Запазване и продължаване на усърдността при възпитанието

Едно е да бъде възприета дадена истина, дадена мисъл, но съвсем друго е това да бъде запазено и да продължи да се развива. Съществуват учреждения, в които с хиляди старания са установени редица идеали, в които от страна на изграждане и действие не съществуват недостатъци, но поради липсата на нужното усърдие, не са успели да се придвижат дори и с две крачки напред, дори заради някои невъзпитани деца, заедно с основаването е поставено и началото на разрухата на някои учреждения.

Изграждането на нещо е от голямо значение. Но още по-важно е продължението и развитието на изграденото. Още първите мюсюлмани, а след тях и народа ни, по отношение на изграждането и запазването на движения, които да поддържат стабилността на обществото, са се отнасяли по изключително стриктен начин, не са позволявали да възникнат празни пространства по отношение на разума, логиката и чувствата, и безпогрешно са прилагали на практика това, което знаят и в което вярват.

Разбира се, че тук не засягам личните недостатъци. Целта ми е да покажа основните неща, които са нужни за изграждане на здравомислещо и поколение, обещаващо бъдеще. Но по-късно наследници или незнаещи същността на нещата хора като нас, разглеждащи ислямските теми само от една страна, разрушихме основите и не успяхме да развием повереното ни историческо наследство, дори донякъде го погубихме.

а) за да не бъдат децата ни от скверните поколения

В Свещения Коран има знамения, които едно след друго ни представят състоянието на различните пророци: "И спомени (о, Мухаммед) в Книгата Мариам, когато се уедини от своето семейство в едно място на изток; И спомени в Книгата Ибрахим. Той бе всеправдив, пророк; И спомени в Книгата Муса! Той бе избраник и бе пратеник-пророк; И спомени в Книгата Исмаил! Той бе верен в обещанието и бе пратеник-пророк; И спомени в Книгата Идрис! Той бе всеправдив, пророк." (Коран, 19: 16, 41, 51, 54, 56) В сура Мариам в Свещения Коран след като се разказва за тези избраници, за техните специфични особености и повелите, които отправяли към своя народ, се допълва следното: "Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление ..." (Коран, 19: 59) Началото може да е било поставено от Хазрети Нух (Ной), Хазрети Адем (Адам), Хазрети Муса (Мойсей), Хазрети Иса (Иисус), дори и от Водителя на всички създания Хазрети Мухаммед Мустафа. Но ако тези след тях бъдат от скверните поколения, т.е. ако вървят по противоположен на посочения им път, което значи, че са изоставили молитвата (отслужват молитви, но чувствата им не са искрени), ако използват причините за доближаване към милостта на Аллах като способи за отдалечаване, ако на спокойно място чувстват притеснение, че са се изгубили и като че ли това не им е достатъчно, са последвали страстите си и са живели религията по свои желания, то въпреки, че в началото на пътя стоят велики личности, те не биха могли да се възползват от тях. В момента ние сме лице в лице с вероятността да загубим, както загубиха тези преди нас. Затова, че отслужването на намаз ни идва тежко, предпочитаме да има мюсюлманство без намаз, затова, че говеенето (оруч) ни идва трудно, предпочитаме да има ислям без говеене, а в последването на плътските ни желания нямат граници. Ето това разбиране за религия ни провали както вчера, така и днес. А всъщност вярващият, искреният мюсюлманин с всяко едно свое положение представлява както вярата, така и сигурността, доверието и отдадеността на Всевишния Аллах. Той е човек, който вярва искрено, пред Аллах е предан раб и трепери пред Неговите забрани.

б) смисълът от отслужването на намаз

Пророка е казал: "Този, който кланя намаза ни, който се обръща към посоката ни (Кааба) и който яде месо от закланите от нас животни, той е от нас." (Nesei, İman 9; Buhari, Salat 28) А сега си представете точно обратния смисъл на това. Децата на хора, които не кланят намаз, чиято съвест е опетнена, които гледат с добро око на хората, предизвикващи анархия, които са противници на реда, които воюват срещу държавния авторитет, които искат трайно да настанят анархия в държавата, които са подчинени на своята страст и увлечение, на кого бихте ги оприличили? На когото и да ги оприличите, то за такива хора няма място в неопетнената среда около Хазрети Мухаммед.

Отслужването на намаз е много важно и ние трябва да бъдем много бдителни в това отношение. Пророка гледал на онзи, който не отслужва намаз като на човек, застанал по средата. Особено, ако ставало въпрос за вяра, тогава било още по-различно. "Веднъж, когато Пратеника отивал на война, един човек му предложил помощта си. Пратеника го попитал: "Ти вярващ ли си?" Когато човекът му отговорил, че не е вярващ, Пратеника му казал: "Не ми е необходима помощта ти." (Müslim, Cihad 150; Tirmizi, Siyer 10; Ebu Davud, Cihad 153)

Вярата е корабът, който пренася вярващия до брега на спасението, а намазът е неговият жизненоважен елемент. Както казва М. Лютфи Ефенди: "Намазът е стълбът на религията, нейното сияние. Корабът на религията се задвижва чрез намаз, намазът е водач на всички богослужения (ибадет)."

Пратеникът на Аллах казва: "За лицемерите най-трудна е сутрешната и нощната молитва." (Buhari, Mevakit, 20; Müslim, Mesacid, 252; İbni Mace, Mesacid 18) Сега нека се запитаме дали ние отслужваме намаза с искреност, желание и удоволствие? Ако питате мен, наименованието на истинското отношение срещу раздора вътре в нас, е искреността, желанието и удоволствието, изпитвани по време на намаз.