Задълженията ни към детето

а) създаване на среда за възпитание

За възпитаване на едно идеално поколение, задължително трябва да има идеална среда. Всяко едно дете се оформя спрямо средата, в която израства и в определен смисъл може да се каже, че то е дете на тази среда. Първи градивен елемент при възпитанието на детето е неговото семейно гнездо. Втори елемент е училището, трети са неговите приятели и другари, а четвърти са приятелите, с които учи уроците си след училище. По-нататък може да споменем обществената среда и работното място. Ако вие не сте насочили правилно детето си да се ориентира инстинктивно в правилната посока, което неизбежно ще попадне в някоя от тези среди, някой ден то несъмнено ще се зарази. Когато средата е покварена, без съмнение и детето ще се поквари. Затова започвайки още от семейната среда и постепенно през всяка една част от живота на детето ви, вие трябва да го предразполагате да се развива идеално, защото стане ли късно, вече не бихме могли да върнем времето назад и да го поправим.

б) забраняване на непозволена (харам) храна

От изключително значение е още от самото зачеване на детето в майчината утроба, то да се изхранва с позволена (хелял) храна. Необходимо е да знаем, че в периода на развитие на детето ни, ако в нас отсъстват някои от задълженията, които ни свързват с Всевишния Аллах, то често срещано състояние е това ние да повлияем отрицателно върху неговото развитие. Ако по кръвоносните ви съдове заедно с кръвта ви тече и една частица харам или съмнително придобита по един или друг начин храна, важи и за двамата родители, то това може да стане една от причините за временното или постоянно отклонение на детето ви.

в) предпазване от вредни неща

Много важно е след като ни се роди дете, така, както се грижим за неговата прехрана, здраве, дрехи и други, така трябва да го пазим и от вредни гледки. Например лошите чувства, лошите мисли, лошите обноски, лошите думи и искрите, отделени от очите гледащи спокойно към греха, могат да доведат до пресъхване на определени нежни чувства у детето.

Всички обстоятелства, изброени дотук, трябва да бъдат резултат от отношението ви към Аллах, към религията и да знаем, че сме длъжни да ги приложим при възпитанието на децата ни. Ако изпълняваме стриктно всички тези наши задължения, то може да станем възвишена общност.

г) организираност в семейната среда

В свой хадис Пророка казва: "Първите слова, които трябва да се научи да казва едно дете са: "Ля иляхе иллеллах" (Няма друг бог, освен Аллах)." (Abdürrezzak, Musannef, 4/334) Детето, докато е още на две-три годинки, естествено първите думи, които произнася са мамо и татко, но трябва да се научи да казва с желание и "Аллах" (Heysemi, Mecmeuz-Zeaid, 8/159) Защото Аллах е Първият, Аллах е Безкрайният, Аллах е Вечният. След полагане на тази стабилна основа, върху нея по-късно ще се градят останалите неща, в зависимост от възрастта и разбирането на детето, ще му бъдат разяснени термини като родина, родна земя, знаме, свобода, независимост и др. Ако детето учи в начално училище, то според тази му възраст трябва да му се предават знания. Ако учи в гимназия там ще му се преподават философия и социални науки, ако се занимава с изучаване на хуманитарни науки, ще му се помага с материали. Ако в един дом съществува уважение към Аллах, ако често се споменава името на Аллах ние можем да считаме, че сме в правилна посока в желанието си да научим детето си да казва това, което сме искали. Несъмнено, ако в един дом родителите споменават Аллах, поклоняват се на Аллах, при споменаването на Аллах, ако се раздвижват, то и детето ще бъде улеснено за да може първата му произнесена дума да бъде "Аллах". Защото в един такъв дом личи, че всичко е в еднаква посока.

д) определяне степента на обич към детето

Както се споменава и в Свещения Коран, когато Всевишният ни отрежда да имаме дете, ние не трябва да прекаляваме в обичта си към него до степен, която може да надмине обичта ни към нашия Създател. Пред Аллах това може да се счита и за ширк (съдружаване). Без съмнение голяма грешка би било, ако заради силна обич към детето, забравим Аллах. Вредна би била обичта без мярка към детето, която ще доведе до това положение. Мисля, че този вид обич е порицана от Аллах. Трябва да бъдем внимателни да не засегнем обичта ни към Всевишния, заради обичта, която показваме към нещо временно. За важността на обичта ни да бъде с мярка, ще споменем следните обстоятелства.

1. Господарят на сърцата ни е Аллах. Нито една друга обич не трябва да заема мястото на обичта ни към Него в нашите сърца.

2. Несъмнено ние трябва да знаем, че това дете ни е поверено от Всевишния. Обичта и отношението, които изпитваме към тази рожба, ни са дарени от нашия Създател. Обичта ни към това дете е дар от Всемилостивия и Милосърдния Аллах, за да се грижим добре за него.

е) да даваме добър личен пример

Ние винаги трябва да се стремим да даваме добър личен пример на нашите деца, които сме длъжни да възпитаваме, по отношение на чувствата, мислите, думите, душевността, обноските ни и т.н. Ако искаме те да бъдат възпитани в истинския смисъл на думата ние сме длъжни да обърнем сериозно внимание на това обстоятелство. Например, ако искрено желаем нашите деца да кланят намаз, то първо самите ние трябва да изпълняваме това задължение и те да бъдат свидетели на това, така ще можем да им покажем в каква норма трябва да бъде уважението ни към Аллах. Винаги трябва да казваме истината и да страним от лъжата. Ако желаем да не използват лоши и обидни думи, то самите ние не трябва да ги използваме вкъщи, за да не позволим в техния речник да се запаметят подобни неприлични думи. Ако искаме децата ни да бъдат любезни, да живеят честно и да бъдат честни, както към нас, така и към останалите, трябва самите ние да изградим тази атмосфера в нашия дом и да бъдем пример в това отношение.

Ако желаем децата ни да четат Свещения Коран и да знаят за истините и чудесата в него, то в нашия дом е необходимо винаги да чуват четенето на Коран, да показваме уважението ни към високото място, което заема тази свещена Книга, да не ги караме да изпадат в противоречие. Следователно основите на възпитанието, от които трябва да се възползваме са думите, чувствата и обноските в нашия дом. В противен случай, ако оставим детето си на някой друг и му кажем "научете го на нещо", то не ще успеем да го научим на нищо.

ж) придобиване на чувство за почтеност и обич към Всевишния

Знаем, че докато едно дете не е завършило начално училище, а понякога и по-късно, не е отговорно за изпълнението на задълженията (фарз) в религията. Следователно през този период, ако децата ни извършват някои от задълженията като молитвата намаз, говеене (оруч) и други с определени недостатъци, то те в никакъв случай не бива да бъдат упреквани и порицавани за допуснатите грешки. Но трябва да знаем, че дори все още да не са отговорни за задълженията (фарз), нещата на които ще ги научим през тези години, никога няма да се заличат от техните спомени, от паметта и сърцата им. Почтеността ни към тях също е едно от обстоятелствата, които трябва да се заздравяват. Много е важно да се стараем децата ни да бъдат почтени. Те трябва да осъзнават даровете, които идват от Създателя, винаги да бъдат благодарни на Създателя си за изобилието от благодат и на хората за техните добрини. Чувството за почтеност в бъдеще ще го превърне в човек, който винаги е благодарен на Създателя си за благодатта, с която го е дарил и на хората, от които е видял добро. Длъжни сме да научим децата си да вършат и да оценяват доброто, да станат като златари, които оценяват скъпоценните камъни, да разберат за величието и милостта на Единствения Достоен да Му се кланяме, Всевишният Аллах. По този начин децата ни освен, че ще споменават навсякъде за величието на Аллах, те ще бъдат почтени и признателни за добрините на хората. А с времето тази почтеност ще се превърне в техен нрав и така за всяко едно нещо искрено ще казват "благодаря".

Във връзка с тази тема е нужно да разясним на детето как Всевишният Аллах ни изхранва чрез своето състрадание, всемилостивост и милосърдност. Трябва да разпалим чувството на доверие, вяра и обич към Аллах, като разказваме на децата си как Той ни дарява с прехрана и обич, да казваме "Аллах е много милостив, пази ни от всички беди и мъки, закриля ни от неприятели ", с Неговото състрадание и милост се прехранват и най-малките твари.

Така в съзнанието на това дете ще се вижда как целият свят е ръководен от качествата на Всевишния Аллах, Всемилостивия и Милосърдния, ще се усеща как всяко едно нещо в неговия дом има един единствен притежател, докато то расте, сърцата на всички в семейството ще бъдат изпълнени с благодарност и този дом ще работи като работилница за благодарности.

Но всички тези обстоятелства трябва да бъдат разяснявани на детето, в зависимост от това на каква възраст е то. Например можем да му кажем следните неща.

"Ако Той не позволи, дървото не ще даде плод.
Ако Той не пожелае, от виметата на животните не ще тече мляко.
Ако я нямаше Неговата милост, от небето не би капнала капка дъжд.
Ако Той не се смили, не би поникнала една тревичка на земята.
Ако Той не пожелае, ние не бихме могли да говорим.
Ако Той не ни позволи, ние не бихме могли да виждаме.
Ако Той не ни позволи, ние не бихме могли да чуваме.
Ако Той не позволи, нито устата ни би се овлажнила, нито стомахът ни би работил, нито бъбреците.
Да, синко! Господарят на всички тези неща е Той.
Ние нямаме заслуга за нищо, всичко е от Него
и е под Негово наблюдение.
Затова синко, ако за тази благодат, с която ни е дарил,
за всичко, което е подготвил,
за всяко нещо сме изпълнени с обич и благодарност към Аллах,
то и Той ще умножи всичко това.
Но, ако бъдем неблагодарни и непризнателни,
то и Той ще прекрати Своята благодат,
или няма да ни позволи да се възползваме от нея".

Както се споменава и в Свещения Коран: "И прогласи вашият Господ: "Ако сте признателни, Аз непременно ще ви надбавя. А ако сте неблагодарни, мъчението Ми е сурово." (Коран, 14: 7). Всичко това трябва да го разясняваме на децата си чрез нашите обноски, думи, погледи и вълнения.

з) възпитание чрез личен пример

Когато става въпрос за обучение и възпитание, най-въздействащ метод е личният пример. Самото протичане на живота в семейството е много важно да бъде, така както е необходимо, за да можем да дадем някаква идея на детето си. Например, ако има възможност, когато станете за нощна молитва и детето ви бъде будно, то не бихте могли да си представите в каква степен би повлияло в подсъзнанието му, когато в тази тъмна нощ ви вижда единствено Аллах как сте се отдали и сте обгърнати от сияние. То ще се замисли: "Защо ли са тези преклонения, защо е този плач, защо е това силно туптене на сърцето?" и ако това го спомене на глас, вие бихте му отвърнали: "Страхувам се да не бъдем лишени от благодатта на Аллах, когато се изправим пред Него и да не бъдем от наказаните." Така вие ще успеете да го накарате да почувства как от една страна сте изпълнени с обич и надежди към Всевишния Аллах, а от друга страна се страхувате да не бъдете от наказаните, с което ще покажете високото си уважение към Създателя. Ще се стараете да го накарате да усети начина ви на живот, който водите. В противен случай, ако този начин на живот не е заел място в душата ви или ако казвате и изисквате неща, които не изпълнявате много малка е вероятността да успеете да предадете на вашето дете важността и необходимостта от тези дела.

Когато попитали Хазрети Айше, Аллах да бъде доволен от нея: "Какъв беше нравът на Пророка?", тя отговорила: "Вие не четете ли Корана? Коранът беше неговият нрав." (Müslim, Müsafirin, 139; İbni Mace, Ahkam, 14; Müsned, 6/91)

От това предание разбираме следното: Пратеникът на Аллах живял така, че и самият Коран ни разказва за живота на тази превъзходна личност. Когато Пророка ни завещавал Свещения Коран, всъщност той ни завещавал Корана, който се превърнал в негов живот. Налице е Коран, прилаган стриктно в живота му и един живот, който се чете. Затова и всяко едно казано или направено нещо, намирало място в пречистите души, всеки го възприемал, проявявал разбиране и се стараел да го приложи в живота си.

Затова нашите дела не трябва да се разминават с думите ни. Ако има подобно състояние, тогава може да се говори за лицемерие. Различията между думите и делата раздвояват мнението на детето или както се споменава в Свещения Коран, то се превръща в "мюзебзеб" (двуличник): "Лицемерите се стараят да измамят Аллах, но Той мами тях. Изправят ли се за молитва, се изправят мързеливи, за показ пред хората, и малко споменават Аллах, непостоянни са - ту към тези, ту към онези. А когото Аллах оставя в заблуда, ти не ще намериш път за него." (Коран, 4/142, 143)

Когато разказвате на детето си за благодатта на Аллах, трябва и то заедно с вас да бъде изпълнено с чувство за благодарност и да каже: "Изказвам хиляди благодарности на Създателя ни Аллах, Който ни е създал като хора, дарил ни е с безкрайна благодат, дарил ни е със здраве, с майки и бащи, всеки ден с различна благодат дарява нашата трапеза, подчинил е да бъдат в наша услуга въздуха, водата, земята, растенията и животните."

Още по-сполучливо би било и ако всичко това бива разгласявано навсякъде, всички разговори вкъщи са свързани с тази тема. Отделно място при възпитанието заема и много любезното отношение към детето. Отношението на Пророка към тези около него, които имали определени задължения, било толкова любезно, че в сравнение с това, отношението на родителите им към тях бледнеело.

Енес ибн Малик, Аллах да бъде доволен от него, предава: "Десет години служих на Пророка. Не си спомням да ми е казвал "Защо не направи това?", ако не съм свършил някоя работа или ако съм направил нещо, което не е трябвало, да ми е казвал "Защо го направи?" Никога не ме е обиждал." (Buhari, Edeb, 39; Müslim, Fedail, 13; Tirmizi, Birr, 69) Въпреки, че е бил чужд за тях, той се отнасял толкова мило и любезно, че отношението на родителите към децата им не било на такова равнище. А към своите внуци и деца бил толкова близък, мил и нежен, че единствено само той можел да бъде такъв.

и) състрадателност

Ако детето трябва да се страхува от нещо, това не трябва да е страх от наказание с бой, то трябва да се страхува от това, че може да загуби състраданието на своите родители. Мисля, че предостатъчно би било, ако детето възприема като най-голямо дело да поправи грешката си, ако е накарал баща си или майка си да се намръщят за нещо. Много важно е вашето дете да ви се доверява, че спокойно може да сподели с вас своята болка, страдание или мъка. Затова, ако то плаче за нещо, споделете неговата тъга. Също, както за някои хора, когато починат, небето "плаче" или земята се "тресе", така и вие се натъжавайте, когато децата ви са натъжени и споделете тяхната мъка. Така те повече ще ви обичат, казаното от вас ще им въздейства и ще ги успокои, ще заемете трайно място в сърцата им, което няма да бъде разклатено. И по-късно всяка ваша дума ще се възприема искрено и въздействащо. Ако искаме нашите деца да имат висок морал и в бъдеще да ни представят в най-добра форма, то за постигане на тази висока цел е необходимо да минем през тези пътища.

к) авторитет

От голямо значение е в един дом да не се допусне липса на авторитет. Ако не бъде създадено необходимото влияние в семейството, ще се получи една обърканост в това как да се ръководи семейството и как децата ни да бъдат послушни.

В Свещения Коран Всевишният Аллах повелява: "Мъжете стоят над жените с това, с което Аллах предпочете едни пред други и защото харчат от имотите си. Целомъдрените жени са послушни, пазят съкровеното си, както Аллах ги е запазил. А онези, от чието непокорство се страхувате, увещавайте (после) се отдръпнете от тях в постелите, и (ако трябва) ги удряйте! А покорят ли ви се, не търсете средство против тях! Аллах е всевишен, превелик." (Коран, 4/34).

В някои отношения мъжът е отговорен за хармонията в къщата. Дори може да се каже, че е отговорен за повечето неща. А всъщност и децата имат нужда от такъв отговорен човек. Когато вашето дете стане свидетел на това да се чувстваш отговорен за определени неща, то трудно би изпаднало в обърканост и безотговорност през живота си. В противен случай, ако вкъщи и двамата родители са безотговорни и от две места идват различни нареждания, то мислите на детето съвсем ще се объркат.

От друга страна, когато детето се страхува от единия родител, трябва да може да вижда закрила у другия и това трябва да бъде майката. Когато това е налице, детето ще изпитва страх и уважение или ще получава състрадание и милосърдие от страна на баща си и ще намира очакваното у майка си, когато се наложи ще се страхува, когато се наложи ще се надява, но никога няма да се чувства само и изоставено. В противен случай, ако семейния живот не е обвързан с подобно единство, то противоречията ще си продължават, майката ще действа по собствена воля, бащата също и децата ще израснат безчувствени, груби и без обкръжение.

Като заключение можем да кажем, че за да бъдат изградени идеални поколения, на първо място трябва да има идеални родители и идеално семейно гнездо, което да е привързано към Аллах. Когато родителят възприеме тази идеална цел, то от привързаността му към Аллах, цялото му семейство ще бъде свято, достойно и разрешаващо всеки проблем.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.