Печат

Възпитание чрез нравственост, угодна на Всевишния Аллах

Написана от Фетхуллах Гюлен на . Публикувано в Възпитанието в семейството

Рейтинг
УжаснаОтлична 

а) норми при общуване

Първото обстоятелство, което ще разгледаме е прякото възпитание в нравственост, угодна на Аллах. Във всичките си мисли, действия, дори и когато вече сме семейни, поведение в различни ситуации и други обстоятелства, винаги трябва да знаем, че по-късно всяко едно нещо ще се е изградило в подсъзнанието на нашето дете.

Естествено е, че вкъщи ще се говорят и неща, свързани с живота ни, но дори и тогава, трябва да имаме предвид, че присъстват и нашите деца. Дори, ако е възможно, теми, които не ги засягат, които няма да им бъдат от полза, не е нужно да се говорят пред тях. Ако по-късно те ще бъдат причина за възникване на проблеми, то непременно трябва да бъдат избягвани. Необходимо е много добре да бъдат определени обстоятелствата, които ще се развият в определен момент в сърцето и душата на детето, което не трябва да бъде подлагано на изпитания, които могат да прескочат границата на неговата устойчивост. Трябва да се съобразяваме с тяхното присъствие, когато те са до нас вкъщи, на работното ни място или някъде другаде.

Колкото е възможно, трябва да се стараем когато децата ни са около нас, да говорим за Всевишния Аллах, за вярата ни в Него, за Неговата благодат, за Неговата религия и др. Трябва да си го изградим като принцип, когато сме с децата си, да говорим и обсъждаме неща, които желаем да видим по-късно при тяхното развитие, за да израснат със съзнанието кои са били най-важните неща за родителите. Ако тези препоръки се използват като рецепта, то по-голямата част от бъдещите проблеми на децата ще бъдат решени. Разбира се, и следващите периоди ще имат своите проблеми, но когато стане въпрос и за това, ще се спрем и на тях.

б) мяра в състрадателността

Друга тема, на която искаме да наблегнем е, че трябва да помогнем да се развие чувството на състрадателност у децата ни, да ги възпитаме като герои на състраданието. И тук отново най-въздействащ и резултатен начин е личният пример. Да вземем например, ако някой протегне ръка за милостиня пред вратата ни, тогава първо съпругът, а после и съпругата му дадат нещо и с искрено съжаление загрижено го изслушат, то несъмнено би било един въздействащ урок за изграждането на състрадателност у нашите деца.

Среща се и унаследяване на чувството за състрадателност от родителите. Например някои деца още като малки са силно чувствителни. Това тяхно състояние показва, че те ще бъдат по-чувствителни, по-нежни. Но понякога и те само, за да привлекат вниманието ви, за да получат нещо, което силно желаят, могат да се преструват, че плачат, но просълзяването от нежност винаги е по-различно. Така или иначе, ако искаме децата ни като пораснат да бъдат щедри, усърдни и състрадателни, то трябва да им осигурим едно топло и благо семейно гнездо.

Ако детето расте като скъперник и привързан към материалното, това ще въздейства върху него и то може да стане себелюбиво, користолюбиво, алчно, агресивно и непокорно. Ако едно дете не расте с морал, угоден на Създателя, това може да му донесе както земно, така и нещастие в отвъдния свят.

Състраданието и милостта са от голямо значение. Щедростта и искреността са признак за състоянието на душата. Притежаващите състрадание са винаги от печелившите, докато коравосърдечните винаги са в загуба. Щедрият човек дори и да е грешник, ще може да влезе в Рая. Но скъперникът дори и да е вярващ, е по-малко вероятно да спечели Рая. Затова е нужно при децата да се развиват чувства като състрадание и милост, да надделяват чувствата им за дарения и благодеяния, а не да бъдат завладени от алчност за материални блага и да забравят за Създателя си и останалите хора около тях. Трябва да научим детето ни да дава, за да не стане материалист, а да бъде привързан към своя Създател физически и духовно. Но трябва да си припомним отново, ако липсва личният пример, т.е. ако самите ние не покажем как децата ни да дават и не ги подкрепяме, то въздействието е съмнително. Когато им покажем чрез нашите постъпки какво е нужно да се прави, то след това казаното от нас ще им въздейства.

в) възнаграждение

Друго обстоятелство, на което трябва да се спрем, е възнаграждаването на децата ни в зависимост от техния успех. Специално използвам думата "големина" на успеха, защото най-подходящо и въздействащо деяние ще бъде, когато за голямо постижение се даде голямо възнаграждение, а за малък успех - малко. Дори и да бъде за нещо, свързано с религията, дори и да бъде свързано със земния живот, разбира се, при условие да е от позволените неща, то за всеки един успех, както е в морала, угоден на Всевишния, е необходимо детето непременно да бъде възнаградено.

От тази гледна точка родителят може да се определи като размишляващ, като много знаещ и като възпитател. Той ще знае всяко едно нещо за детето си, ще мисли винаги за него, ще се грижи, ще го пази и ще го закриля. Ако едни родители не отделят внимание на детето си, колкото отделят за колата или за нивата си, без съмнение чувствата и мислите на това дете ще се развият много слабо и ще останат недоразвити. Затова, както бяхме споменали преди чрез състрадателността, благодарността, признателността и подчинение към Истинския собственик на всичко около нас, сме длъжни да се обърнем към основния извор за отдаване на нужното внимание за всяко състояние на детето ни. Този основен извор е нравствеността, угодна на Аллах. Който върши добро на земята, Всевишният Аллах го дарява с Дженнет (Рай) в отвъдния свят, а който върши лоши дела, получава наказание в Джехеннем (Ада).

В Свещения Коран Всевишният Аллах повелява следното: "И прогласи вашият Господ: "Ако сте признателни, Аз непременно ще ви надбавя. А ако сте неблагодарни, мъчението Ми е сурово." (Ибрахим, 14/7)

Ние трябва да бъдем обзети от нравствеността, угодна на Аллах, така че да се стараем да научим децата си на всяко нещо, както е необходимо, за да не останем самотни.

г) подготвяне на детето ни за утрешния ден

Накрая мисля, че би било полезно и ако споменем следното обстоятелство: добавяйки и средата, в която се развиват децата ни, да направим съпоставка на състоянието им, в зависимост от това на колко години са, какво е нивото им на възприети знания и култура. Ако детето ни е на пет години, то религиозните знания, които ще му бъдат предадени, трябва да бъдат различни и последователни, също както постепенно се дават различните храни, когато детето е малко. Когато то стане на седем години, знанията, които ще му се предават, трябва да бъдат по-различни, когато стане на десет още по-различни.

Но не трябва да забравяме обстоятелството, че всичко, което ще предадем и на което ще научим детето си, трябва да бъде съобразено с възрастта и средата, в която ще се намира то през следващия етап от развитието си. Защото в настоящия момент то и без това вижда и чува това, което се прави. Затова всичко, което ще научи от средата или преподавателя си, ако е в норми, то това може да се счита за достатъчно. Също така и всичко, което трябва да предадем във връзка с възпитанието, трябва да засяга следващия етап от неговия живот.

Хазрети Али, Аллах да бъде доволен от него, казва: "Учете децата си на обноски и култура за следващия етап от развитието ви, а не на тези от вашето време, защото те са създадени за време, различно от вашето." Ако се спрем на този принцип от гледна точка на знанията и културата, ще стигнем до извода: "Да кажем, че са ни достатъчни сегашните познания и култура, означава да не полагаме усилия да се развиваме", което значи, че други ще дойдат на ваше място, ще ви изпреварят и вие ще останете много назад. Ако при обучението и възпитанието на децата важи принципа на Хазрети Али, то те ще изпреварят времето, в което живеят и ще бъдат съсредоточени за следващите периоди от живота им, което ще им помогне да следват определена линия. Например, когато детето ви е на шест години, трябва да получи необходимото възпитание за седемгодишно, за да може когато стане на седем години да възприема програмата за седемгодишни.

В заключение можем да кажем, че знанията, които ще се предадат на едно дете до навършване на пет години, трябва да продължат да му се предават стъпка по стъпка до около петнадесетата му година, когато се смята, че навлиза в пубертета, но всяко ново знание трябва да бъде подходящо за неговата възраст и да се предава постепенно, за да може да се възприеме по-лесно. Ако детето ви е станало на двадесет години, което е средната младежка възраст и вие решите да му предавате религиозни и други знания, които са за петнадесетгодишни, то бихте объркали представата му за религия, вяра, култура и всичко друго. Така, както за всеки период от развитието му се дават различни видове храни, така е необходимо и да се "хранят" в определена степен през различните периоди от развитието му неговият ум, неговите мисли, чувства, съзнание, разбиране и душа.

Ако не сте разбрали социалното, мисловното и умственото ниво на детето, за което сте отговорни, когато решите да го научите на нещо, без значение какво ще бъде то, това дете повлияно от чувствата си, ще се отдалечи от вас. Ако днес все още има младежи със стабилни мисли и чувства, въпреки грешно прилаганите методи на възпитание, то това се дължи единствено на благоволението на Аллах или на все още неоформеното им мислеше. Те могат да бъдат на 25 години, но ще се намират в годините, в които са живели сегашните деца на десет и петнайсетгодишна възраст. Ето на един такъв човек, когато някой ден му се представи по-различно мнение от духовната, националната или социалната сфера, то този човек обзет от своите мисли за ценност, много лесно би се отклонил от правия път.

За да можете да бъдете една-две стъпки напред във възпитаването, религията препоръчва следните неща: след като кланянето на намаз за детето става задължително (фарз), когато то стане на 15 години, то това значи, че вие трябва да започнете да го карате да свиква с кланяне, когато е още на десет години. Същото това нещо се отнася и за свикването му да държи оруч (говее). И така за всичко останало можем да преценим по същия начин, което без съмнение ще ни помогне да вземем мерки предварително и да успеем да подготвим нашето дете за останалия период от неговия живот.

Искам само да отбележа, че използваните от нас наставления и ценности са точни и недвусмислени, защото са определени единствено от гледната точка на Свещения Коран и сунната на Пратеника на Аллах. Ние вярваме, че по-въздействащи и трайни ще бъдат нещата, на които научим нашите деца, докато са още малки. Мнението ни е, че ако искаме непременно да вършат задълженията си, когато достигнат определената възраст, то непременно трябва да започнем да ги учим да свикват още от рано. Досега сме свидетели на много успехи от отношението по този начин.

Тук бих искал да спомена някои възрастови граници, които ни представя имам Джафер:

"До седемгодишна възраст е "детския" период, детето имитира това, което е видяло и по-голяма част от това прилага в различни игри. Дори и вие се заигравате и развличате с него и то се забавлява с вас. Каквото види от вас го научава и имитира. Животът му до тази възраст просто е една имитация и игра. След това, в зависимост от разбирането и възприемането му, започва периодът на разясняване. През този период, в зависимост от нивото му на възприемане и разбиране, трябва да му се разяснят и мотивират националните и духовните ценности. Именно това е периодът, когато детето трябва да се научи да чете Коран. След този период идва времето, когато детето трябва да научи и разбере умствено, логически и размишлявайки кои неща са позволени (хелял) и кои забранени (харам)."

По думите на имам Джафер, един младеж, когато навърши двайсет и една години, трябва напълно да се е оформил в социално и духовно отношетие. Сиреч, ако решите да научите детето си на нещо след тази възраст, това ще бъде много трудно. Затова преди детето ни да навърши двайсети и една години, вие трябва да го научите да възприеме всичко свързано с религията, националността, социалните контакти във форма, която няма да отрече. До тази възраст в него трябва толкова стабилно да се изгради духовния му живот, че да бъде едно цяло от неговата практика, неговите възгледи, неговите мисли и логика, за да бъде непоколебим при евентуални съмнения. В предание от Тирмизи, Пратеникът на Аллах казва следното: "Започнете да учите децата си да кланят намаз от седемгодишна възраст." (Tirmizi, Salat 182) До тази възраст детето ви и без това ще е усвоило по свое разбиране това, което вие сте правили. Оттук нататък на вас ви остава само да го хванете за ръка и да му разясните всички неща, които досега то е възприело по свое разбиране, където се наложи да бъде поощрявано, където се наложи да се предупреди. Следователно докато до определена възраст даването на личен пример е основно за възпитанието на детето ни, то след определено време, вече според нивото му на възприемане и разбиране, е необходимо всяка отделна тема да бъде разяснявана във вид, в който ще бъде възприета от логиката му. Искреното ни желание е светлината на тези водещи лъчи - децата ни, някои от които на шест, други на осем или най-късно на десет години, трябва да ги приемаме пред Всевишния Аллах като зрели, да полагаме старание в обноските си с тях и да се стремим да им разкажем за всяко едно нещо с пророческа непоколебимост. Същите усилия са необходими и при свикването му с извършване на задълженията.

Пратеникът на Аллах казва: "Чувството на срам е важна част от вярата." (Müslim, İman, 57,58; Buhari, İman 3; Ebu Davud, Sünnet 14; Nesei, İman 16; İbni Mace, Mukaddime 9) А в друго предание се казва: "Който няма срам, не притежава и вяра." (Ali el-Muttaki, Kenzul Ummal, 3/119) Затова, ако мислите да възпитате поколение, което да има чувство за срам, учтивост, възпитание, то е необходимо да се грижите за тях още докато са малки и когато стигнат зряла възраст, вече да бъдат оформени и да се развиват с възпитанието, посочено в Свещения Коран.