Въведение

1. Разбирането ни за морал

Мисля, че предварително трябва да съгласуваме някои теми с читателите. Това е, защото съм убеден, че ако се разминават мненията ни в някои основни теми, то те не биха се възползвали от книгата. Когато започнем да разглеждаме темата за възпитанието в семейството, а в същото време и в родината ни, в родното ни място, има такива хора, които не ги е грижа за безнравствеността около нас, дали може да се стигне до съгласуване с тях за разбирането ни за морал?

Какво бихме могли да кажем за себе си, ако сме безразлични към тези около нас и казваме "въпреки всичко, ние сме доволни от състоянието си". Ако не ни потръпва сърцето, когато виждаме упадъка на морала на нашите деца, внуци, племенници или тези, на които сме вуйчовци, чичовци, близки съседи, то може ли да се мисли за разглеждане на темите за морал?

В историята няма случай, в който някой народ да е съществувал продължително време чрез безнравственост. Не зная дали има някое изключение, но е факт, че народи, които са останали да съществуват дълго време, са тези, които са отдавали съществено значение на моралните норми и принципи.

2. Причини за упадъка на нациите

Когато погледнем към предишните цивилизации, ще видим, че рухването на почти всички от тях е свързано с "гризач", разяждащ морала им, както примера с мишката, дотегнала на язовира Ирем. Понякога почти не може да бъде усетено как биват подкопавани основите на човешките ценности безшумно чрез безнравственост. А когато това бъде усетено, вече е твърде късно, също както в някои наши чувствителни точки не откриваме раково заболяване, докато не започне метастаза (пренасяне на туморните клетки по цялото тяло). Но уви тогава вече става твърде късно.

Каквото представлява раковото заболяване за един човек, това представлява и безнравствеността за човечеството. Започвайки от управляващите в държавата, след това семейният глава, просветните дейци и целият народ, ако са безразлични към това нравствено разлагане, то цялата нация би деградирала и нищо не би било в състояние да ги предупреди. Вероятно има и такива, които спокойно си казват "такъв е бил живота, така е било писано" и биха го приели за нормално, също като тварите, обитаващи развалините. Като основна причина за разрухата на нациите в миналото могат да се посочат следните състояния: водене на бохемски живот от младото поколение, без чувство на отговорност и загриженост, желание за изживяване само на плътските наслади, продиктувани от страстите; възприемане на земния живот като главна цел в живота и забравяне за отвъдния свят; отдалечаване от Всевишния и обръщане гръб на Свещения Коран; заличаване на чувствата на страхопочитание и обич към Създателя и свързването на всяко едно деяние с материална облага.

При рухването на голяма част от държавите преди появата на Османската държава се наблюдават почти всички изброени елементи. Въпреки възникващите от липсата на духовност кризи, отново се е подхождало с неадекватни методи към възпитанието, което е довеждало до техния срив. А главният проблем е бил в липсата на духовност у хората, на отчуждаването им от Корана и религиозните норми и загубата на интерес към Всевишния Създател. На търсещите решение на проблема, се предлагало част от самия проблем. А всъщност спасението е било в другата по-съществената част на човека - нематериалната, духовната. Причините за отклонението са ясни - всичко е резултат от попадането на хората в плен на материалното и липсата на интерес към духовното. Този проблем не би могъл да се реши с материални средства. Всичко би било балансирано, ако и на духовното се отдаваше необходимото значение, както на материалното.

В Корана се повелява: "И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми към отвъдния дом, и не забравяй своя дял от земния живот, и върши добро, както Аллах ти е сторил добро! И не се стреми към развала по Земята! Аллах не обича сеещите развала." (Коран, 28: 77). Човек трябва да се възползва от здравето, силата, богатството и разума, с които Създателя го дарява, за да се подготви за отвъдния свят, но в същото време да не забравя своя дял от земния живот. Това е нормата поставена в Корана. Ако можехме да подредим съгласно тази норма равновесието между земно и отвъдно, то може би нямаше да се чувстваме толкова потиснати и немощни. Ето затова е необходимо, когато се говори за семейно възпитание, да се вземат под внимание материалните неща, които пречат на духовното израстване и да се стигне до съгласуването им с моралните принципи.

Всяка нация е преживяла периоди на възход и падение, като се е издигала и рухвала по определени причини. Това е така защото законите във Вселената се движат в строго определена последователност. Всевишния е създал природата като част от Вселената, но подчинена на тези закони. Затова трябва да се обръща внимание на природата и на всички създания с оглед на тези закони. Ако се доверите на снизходителността им и пренебрегнете някои от задълженията си, може да бъдете погубени от самите тях. При тези закони няма място за грешки. Затова, Всевишния може да ви прости за някоя допусната грешка, но законите в природата и при всички създания никога не биха ви простили. Ако подходът към другия е подреден и съобразен с тези закони, то Всевишния би ви извисил на ниво над ангелите, но ако се пренебрегнат (освен при извънредни случаи), то вие бихте паднали на най-долно ниво.

Ако отново се върнем към въпроса, поставен в началото, ще трябва да си отговорим и на следните въпроси: доволни ли сме от наличието на причините и факторите за моралната разруха на хората около нас? Вярваме ли наистина, че е налице морална криза? Безнравствено ли е поведението на хората около нас, чийто живот е неподреден или това е напълно нормално състояние?

3. Подражаване на другите

Споменавайки за упадъка на нациите в резултат на морално разложение, Пророка на исляма е предупредил последователите си за следното: " И вие крачка по крачка, педя по педя, аршин по аршин ще последвате пътя на тези, които бяха преди вас." (Buhari, İ'tisam, 14; Müslim, İlim, 6).

Основните причини, които предизвикват разложението на морала при упадъка на нациите, са силно привързване към земния живот, липса на равновесие между тялото, душата и самата личност. За съжаление това състояние е известно още от древни времена, предавало се е от поколение на поколение векове наред, а по-късно всичко това е наследено от Запада, който украсява нещата с фантазии и ги предава на подражателите им. Затова споменатите по-горе думи на Пророка се приемат за основателно предсказание. Това са вдъхновения, в които той предвижда какво очаква последователите му.

Преди да продължа нататък ще засегна още един въпрос. Когато погледнем състоянието на някои държави и техните народи, виждаме, че от финансова гледна точка са много добре развити, което ги прави щастливи, спокойни и сякаш са преодолели всички проблеми. Но в действителност на Запад хората са нещастни и търсят истинското щастие, но така и не успяват да го открият. Може да се отбележи, че там ръстът на самоубийствата е доста по-висок от този в останалите региони. Без значение дали ще бъдат мъже или жени, ако народът на една страна посяга към самоубийството, не би могло да се твърди, че това се прави от щастие.

На една конференция в Рабат, свързана с ролята на семейството в исляма, на тема "Структура на семейството", беше отбелязано, че нивото на разводите в Америка е достигнало четирийсет на сто. Днес тези проценти може и да са се повишили. Америка изглежда най-стабилна сред деградиращите нации в света. Може да се каже, че тя не е погълната от проблемите на Европа, понеже е чувствителна по някои въпроси. Но и там положението е приблизително същото. Така че трудно може да се говори за щастие било в Америка, в Азия или в Европа.

4. Скъпо създание

Всяко едно деяние трябва да бъде насочено към щастието на човечеството. Човекът е изпратен с мисия на Земята и е под строгото наблюдение на Всевишния, Който е устроил Вселената в хармония с него. Съобразявайки се с това обстоятелство, народите трябва да се оформят спрямо човека и целта на всяка нация трябва да бъде осигуряване на неговото щастие, защото той е най-ценното създание. В Свещения Коран се повелява: "И почетохме ние синовете на Адам, и ги пренасяме по сушата и морето, и им даваме от благата. И ги предпочетохме да превъзхождат повечето от онези, които сътворихме." (Нощното пътешествие, 17/70). Шейх Галиб описва тази коранична истина по следния начин:

Хубаво се погледни, ти си същността на Вселената,
ти си човекът - зеницата на творенията.

Човекът е най-достойното за уважение създание сред творенията на Всевишния. Всички нации, политически, икономически и културни системи на земята, оценяват достойнството на човека. Когато бъдат създадени системи, целта на които не е човешкото щастието, те губят своето значение и нямат бъдеще в името на човечеството.

5. Църковното господство на Запад и монашеството

Тук можем да отбележим една съществена разлика между западния свят и исляма. Когато на Запад науката започва да надделява във всички области, авторитетът на християнството и монашеството започва да отслабва. А в ислямския свят се случва точно обратното, с напредъка на науката нараства и интересът към религията.

В Европа преди Ренесанса и Реформацията, народите, които били под влиянието на църквата, били натоварени с тежки данъци, всеки е бил обезпокоен от постоянно променящите се канони на църквата, били са нещастни и не били сигурни за бъдещето си.

Духовните лидери били враждебно настроени към науката и не проявявали разбиране към научните открития, повечето от които са били отхвърляни. Голяма част от учените попадали под ударите на инквизицията поради своите открития.

Хората не могли да се противопоставят на това обезпокоително положение. Освен няколко аристократи, всички останали и особено по-бедните са били потиснати, изобщо не е ставало дума за правата на жените, дори на някои работни места жената била смятана за получовек, за което е получавала половин заплата и всичко това става причина за изграждането на отрицателно отношение към религията у повечето хора.

Заради това отрицателно отношение с настъпването на Реформацията всичко свързано с църквата било коренно променено наред, с което пострадали и моралните ценности.

6. Връзката между религията и държавата в исляма

В ислямския свят към нито един учен не било отправено обидно послание. Никъде не се споменава за натиск от страна на религията спрямо държавата и народа. Силата винаги е била подчинена на правдата, а наредбите били в полза на народа. Когато е ставало въпрос за нещо в името на доброто, дори и управниците са падали на колене и изразявали своето съгласие. Във връзка с тази тема един от примерите е съдебният процес между султан Мехмед Завоевателя и Хъзър Челеби. Преди това хора като праведните халифи Омар и Али, Аллах да е доволен от тях, били изправяни пред съдия очи в очи срещу някой юдей.

Благодарение на това, че силата била на страната на истината, никъде по света не било възможно да се види степента на насилие, упражнявано на Запад. Точно затова и никой в държавата не е бил обиден на религията. Докато някои живеели с илюзии за подобен свят, той всъщност бил реалност при други...

7. Моралните принципи

Реално погледнато ние виждаме кое е добро и кое е зло и мислим над въпроса как трябва да възпитаме децата си. Но дали имаме план за всичко това, който да реализираме?

Всъщност как мислим да възпитаваме детето си? Когато кажем "Аз искам детето ми да стане такова", какво правим после, за да се осъществи това наше желание? Какво мислим по въпроса "Защо детето ни прекарва времето си вечер до късни часове по незнайни за нас места?" Не ни ли интересува и без значение ли е за нас кога детето ни ще се прибере вкъщи и когато си дойде, дали вратите винаги ще му бъдат отворени и ние ще го приемем в прегръдките си?

Кои неща до каква степен ги възприемаме? За кое нещо казваме, че е морално и за кое аморално? Кои постъпки одобряваме и кои порицаваме? До каква степен трябва да позволим на децата си да вършат определени неща? Ще спазваме ли определени норми и принципи спрямо облеклото и прическата на детето ни?

Ако в момента не сме доволни от децата си, за какво сме мислили досега? Опитахме ли се да премахнем даден проблем? При търсене на разрешението на проблема към колко човека се обърнахме, колко специалисти попитахме и колко капки сълзи проронихме? Тези и други въпроси могат да се отнасят и за самите нас, за наш близък, за съседа ни или за цялата нация. Затова дали наистина сме се заели да потърсим изходно решение от тези проблеми? Ако не сме си направили равносметка и нямаме план за разрешаване на тези проблеми, то значи, че ще настъпи същото нещо, за което е съобщил нашия Пророк, че и ние крачка по крачка, педя по педя, аршин по аршин сме поели пътя на тези преди нас, последвали сме ги и сме се подхлъзнали към страшната бездна на Ада. Всъщност в основата на всички тези състояния стои отклонението от принципите на Всевишния Аллах, Пророка Мухаммед, мир нему, Свещения Коран и отдаването ни на временни желания и наслади.

Днес почти всеки от нас има дете, от което малко или много се оплаква. Какво мислим за неговите отклонения? Дори факта, че сме помислили за това е нещо съществено. Наистина трябва да помислим за децата си. Трябва да се замислим и да си зададем въпроса: "Наистина какво можем да направим ние при тази ситуация?" Разбира се, и на себе си трябва да зададем въпроса дали сме снизходителни, груби или ни е безразлично какво ще се случи? Дали оставаме безучастни с безчувственост и мълчание към случващото се у дома или всеки ден търсим решение на проблемите?

Тези въпроси е възможно да бъдат умножени. Например: "Полагаме ли усилия да опознаем приятелите на нашето дете? Можем ли винаги да му осигурим добра среда? Досега с какви приятели сме го запознали? Ако ние не сме го запознали, тогава с кого дружи? Достатъчно ли е само да го запишем в училище и да го поверим на учителя? Дали е достатъчно само да му покажем джамията или само да го запознаем с имама на джамията?

Успоредно с всички тези въпроси и търсенето на отговорите им, също много важно е и да следим за хармонията, задълбочеността, искреността и решителността в живота ни и с какво можем да привлечем вниманието на децата ни.

8. Планиран и принципен живот

От голямо значение е още от самото начало на живота ни, да го изградим съгласно, изработен от нас "сборник от принципи" и да живеем, ръководейки се по него. Трябва да можем да кажем: "Планирал съм тази година да мине така, догодина така и по-следващата година така". Ако можем да изпълним това, то ще видим, че всяко срещнато препятствие ще бъде от тези, които сме ги предвидили и спокойно ще можем да вземем решение за преодоляването им, без да изпадаме в паника. Но ако нямаме никакви решения и принципи относно нашето бъдеще, то още от утре можем да очакваме да бъдем повлечени от неизвестните беди. Само си помислете как всички те ви сполетяват, тогава вероятно силно ще се разкайвате и ще съжалявате. Затова преди всичко това да се е случило, непременно трябва да сме взели някакво решение.

Взимайки под внимание всичко казано дотук, нека погледнем положението на милиард и половина мюсюлмани по света. Виждаме как на някои въобще не им прави впечатление, че синовете, дъщерите или внуците им са се насочили към същия огън, в който са горели и предците им. Вижда се как една или друга нация потъва на дъното и как техните поколения ги следват, без дори да се замислят. Те също отиват към нищета и остават само като един неприятен спомен.

Както вече споменахме, Пророка Мухаммед ни предупреждава с думите: "И вие крачка по крачка, педя по педя, аршин по аршин ще последвате пътя на тези, които бяха преди вас." (Buhari, İ'tisam, 14; Müslim, İlim, 6) От това предание можем да направим следния извод: "Заемете позиция, бъдете внимателни, обърнете сериозно внимание на състоянието, в което се намирате и бъдете бдителни, сякаш всеки момент може да ви сполети нещастие."

Преди да продължим, ще спомена следните стихове на Мехмед Акиф, с които поетът описва състоянието на ислямския свят:

Срамът е изчезнал, потънал - навред безсрамие цари...
Колко грозни лица е покривало всъщност това тънко було!
Предаността липсва, вярност към обета - съвсем, доверие е безсмислена дума;
Лъжата е аплодирана, предателството е потребност, в неизвестност е истината.
Сърцата са безмилостни, чувствата - низки, мечтите - изгубени.
Очите гледат с презрение на вярващия.
Как настръхва човек, о, Всевишни, колко страшна промяна е настъпила!
Ни религия е останала, ни вяра. Религията е разрушена, вярата - сломена.
Щом се възцари надменността ще замълчи съвестта.
Докато се разлага моралът не ще има свобода!

Не само на отделни места, а навсякъде има безредие и разложение на морала. И то до такава степен, че дори и тези, които са обезпокоени от това положение, сякаш под "радиоактивно" въздействие са станали безчувствени, като че ли не знаят какво се случва...

9. Висок морал

Пророкът Мухаммед, мир нему, повелява следното: "Аз бях изпратен, за да усъвършенствам високия морал." (Buhari, İ'tisam, 14; Müslim, İlim, 6) На нас ни е отредено да доразвиваме своите способности и сме дарени с безкрайна благодат от Всевишния. Дарени сме със способности, с които можем да достигнем равнището на ангелите. Необходимо е обаче да проявим подобаващо уважение към Създателя за благодатта и за всичко, с което ни дарява. Божиите книги са като "говорители" на тази истина, пророците са най-верните представители, а Последният пратеник Пророка Мухаммед, мир нему, е най-блестящото доказателство и притежателят на най-високия морал.

В Свещения Коран Всевишния Аллах повелява: "Ти наистина имаш велик нрав." (Коран, 68: 4), с което насочва вниманието ни към задълбочеността и всеобхватността на високия морал на Последния пратеник.

10. Украсата на земния живот

Знамение от Свещения Коран ни напомня, че украсата, разкоша и блясъка на земния живот в общи линии са материалните блага и децата ни. В Сура Пещерата се повелява: "Имотите и децата са украсата на земния живот, но непреходните праведни дела са най-доброто за въздаяние при твоя Господ и са най-доброто за надежда." (Коран, 18: 46).

Обезпокояващ факт е, че се набляга повече на преходните блага. А всъщност притежанието на земни блага изобщо не е повод за гордост в това число и децата ни. Но когато те биват насочени към Отвъдния свят, към Всевишния, тогава придобиват стойност и се превръщат във вечни. А когато се наблегне на праведността, когато тук бъде посято едно семе в Отвъдния свят ще бъдат събрани плодовете му. Обстоятелствата, които споменахме дотук, са оповестени като най-добър метод в Свещения Коран. Те са налице единствено в системата, утвърдена от Пророка Мухаммед, мир нему, и Свещения Коран.

11. Да бъдеш състрадателен

Както е отбелязано в Свещения Коран в примера с пророка Ейюб (Йов): "И (спомени) Ейюб, който призова своя Господ: "Засегна ме беда, а Ти си Най-милосърдния от милосърдните." (Коран, 21: 83). Тук се набляга на необходимостта хората да се доверят на милосърдността на Всевишния. Когато застанем под закрилата на Всемилостивия и Милосърдния, ние признаваме нашата слабост пред Него и се молим за милостта Му към нас, нашите семейства, деца и близки. Милостта на Всевишния ни показва, че и ние трябва да бъдем милостиви. Ако и ние сме милостиви към другите и Той ще бъде милостив към нас. Ако изпитваме съчувствие и загриженост към насочилите се в грешна посока и Всевишния ще ги вземе под закрилата Си.

Последният Пратеник казва: "Бъдете състрадателни към другите на Земята, за да бъде и Аллах състрадателен към вас." (Tirmizi, Birr, 16; Ebu Davud, Edeb 58)

В действителност истинската смърт или нещастието не са резултат от автомобилни катастрофи или други нещастия, които ни сполетяват. Най-голямото нещастие и най-страшната смърт настъпват, когато човек изпадне в нехайство, безчувственост и остане далеч от сърцата на хората. Най-голямата беда настъпва, когато поради нехайство не забелязваме тревожната картина в собствения ни дом и оставаме безучастни, виждайки как нашето дете стъпка по стъпка отива към пропастта.

Ако родителите не осъзнават, че духовността в семейното огнище загива не би могло да има по-голямо нещастие, по-голяма беда от това. Такива хора би трябвало много да плачат за положението си, но и за да плачеш се иска сърце.

12. Човечеството в превъзходен облик

Моралното разложение е най-страшната участ. Затова смятам, че моралните принципи, споменати в Свещения Коран, са основният лек за обърканото състояние на човечеството днес. Всевишният Аллах ни повелява: "Ние сътворихме човека с превъзходен облик. После го отхвърляме най-унизен от унизените, освен онези, които вярват и вършат праведни дела. За тях има безспирна награда (в Рая)." (Коран, 95: 4-6).

Това знамение можем да го разбираме по следния начин: ние първо удостоихме човека с превъзходна форма, след което го хвърлихме на дъното при най-унизените. Дори и от време на време да пропада, човек чрез вътрешна борба с душата си, е достоен да се издигне на най-горното равнище в човечността с вяра и добри дела. Това знамение ни дава сили и подкрепа, издига ни до най-горното ниво на човечността, изкарва ни от безсилието, падението и унижението.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.