Кратко пътешествие във външния и в душевния ни свят
Всяко малко и голямо създание във Вселената продължава съществуването си с такъв прецизен баланс и главозамайващо равновесие, че е невъзможно да не се мисли за Създателя, наблюдавайки общото състояние, изградено от нишките на мъдростта, изкуството и хармонията в образа на всяко нещо, както и да не се изрече „Аллах”, потъвайки в размисъл. По този въпрос е достатъчно да се вгледаме в собственото ни тяло, без да търсим различни аргументи на други места. Тоест всички функции на нашия организъм представляват много прецизна и великолепна, хармонично действаща система, регулирана чрез свързаните помежду си хормонални и нервни механизми. Всички органи, тъкани и клетки, без нарушение, изпълняват функциите си в хармония и в съвършенство, насочени към ясна цел и стремеж и без да вредят по никакъв начин на структурата на организма, на общата му дейност, дори на функционирането на нито една част от него. Немислимо е дори обикновен часовник да е създаден без майстор. При това положение да се мисли, че няма някой, който по най-подходящ начин навива и сверява механизма и елементите, поддържащи жизнената функция на милиони пъти по-комплексния от часовника човешки организъм и който наблюдава връзката между действията и резултата, е най-голямото неуважение спрямо мисленето.
С какво друго може да се обясни, особено чувствителността на биологичните организми, съвършенството в сетивните им органи и фактът, че организмът е създаден с най-подходящите за него органи и чувства, ако не с пълноценно знание, осведомено за всяко нещо, с уникалния план, заложен в това знание и с мощ, която без липси реализира този план?
Нека се спрем само на някои положения, за да разясним темата и да продължим по-нататък. Какво би направил пеликанът, чиято човка е удобна за гълтане на риби, ако не притежаваше ципи на краката, с помощта на които да плува? Нима ще твърдим, че пеликанът е обмислил всичко и самостоятелно е развил човката и ципите на краката си? Нима ще кажем, че той сам е усъвършенствал в сегашния им вид стомаха и храносмилателната си система? Или ще припишем всичко това на материята и природата, които не познават нито тази птица, нито нейните нужди, нито рибата и водата? Нима ще припишем тази дейност на случайните бури, които ясно доказват, че цялата природа, устройството и животът на създанията, от най-малкото да най-голямото, не са възникнали и не могат да възникнат от само себе си? Или ще твърдим, че сме решили проблема чрез еволюцията, която в крайна сметка се основава на природата, материята и случайностите? За Бога, колко неоснователни са тези твърдения! Да се приеме, че лишената от съзнание материя или нейните закони са създали кожата като шивача, който шие дрехите по кройка, и най-подходящата за нея структура в съвършени размери и същност по най-подходящ начин, без допускане на грешки, знаейки за храненето, размножаването, самосъхранението, ловуването и други действия на милиони живи същества, не е ли най-голямото неуважение и неблагодарност спрямо благодат, каквато е умът?
С великолепната си жизненост, хармония, магия и устройство, стоящо над причините, растителният свят също отразява „порядъка”, и изпраща тайнствени послания от тайно знание и тайна мощ, която обхваща всичко. Кой знае какви неща бихме видели и на какво бихме станали свидетели, ако успеем да осъществим мисловно пътешествие, изхождайки от онези обекти, които изглеждат най-незначителни и най-безстойностни на този свят! Дори плесените, които живеят само върху гнили вещества, а някои видове сред тях изпълняват и ролята на животоспасяващ еликсир, шепнат много истини на чувстващите сърца и мислещите умове за Абсолютния Съдник, Който твори с изкуство, премереност, мъдрост и знание във Вселената.
Да оставим това, дори кратко пътешествие в тайнствения свят на опрашването и аеродинамиката може да хвърли човека във възторг. Кой знае какви гледки ще срещнем и какви вълшебни звуци ще чуем в този свят, ако може да бъде чут езика на мъдростта и на изкуството в шишарката, ако се проникне в тайнствения свят на яйцеклетките на прашеца и на опрашването, ако се прозре тайнствения диалог между вятъра и растенията! Великия Създател е сътворил в различна форма шишарките на различните видове смолисти дървета. Всяка шишарка с различна фигура произвежда различни форми на въздушен поток. Благодарение на този поток прашеца на съответния вид по-лесно осъществява контакт с яйцеклетката. При образуването на характерните за различните видове борови дървета форми на въздушния поток, размера на шишарката, дължината й, количеството на прашеца, формата, ъгълът на всеки прашец спрямо оста и скоростта на вятъра едно по едно оказват влияние. Шишарките на всеки отделен вид бор филтрират прашеца във въздуха посредством механизъм, който все още не е установен. Този филтър пропуска във въздуха подходящия прашец и не позволява на плесенните спори, увреждащи яйцеклетката, да стигнат до нея.
Ако желаете нека да направим кратко пътешествие в горите, окачествявани като „белите дробове на градовете”, макар в съвремието ни да се смята, че са много болни, с влошено здраве и изтощени, за да видим взаимното подпомагане между хората и дърветата, особено биологичното богатство на тропическите гори, омагьосващо топлите взаимоотношения между мнозина растителни и животински видове и протичането им в главозамайваща хармония.
Въпреки привидния безпорядък, който излъчват многобройните и различни видове жизнени дейности, вплетени едно в друго в тропическите гори, там е налице такъв хармоничен порядък, че будните сърца го усещат като поезия и я слушат като музика. В тропическите гори, в които се проявява съвършенството в изкуствата на Великия Създател, не се разхищава дори най-малкото вещество, всяко същество, чийто житейски процес е свършил, след кратко време отново бива обработвано от страна на натоварените със съответната задача и се превръща в полезен за горите продукт. Мисля, че дори и в бъдеще човешкият род трудно ще стигне равнището на великолепната верига на взаимопомощта между различните биологични видове като растенията и животните, както и до равнището на съществуващата от милиони години хармония и разпределение на задълженията.
Що се отнася до животинския свят, ясно се вижда, че в него основният източник на функциите зад явленията, които са толкова чудни, че е невъзможно да се обяснят дори с ум, съзнание и воля, стои знание и воля, която обхваща цялото битие, в противен случай опитът за обясняване на тези чудни явления с понятието с неясно съдържание, наречено „инстинкт”, очевидно не е нищо друго освен самозаблуда. Животните са надарени с анатомична структура с най-подходяща форма и съответстваща на начина им на живот. Например в основата на човките на кълвачите има противошокова тъкан подобна на сюнгер. Малки насекоми като пчелите, мравките и термитите са сътворени с превъзходно съвършенство – от вътрешния ред до производствената им система, от комуникационната мрежа до ориентацията, от принципите за взаимопомощ до йерархичната структура, от съвместния живот с тревите и дърветата до чудния успех, който демонстрират при осигуряването на храна. Всеки отделен вид сред птиците, паяците и скакалците, които в много области били образци за техническите успехи на човечеството, е предоставен на човешкия род като модел със специално оборудване в съответната област. Особено птиците, които въпреки големите успехи в областта на техниката, се намират много напред от модерното въздухоплаване с различните техники на летене. Песните на птиците и цвъртенето на насекомите сякаш представляват отделни музикални партии с тяхната ритмичност и отмереност и наред с това служат за кодове и като средство за комуникация. Способностите за хранене и ловуване, които притежават лишените от крайници змии; способностите на жабите, чрез които се самосъхраняват и продължават поколението си; омагьосващите колонии на прелестните организми в тайнствения морски свят – коралите; изключително чувствителния апарат на скорпионите и стереотипите им на поведение за продължаване на живота, и много други явления представляват отделни чудеса, които ще заставят еволюцията и еволюционистите, дори и да не вярват, поне да се свият в ъгъла и да замлъкнат.
Може да продължим пътешествието си и в света на болестите, здравето, лекарствата, лечението, имунната система на организма ни и микробите. Всъщност дори и онези малки микроорганизми, наричани от нас „микроби”, с които се борим чрез антибиотици и сходни лекарства, са създадени в полза на хората и на останалите биологични организми, както и за да поддържат равновесието. Да, тези невидими с невъоръжено око микроскопични същества, служат на хората. Но докато, от една страна, микробите са много полезни, ако са на мястото си, от друга страна, те причиняват и вреда, в резултат на лошата среда, която ние подготвяме. Имунната система, която се смята за най-комлексния и тайнствен механизъм на нашия организъм, будно реагира срещу болестите, започва да действа навременно на точното място като войниците, бори се с различни микроби и специално с раковите клетки. Особено в бъдеще, ако бъдат открити неизвестните страни на имунната система, много болести, които към настоящия момент изглеждат неизлечими – с Божие позволение – смятаме, че някой ден със сигурност ще се лекуват и чувстваме как надеждите ни се превръщат във вълнение и бушуват. Да, въпреки че организмът ни до известна степен се бори успешно с раковите клетки, като цяло съществуващият защитен механизъм не е в състояние да се справи сам, следователно се пробват крайно рисковани операции за лекуване на рака. Надяваме се, че в бъдеще с произвеждането на определени антитела ще се постигне по-висок успех при лечението на раковите заболявания, спирането на радиоактивните вещества и изотопите от употреба ще намали вредата за пациентите и някой ден дори страшният кошмар на човечеството, какъвто е ракът, ще бъде излечим.
Въпреки всички очевидни истини, материалистите, чиято професия се основава на празнодумството и диалектиката и на материалистическата идея, която отрича Бога и заема важно място в тяхната система, действат напълно предубедено и не признават право на живот на нищо друго освен на материята и тази идея има абсолютно догматичен характер. Понеже с един замах отрича и отминава съществуването на Великия Създател, материалистическата идея е направила опити да обясни с напълно неясни, изтъркани, неустойчиви и мъгляви понятия (сила, материя, природа) изключително сложните и непременно чакащи отговор въпроси, свързани със съществуващата надлъж и на шир хармония и порядък в цялата Вселена, красотата и великолепието във вписаните една в друга природни гледки, душата и живота, и постоянно се е преструвала, че не вижда мъдростта и ползите в проявленията на силата и материята. Затова вместо да обяснят шедьоврите на изкуството по земната шир, всяко от които представлява отделно чудо, порядъка и красотите по небесата с Личността, Която едновременно наблюдава, знае и управлява всичко, сътворено от Него, материалистите са възпроизвели напълно странни и безумни измислици в ущърб на професията им, приписвайки всичко това на безжизнената и безсъзнателна материя.
Теориите за „съществуването” и за „живота” на материалистите, които досега са подвели и заблудили мнозина хора, многократно са изследвани от страна на значителен брой мислители, подлагани са на критики чрез различни методи и подходи и в крайна сметка става ясно, че нито тезите, набързо внедрени в естествените науки и представени на научния свят, нито шумно популяризираната и изтъквана теория за произхода на живота, далеч не са издържани, както е смятано. В съвремието ни ясно е установено, че цялото битие е обвързано с определени закони, създадени от изключително голяма и стояща над всичко безкрайна мощ, както и че животът и жизнените функции са нещо различно от свойствата на материята. Нека приведем много добре познат пример. Въпреки че материята, посочвана за основа на всяко нещо, постоянно се променя в човешкия организъм, животът и същността ни продължават да съществуват със свойствената им оригиналност, без да се променят, което е само един пример, показващ степента на влияние на материята върху биологичните организми.
Всъщност всички нови открития и констатации в областта на природните науки са показали, че няма такава материя, която е в активно състояние и следи всичко, че не всичко се базира на периоди на материя-енергия и енергия-материя, че сътворението и съществуването на битието е толкова сложно, че никога няма да е възможно да се обяснят със случайностите, както смятат материалистите. Така природните науки за пореден път доказват несъстоятелността на материалистическата концепция, смятана до днес за неопровержима идея.
Както на земното кълбо, така и почти навсякъде извън него материята е безпомощна, сляпа, безсъзнателна, нефункционираща и мъртва, не е способна да се управлява и да се движи сама. Невъзможно е и частиците, от които е изградена материята сами да реализират такива чудни дела. Има Сила, Която сплотява атомите и задвижва частиците по тъмните пътища към съществуването, по тесните канали, водещи към живота и в тънките кръвоносни съдове. Тази Сила сътворява всяко нещо според мащабната програма, създадена от Нейното знание и чрез безкрайната Си мощ и воля, след което поотделно ги кара да постигнат целите на съществуването.
Въз основа на това смятам, че е заблуда прекрасната хармония и взаимната обвързаност между предметите и явленията – от най-малките частици до най-големите системи във Вселената, да се представя като основно свойство на материята. Вярвам че има необходимост от по-стабилни основи и по-сериозни теории за обясняване на предметите и явленията.
Да, на едната страна стои изключително чудното първоначално сътворение, а на другата – порядъка, на който системите са подчинени от началото до днес и разширяването на пространството, наред със запазването на този великолепен порядък, както и превръщането в „галактически” маси на галактиките с тенденция за разпадане на частици. Да, как и с какво може да обясним тези явления, които се различават по между си и са противоположни едно на друго? Каква стойност има силата на привличане между частиците – всъщност и тя е закон и мощ, сътворена от Създателя – пред главозамайващата скорост, с която Вселената се разширява? Как ще обясним книгата на Вселената, нейните особености и събитията, случващи се в нея, в която много различни и противоположни функции се осъществяват едновременно, както в мозъка; много състояния и положения се появяват по едно и също време; различията сякаш се превръщат в принципи на целостта, а противоположностите – в елементи на единството, ако не я припишем на истинския й автор?
Какво е, ако не удар върху научното достойнство и научния подход разглеждането на предметите и явленията сякаш са ясни, известни и обяснени от момента, в който се появили биологичните организми, затваряйки напълно очи за началното сътворение?
- Създадено на .