Печат

Еволюцията

Написана от Фетхуллах Гюлен на . Публикувано в Еволюцията и истината за сътворението

Рейтинг
УжаснаОтлична 

evolution
Постоянното преминаване от простото към сложното, от некачественото към качественото наричаме развитие. Предложената в този смисъл теория за произхода и образуването на живата природа отначало е наречена дарвинизъм. По-късно в обръщение влиза думата от латински произход еволюция в значение на разгъване, разгръщане на нещо завито, загърнато; вдигане на було от предмет, за да се вникне в същността му. Днес в разговорната реч понятието еволюция се употребява в значение на развитие, узряване, преминаване към по-висш етап. Като теоретично понятие то се използва не само в тесния смисъл на Дарвин, а също така и за означаване на мутациите и трансформациите, появили се в резултат на вътрешни и външни влияния в биологичния свят. Поради това с понятието еволюция обозначаваме всички стари и нови дарвинистки идеи.

Впрочем и преди Дарвин са били изтъквани подобни твърдения. Някои изброяват сред авторите им Кант, Бейкън и Хегел. Тъжно е, че има хора, които включват и достопочтения Ибрахим Хаккъ от Ерзурум (поч. 1780) в тази категория. А всъщност достопочтения Ибрахим Хаккъ нарежда човешкото същество на най-високото стъпало в природната йерархия. Според него в резултат на сътворяването на Аллах във всяко стъпало на развитието на видовете в процеса на отбиране и изменение – от четирите основни елемента (вода, въздух, огън и земя), залежите, флората и фауната, до човека – са били сътворени „преходни” видове. А такъв вид между животинския свят и хората е маймуната, която има най-голяма прилика с човека. Достопочтеният Ибрахим Хаккъ говори за такова развитие в една от старите издания на книгата си Марифетнаме на страница деветнайсет, и две страници по-нататък се спира на темата за сътворението. Но той не я обяснява с една или друга теория, а в светлината на кораничните знамения и пророческите завети. Достопочтеният Ибрахим Хаккъ пише: „Аллах, да е славно името Му, сътвори Адам от глина, извлечена от земята, (т.е. Той създаде сложен състав от различни химични елементи) и после от нея сътвори човека”.

В тези два различни на пръв поглед подхода на Ибрахим Хаккъ всъщност няма никаква разлика. Идеята в първоначалното му твърдение се отнася до умственото и духовното развитие, която е изтъквана както от суфистите, така и от личности като Ибн Тюрке-и Исфахани, живели векове преди него. Тоест земните създания представляват йерархична структура от гледна точка на умствените и духовните си заложби. Според този възглед, споделян и от мюсюлманските мъдреци, йерархичните структури на творенията следват низходяща дъгообразна линия от горе до земята, която после поема възходяща посока, минавайки през елементите, флората, фауната и човека. Последната точка на тази линия е човекът. Следователно немислимо е те да са говорили за процес, в който хората са се развили в резултат на мутациите и еволюирането на гените и хромозомите в изминалите епохи. И така, достопочтеният Ибрахим Хаккъ, който първоначално оценява съществата на фона на умственото и духовното развитие в труда си, после се спира на темата за сътворението. От следващите редове, в които той открито подчертава превъзходството на човека, ясно личи истинската му цел: „Чрез отделните етапи и порядъка Аллах разкрил как е създал изящна и великолепна перла от Своята светлина, от която сътворил цялата Вселена. Нейните названия са първичната перла, светлината на Мухаммед, пазения скрижал, всеобхватния разум, относителния разум”.

Смятам, че отъждествяването на идеите на достопочтения Ибрахим Хаккъ, с които той разяснява развитието на битието, спирайки се поотделно на материята и духа, с появилите се близо половин век след него твърдения на Ламарк и Дарвин за биологична еволюция, ще накърни паметта на тази свята личност. Въпреки този факт начело с Джемаледдин Сервер Ревнакоглу, Зияеддин Фахри Фъндъкоглу и известния Джеват Дурсуноглу от Ерзурум – Аллах да опрости грешките им – са изтъкнали твърдението, че неговата гледна точка съвпада с биологичната еволюция.

Независимо от различните концепции, които частично споменахме горе, преди Дарвин единствено Ламарк говори за биологична еволюция в теорията си за трансформацията. Той издава своята Философия на зоологията, в която излага теорията си, през 1809 г. – рождената година на Дарвин. Книгата придобива известност тъкмо тогава, когато Дарвин е достигнал възраст, в която се интересувал от книги.

Може да се каже, че трима важни личности са повлияли на Дарвин за създаването на прочутата му теория. Първата от тях е пастор Томас Малтус. В период, когато в Англия царяла бедност, Малтус смятал, че една от причините за това е прираста на населението и се обявил срещу действащия тогава в страната закон за отпускане на държавни помощи за бедните. През 1798 г. той публикувал своето Есе за законите на населението, в което изтъквал тезата, че населението на земята се увеличава в геометрична прогресия, а в замяна на това областите за препитание се стесняват, хранителните продукти постепенно намаляват и ако липсват нещастията, пороите, бедствията и епидемиите, изхранването на нарастващото население ще бъде невъзможно. С това твърдение Малтус пледирал за отмяна на закона за бедните. Дарвин се опитва да стигне до научни изводи от Малтусовото твърдение, провокирано напълно от икономически притеснения, и както ще видим по-нататък, извлича от него закона на естествения подбор.

На второ място силно въздействие върху Дарвин оказва Алфред Ръсел Уолъс, автор на труда Върху закона за произхода на новите видове. В периода, в който Дарвин извършвал проучванията си по бреговете на Южна Америка и на тихоокеанските острови, Уолъс провеждал изследвания на Малайския архипелаг. В дълъг почти колкото книга ръкопис до Дарвин, Уолъс твърди, че в природата съществуването си продължават организмите, които най-добре се приспособяват към собствената си среда и заключава, че между живите организми се води борба за оцеляване. Решението на Дарвин да представи теорията си е вдъхновено и от това твърдение.

Третият важен фактор, оказал влияние върху Дарвин, са идеите на някои учени за еволюцията, изразени преди него. Възгледите на тези учени, които имат силно въздействие над Дарвин, днес до голяма степен не се приемат с одобрение. Например Аднан Адъвар[1] стига до следното съждение за Ламарк: „Посредствен човек, подбрал и подредил без особено внимание някои теми по начин, който е в разрез с научната етика”. За разлика от него, твърди се, че Дарвин е изложил идеите си, синтезирани от различни източници, по-вдъхновено и в съответствие с научната етика. Но както ще стане ясно от фактите, които ще посоча, в твърденията на Дарвин, както и във формулирането и представянето им напълно липсва научна методология и автентичност.


[1] Абдулхак Аднан Адъвар (1882-1955) – турски политик, изследовател, историк и лекар. – Б. пр.