Печат

Естествен подбор

Написана от Фетхуллах Гюлен на . Публикувано в Еволюцията и истината за сътворението

Рейтинг
УжаснаОтлична 

Друг аргумент, с който си служат еволюционистите, е естественият подбор. Според тях бедствията, наводненията, катаклизмите, пагубното въздействие на явленията унищожават по-слабите индивиди и оцеляват само силните и издръжливите.

Преди всичко не знам доколко е възможно свързването на тези събития с еволюцията. Защото няма нито един белег, който да докаже, че оцелелите след такива бедствия видове преминават от един вид в друг. Макар да се твърди, че някои животински видове са изчезнали от лицето на земята, нито фосилите на тези видове са се появили като нови видове, нито запазените или оцелелите след бедствията силни видове, са преминали в по-висша форма. От друга страна, вътре във всеки вид винаги има както силни, така и слаби индивиди. Те живеят заедно. Но от гледна точка на законите, които Аллах Всевишния е създал за съществуването на животните, в наличието на по-силни и по-слаби индивиди вътре в даден вид или група, се крият великолепни мъдрости. Съществуването на месоядни животни е предпоставка за образуването на хранителна верига и благодарение на това екологичната система запазва съвършенството си. Ако не бе така например, ако в стадо газели липсваха индивиди, които лъвът и тигърът не могат да уловят, или ако всички представители на даден вид бяха силни, при това положение всички месоядни животни биха измрели, броят на едни животни би се увеличил за сметка на други и това би довело до коренно нарушаване на екологичното равновесие. Това явление в животинския свят е важен фактор за съществуването на видовете, чиито слаби индивиди служат за храна на други видове.

Тук трябва да отбележим също, че изчезването на слабите представители на дадено поколение, не води до раждането на по-силни поколения. Във всяко поколение слабите и силните представители съществуват заедно, някои слаби, възрастни и неадаптивните към стадото индивиди стават плячка на месоядните диви зверове и видът продължава съществуването си.

Изхождайки от този пункт, еволюционистите и натуралистите извършват голямо престъпление, като свеждат смисъла на живота до борба за оцеляване и отнасят това единствено явление към всички биологични организми. Според тях животът има една единствена цел – видът да продължи съществуването си, поради което целта се свежда до осигуряване на препитание. Еволюционистите, натуралистите и материалистите, които оценяват и човешкия живот през тази призма, са смятали едва ли не за естествено право съществуването на по-силните в ущърб на слабите, както и че целта на човешкото съществуване е задоволяване на продоволствените нужди и възпроизвеждане на поколение. Така те почти узаконили експлоатацията, пресичайки пътя на взаимопомощта между хората и народите и снижили човека до равнището на животните, дори по-долу, отнемайки възвишените му ценности. Но в живота борбата за оцеляване е вторично явление. В основата стои взаимопомощта. Всички органи на биологичния организъм си взаимодействат. Слънчевата топлина и светлина, въздухът, водата, земята действат задружно, както всички елементи в природата, за да може да узрее дори само един плод и да послужи за храна на хората и животните. Растенията се притичват на помощ на животните и хората, животните се притичват на помощ на хората, а човекът помага на растенията и животните, доколкото изпълнява отговорностите и задълженията си на господар на земята. Докато растенията и животните участват в този чуден и хармоничен хòр на взаимопомощта, следвайки задължително законите на Всевишния, като естествено условие и измерение на природата им, човекът е в положение да участва в този хòр с волята си, защото е удостоен с нея. От тази гледна точка задължението на човека е не да превръща земята в арена на борби, сблъсъци и войни, а да я направи люлка на взаимопомощ и братски отношения. Но еволюционистите тълкуват проблема точно в обратен смисъл. Затова не може да се отрече, че те не са отговорни за конфликтите, войните и мнимите преврати през последните един-два века в световен мащаб. Също не може да се отрече, че те почти са узаконили всичко това, смятайки трагедиите от този род в човешката история, международната експлоатация, търговията с роби, расовата дискриминация, върховенството на силата, въпреки правото, за „естествено” развитие на историческия процес. Впрочем основоположникът на комунизма Карл Маркс, който анализира историята от тази гледна точка, дължи много на Дарвин и не случайно сред материалистите комунистите са най-страстните защитници на еволюцията. Защото еволюционната теория е една от основните опори на атеизма. Впрочем точно поради тези причини, до голяма степен еволюционната теория упорито е поставяна на дневен ред в научните среди и е смятана за свещена догма и идеология. Но колко е странно и колко огромно противоречие има в това, че същите кръгове в повечето случаи не отстъпват на никого водещата си роля както по отношение на човешките права, основните свободи, онеправданите хора, така и по отношение на свободата на мисълта и глобалния мир.

Въпреки твърдението за естествен подбор на еволюционистите, непредотвратимите големи природни бедствия, каквито са наводненията, земетресенията и катаклизмите, унищожават както слабите, така и силните индивиди. Например хиляди и милиони живи организми умират, блъснати в скалите от мощни вълни или биват отнесени от вълните. Освен това, пак обратно на това твърдение, във всеки период, всяка година, всеки сезон и всеки ден от историческия процес, благодарение на изкуството, законите и сътворението на Аллах, най-слабите и най-силните индивиди в природата живеят заедно, в моретата морските игли живеят съвместно с китовете и акулите, в небесната шир орлите и лешоядите споделят въздушното пространство с врабчетата и гълъбите, на сушата мравките, зайците и сърните населяват общи територии с лъвовете, тигрите, рисовете и пантерите. Следователно от милиони години насам екологичното равновесие, хармонията и съвършенството на природата, продължават да съществуват, без да се нарушават. Въпреки че се размножават по-малко – раждат веднъж или два пъти в годината, дори безсилните животни като овцете, сърните или гълъбите, които не са месоядни, почти навсякъде продължават съществуването си в по-големи числени съотношения спрямо дивите зверове, при които раждаемостта е по-висока. Оттук се налага изводът, че в природата няма унищожаване, а надделява грижата за живота и безбройните биологични организми, съставлявани от растенията и животните, които действат несъзнателно, не знаят смисъла на поведението си, всъщност със своето съществуване служат на много висши цели, и така благославят и възхваляват Аллах. Следователно не е възможно да се говори за естествен подбор, базиран на селекционен принцип и в такива мащаби в природата, както твърдят еволюционистите. От друга страна, не може да става дума за селекционна доктрина, изложена от еволюционистите като естествена закономерност, на която не може да се противодейства, както и като социално явление в обществения живот на хората и обществата.

По-слабите видове от микроорганизмите до мравките, пчелите, пустинните антилопи и дребните риби в океаните, са многократно повече в сравнение с по-силните. Дори в убийствените водовъртежи на най-различни човешки и животински жестокости и свирепости, непрекъснато струи живот. Въпреки безбройните опасности, най-слабите и крехки същества, се предпазват чрез свойствените им защитни механизми. В резултат на това, от миналото до днес, екологичното равновесие се е запазило. Почти всички изброени положения са констатирани от науката и са като тежки чукове, стоварени върху естествения подбор.

При все това, обратно на еволюционната теория, днес палеонтологията твърди, че простите примитивни организми са живели заедно с комплексни организми като жабите, влечугите, птиците и бозайниците.

Например неопилината (neopilina), за която се твърди, че е изчезнала преди триста-четиристотин милиона години вследствие на естествен подбор, рибата колекант (coelacanth), за която се твърди, че е живяла преди седемдесет милиона години, морската лилия (crinoid), която по предполагаеми данни е живяла преди петстотин шейсет и пет милиона години, мечоопашатът (limulus), за който се вярва, че е живял преди двеста двайсет и пет милиона години, гунфлинт микрофосилите (gunt-flint) на възраст два милиона години и още стотици видове продължават да сществуват, при това каквито са били в миналото, такива са и в съвремието ни. Изброените видове са свидетели, които възвестяват, че еволюцията няма място нито на земята, нито на небесата. Някои умерени еволюционисти също потвърждават този факт. Те не се въздържат да изтъкнат, че големи животински групи като рибите, влечугите и бозайниците, се появили на Земята изведнъж в оригиналния им вид и с оригиналната им същност.

Казано накратко, естественият подбор, както и адаптацията, чрез която се правят опити за обясняване на еволюцията, не е нищо друго освен неаргументирана, необоснована и неясна хипотеза. Научните наблюдения не са потвърдили нито, че околната среда и климатичните условия принуждават и изхвърлят по-слабите индивиди извън вида, нито, че само по-силните имат право на живот и унищожават по-слабите. Следователно в същността на битието не звучат само гласовете на по-силните и стенанията на по-слабите. Въпреки че в човешката история от време на време се наблюдават и такива явления, справедливостта често е надделявала и силните и заможните проявявали състрадателност и милосърдие към безсилните и бедните, а безсилните и бедните изразявали благодарността си към силните и заможните, и така историческата линия е стигнала до наши дни.