Да се разреши "такиййе" е като да се прояви търпимост към тероризма
В едно свое изказване твърдите, че в сунитското учение няма "такиййе"1, но в шиитското има.
Всъщност и в шиизма не трябва да има. В настоящия момент "такиййе" се тълкува като подвеждане, да се показваш пт различен от това, което си, да излъжеш някого. Например имате становище по даден въпрос, но излагате съвсем различно мнение. Ето това е "такиййе". Пророкът ни е забранил да лъжем хората. В един хадис той казва: "Който лъже не е от нас." Следователно в ислямската мисъл, няма място за "такиййе". Но в шиитското учение и традиция съществува една мисъл приписвана на имам Джафер-и Садък, която гласи: "Ако не излъжете онези, които не са от вас, не може да станете шиити и мюсюлмани." Но тази мисъл се цитира в източници, които не са меродавни. Имам Джафер е много важна личност за шиитите. Той е от рода на Пророка. По-възрастен е от Абу Ханифе (основоположник на Ханефската школа, последователи на която са повечето от мюсюлманите сунити - бел. ред.) и е негов съвременник.
Дори се разказва, че имам Джафер е имал кратък брак с майката на Абу Ханифе и че Абу Ханифе е научил много за религията от имама. Вероятността имам като Джафер-и Садък да е изказал подобна мисъл е твърде малка. Но в последно време тази присъща на шиитското учение мисъл започна да се приписва на всички мюсюлмани. Ако един мюсюлманин е истински вярващ, той не може да излъже другите. Той трябва да се показва такъв, какъвто е. Може и да не казва всичко. Но всичко, което казва, трябва да е самата истина. Един от големите ислямски мислители - Бедиуззаман - казва следното: "Всичко, което казвате, трябва да е истина. Но не всяка истина трябва да бъде казана." Ако това е "такиййе", значи всеки го прави. Например, ако наречете един незрящ съдия сляп, това, което сте казали, ще бъде истина, но не е правилно да кажете тази истина в очите му. Или пък даден държавник може да не е толкова компетентен в своята област и това да се знае, но и в този случай, кой знае, може би също не е правилно истината да се казва в очите.
А като военна стратегия...
На война се действа като на война. Военните правила са различни. Има стратегия за заблуда на противника, устройват се засади и т.н. Има моменти, в които се налага да се вземат някои мерки по време на война, а в мирно време тези мерки са забранени. "Такиййе" не може да се позволи. Да се разреши "такиййе" е като да се прояви търпимост към тероризма. Мюсюлманинът не бива да лъже или подвежда останалите. Мюсюлманинът трябва да вдъхва доверие на хората.
В повечето случаи слушам суфистки мелодии
В моменти на униние не подхващате ли някоя ерзурумска песен?
Знам някои песни. Научил съм ги, слушайки ги. Не че съм се интересувал специално. Повече ми харесват мелодиите. Особено суфистките. Има моменти, когато ги слушам. В повечето случаи мълвя строфи от поезията на Ниязи-и Мъсри, Юнус Емре, Алварския Имам, Фузули, Сеййид Нигяри, Галиб. Струва ме се, че имат по-дълбок смисъл. Както е казал Джеляледдин Руми, това са разговори за обичта. Всичко опира до Него (Аллах), всичко е в Негови ръце, затова и аз искам да свързвам всичко с Него. Нарочно се дистанцирам от някои неща.
С какво око гледат на Вас американските власти? Като на гост или като на бежанец?
През тези 5 години не съм се срещал с нито един държавник. Когато дойдох, в началото, се срещнах с някои хора. С други имах срещи в Турция. Срещал съм се и с хора от научните среди, с председатели на тинк-танк организации, с приятели. Но поради опасенията ми, че ще се изтълкува неправилно, не съм се срещал с нито един американски държавник.
Според Вас това по какъв начин би било изтълкувано?
Казаха, че училищата (става дума за турските колежи, създадени по инициатива на Фетхуллах Гюлен - бел. ред.) се ползват с подкрепата на Америка. Аз не възразих срещу това. И да възразявам, и да не възразявам, пак ще говорят. Някои властимащи кръгове в Турция гледаха негативно на всичко. Опасявах се да не изтълкуват погрешно това, което ще кажа. Беше организирана конференция в моя чест. Елизабет Йоздалга предложи да се срещнем, но аз й отказах. Журналистката Ясемин Чонгар, която познавам отдавна, също настояваше да се срещнем, но и на нея й отказах. Аслъ Айдънташбаш също пожела да се видим, но аз все отказвах, за да не провокирам никого. Защото и оттук някои можеха да бъдат провокирани.
Някои казват за Вас, че без подкрепата на Америка би било невъзможно да пребивавате толкова дълго време в САЩ.
Аз пребивавам тук в качеството си на религиозно длъжностно лице. Като такъв всяка година удължавам срока на пребиваването си. В същото време се издържам от хонорарите, които получавам от книгите си. Тук има стотици хора като мен. Те изпълняват своите богослужения в различни джамии. Това не са само духовни лица, изпратени от Дирекцията по вероизповеданията на Турция. От ФБР бяха дошли да правят проучвания във връзка с моето пребиваване тук и им разясних, че изнасям проповеди. Идват най-различни хора, на които проповядвам.
Имате ли усещането, че американците Ви следят отблизо?
Допускам това. Имайки предвид отношението, представата и желанията на американците - било то за света като цяло, за хората от ислямските страни или Турция, допускам това. Те също казват, че в известна степен тук всеки е наблюдаван и е под контрол. Но към мен нямаше неучтиво отношение. Дори учтиво се обърнаха за съвет към мен във връзка с един проблем. Двама младежи, единият от ФБР, а другият от външно министерство, бяха дошли с разузнавателна цел.
Кога стана това?
Преди два месеца. В Малави се случиха някои събития, в които бяха замесени и турци. Попитаха ме дали имам някаква информация за тях. И веднъж ме посетиха няколко мои познати. Всички посочили един адрес. След 11 септември започнаха да събират информация. Всички новодошли в страната бяха проучвани обстойно. Тогава също дойдоха при мен и ми казаха: "Искаме да се възползваме от вашите идеи." Отношението им към мен бе много любезно. Един от нашите познати е научил за случая и се притеснил дали не са се отнесли грубо с мен и, ако е така, казал да ми се извинят. Тук институциите не поддържат връзка помежду си. Главната институция, на която са подчинени, не е информирана за случая. Иначе се отнесоха с уважение към мен. Бяха дошли с разузнавателна цел, но откровено ме попитаха: "Според Вас какъв трябва да бъде подходът на Америка в Ирак? Какво правителство трябва да има в Ирак след окупацията?" Отговорих следното: "Окупацията е факт. Както и да го наричате, за иракския народ това е окупация. Ако искате моето мнение, аз ви съветвам да установите такава демокрация в Ирак, която да е по-модерна и от демократичната система в Турция. За да не се възхищават от Турция. Проявете толерантно отношение към мюсюлманите, за да не се възхищават от Иран." Смятам, че те запознаха своите ръководители с моите виждания. Отдадох това на тяхната добронамереност. Понеже съм турчин и принадлежа към народите на Близкия изток, те по-скоро искаха не да научат нещо от мен, а да разберат кой съм аз, с какво се занимавам, какво мисля, как разсъждавам. Но ми направи впечатление толерантното отношение, за разлика от нас, както и учтивото поведение, уважението им към човешките ценности, към положението и вярата на индивида. Въпреки всичко предпочитам своя народ.
От една страна, сте удовлетворен, а, от друга страна, сте огорчен поради липсата на подобно отношение към Вас в Турция...
Това го преживях и в болниците, и в други ситуации. Защо и у нас не е така? Тук имаме един съсед, който се казва Ричард. Изработва стоманени конструкции. Веднъж обядвахме заедно. По време на разговора казах, че Америка е мощна страна, която контролира света. А той ми отговори със следните думи: "Какво приказвате, та вие сте народ с трихилядолетна история." Ставайки свидетел на поведението на хората, било то в болниците, в съдилищата или по време на срещите си, се питам, защо и моят народ, който е живял цивилизовано през вековете, не го заявява, защо не успява да види всичко това? Има хора, които са изградили всичките си планове на базата на омразата и ненавистта. За съжаление те винаги демонстрират грубо отношение. И в настоящия момент ги има. Те преследват определени интереси.
- Създадено на .