Отслужване на намаз и отправяне на дуа в среда, където детето може да ви наблюдава
Необходимо е във вашия дом да бъде заделено определено място и определено време за извършване на молитви. Нужно е кланянето на намаз през петте задължителни времена, ако има възможност, да се изпълняват вкъщи заедно с останалите или да заведете детето си на джамия. Последно споменатото по-точно може да бъде полезно, когато майката вкъщи не може да кланя. Когато майката за определено време не може да кланя намаз, детето ви за да не остане с мисълта, че "може и без да отслужвам молитвата", точно в тези моменти ходенето на джамия може да му подейства положително. Но ако не съществува такава възможност, то тази празнота може да се запълни със следния вариант, който се споменава и в книгите по фъкъх (религиозно право): "Една жена дори и да е в някое от извинителните състояния при жените (неразположеност или родилка), то тя пак може да вземе абдест, да седне върху седжаде, да отвори ръце и да прави дуа. Така и тя ще получи възнаграждение, като че е кланяла намаз, и пред погледа на детето й ще бъде запълнена празнотата, която ще се получи, ако не кланя." (İbni Abidin, Reddul-Muhtar, 1/291) Това е от голямо значение за възпитанието. Защото така детето ви вкъщи никога няма да изпита липсата молитвата, на просълзените очи или на отворените ръце за молитва. А ще бъде свидетел на постоянната усърдност, взискателност и искрено съзнание на раб. Следователно би било добре, докато настъпи момента, в който вие да разкажете на детето си защо една жена не може да се моли заради определени състояния и къде е мястото им в религията, от време на време да го хващате за ръка и заедно да ходите на намаз в джамията.
Ще дойде ден, когато след като започне да се чете езан в джамията, детето ще ви напомни, че е време за молитва, а вие, ако сте заети и не сте успели да чуете дори края на езана, то отново ще ви напомни, също както едно време вие сте му напомняли.
Освен това трябва да имате определено време през деня, през което да отправяте дуа към Аллах. В това време трябва искрено да споделите чувствата и проблемите си с Всевишния Създател и така да покажете на детето си, че Аллах е Този, Който винаги може да ни защити. Дори, ако отправяте дуите си на глас, може да бъде по-полезно. Молитвите, които се предават от Пратеника на Аллах сподвижниците чували от самия него, когато той се молел. Повечето от тези молитви ги предава Хазрети Аиша. Също така има предания от Хазрети Али, Хазрети Хасан и Хазрети Хюсеин, Аллах да бъде доволен от тях.
Така че и вие можете да споменавате молитвите си на глас, за да ви чуват околните или да си поставите за цел детето ви да научи определена молитва, поради което да я изричате на глас. Ако желаете вашето дете да бъде усърдно, да изпитва уважение и респект към Аллах, е необходимо първо самите вие да бъдете такива.
През живота си имам такива незабравими случки, че когато си спомня за тях, настръхвам целия. Голямо въздействие ми оказваха молитвите на баба ми към Аллах. Когато тя почина аз бях още малък, но си спомням, когато покойният ми баща разказваше нещо, свързано с религията или четеше Коран, тя веднага започваше да се вълнува. Така се вълнуваше, че ако изведнъж чуе името на Аллах сякаш ще пребледнее. Ето това нейно състояние повлия много на моята душевност. Ето тези искрени постъпки, просълзени очи и вътрешна болка, които изпитваше не много образованата ми баба, но изпълняваща стриктно молитвите си, оказа върху мен силно въздействие. Сядал съм при значително много големи учени, за да науча нещо и да слушам техните разпалени и развълнувани наставления и беседи. Но мога да кажа, че поуките, които си взех от възпитаващите постъпки на баба ми, не можах да ги получа от никой друг. Струва ми се, че за оформянето ми като мюсюлманин, съм длъжник на полученото от искрените деяния на моята баба, моят баща и моята майка.
Мисля, че напуснахме рамките на темата, нека се върнем към същността. Много важно е да бъде точно определен статусът на родителите в семейството. Както бяхме споменали и по-горе, много важно е, когато в определено време отворите ръце и с глас искрено изразите чувствата и болката си пред Всевишния Създател, да споменете, че сте пред Него и Го молите за помощ и детето ви бъде свидетел на всичко това, въздействието върху него ще бъде несравнимо. Когато то види как се борите за един от най-важните въпроси - отвъдния свят, как мислите за това и го приемате с надежда, то никога не би забравило това. Всъщност ние сме длъжни, когато се молим на Аллах, да се молим така, че все едно е пред нас, сякаш Го виждаме. Всяко едно положение, когато се кланяме, трябва да ни напомня за Него. Положението ни пред Него можем да го представим в следната рамка: "Да си представим, че сме се изправили пред Аллах и Той ни пита: "О, мой раб, стани и дай сметка за живота си!" А ние надявайки се на Неговата милост и пред Неговото величие, сме се изправили и поставили ръка върху ръка, стоим почтително. Усещайки Неговото величие и нашата незначителност, колко предупредително е едно такова положение за нас и за другите около нас!" В едно предание, макар и не напълно достоверно, Пратеника на Аллах казва: "Имам един определен момент пред Аллах, в който до мен не би се доближил ни ангел, нито някой друг..." (Aclüni, Keşfü`l-Hafa, 2/173-174) Значи ние трябва да имаме това определено време, този определен момент, в който детето да ни наблюдава и когато дойде неговото време и той да прави това, което е видял, да може да ги прилага в богослуженията. Когато след време се изправи срещу опасности, които могат да променят мисловната или практическата му насока, тези гледки да могат да му се притичат на помощ като спасителен пояс и да го спасят.
Не отбягвайте това обстоятелство, защото в Свещения Коран в Сура Юсуф, ако можем така да се изразим, ни се дава една психологическа нагласа. Разбира се, ние не мислим, че пророка Юсуф си е помислил нещо вътрешно, но в Свещения Коран се повелява: "Вълнуваше я той, но и тя щеше да го развълнува, ако не бе видял довода на своя Господ. Така бе, за да отклоним от него злото и покварата. Той бе от нашите предани раби." (Юсуф, 12/24)
Колкото и да е оспорвана истинността, според мнението на големите тълкуватели на Свещения Коран, под споменатия "довод" се цели да се каже, че пред Юсуф духовно се явява пророка Якуб и с учудване и с ръка на уста казва: "Юсуф!" и спира в най-важния момент този еталон за целомъдрие, а той отвръща: "Опазил ме Аллах!" (Юсуф, 12/23) (İbn Kesir, Tefsiru`l - Kur`an, 4/308-309)
Затова, за да предотвратите опасности и случки, които могат да ви отклонят, много е важно искрено да ви се насълзяват очите и вътрешно да ви боли в примери като предишния. Това са едни вечни гледки в подсъзнанието на детето ви, които при среща с някоя лоша случка, в неговото въображение ще се отваря един прозорец, през който вие поставили ръка върху устните си, ще се изправите срещу него и ще му казвате: "Защо постъпваш така?" и така винаги ще бъдете един пътеводител в живота му и протегнатата ви ръка ще го предпазва от различните опасности.
- Създадено на .