Праведните дела трябва да бъдат представени чрез праведни личности

Представянето на праведно дело чрез праведен човек по-скоро касае учителя и възпитателя, отколкото родителя. Затова как трябва да постъпим при представянето на праведно дело чрез праведен човек, можем да споделим следните ни мисли и чувства. Наистина е необходимо децата и младежите да научат праведните дела. Но това, което са научили, не трябва да остане в тях само като знание, а трябва праведните дела да им бъдат представени с примерите на хората, които са ги вършили. Още докато са малки, ако им се представят праведните дела, като например кланянето на намаз на велики личности, които познаваме, то те трайно ще останат в тяхното съзнание и ще се стремят да вървят по правия път, по който те са вървели и ще изпитват удовлетворение от това. И когато порасне до определена възраст, след като погледне човек, който всеки ден изпълнява задължителните молитви намаз, който през по-голямата част от годината говее, без да му пречи дали е било студено или топло, да повярва, че това е един човек, от който Аллах ще бъде доволен и да пожелае искрено да стане като него. В последствие всяко нещо, което бъде извършено в името на религията, ще се привързва към наученото от него и няма да бъде разколебан от съмненията. Пратеника на Аллах казва: "Така, както днес лицемерите се прикриват и се срамуват, за нещата, които са извършили, ще дойде ден, когато и вярващите мюсюлмани ще прикриват своята вяра и дела." (Ali el-Muttaki, Kenzu'l-Ümmal, 11/176) Затова на децата трябва да бъдат показани пътищата за преодоляване на тази болест, за да не им навреди по-късно. Трябва да им се разясни, че религията извисява и че трябва да сме привързани към повелите на Всевишния.

Тук искам да споделя една преживяна случка. Едно семейство дало добро възпитание на дъщеря си и това малко праведно момиченце повлияло на своята учителка, чиято душевност страдала от липсата на вяра. Веднъж малкото момиченце, силно повлияно от убедеността си в религиозните истини, седнало на един от задните чинове и започнало да плаче. Още в същия миг учителката дошла при нея и я попитала защо плаче, а момиченцето отговорило: "Плача, защото съм загрижена за вас. Вие не сте вярваща и Всевишния ще ви накаже за това." Тогава учителката сякаш онемяла и не казала нищо. А след няколко дена дошла при ученичката си с озарено от вярата лице и споделила с нея радостта си.

Тук става ясно, че на това дете, освен вярата в Аллах, му е разяснено и духовното извисяване. В същото време величието е присъщо на Аллах (Коран, 4: 139; 10: 65; 35: 10; 63: 8). Тези, които изпълняват повелените от Аллах религиозни норми, ще бъдат от уважаваните, а тези, които ги пренебрегват, ще са от унизените. Вашето дете трябва да бъде толкова сигурно в себе си, в своите мисли, чувства и пътя, по който върви, че по-късно да не бъде обзето от чувството на унижение и потиснато от течението на отрицанията. Дори то трябва да възприема молитвата, говеенето като нещо висше и когато му се наложи да отслужва молитва някъде, то без да се двоуми, да може да покаже, че се покланя единствено на Всевишния. В Свещения Коран много ясно са отразени позволените и непозволените неща. От една страна със знамения, които изричаме поне четирийсет пъти на ден: "О, наш Аллах! Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем. Насочи ни по правия път..." (Коран, 1: 5-6), отправяме молитва и молба, с които изразяваме желанието си Всевишният Аллах да ни насочва по правия път, по пътя на мъчениците, преданите и праведните, а от друга страна с: "Насочи ни по правия път, пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на (тези), над които тегне гняв, нито на заблудените!" (Коран, 1: 6-7), без да се навлиза в подробности и изобразяване на грешните неща, ни кара да обърнем внимание на негативните постъпки и така ни показва как да се отнесем срещу неверието и заблудата чрез изразяване на желанието ни да вървим по пътя на съгласието и пътя към Рая.

Този метод е пример и по отношение на тези, чието възпитание следим. Трябва постоянно да насочваме вниманието им към пътя и методите, които ще бъдат приети от Аллах, за да успеят да изградят отрицателно мнение за нещата, които не се харесват. Всъщност ние сме натоварени със задачата да проявяваме подобно отношение към тях. Защото всеки, който не познава Всевишния, който не Го възприема като единствен господар в живота си чрез Неговото единствено величие и като единствен Създател, то той ще бъде отговорен за това. Този, който не знае задълженията си, който не проумява мъдростта на сътворението на света, който не е успял да разбере защо е изпратен на земята, дори този, който не е успял да проникне и забележи взаимоотношенията между причините и резултатите от тях във Вселената, още повече, че зад всички тези тайни, Всевишния ни помага да усетим Неговото величие и въпреки всичко това има такива, които не вярват в Него и не разбират Неговата мощ, то за тях не би могло да се каже, че ще постигнат спасение на земята и в Отвъдния свят. Аллах няма да позволи такива хора и възкръсналите заедно с такива като тях да се спасят, защото в знамение в Свещения Коран Той повелява: "И не клонете към онези, които угнетяват, за да не ви засегне Огънят! Нямате освен Аллах покровители. После не ще ви се помогне." (Коран, 11: 113)