Темата за мутацията
Един от така наречените аргументи на еволюционната теория е мутацията, т.е. хипотезата, че настъпилите спонтанно, вследствие на случайностите или на условията на околната среда промени в генетичните кодове на биологичните видове, са предпоставка за осъществяването на биологичната еволюция.
Хромозомите, представляващи команден и информационен център на клетката, съдържат генетичен материал. Специфичните особености на всеки биологичен вид са закодирани в гените, разположени в хромозомите. Дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), която работи като команден механизъм, представлява запас от генетични инструкции и е великолепно огледало на волята, сътворено по начин, който дори му позволява да възпроизведе свое копие. Както компютърът изкарва пред нас програмираната и записана в паметта му преди това информация, така и този механизъм прилага без грешки и недостатъци инструкциите, внедрени в него; ДНК дори непрекъснато кодира генетичната информация. Благодарение на това кодиране, той действа като защитен механизъм на отделния вид при подаването на инструкции. Тоест никакво външно влияние не може да проникне през този код и защитните прегради, образувани от него, и да накара отделния вид да промени линията си на развитие, било чрез мутация или други фактори.
Знае се, че под влиянието на различни радиации, химични вещества и други екологични фактори, възникват частични промени в генетичната информация на биологичните организми. Но факт е, че появилите се по една или друга причина промени в генетичните кодове, наречени мутации, не водят до появата на нов вид или до биологична еволюция. Въпреки това, особено неодарвинистите твърдят, че в резултат на последователните промени се стига до концентрация, която води до изменение. Но ще бъде ли достатъчен животът на един индивид за да претърпи такава промяна, т.е. за да мутира в друг вид? Да речем, че един живот е достатъчен за такъв процес, макар да е ясно, че не е, в такъв случай дали новите промени ще са полезни и годни и дали ще създадат у дадения индивид по-висши качества? Доказано е, че това не е възможно, т.е. генетиката е потвърдила, че появилите се по-късно промени увреждат органите и са вредни за поколението и досега не е открит случай, доказващ обратното.
Съвременните изследвания отдават особено значение на този проблем и се предполага, че въздействието на радиационните облъчвания и замърсеният въздух нарушават клетката и причиняват рак. Научните изследвания, реализирани от миналото до днес, не са констатирали изменения от такъв род не само у животински видове с определени размери и у хората, но и у микроорганизмите. Години наред учените извършваха експерименти с мухата дрозофила (drosophila), за да докажат твърденията си, и успяха да създадат малко над четиристотин мухи с леки различия. Проф. Атъф Шенгюн дава следната информация за тези изследвания и получените резултати: „Наред с факта, че в същността им няма изменение, беше установено, че в резултат на опложданията, т.е. изкуствените осеменявания между въпросните мухи, които се променят в една или друга степен, вследствие на мутация вътре във вида, не е получено ново поколение.”
Казано накратко, опитите, извършени с над четиристотин дрозофили са показали, че съществени изменения – макар и да има частични такива – не е възможно чрез мутацията. При дрозофилите се появили някои промени подобни на незначителните промени като потъмняване цвета на кожата и повишаване на кръвното налягане, които различните климатични условия предизвикват у хората, но не само, че не мутирали в други видове и не създали ново поколение, след като били оплодени, а се появили увредени и недъгави мухи.
При все това на човека е дадено право и власт да въздейства в определена степен върху предметите и природата. Фактът, че той е господар на земята, налага такова въздействие, за да благоустроява света и да създава и развива необходимите за целта науки. Но това въздействие никога не може да породи ефект, който да води до мутирането на един животински вид в друг. По силата на законите, заложени от Всевишния в природата или законите Му, структуриращи „природата”, в растителния свят от благоприятните за присаждане дървесни видове може да се получат други дървесни видове, чрез методи за присаждане. Но трябва да се подчертае, че това не важи за всеки дървесен вид. Само видът, който по силата на сътворението си е благоприятен за присаждане, може да се превърне в друг вид. Но в животинския свят такова изменение е невъзможно. Човек може само да подобри дадена порода едър рогат добитък, чрез оплождане, т.е. като осемени по-некачествена порода със семена от породист добитък.
Извън тези норми например Всевишния е позволил оплождането между жребец и магарица, т.е. сътворил ги с подходяща за тази цел природа. Но дори полученият хибрид – катърът, в резултат на такава кръстоска в животинския свят, която може да се брои за изключение, е безплодно животно. Тоест чрез кръстосване на различни видове, се ражда безплодно животно и е немислимо от него да се възпроизведе нов вид. Освен този не е наблюдаван друг случай, който води до възникване на нов вид вследствие на продължителни и последователни мутации. Въпреки че има случаи, когато след експериментиране с някои биологични видове, се получават техни разновидности с къси крайници и различен цвят на кожата, всеки вид остава същият и запазва оригиналността си. Вълкът е останал вълк, овцата – овца... Въздействията не са превърнали нито вълка в овца, нито овцата във вълк. Не са наблюдавани никакви значителни промени не само в тези сложни структури, но дори и у най-малките микроорганизми като бактериите. Бактериите се размножават на всеки двайсет минути, чрез делене. Въпреки че вътре във вида те претърпяват мутация след шейсет хиляди поколения, не се наблюдават разлики между бактериите, съществували преди петстотин милиона години и съществуващите днес. Така също изследванията върху вкаменелости на биологични видове, живели преди един милиард години, които съществуват и днес, показват, че няма разлика между съвременните им видове и прародителите им.
Другият пункт, набелязан горе, който трябва да бъде изложен, е свързан с твърдението на палеонтолозите, че за да се приеме еволюционната теория, е необходимо да бъдат намерени вкаменелости на преходни форми. Но някои дарвинисти твърдят, че вкаменелости на преходни форми не са необходими, че еволюирането на даден биологичен вид е станало чрез резки промени. Например според тях от яйце на влечуго отведнъж се излюпила рожба на птица. Отговор на това дават генетиците, като подчертават, че за нито един биологичен вид не е възможно да се твърди, че рязко и отведнъж е променил хиляда свои качества. Д-р Леконт Нойи заявява: „Петте пръста на един кон може да отпаднат едва след пет милиона години”. Тълкувайки въпроса в рамките на еволюционния процес, глупаво е да се твърди, че дадена промяна е настъпила рязко и изведнъж, която би могла да се случи поетапно в течение на милиони години. Ако бъде изтъкнато, че промяната е продължила бавно, но изменението е настъпило рязко, в такъв случай ще отговорим, че за да настъпи такова изменение, е задължително да има поетапна промяна, т.е. например, за да се превърне конят в еднокопитно животно, трябва да са живели преходни форми с четири, с три и с два пръста. Настъпилата в копитото промяна, разбира се, че няма да остане в рамките на конкретния орган. Защото всички органи в организма функционират заедно. Дори спокойно може да се види как раната се затваря в процеса на заздравяване. Следователно не е възможно да не се наблюдава такава промяна. Казано накратко, не е възможно от яйце на влечуго да се излюпи птиче. Промяна със силата на стотици мутации, може да завърши само със смъртта на биологичния организъм в момента на нейното настъпване.
Микроскопичните същества се делят и размножават много бързо. Например бактерията ешерихия коли (Escherichia coli) се дели на всеки двайсет минути и се размножава бързо. Мухата дрозофила, за която стана дума, за една година снася трийсет пъти. Една година от живота на дрозофилите се равнява на един милион години човешки живот. Промяната, която у хората би настъпила в течение на един милион години, у дрозофилите трябва да се наблюдава за една година. Ако при дрозофилите настъпи някаква промяна във вида, тогава ще приемем, че това може да се случи и при хората в течение на един милион години. Но фактите сочат обратното. Част от палеонтолозите споменават за наличието на бактерии и синьо-зелени алги в ранните геоложки периоди силур и перм. В някои трудове пише, че тези бактерии съществуват от триста милиона години, а в други, – от петдесет милиона години насам, и виждаме, че са такива и днес, каквито са били преди триста или петдесет милиона години. Някои може да възразят срещу думите ни, подчертавайки, че плътността на структурата на синьо-зелените алги изключва изменението им. Но независимо от случая, тук говорим за бактериите, за микроорганизми, които притежават свойството да се променят много често и бързо. Въпреки това, те продължават съществуването си от петдесет милиона или триста милиона години насам, без да се изменят.
Видими промени у животинските видове, които са подложени на разни условия на съществуване в създадените на различни места по света естествени паркове и зоологически градини, не се наблюдават. В различни лаборатории се провеждат изследвания, за да се създадат мутации, които да предизвикат еволюция, но не се постига никакъв резултат. А частните случаи, за които се твърди, че били наблюдавани или приключили успешно, несъмнено се дължат на вродените характеристики на видовете, с които се експериментира, т.е. на факта, че природата им е благоприятна за такава промяна. При все това законите на еволюцията, чрез които се цели да се обясни произходът на биологичния свят и на феномена живот, не може да са ограничени с частни случаи, те трябва да обхващат в пълна степен биологичния свят. Всевишния е създал по едно изключение за всеки общовалиден закон във Вселената, за да не приковат хората вниманието си само в природните закони и за да не забравят истинския Създател, Творец и Бог, Който стои зад тях. Въпреки това, дори не може да се каже, че в лабораторните изследвания, свързани с еволюцията, има случай, който да е изключение от правилото в такава степен.
Друг аргумент, изтъкван във връзка с темата, са алополиплоидите – хибриден вид с двойно увеличен брой хромозомни набора, който се получава чрез кръстосване на два различни вида. Например, ако увеличим двойно броя на хромозомите на зелето и ряпата и после ги кръстосаме, може да се получи нов алополиплоиден вид ряпа. Но това се случва само при растенията и с развитието на живата материя, с преминаването към по-висши форми, появата на такива явления става невъзможна. Следователно в животинския свят и при хората такова явление не може да се срещне.
Удвояването на броя на хромозомите се дължи на факта, че хибридът – например катърът, – появил се в резултат на кръстосване между различни видове, е безплоден. Броят на хромозомите на тези хибриди се удвоява, защото не са способни да създават поколение. Но въпреки че при растенията това е възможно, при животните не е срещано явлението, за което стана дума. Всички клетки, съставляващи човешкия организъм, съдържат четирийсет и шест хромозома. Човек дължи биологичната си структура на тези четирийсет и шест хромозома, т.е. те определят биологичния му характер. Въпреки това, когато този брой се промени например когато се намали на четирийсет и пет или се увеличи на четирийсет и седем, четирийсет и осем, не се появява друг вид, а – недъгав, деформиран и увреден човешки индивид. Тоест разликата в броя на хромозомите е причина за коренна деформация. От тази гледна точка, ако хромозомите в човешкия организъм бъдат удвоени, новороденото няма да е от друг вид, а човешки индивид, но ще се роди или мъртво или няма да живее след раждането. А в случаите, в които разликата в броя на хромозомите не води до смърт, ще се появят болести и недъзи. Следователно промяната в броя на хромозомите при животните и хората, може да доведе само до злополучен край.
Става ясно, че по своята същност мутацията се проявява чрез увреждащ и унищожителен за биологичния организъм ефект, защото представлява намеса в ДНК-структурата му. Следователно не е възможно да се говори за полезна мутация, която би довела до сериозно изменение.
Налага се да засегнем още един въпрос, преди да завършим темата. Едно от твърденията, които напоследък изтъкват като аргумент особено еволюционистите в Турция, е мнението, че човешкият геном е разкодиран, както и хипотезата, че това създава основа за еволюцията. Но според обективните учени трудно може да се каже, че геномния проект е завършен и въпреки твърдението, че някакъв процент от генома е подреден, те цитират различни количествени стойности за човешките гени, вариращи между двайсет и осем хиляди и сто и четирийсет хиляди. Тези учени, които са на мнение, че тайната на геномната карта няма да се разкрие с подредбата на определена част от гените, акцентират върху факта, че с това прочитането на „книгата на живота”[1] не е възможно. Учените изтъкват, че постигнатото до момента ще бъде от полза само за диагностиране на някои генетични болести, защото разшифроването на генетичния код не означава, че става ясно кой протеин произвежда конкретният ген, както и не е ясно с кои протеини взаимодейства новопроизведеният протеин.
Безкрайно Милосърдния е внедрил по две копия от всеки ген и от гледна точка на сигурността, е създал повече от един код при аминокиселините. Генетиката е като езика, докато не бъде правилно разчетена и превърната в протеини, не води до резултат. Затова както е важно наличието на необходимата генетична информация за поддържането на жизнеспособността и здравето, така е важно и информацията да се превръща в протеини по правилен начин, навреме, в нормални количества, през целия живот на биологичния организъм. Интересно какво е онова, което позволява използването на част от генетичната информация в хромозомите, всяка една от които е като еднотомна енциклопедия, и възпрепятства използването на останалата част от тази информация? Изследванията показват, че в случая някои протеини имат функцията да разкодират определена информация и да кодират и забранят достъпа до останалата част от нея. С други думи, генетичната информация се използва в протеиновия синтез, бидейки разкодирана от една линия протеинови молекули, а синтезираните протеини определят кога и по какъв начин ще се разчете генетичната информация. Интересно от кого и откъде получават те първоначалната инструкция за извършване на съзнателна дейност, обявена след нейното откриване за много голямо постижение, дори от човека – най-интелигентното същество в природата? Как впоследствие те контролират генетичната програма, включваща нужната за възпроизводството им информация?
С отделна тайнствена програма процесът на подаване на команди и инструкции може да се наблюдава и в регенерацията. Свръхестественият процес на възстановяване и оздравяване на наранените, откъснатите или увредените органи на животните, който протича зад завесата на тривиалността, също предизвиква възхищение. Клетките на откъснатия или увредения орган, преди това са напълно нормални, еднакви клетки на организма. Интересно как става така например, когато се откъсне кракът на жабата, същите клетки образуват нов крак, преминавайки във формата на хрущялни, костни, мускулни и епителни клетки, сякаш получават инструкции от тайно място? Нима в тези клетки се съдържа план на крайника? Нима клетките разполагат с такъв план, за да знаят, че организмът се нуждае от крайник и действат по него? Защо преди това същият механизъм не започва да функционира, за да създаде нов крайник, а функцията му възниква тогава, когато организмът има нужда от него? Тъй като е невъзможно клетките да разполагат с такава информация, а в организма и в природата не съществува център, който да им я подава и чрез нея да активира механизма, с който да се осъществят нужните функции, следователно има някой, който познава всички потребности на организма и притежава силата да ги задоволи... Съществува някой, който изпълнява тези функции намясто и навреме.
Филогенетичното дърво (родословно дърво)
Дълбоко заплетен е и въпросът за филогенетичното дърво, което еволюционистите упорито подкрепят в името на създадената от тях теория. Новите открития в областта на молекулярната биология създават толкова нови безизходни положения и нерешими проблеми пред еволюцията, че в този вид тя е принудена да признае своята безпомощност. Защото филогенетичните дървета, съставени на базата на различни молекулни групи, са дали много различни резултати и въпросът кой от кого и кое от какво произлиза, се е превърнал в нерешим проблем. Въпреки това еволюционистите твърдят, че може да съставят много различни филогенетични дървета в зависимост от биологичните молекулни единици, които се взимат за база от различни животински групи. Но така всъщност те отначало приемат еволюцията като потвърдена истина, а после, подреждайки наличния материал върху тази основа, признават, че съставят въображаемо еволюционно дърво. Освен това твърдението на еволюционистите, според което коренът, стволът, клоните и плодовете на родословното дърво са различни едно от друго, не е вярно. Точно обратното, направените изследвания показват, че видовете, смятани за корен, са съществували заедно с тези, смятани за ствол, както и сравняваните със ствола видове, са съществували в един период с т.нар. клони и листа.
Например в периода камбрий е имало внезапна поява[2] на голям брой биологични видове, живели заедно, за които еволюционистите смятат, че възникнали един от друг. Констатиран е и фактът, че някои прости организми са живели в един период с комплексни живи организми. Това означава, че се приема, че поколения, които възникнали сто хиляди години по-късно, са живели заедно с прародителите си отпреди сто хиляди години, както и, че е възможно прости организми, за които се твърди, че съществували преди милиарди години, да са живели в един период със комплексни живи организми, вероятно съществували милиарди години по-късно. Освен това в периода девон изведнъж се появили голям брой съществуващи и днес биологични видове – от безчелюстните с люспеста кожа, до акулите, – и стигнали до съвремието ни, преодолявайки трудностите на èрите. Невъзможно е да се обясни състоянието на нито един от тези видове чрез еволюционните твърдения. Например въпреки твърдението, че смятаните от еволюционистите за родоначалници на жабите и съществували в същия период риби от клас ръкоперки (crossopterygii), са изчезнали преди седемдесет милиона години, във водите край Южна Африка са забелязани цели стада от този вид. Доказано е, че през каменовъгления период жабите и влечугите са живели заедно. Тези доказателства са необясними от гледна точка на еволюцинната теория и всяко едно от тях има разбиващ ефект върху идеята, според която влечугите са произлезли от жабите.
[1] Комбинация от четири химични букви (т.нар. „букви на живота“) – Б.пр.
[2] През камбрия настъпва т.нар. „камбрийски взрив” – Б.пр.
- Създадено на .