Изчистване на неяснотите още в началото

Когато започнете да показвате на детето си как се кланя намаз, тогава за намаза и за други религиозни теми то ще ви задава различни въпроси, ще бъде любознателно. Но най-вече децата, които са затворени в себе си, много вероятно е да не зададат на родителите си въпроси за религията, които ги интересуват. Тогава е много важно вие, използвайки различни причини и средства, да го накарате да се отпусне, да събере смелост, за да зададе тези въпроси. Защото, ако с всеки изминал ден в съзнанието на детето ви остават въпроси без отговори, след време всяко едно съмнение, всяко едно двоумение, всеки неразяснен религиозен въпрос, всяко едно неразбрано значение и мъдрост на някое обстоятелство, свързано с вярата, всичко това ще ще пронизва сърцето му.

Дори останалите без отговор въпроси понякога толкова бързо се разрастват като рана в неговия вътрешен свят, че един ден ще го повалят и ние самите няма да разберем как е станало това. И така то може всеки ден да идва с вас на джамия, да казва "Ля иляхе илляллах" (няма друг бог освен Аллах), да споменава имената на Аллах, да Го възхвалява, да Му благодари, да свидетелства, че Той е Единствен, но в действителност може да е победен от двоуменията вътре в него и да се оплете в паяжината на съмненията. Когато изпращате детето си в някой университет, за да получи добро образование, ако преди това навреме не е наблегнато върху проблемите, които могат да го сполетят, то по-късно неизбежно ще видим у него чувства, мисли и поведение, породени от останали без отговор въпроси, свързани с религията, които не бихме одобрили изобщо. Затова детето ни никога не трябва да изпитва празнота по отношение на неговия разум, неговото сърце и неговата душа, и винаги трябва да се подхранва според възрастта му. Понякога оставяме децата си на определени възпитатели или възпитателки. Те от своя страна се стараят да навлязат във вътрешния свят на децата и в рамките на техните чувства се стараят да намерят отговор на проблемите им. Всъщност това възпитание трябва да го правят самите родители. Ако нямат възможност да го правят, то тогава непременно трябва да намерят добре подготвени възпитатели или възпитателки, които да възпитават детето им, за да не се позволи то да остане с празноти по отношение на възпитанието, които по-късно ще костват неговото истинско щастие. За изграждането на идеален характер, който да притежава стабилни религиозни основи, искрени разбирания за божи раб и да бъде част от живота му, то това може да бъде осъществено единствено със загриженост в тези норми.