Печат

Отговорността на родителите

Написана от Фетхуллах Гюлен на . Публикувано в Възпитанието в семейството

Рейтинг
УжаснаОтлична 

Всеки от нас е отговорен за средата и хората, които са под негово ръководство. В зависимост от неговата наблюдателност и отзивчивост, всички добри резултати ще бъдат записани в книгата за добрите дела, а всички лоши постъпки - в книгата на лошите дела. В хадис, цитиран от Бухари и Муслим Пророка, казва следното: "Всеки от вас е пастир и всеки от вас е отговорен за своето стадо. Емирът, който е над хората, е пастир и е отговорен за подчинените си. Мъжът е пастир на обитателите на неговия дом и е отговорен за тях. Жената е пастир на дома на съпруга и децата си и е отговорна за тях. Прислужникът е пастир на богатството на неговия господар и е отговорен за него. Всеки един от вас е пастир и всеки е отговорен за своето стадо." (Buhari, Cuma, 11; Cenaiz, 32; İstikraz, 20; Vasaya, 9; İtk, 17,19; Nikah, 81,90; Ahkam, 1; Müslim, İmare, 20).

Когато става въпрос за това, че нашите деца са ни поверени, можем да споменем и следния хадис: "Всяко новородено дете се ражда мюсюлманин по природа. Впоследствие майка му и баща му го превръщат в християнин, юдей или зороастриец." (Buhari, Cenaiz, 80; Tefsiru Sure (30) 1; Kader, 3; Müslim, Kader, 22, 23, 24)

Всяко новородено се ражда с чист характер, който впоследствие може да се оформи във всякакъв вид, поверява ви се, за да развие способностите си, т.е. задачата с възпитанието е оставена на вас. После тези деца, следвайки своите родители, се превръщат в юдеи, християни или зороастрийци. Разбира се тук можем да добавим и следното: Някой може да се отклони от правия път или да стане грешник, повлиян от своите родители или средата, в която живее. Затова освен, че е важно родителите да бъдат духовно образовани, те трябва и да отделят сериозно внимание на духовното възпитание на своите деца.

Няма съмнение, че ако не оформим характера на нашите деца, които са податливи на всякакво въздействие, те неизбежно ще подражават на други. После без да сте се усетили, може да се превърнете в баща на отклонен от правия път. Затова е нужно непременно, докато все още има време, децата ни да придобият желаното от нас възпитание и нрави и да попречим на тяхното отчуждаване. За да дадат повече плодове дръвчетата се засаждат според знанията и техническите ни възможности. Нека се замислим, не е ли редно да положим повече усилия и грижи за нашите деца, които не са по-маловажни от едно дръвче, един камък или пръст? Те притежават предимството, родителите им да ги научат на добро. Ако не им се обърне нужното внимание във възпитанието им ще има пропуски, които ще доведат до нежелани последици. Ако не им се въздейства позитивно, то те ще пропаднат, повлияни от негативните фактори. И в двата случая те ще следват една посока, в зависимост от нашето въздействие върху тях. За съжаление в днешно време и бащата, и майката на детето са се отдали на земните дела и напълно са пренебрегнали своите деца. Историята не помни подобно пренебрежение към децата.

Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казва: "Горко на децата преди края на света, повлияни от бащите си." Объркани от тези слова, сподвижниците го попитали: "Заради съдружаващите бащи ли ще бъдат погубени тези деца?" Отговорът бил: "Не, техните вярващи бащи ще ги погубят." Как ще се случи това Пратенико на Аллах, попитали сподвижниците? А той рекъл: "Техните бащи не ги научиха на основите на религията."

Накратко това предание можем да го разясним по следния начин: този кратък земен живот се предпочита пред основните задължения на религията. Тези, които са отговорни, оставиха настрана религиозното обучение и възпитание, и се отдадоха изцяло на материализма. Заради една нищожна земна печалба, пренебрегнаха духовния си живот. Изпълнени с мислите, че е губене на време детето да се учи да чете и чувства искрено Корана, да усвои знания за религията, те не обърнаха сериозно внимание на това обстоятелство. Споменатото предание напълно съвпада със знамението в Свещения Коран: "Ала не! Вие обичате преходността (на земния живот) и изоставяте отвъдния." (Коран, 75: 20, 21)

Пратеникът на Аллах продължава така думите си: "Аз не съм на тяхна страна и те да не бъдат на моя." Сиреч, "Аз съм далеч от майки и бащи, които пренебрегват децата си, затварят си очите, виждайки, че децата им се провалят, непотрепващи пред разрухата на едно цяло поколение, нека и те да бъдат далеч от мен." Вярвам, че бащи, които не са мъртви духовно, ще се стреснат и разтревожат от това сериозно предупреждение. Когато тази толкова жизненоважна отговорност е била разказана на халифа Омар ибн Абдулазиз, той припаднал и не можал да се свести цяло денонощие. Дори хората около него се опасявали, че може да умре и се събрали да му четат Коран. А когато се е свестявал със сълзи на очи казвал, че се страхува от Аллах. Той усещал голямата отговорност върху тези, които са под негово управление и се разтрепервал от мисълта, че може да им е отнел от правата.

А ние? Колко пъти трябва да припадаме и да се свестяваме, и колко трябва да се разтреперваме, когато отдаваме голямо значение на личните си удоволствия в семейството ни, а пренебрегваме душата и сърцето на децата си?

Всъщност всички предания във връзка с тази тема са от рода на силно желание и силна уплаха, обикващи и плашещи принципи. Затова и ние представяме тази тема в този вид. Не трябва да забравяме, че имаме задължения във връзка с тази тема, носим научени от исляма и Корана отговорности, с които да възпитаваме и оформяме характера на нашите деца. Преди бяхме изредили като принципи как децата ни трябва да бъдат усърдни, възпитани и вярващи, а ние да бъдем състрадателни родители, да бъдем уважавани, дори с всяко едно наше движение да бъдем пример за нашите деца.

а) запазване на справедливостта между децата

Основното по тази тема е да не пренебрегваме едното дете заради другото. Един малък недостатък в това отношение, може да бъде достатъчен да останем безпомощни срещу тях. Колко поучаващи слова е казал Пророка в предание във връзка с тази тема: "Хазрети Бешир, бащата на Нуман ибн Бешир, дошъл при Пророка и му казал:

- Пратенико на Аллах, имам и други деца, но Нуман е различен от тях. Ако ми позволите, искам да дам тази част от наследството ми на него. Пророка попитал:
- И на другите си деца даде ли по толкова?
- Не, не дадох. - рекъл Бешир.
Тогава Пророка, обръщайки се към всички, казал:
- Страхувайте се от Аллах и се отнасяйте справедливо спрямо децата си. после се обърнал към Бешир:
- Ти искаш ли всички твои деца да се отнасят с еднакво уважение към теб? - Бешир отговорил:
- Да, искам. Тогава Пророка му казал:
- В такъв случай, не прави това, което си намислил. (Buhari, Hibe, 12-13; Nesai, Nuhl, 1; Tirmizi, Ahkam, 30; İbni Mace, Hibe, 1; Tayalisi, 1/280)

Тоест обичай еднакво всичките си деца. Ако решиш да отделиш повече внимание само на едното си дете, да му даваш подаръци, а другите да ги пренебрегваш, то обичта и уважението на другите деца към теб ще намалеят.

Пратеникът на Аллах предлага основно решение на въпроса и предотвратява зараждането на възможен проблем. Ако пренебрегнем едното си дете и предпочетем другото, то у първото ще се зароди чувство на завист, която ще изправи децата един срещу друг. Не си мислете, че се крепим на основни принципи на психологията, за да ви разясняваме тези въпроси. Думите ни се основават върху напътствията на Свещения Коран, в който се споменават универсални истини, които съвпадат с човешката природа, разбиране, логика и същност.

Както се споменава в Свещения Коран пророка Юсуф, мир нему, сънувал как звездите, Луната и Слънцето паднали ничком пред него. Когато той разказал на баща си за тази радостна новина, той му отговорил: "О, сине мой, не разказвай своето видение на братята си..." (Коран, 12: 5). Този велик човек с пророческа съзерцателност върху човешката природа усетил, че това ще породи завист у другите братя и пожелал да не се разказва на хора, които още на са достигнали духовна, искрена чистота. За съжаление, в крайна сметка нещата, от които се опасявал, се случили, братята на Юсуф го хвърлили в кладенец, за да умре. С тази случка се демонстрира, че дори и в едно пророческо семейство, завистта може да доведе човека до такова положение.

Затова, ако поради повече обич или други причини, едно от децата бъде предпочетено пред другите, то ние без да забележим, у тях може да бъде зародена завист и скрита омраза. Тези мисли можем да ги разберем по-добре, като си представим причините за нашата обич и омраза, приятелства и вражди. Представете си, че имате един много верен и близък приятел. Но веднъж, без да се съобрази, повлиян от егоизма си, се отнася към вас по един неочакван начин. Тогава вие съзнателно или несъзнателно запаметявате тази случка. Почти всяка случка оставя определена следа върху подсъзнанието на всеки, която по-късно се развива с друга случка. Така в подсъзнанието ви тихо и безмълвно се спотайват подобни омразни чувства и когато се случи нещо, което да ги предизвика, вие изведнъж се противопоставяте и казвате: "Аз и без това отпреди бях разбрал, че си такъв."

А сега си представете как няколко такива отрицателни случки биха се отразили върху даден човек. Как всичко събрано от далечното минало, ще се стовари върху него. Така е и с детето, на което оформените мисли в съзнанието, паметта и подсъзнанието започнат да се проявяват. Тогава всяко едно ваше отрицателно отношение към него сред другите деца, ще му окаже влияние върху противопоставянето и неподчинението му към вас.

Всъщност това засяга само едната част от темата. Ако вземем предвид целия живот на детето ни, то положението ще бъде още по-объркано. Особено, ако си мислите, че то е само едно дете и не помислите какви чувства може да придобие като порасне, то някой ден без да забележите, ще бъдете притиснати от грешките си. Детето, което става свидетел на лоши отношения, лоши думи, неприлични жестове, които в повечето време си мислите, че то не разбира, всъщност всичко се записва като върху бял лист в един ъгъл на паметта му. И когато настъпи времето, всичко излиза наяве. Понякога така се проявява, че цялото семейство начело с майката и бащата биват повлечени.

Затова всеки, който иска да стане родител трябва да знае в определена степен принципите на психологията, педагогиката или най-малко основните принципи по тази тема, описани в Свещения Коран и чак след това да започне нов живот.

Да възпиташ едно дете не е толкова лесно. В периода, когато се интересувах от пчеларство, се записах на курс. Станах свидетел на това колко трудно е да се занимаваш дори с пчели. Също като това, човек непременно трябва да се научи да възпита едно добро поколение, което да бъде полезно за обществото. Никой не трябва да забравя колко важно е да бъде възпитано в най-добра форма създанието, което е с потенциал да възприеме превъзходен облик, но и да стане най-унизен сред унизените.

б) сериозно отношение към децата

Отношението на Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, към децата било много сериозно. Когато го срещали деца, той се отнасял към тях като към възрастни, някои взимал на гръб, други прегръщал и с еднакво отношение към всички, успявал да зарадва всяко едно от тях. Понякога, когато минавал през някоя улица, ако децата играели, той се отнасял към тях като към възрастни хора и им казвал: "Мир вам!" и те му отвръщали: "Мир и на теб, Пратенико на Аллах!" (Ebu Davud, Edeb 135,136; İbni Mace, Edeb 14; İbni Ebi Şeybe, 5/61) Пратеникът на Аллах отдавал сериозно значение на децата. Дори, ако на някое дете обещавал нещо, сякаш давал обещание на възрастен човек и в точно определеното време се срещал с детето и му давал обещаното.

в) спечелване на доверието им

Едно от неуместните схващания при хората е напълно грешното мнение: "Няма да се доверяваш дори и на баща си." Пророка винаги говорел за доверие и децата около него го познавали като доверена личност. В очите на всички той бил "Ел Емин" (Честния). Разбира се, и обществото, съставено от такива личности, е било честно. В хадис Пророка казва: "Който не изпитва състрадание към детето си, и Аллах няма да изпитва състрадание към него." (Heysemi, Mecmau'z-Zevaid,8/155), и зове последователите си да бъдат хора, отдадени със сърцето и душата си, поставял им най-идеалните точки при възпитанието и ги съветвал: "Обичайте ги и когато им обещаете нещо, го изпълнявайте, те не трябва да виждат разминаване между вашите думи и дела."

В свой хадис Пророка казва: "Ако някой от вас обещае нещо на детето си, непременно да го изпълни.", сиреч много грешно би било, ако си кажем "То е дете, дори и да го излъжа, няма да му стане нищо."

Всяка лъжа, всяка лоша постъпка се засява като семе в главата на детето ви и ако не днес, то утре непременно ще изникне като дървото закум и ще остави вашите усилия за възпитание безпомощни. И майката, и бащата винаги трябва да бъдат на прав път. Във всичките им постъпки трябва да изпъква истината.

В никакъв случай не трябва да предразположите вашите деца да си помислят или кажат за вас: "излъга ме", "не изпълни обещанието си", "алчността за земно богатство те е обзела" и др. Те винаги трябва да ви виждат и познават като хора, които предпочитат първо другите пред себе си, доверени, вярващи, мюсюлмани, търпеливи, страхуващи се от величието на Аллах, честни.

г) последователност при възпитанието им

Нещата, които трябва да знае детето ни, е необходимо да ги научи, но и нещата, които не трябва да знае, не трябва да ги научава. Според възрастта си то трябва да научава полезните знания. Тази тема мисля да я разгледаме в следващите части.

Също както когато ни се роди дете питаме детския лекар през първата седмица и първите месеци с какво трябва да храним детето си, определяме даден режим на хранене, така също трябва да вземем мнението на специалисти за духовния живот на нашето дете и да питаме: "Имам дете на пет години, какво трябва да направя?", "Имам дете на десет години, какво трябва да правя?", "Имам дете на петнайсет години, какво трябва да правя?"

Всеки родител трябва да се допита до специалист в тази област, да вземе нужната "рецепта" и да се постарае да възпита детето си по тази "рецепта" и правила. Ако детето ви е достигнало юношеска възраст и без доводи му кажете, че Аллах съществува, това няма да предизвика нищо друго, освен отрицанието му. Може би в този случай въздействащо ще бъде научното разяснение на религиозните познания, съчетано с малко философия. Но ако започнете да давате уроци по философия, когато детето ви е още в начално училище, то вие само ще объркате неговите мисли. Затова вие сте длъжни като един доктор да предадете нужните знания на детето си, знаейки неговото състояние, време и културно обкръжение.