Аллах, да е славно името Му, и раба. С други думи, молитвата е начинът, чрез който рабът изразява мислите си пред Всевишния. Рабът зове своя Господ за онова, което не е способен да постигне и да получи със собствени сили, защото Той притежава абсолютната власт. Ето този зов се нарича молитва. Тя е благозвучна мелодия, която рабът отправя към Всевишния и която трепетно се възнася към небесата.
Молитвата, която в днешно време се произнася единствено в края на намаза или при определени богослужения, всъщност е най-голямата духовна потребност както в земния, така и в отвъдния живот. Живот без молитва е немислим. Отначало докрай животът ни се уповава на молитви. Молитвата е кодът на благоволението на Всевишния и ключ за Райската градина. Тя е белег на богослуженията, с които рабът се въздига към Всевишния, и е символ на милостта на Всемилостивия към Своя раб.[3] Или по-точно тя е фокусът на духовното взаимодействие между Всевишния и раба. От една страна, молитвата е богослужене, а от друга - велико възнесение, което сплотява света на реалностите и духовния свят. Възнесение, което въздига човека до Всевишния стъпка по стъпка.
Ние получаваме милост от Всемилостивия именно благодарение на молитвите. Същевременно те са като гръмоотводите. Да, молитвата е вид значимо богослужене, което привлича милостта и благоволението към нас и отблъсква гнева и яростта от нас. Често пъти съзнателната молитва се появява в разума чак тогава, когато всички възможности са изчерпани. Дано това да ставаше още в началото! Всъщност не е възможно да се определят краят и началото й. Защото не съществува миг, в който човек да не се нуждае от нея. В такъв случай рабът не бива да се откъсва от молитвата и трябва да се моли на Всевишния така, както Той не се откъсва от него чрез различните си проявления. Защото до вратата на Всевишния се стига с молитва, там разговорът протича под формата на молитва и тя е тази, която привлича върху нас обилна милост.
От наша гледна точка молитвата е прошение. Ние се молим на Всевишния да удовлетвори нашите материални и духовни потребности. Но често не знаем какво точно искаме и как да го поискаме, поради което допускаме грешки, противоречащи на волята на Аллах. Ние не искаме да съобразим желанията си с волята на Всевишния, а държим на своето. И при това искаме незабавно да се откликне на всяка наша молба и ако желанията ни не се осъществят, изпадаме в отчаяние, мислейки, че молитвите ни не се приемат. Казано по-ясно, ние искаме абсолютната воля винаги да съпътства индивидуалната ни воля. Всичко това противоречи на терминологията и етиката на молитвата. Молитви, отправени с подобни намерения, остават извън пределите на истинската връзка между Всевишния и раба. Едно от условията, а може би най-важното, молитвата да получи отклик, е съобразяването с нейните правила и етика.
Понякога молитвата се ражда в мисълта и се въздига от сърцето под формата на силно желание и прошение. В това състояние рабът не изрича нищо. Може би дори и устните му не помръдват. Но той се стреми към всеотдайност, вярвайки, че Знаещия неведомото наблюдава състоянието му и намира онова, което търси. Точно както е постъпил пророкът Ибрахим, мир нему, когато го хвърлили в огъня. В момент, когато всички надежди и възможности били изчерпани, Всевишния Аллах повелил: "О, огън, бъди студен и безопасен за Ибрахим!" (21: 69). И Божието повеление под неочаквана форма станало източник за спасението му.
Втората форма на молитва е чувствата на сърцето да се отправят към Всевишния чрез словото. В този случай рабът единствено изтъква положението си, без да споменава молбата си. А понякога върши и двете едновременно. В Корана се посочват примери и за двата вида молитви, взети от живота на пророците. Към първия вид се отнася молитвата на пророка Ейюб, мир нему: "Засегна ме беда, а Ти си Най-милосърдният от милосърдните." (21: 83). Подобна е и молитвата на пророка Юнус, мир нему: "Няма друг бог освен Теб! Пречист си Ти! Наистина бях несправедлив." (21: 87). А пример за втория вид молитви са думите на Зекерия, мир нему: "Господи мой, дари ми от Теб добро потомство! Ти си Чуващия зова." (3: 38).
Освен това фактът, че Свещеният Коран поставя силен акцент върху темата за молитвата и учи нашия Пророк на молитви, говори за нейната важност. Ако молитвата не бе от значение, щеше ли Коранът да посвети стотици знамения на тази тема? Наред с това има стотици, дори хиляди хадиси, предадени от Пратеника на Аллах, подчертаващи значимостта на молитвата във всеки миг от живота. Те учат вярващите кога какви молитви трябва да изричат. Когато даден човек иска да изрази чувствата и мислите си под формата на молитва, той желае да направи това по-най съвършен начин и с малко думи да каже много неща. В това отношение на първо място най-голям помощник ни е Свещеният Коран, а след него - хадисите на Пророка.
Така е, защото Аллах ни е дарил с желания и ни учи как правилно да ги изразяваме в молитвите си към Него. А личността, която е научена на най-добрите и най-въздействащите молитви, несъмнено е Пратеника на Аллах. Защото той най-добре от всички познавал Всевишния, на Чиято врата се почуква чрез молитвата.
Той бил човек на правия път. Всъщност богослужене означава следване на правия път. С повелята: "А на Мен да служите! Това е правият път." (36: 61) Всевишния Аллах загатва именно за това. Във всички дела Пратеника на Аллах се придържал към принципите на равновесието и умереността. Когато изпращал армиите си, които завладели света, в различни посоки, той винаги спазвал принципа да не се наранява дори и една мравка. Той винаги се съобразявал с причините, но никога не се откъснал от молитвата.
Който иска да види живот, прекаран в молитви и страдания, нека погледне живота на Пратеника на Аллах. Нека човечеството да види що е молитва, да научи етиката на молитвата, да разбере как човек се облагодетелства от молитвата в материален и в духовен план и да вземе поука от всичко това.
Има стотици хора, които са събрали молитвите на нашия Пророк и са съставили сборници с молитви. Всевишния Аллах не лиши от подобна благодат и писателя на тези редове. Всъщност Той не лишава! В книга със заглавие Сборник с въздействащи и благословени молитви бяха поместени молитвите на нашия Пророк. Стремихме се обемът на въпросния сборник да не бъде голям. Онези, които прочетат дори този кратък сборник, ще се убедят, че е невъзможно да се стигне равнището на Пратеника на Аллах и по отношение на молитвите. Той сякаш се молел във всеки миг от живота си. Ако човек цял живот не върши нищо друго освен да произнася молитви, през цялото си съществуване той ще е изрекъл толкова молитви, колкото са стигналите до нас от Пратеника на Аллах.
Пратеника на Аллах разпрострял своите молитви във всеки миг от живота си и винаги е вървял по тези кристални друмове. Молитвата била словото в устата му и вопълът и стонът на душата му. Нито за миг той не се откъснал от молитвата и нито за момент не оставил тази чаша, напълнена от Кевсер, с която благославял думите си. Той бил човек на действието и на разума, но и по отношение на молитвите и богослуженията нямал равен на себе си.
Сподвижниците били общество от богомолци. Но когато решавали да се молят наравно с него, те просто не издържали. Пророка не знаел що е умора. Защото Аллах, да е славно името Му, го създал, за да се стреми напред и да предвожда останалите. По време на Нощното възнесение Джибрил също го придружавал, но в определен момент и неговите сили се изчерпали и той рекъл: "Иди, Пратенико на Аллах, всичко е под твоя власт!" Той сякаш се съревновавал с ангелите.
Пророка достигнал най-връхната точка в богослуженето и молитвата. Той наблюдавал величието и могъществото на Аллах от най-възвишените хоризонти, това го изпълвало с вдъхновение и с неутолимо и съкровено желание изричал: "Не сме способни да Те опознаем както подобава." Всъщност това незнание е признак на истинското познание. Достопочтения Ебу Бекр, Аллах да е доволен от него, казва: "Човек започва да разбира тогава, когато осъзнае, че нищо не знае." Пророка страдал и съгласно своето разбиране изричал: "Няма ли още?"
1. Избрани молитви
Тук е невъзможно да поместим и изследваме всички молитви на Пратеника на Аллах. Всъщност спряхме се на тази тема единствено с цел да загатнем за величието на Пророка в това отношение. В заключение искаме да споменем няколко примера, избрани сред хилядите молитви на Пратеника на Аллах.
а) Преди сън
Сънят е по-малкият брат на смъртта.[4] Човек трябва да ляга с тази мисъл. Защото това затваряне на очите може да се окаже последното за него. Следователно човек трябва да легне с будно съзнание, а не в състояние на безразличие.
Преди да легне, Пратеника на Аллах прочитал началните и последните три знамения на Сура Бакара[5], Айят ел-Кюрси[6], Сура Йа-Син[7], Сура Седжде[8], Сура Мулк[9], после прочитал по три пъти сурите Ихлас и Муаввизетейн и веднъж Сура Кафирун.[10]След това съединявал ръцете си, духвал върху тях и разтривал всички части на тялото си, докъдето можел да стигне.[11] Пророка изричал още редица молитви, но цитирането им тук ще заеме много място. Желаещите да ги научат може да ги открият в гореспоменатия сборник, а също и в други издания и чрез тях да осветлят пътя си в живота.
б) Преди да легне
След като легнел, Пратеника на Аллах изричал трийсет и три пъти Субханаллах (пречист е Аллах), трийсети и три пъти Елхамдулиллах (хвала на Аллах) и трийсет и три пъти (според друго предание трийсет и четири пъти) Аллаху Акбар (Аллах е най-великият), а след тях прочитал още редица други молитви.[12] Една от тези молитви е следната: "Всевишни, покорявам се на Теб, обръщам лице към Теб и поверявам делата си на Теб. Уповавам се на Теб с боязън и надежда. Търся подслон от Теб пак при Теб. Няма друго покровителство освен Твоето. Всевишни, повярвах в Книгата, която низпосла и в Пророка, който изпрати. (Всеки пророк е длъжен да потвърди пророчеството си). Всевишни, защити ме от възмездието Си в Деня, в който ще възкресиш Своите раби. Аз ще умра с името Ти и ще възкръсна с името Ти."[13] Полагал дясната си длан под главата си, леко присвивал краката си и лягал на дясната си страна.[14] Това лягане било подготовка за ставане. Защото вълнението от нощното ставане никога не го напускало.
в) Когато ставал за намаза техеджуд
Когато ставал за намаза техеджуд, Пророка прочитал следната молитва: "Хвала на Теб, Всевишни! Ти Си Вечноживия, Който укрепва небесата, земята и всичко по тях. Хвала на Теб! Ти Си истинския Владетел на небесата, земята и на всички същества. Хвала на Теб! Ти Си Светлината на небесата, земята и на всички същества."[15]
Прочитането на тази молитва през нощта е изпълнено със смисъл. През нощта небето се проявява в истинския си блясък и великолепие. Звездите сияят и премигват, а в човешката душа се излива обилна благодат оттам. Земята също притежава подобно великолепие и хармония. И ето, в тази молитва се възхвалява Аллах, да е славно името Му, Който държи земята и небесата в хармония, великолепие и блясък.
Според мнозина Вечноживия е едно от Прославящите Имена на Аллах. Често пъти когато възхвалява Всевишния, нашият Пророк търси застъпничество в проявленията на това име.
Земята и небесата принадлежат на Аллах, да е славно името Му. Следователно той е единственият Господар и Владетел.
Вижте верността и предаността на Пророка. Няколко часа преди да легне той прославя Аллах и след като се събужда, отново Го възхвалява. Защото завръщането му от света на сънищата в реалния свят е станало скоро и той отново е трябвало да потвърди обета си за вярност.
После продължавал същата молитва по следния начин: "Хвала на Теб, Ти Си Истината. Обещанието Ти е истина. Завръщането при Теб е истина. Словото Ти е истина. И Раят, и Адът също са истина. Всички пророци и Мухаммед, мир нему, са истина. Съдният ден е истина.
Всевишни, покорих се на Теб. Повярвах в Теб. Уповавам се на Теб и се насочих изцяло към Теб. Борих се само с Твоята помощ, Ти бе единственият Съдник за мен. Опрости предишните и следващите ми грешки. (Не ми позволявай да встъпя в грях в бъдеще, затвори вратите към греха за мен). Опрости тайните и явните ми простъпки. Опрости и греховете ми, които знаеш по-добре от мен самия. (Защото аз мога да знам какво се крие в душата ми, но не мога да осъзная тайното и скритото в мислите си. Ако съм съгрешил в чувствата си, прости ми и за това). Ти възвисяваш и принизяваш. Няма друг бог освен Теб. Аллах е Всемогъщия, Всесилния."[16]
Съгласно принципа, че "неконкретизираното понятие се отнася към идеалния образ", споменаването на понятието "истина" извиква в съзнанието представата за Аллах, да е славно името Му. И в тази молитва нашият Пророк оповестява, че всичко, идващо от Аллах, Който е Истината, е самата истина.
Преди лягане той изразява покорството си пред Аллах и след като се събуди, отново изтъква своята смиреност и потвърждава вярата си. Така той започва новия ден с обновена вяра и с чувство за дълбока вярност. Накрая свършва молитвата си с думите: "Аллах е всемогъщия, всесилния." Защото ако човек не се уповава на мощта и силата на Всевишния, не ще успее да се справи с възлаганите му тежки отговорности. Вярата, покорството и подчинението стават по волята на Аллах. Ако Той не пожелае и не помогне, кой е в състояние да Го открие и да стигне до Него? Затова всеки е длъжен да се уповава на могъществото и силата на Аллах в рамките на собственото си знание.
Под въздействието на тези мисли и чувства нашият Пророк създава искрена духовна атмосфера, след което започва да отслужва намаз и така пролива сълзите си върху тъмните коси на нощта.
Особено по време на допълнителните молитви, които отслужвал сам, Пророка се молел дълго и удължавал намаза.[17] Когато заставал за намаз, преди да прочете Сура Фатиха, той изричал следната молитва: "Всевишни, никой не е способен да попречи на Твоята благодат, както никой не може да бъде поощрен без позволението Ти. Никой няма власт да отмени Твоя закон. Нищо не е в състояние да се възпротиви на Теб."[18]
Понякога допълвал тази молитва с думите: "Всевишни, отдели греха от мен, както си отделил изтока от запада."
"Всевишни, пречисти ме от греха, както бялата дреха се почиства от петна."[19]
После прочитал Субханеке и чак след тези споменавания и благославяния преминавал към Фатиха. Впрочем съществуват още редица молитви, които Пратеника на Аллах изричал, но ние отново ще насочим читателя към сборниците с молитви и ще се задоволим само с цитираните.
г) Когато ставал сутрин
Сутрин Пророка отправял следната молитва: "Всевишни, посрещнах утрото, изричайки: "Призовавам Теб, обитателите на небесата, ангелите и всичко сътворено за свидетели и свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и Мухаммед, мир нему, е Твой раб и пратеник."[20]
Призовавам ги и ги карам също да свидетелстват. Към своето свидетелство прибавям и шумоленето на листата по дърветата, бълбукането, клокоченото и шуртенето на водите и ги поднасям на Теб като мощна симфонична мелодия.
Това послание на нашия Пророк произтича от дълбокото и всеобхватното му познание и от връзката му с Всевишния. Ако някой друг изрече същите молитви, той пак няма да успее да вникне в същността и значението им.
Нашият Пророк зове за свидетели всичко сътворено и особено най-приближените ангели до Аллах, да е славно името Му, както и небесните обитатели, които наблюдават всички същества. Към своята възхвала прибавя и тяхното дихание и така я отправя към Аллах. Фактът, че нашият Пророк открива молитвите си с ангелски вдъхновения, ни говори за следното: когато се чука на вратата на великите, първо се търси ръка, която да стори това. Затова когато в Медина настъпва суша, достопочтеният Омар, Аллах да е доволен от него, който бил дълбоко проницателен, завел достопочтения Аббас, Аллах да е доволен от него, на един връх, вдигнал ръцете му към небесата и така се помолил. Омар отправил следната молитва: "Всевишни, това са ръцете на чичото на Твоя любим Пророк. Дари ни с дъжд в тяхна чест!" И преди да свалят ръцете си, завалял дъжд.[21] В този случай се изявила проницателността на Омар, Аллах да е доволен от него. Той се поучил от Пророка и точно като него прибавил към молитвата си ангелските вдъхновения.
Страдалецът [Бедиуззаман] на нашата епоха се моли със същото съзнание, изричайки: "Всевишни, греховете сковаха езика ми, тяхното множество ме посрами. Затова чукам на вратата на Твоето милосърдие с диханието и молитвите на шейх Абдулкадир Гейлани..."[22]
Сред утринните молитви на Пратеника на Аллах присъства и следната: "О, Създателю на земята и небесата, Знаещия невидимия и видимия свят, Всемогъщия и Даряващия с благодат. Обявявам привързаността си към Теб в земния живот и Те зова за свидетел. Твоето свидетелство е достатъчно."[23]
Употребата на името Фатир (Създателя) в тази молитва има своето значение. Защото съществуват и други синоними на това име - Ел-Бари (Сътворяващия), Ел-Халик (Създаващия), Ел-Джаил (Твореца).
Под името Фатир (Създателя) се разбира следното: "Ти Си сътворил земята и небесата в хармония с природните закони, Ти разкриваш значенията им. Сред тях са законите на медицината, физиката, химията, астрофизиката, астрономията. Сякаш тези закони се обновяват всяка сутрин и се откриват за предметите и явленията. Ти Си, Който е създал този ред и чистия облик на всемира!"
д) Когато настъпвала вечерта
Пратеника на Аллах, който посрещал утрото, четейки гореспоменатите молитви при зазоряване, прочитал молитви и при залез слънце, когато настъпвала нощта. Прочитал ги, защото те сякаш били слънцето на неговите дни и нощи. Нощите на нашия Пророк били озарени също толкова, колкото и дните му. Молитвите сякаш били свещени кандила в небосклона на нощите му. И той никога не закъснявал да ги запали. Изричал следната молитва: "Всевишни, посрещнах вечерта, зовейки за свидетели Теб, небесните обитатели, ангелите и всичко сътворено, че няма друг бог освен Теб, Ти Си един, нямаш съдружници и Мухаммед, мир нему, е Твой раб и Пратеник."[24]
Всеки ритуал от неговия намаз е като свещена стълба, извисяваща се до Престола. А стъпалата на тази стълба са изградени от молитвите.
Свещената атмосфера, създадена при подготовката за намаз, е в тясна връзка със свещенодействията по време на намаза.
Той изричал молитви преди отиване и връщане от отходно място. Преди да вземе абдест Пророка прочитал една молитва, а по време на самото измиване прочитал и други. След ритуалното измиване прочитал още молитви. След края на езана четял определена молитва, а преди да започне намаза - друга. Имало и молитви, които изричал при отиване в месджида, при влизане в него и при излизане.
Непосредствено след началния текбир[25] по време на намаз Пророка прочитал молитва. По време на коленопреклоненията, при падане ничком, при изправянето, между две свеждания на челото доземи, седейки, след селям Пратеника на Аллах изричал различни молитви. Той се стремял никога да не ги пропусне.
е) По време на намаз
След началния текбир Пратеника на Аллах прочитал молитвата: "Аз обърнах лице към Личността, сътворила земята и небесата, обърнах гръб на всичко друго и се покорих Нему. Аз не съм от съдружаващите. Няма съмнение, че моят намаз, богослужения, животът и смъртта ми са в името на Аллах, да е славно името Му, Господа на световете. Той няма съдружници. Повелено ми е да вярвам в това. Аз съм мюсюлманин. Всевишни, Ти Си Владетеля. Няма друг бог освен Теб. Ти си моят Създател и аз съм Твой раб. Аз угнетих душата си. Признавам прегрешенията си. Опрости всичките ми грехове. Няма друг освен Теб, който да опрощава греховете..."[26]
Една от молитвите, които Пророка изричал по време на коленопреклоненията, е следната: "Всевишни, прекланям се пред Теб. Ушите, очите, нервната ми система и всичко, що се крепи на краката ми, до мозъка на костите ми, се прекланя и се покорява пред Аллах, Господа на световете."[27]
При изправяне от коленопреклонение: "Всевишни, единствено Ти Си достойния за възхвала. Нека моята възхвала изпълни земята, небесата и всичко между тях. Хвала на Теб още толкова, колкото неща ще сътвориш по-късно..."[28]
По време на суджуд (ничком): "Всевишни, паднах ничком пред Теб, повярвах в Теб и се покорих на Теб. Лицето ми падна ничком пред Онзи, Който го сътвори, дари го с образ, очи и уши. Колко е велик Аллах - Най-прекрасния сред одобряващите. Всевишни, опрости всичките ми грехове - малки и големи, предишни и последни, тайни и явни..."[29]
Какво върши човек извън богослуженията? Храни се, почива, радва се или скърби, жени се, ражда му се дете, купува си нови дрехи, излиза на пътешествие или се връща от път; бори се, отива на война, връща се от война; научава радостна или тъжна вест от някого; среща се с близък приятел; разболява се, оздравява; спи, сънува хубави сънища или кошмари и върши стотици други неща и преминава през различни състояния. Ето, във всички тези състояния Пратеника на Аллах изричал молитви, съответстващи по съдържание на обстоятелствата и така сякаш одухотворявал човешката си същност.
Има и ситуации, които не зависят от човека. Те го засягат косвено. Например бедствия като глад, суша, пожар, наводнение, ураган и други, макар и не винаги да се отразяват пряко на отделния човек, в крайна сметка са в негова вреда. Ето, нашият Пророк прочитал тези молитви, за да се сплоти с общността и да се ориентира към Аллах в подобни ситуации.
Сборникът с молитви на Пратеника на Аллах джевшен, не е бил оценен по подобаващ начин от сунитските имами, понеже достигнал до нас чрез семейството на Пророка. Но великите ислямски учени винаги четели молитвите от този сборник и не преставали да ги изричат. Който прочете сборника джевшен, ще разбере по-добре до какви висоти е стигнал Пратеника на Аллах в молитвата.
Както стана дума и в началото, ние не се спряхме на тази тема с цел да преразкажем всички молитви на Пратеника на Аллах. Единственото ни намерение е да потвърдим, че той няма равен на себе си и в молитвите, както и да покажем, че той е прекарал целия си живот в молитви. Разбира се, подобно заключение е невъзможно в истинския смисъл на думата, без да се познават всички молитви на Пророка. Ние се опитахме да изтъкнем само някои от хилядите молитви, за да дадем по-ясна представа. На нашите примери трябва да се гледа като на изтичащата вода, която свидетелства за наличието на водоизточник.
Да, ние още веднъж уверено потвърждаваме, че Пратеника на Аллах няма равен на себе си по отношение на нито една добродетел. Той е възвишена личност, достигнала до най-високите върхове в добродетелта. И ние от самото начало на тази книга се опитахме да докажем и обновим вярата си във всичко казано дотук. Ако са налице недостатъци, те се дължат на нашето разбиране и разказване. Той е пречистен и защитен от греха. Защото той е достопочтения Мухаммед Мустафа, Аллах да го благослови и с мир да го дари.
През цялото съществуване на тази личност, която осветлявала живота си, служейки на Аллах, не е възможно да се открие нито един мрачен и угнетителен миг. Целият му живот е безспирна молитва. В деня, в който се родил, той се застъпил за своята умма (общност), ще се застъпи за нея и в Сетния ден.[30] Да, цялата му грижа била неговата общност.
[1] Tirmizi, Tefsiru'l-Kur'an, 3, 16, 40; İbn Mace, Dua, 1; Müsned, 4/267.
[2] Tirmizi, Dua, 1.
[3] Deylemi, el-Firdevs, 2/224.
[4] Ebu Nuaym, Hilye, 7/90.
[5] Darimi, Fezailu'l-Kur'an, 14.
[6] Tirmizi, Fezailu'l-Kur'an, 2; Darimi, a.g.e.
[7] Mecmau'z-Zevaid, 7/97; İbn Hacer, Metalib, 3/361.
[8] Tirmizi, Fezilu'l-Kur'an, 8; İbn Hacer, Metalib, 3/358.
[9] Tirmizi, Fezilu'l-Kur'an, 8; Daavat, 22.
[10] Ebu Davud, Edeb, 108; Tirmizi, Daavat, 22.
[11] Tirmizi, Daavat, 21-22.
[12] Buhari, Fezailu's-Sahabe, 9; Daavat, 11; Müslim, Zikr, 80.
[13] Buhari, Daavat, 6-7; Tirmizi, Daavat, 16.
[14] Ebu Davud, Edeb, Nesai, Sıyam, 70, 98; Müsned, I/400, 414.
[15] Buhari, Teheccüd, 1; Tevhid, 8, 35; Müsned, I/358.
[16] A.g.e.
[17] Buhari, Teheccüd, 16; Müslim, Musafirin, 125, 203-204.
[18] Buhari, Davat, 18; Müslim, Salat, 94; Tirmizi, Salat, 108.
[19] Buhari, Ezan, 89; Daavat, 39; Müslim, Mesacid, 147.
[20] Ebu Davud, Edep, 101; Tirmizi, Daavat, 79.
[21] Kenzü'l-Ummal, 13/504.
[22] Hiabu Envarı'l-Hakaikı'n-Nuriyye, s. 266.
[23] Müsned, 1/412.
[24] Ebu Davud, Edeb, 101.
[25] Формула, съставена от словосъчетанието "Аллах е Най-великият", с която се открива молитвата намаз. - Б. пр.
[26] Müslim, Müsafirin, 201; Tirmizi, Daavat, 32.
[27] Müslim, Müsafirin, 201; Ebu Davud, Salat, 119.
[28] Müslim, Salat, 202-203; Müsafirin, 201; Tirmizi, Deavat, 32.
[29] Müslim, Müsafirin, 201; Salat, 216; Ebu Davud, Salat, 119; Tirmizi, Deavat, 33.
[30] Buhari, Tevhid, 36; Fiten, 1; Müslim, İman, 326, 327.
- Създадено на .