Добър пример

От изключително значение за въздействието на нашите думи и постигане на поставените цели са усърдността и взискателността в поведението. Например, когато кланяме намаз, ако успеем да отразим с искрено уважение, с искрена учтивост чрез всяко едно наше положение къям, рукю или седжде, че се намираме пред Аллах, то това може да бъде по-въздействащо от прочитането на една книга на такава тема. Може би това ще бъде по-убедителният отговор на въпроса на децата ни: "С какво уважение трябва да се отнасяме към Аллах?" Обратното, ако кланяте намаз, както се казва в предание на Пророка: "Както кокошката кълве зърно от земята..." (Müsned, 3/247), то този, който ви види, не би получил необходимото възпитание за отслужване на намаз. Категорично трябва да се знае, че един такъв намаз не само, че не ви предпазва от възбраненото, но и тези, които възпитавате не биха изпитали чувство на уважение към Аллах и не би останала никаква положителна следа в тяхната душа.

Много важно е да кланяме намаз, изпълнени с искрени чувства. Много силно би въздействало върху тези невинни наблюдатели, ако видят как изпълнени с голямо уважение, учтивост и скромност сме се поклонили, как сме се преклонили пред Аллах.

Както е важно да бъдем личен пример при позитивните неща, така е много важно и да се отнасяме взискателно към негативните ситуации. Децата ни винаги могат да изпаднат в съмнения и колебания от другите около тях в училище или на улицата. Затова без да бъде губено време, тези въпроси трябва да се решат. Не трябва да проявяваме безгрижие към литературата, която чете детето ни. Ако в книгите, които то чете се споменават неща, които накърняват вашата вяра и вие не направите необходимото, то без да забележите, в него може да започне да се заражда някакво съмнение или колебание. Затова вие не трябва да се задоволявате само с обръщане на внимание на състоянието на детето ви вкъщи, а в същото време трябва да контролирате и неговото мисловно развитие и цялостната атмосфера, свързана с оформянето на неговата чувствително-мисловна структура. Задача с жизнено важно значение е за тези, които искат да възпитат поколение с определена цел в живота си, да проучат и изберат предварително книгите, които ще чете тяхното дете. Обстоятелства, които не търпят отлагане са примерно да се опитаме да го разбираме, когато след определено време детето ни започне да изпитва симпатия или антипатия към определени неща, да се интересуваме кои неща иска да чуе и в кои се вслушва, да видим и се запознаем с приятелите му, а ако е нужно и да му препоръчаме приятели и да направим всичко необходимо за него.

а) ученик, учител и родител

Един от съвременните ни проблеми е наличието на разлики в културите на родители и деца или с други думи между старото и младото поколение, които могат да породят отрицателни резултати. Това е обстоятелство, което може да се премахне чрез вземане на предпазни мерки при възпитанието и продължава до навършване на пълнолетие, до осъзнаване на правия път. Ако се закъснее с това възпитание, то по-късно може да не бъде въздействащо. Например, ако децата на един баща, който не е получил нужното образование и възпитание, учат в университет, то някои от тях могат да се чувстват над родителите си и за да не се унижат, никога не биха приели техните съвети. Днес сме свидетели на редица вярващи, чиито деца в гимназиите, а дори някои и в основните училища са възприели различни идеи и безнравственост, дори някои се бунтуват срещу държавата, народа, правителството и училищната управа, включват се във всякакъв вид вътрешна и външна провокация или бунтарски движения, определяйки ги за "бойкот" и тичащи след някакви свои неосъществими цели.

Ако се направи анализ на всички ученически протестни движения в миналото и сега, защо и как са достигнали до такава фаза, ще стане ясно, че едни от най-големите грешки са непроследяване на делата, които върши детето и недостатъчното възпитание, което е трябвало да му се даде. Ако ние допуснем недостатъци във възпитанието на детето си и у него започнат да се наблюдават отрицателни черти, няма да има полза дори и да съжаляваме по-късно за това. Угризенията, които ще изпитваме, ще бъдат страдание без награда.

В Свещения Коран за тези, които капризничат, не отделят нужното внимание за развитието си, а имитират другите, се казва: "И ще рекат: "Господи наш, покорявахме се на своите управници и големци, а те ни отклониха от пътя." (Коран, 33: 67)

В това каращо ни да настръхнем и усещано от сърцата ни като стенание, споменато известие в Свещения Коран, става дума за горчивото, но явно проклятие, което ще отправят жалките поколения без вяра и без молитви, изправени пред страшното Божие наказание, към своите бащи, майки, чичовци, вуйчовци, роднини, учители по религия в училище. В това Божие известие става дума за тези, които имат лош край. Те ще упрекват, дори ще проклинат онези, които са били отговорни за тях и ще изричат: "Господи наш, увеличи с пъти наказанието за тези, които ни отклониха от правия път, които ни изоставиха и не се погрижиха за нас, нека те бъдат жалки и заслужили Твоето проклятие, отдалечи ги от Твоето щастие и от вратата към вечното щастие - съзерцаване на Твоя лик."

Тези, които се занимават с обучение и възпитание, и отделят сериозно внимание на това, положителните резултати, които ще получат, ще станат причина за земното и отвъдното им щастие, както на тях, така и на техните деца. В противен случай, тези, които пренебрегват отговорностите си, ще доведат до земно и отвъдно нещастие не само себе си, но и тези, които са пренебрегнали.

б) страданието на отклонилите се от правия път

Ако оставите детето ви да се занимава с абсолютно безполезни за неговия физически и духовен свят неща, нито за неговия земен или отвъден живот, то в отвъдния свят ще настъпи мигът, съобщен в Свещения Коран: "Ще каже: "Влезте в Огъня сред отминали преди вас общности от джинове и хора!" Всякога, щом влезе общност, тя ще проклина предходната. Когато всички се настигнат там, последните ще кажат за първите: "Господи наш, тези ни заблудиха, въздай им от Огъня двойно мъчение!" Ще каже: "За всеки е двойно, ала вие не знаете." (Коран, 7: 38)

Както се споменава в Свещения Коран, вероятно вашите деца, които някога сте отгледали и сте си мислели, че сте ги възпитали достатъчно, по-късно ще ви проклинат и ще искат да бъдете наказани. Затова един човек дори и малко да е, ако вярва в отвъдния свят, то би трябвало да трепери, да се страхува и да се уповава на Аллах от подобна участ. За да не ни проклинат и обвиняват, трябва хубаво да помислим какво трябва да бъде нашето отношение и препоръки, за да послужим като добър пример за децата ни. От това да обичат и почитат Всевишния Аллах и Неговия Пратеник, до подредения начин на нравствен живот, във всичко това самите ние трябва да бъдем пример за тях.

В един дом, колкото по-силно се обича и почита Аллах и Неговия Пратеник, толкова повече детето от всяко прочетено, видяно или чуто нещо, ще се привърже към Аллах и ще Го обикне. В един дом много лесно може да бъде усетено дали се споменава Аллах и Неговия Пратеник чрез изживяванията и чувствата на детето. Разбира се, също може да се усети дали се вършат или не, забранени или неодобрени от религията неща, или повелени и одобрени от религията неща. Един вид детето е като екран на дома ви, който се гледа отвън и като високоговорител, от който всеки може да чуе различните звуци в този дом. От този екран и високоговорител могат да бъдат видяни и чути най-потайните постъпки и най-скритите разговори.

в) пътят към Рая и пътят към Ада

В предание на Пратеника се казва: "Адът е обкръжен от всички страни от човешките желания и неща, които харесва душата му, а Раят - от неща, които не се харесват от неговата душа." (Müslim, Cennet 1; Ebu Davud, 22; Tirmizi, Cennet, 21; Nesei, İman, 3) Този, който не успее да преодолее това, което не се харесва на душата му, т.е. не преодолее в себе си нежеланието за извършването на богослужене и изпълняване на задълженията, който не успее да овладее плътските си желания и капризи, който всеки ден коленичи пред различни кумири, няма да успее да влезе в Рая и няма да остане далеч от Ада. Ето това е пътят пред нас и двете страни, през които ще стигнем до крайната цел. Затова ние от една страна всички неща, за които е казано в религията "не ги правете", ще ги оставим настрана и ще казваме на другите да ги оставят, а от друга страна всички неща, за които е повелено "правете ги", ще се стараем да ги изпълняваме дословно и то напълно съзнателно, и ще казваме и на останалите да ги правят, за да можем да се задържим на крака с помощта на Аллах и да не се увличаме от неща, които харесва само душата и които не можем да преодолеем.

Ние сме пожънати от посятото преди, а поколенията след нас ще бъдат плод на нашите усилия. И вместо да се оплакваме от времето и епохата, в която живеем, трябва да погледнем какво сме пропуснали и какви ще бъдат резултатите от това пренебрегване и да поемем отговорност да възродим сърцата, душите и чувствата ни. Това възраждане ще бъде, както наше, така и на поколенията след нас и възраждане в нашата история.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.