Епохата на щастието и разказване за Пратеника на Аллах
Както разказваме внимателно за основите на вярата, така е необходимо да разкажем и за Пратеника на Аллах. Лично аз смятам, че ако днес има някои хора, които не обичат Пратеника, то се дължи на това, че като деца не им е разказано нищо за Гордостта на човечеството. Тези, които са го опознали отблизо, са го обикнали, влюбили са се и са се привързали към него. Векове наред толкова много хора следват Пратеника, очаровани от неговата пленителност, че не е възможно в историята на човечеството да бъде посочен друг човек, удостоен с толкова голямо уважение. Не е правилно без да разкажете на детето си за Пратеника, да очаквате от него да го обикне. Една група хора имаше щастието да го види с очите си. Друга група беше удостоена с честта да види тези, които са видели Пратеника. Тези думи можем да свържем и с преданието на Пратеника: "Най-добрата епоха е моето време, а след мен - следващото столетие." (Müslim, Fedailü's-Sahabe, 210-215; Ebu Davut, Süne 9)
Когато хората живеели в епоха на невежество, когато с безчувствени сърца заравяли децата си живи, когато почти всеки пиел алкохол, дори в определена степен се проповядвал морал, подобен на комунистическия, Пророка с един замах променил напълно обществения живот и няма друга личност, която да е способна на такива дела и да има такъв огромен брой последователи. Тази велика личност, Пратеникът на Аллах, сякаш бил проникнал до мозъчните клетки на своите съвременници, трайно се настанил в техните сърца, за миг ги излекувал от физически и духовни болести и ги превърнал в хора, достойни за пример и достигнали до най-връхната точка в развитието си, което всъщност е реформа, която няма подобие в историята на човечеството. (Bediüzzaman, Sözler, 19. söz)
В миналото са извършвани революционни промени в Римската и Византийската империи и други страни. Но не са могли да обещаят нещо в повече относно човешките добродетели. Дори на някои места реформите са били пагубни и са върнали населението до предишното му състояние, а в други години не са оставили нищо друго след себе си, освен кръв и сълзи. Реформа можем да кажем на такава промяна, която води до позитивни промени в разума, сърцата, душите, физическия и духовен живот на хората, която ги извежда от пропастта на себелюбието и ги извисява до най-висша човешка форма и до изграждането на чисти семейни среди. Ето с това обществено разбиране е постигнал такива резултати най-големият общественик в рамките на пророчеството Пратеника на Аллах. Не знам доколко знаем всичко това и колко разказваме на децата си! А всъщност Пратеникът е най-чистия пример за всяко едно обстоятелство. Ако решим да отидем заедно със сто философи на Арабския полуостров и въпреки всички предоставени възможности в днешно време, не бихме могли да постигнем за сто години онова, което е постигнал тази велика личност за една година, въпреки онова време. Или както казва идейният архитект на нашия век Бедиуззаман Саид Нурси:
"Дори в една малка общност, с много трудности и усилия не бихме могли да накараме един силен управител да се откаже от един малък навик като пушенето на цигари." (Bediüzzaman, Sözler, 19. söz, Sekizinci Reşha) За да стане по-ясно можем да кажем следното: ако около един човек, който пуши цигари, се съберат десет човека и с най-убедителни доводи му кажат, че това пушене води до рак, няма да могат да го убедят да се откаже от пушенето. Докато великата личност - Пратеника на Аллах, с един замах премахвал лошите навици на хората около него и ги замествал с най-стабилните човешки добродетели.
Добър пример за премахването на лошите навици с един замах е проявената чувствителност към алкохолната забрана. Представете си общността, в която хората били пристрастени към алкохола и когато им било повелено: "Алкохолът вече е забранен!", в същия този миг те захвърлили на земята дори и чашите, които държали, без да се колебаят. Не знам нашите възпитатели с какво ще свържат толкова силното въздействие при възпитанието, но главно наше задължение е да разберем и разкажем за най-величествените красоти на Пратеника на Аллах и да събудим сърцата си към тази личност. Ако успеем да постигнем тази цел, нашите деца ще говорят за Хазрети Мухаммед, ще мислят за Хазрети Мухаммед и ще слушат за Хазрети Мухаммед. За тази практика ние казваме "пряко покровителство на живота ни от физическия и духовния обединител в доброто - Пратеника Хазрети Мухаммед." Нека Всевишният Аллах винаги ни подкрепя с тази личност. (Амин!)
а) разказване за чудесата на Пророка Мухаммед
Когато разказваме на децата си за живота на Пророка, ако им представяме всички случки, които са станали или ще се случат до Сетния ден, във вариант сякаш ги гледат на телевизионен екран, то това ще помогне да подновим доверието им към Пророка. Във връзка с тази тема има много точни, ясни и еднозначни предания, които още от Епохата на щастието по времето на Хазрети Мухаммед до наши дни, а и до Сетния ден, ни представят и ще ни представят едно по едно най-важните събития, причините за тяхната поява, последиците от тях и за какво ни предупреждават. Пратеникът съобщава толкова много неща, в които не би било възможно да не се повярва, като например, завладяването на Монголия, окупацията на Сирия (Buhari, Cihad, 95, 96; Ebu Davud, Melahim, 10; İbni Mace, Fiten 36; Müsned, 5/40,45); ценността на река Ефрат (Buhari, Fiten 24; Müslim, Fiten 30; Ebu Davud, Melahim 12, 13); за петрола в Талакан (Ali el-Muttaki, Kenzü'l-Ummal, 14/591); за това как ще се разпространи безнравствеността и раздора в последните години преди Сетния ден (Tirmizi, Fiten, 39)
Ако всичко това успеем да предадем последователно на детето ни, тогава то ще изпитва уважение към величието на Пратеника, което други не биха успели да премахнат от паметта му. Наше предано задължение е да знаем и да известяваме другите, че дори без да е вземал уроци от някого по природни и технически науки, без да е написал два реда през живота си, Хазрети Мухаммед единствено знаел това, което му било предадено от Аллах, знаел науките от миналото и от бъдещето. (Kadı İyaz, Şifa, 1/354) Например Пророка е казал такива неща относно медицината, които не би било възможно да се знаят от науката през онова време. Сиреч Аллах го учел на всяко едно нещо и той възвестявал. Той е Пратеника на Аллах. Ако се напише напълно за постигнатите реформи в личния и обществения живот на хората, то написаното не би се събрало в томове. А ние само, за да дадем примери във връзка с темата, повърхностно засегнахме някои обстоятелства. Съобразявайки се с това, бих желал да оставим разясненията на Пророка относно медицината, разказването за редица негови силни страни, на написаните във връзка с това книги и да преминем към следващата тема.
4. Разказване за Свещения Коран и разясняването му
От много важно значение е младото поколение да обикне и да се застъпва за Свещения Коран, да се събуди религиозното им съзнание и да се поддържа живо. Не е достатъчно, както за Свещения Коран, така и за самото дете да кажем "Свещения Коран е една свещена книга". Такова едно отношение дори и да изглежда, че е достатъчно за определена възраст на детето, то занапред в никакъв случай няма да бъде достатъчно, дори може да доведе до определено предубеждение, което да бъде вредно за позитивното му развитие. Съобразявайки се с това, трябва да се разказва и да повярват, че Свещения Коран е последното послание на Аллах, на което никой не се е противопоставил, откакто е низпослан и съобщава точни данни, до които едва днес достигат развиващтите науки и технологии.
Всъщност Свещения Коран ни съобщава за неща, които са открити от учените едва днес чрез най-новите и модерни методи и технологии, изследващи създаването на света, създанията и цялата Вселена, не си противоречи с тях, а дори предоставя обобщени данни съобразно всички норми и е толкова великолепна книга, че за нея с право би могло да се каже: "Всяко едно нещо от микросвета до макросвета се представя в Свещения Коран с една цел - ибадет (богослужене)." Знамението: "У Него са ключовете на неведомото. Не ги знае никой друг освен Него. Той знае какво е на сушата и в морето; не пада и лист дори, без Той да знае; и няма зрънце в тъмнините на земята, и нито мокро, нито сухо, без да е записано в ясна книга." (Коран, 6: 59), е небесният свидетел на тази истина.
- Създадено на .