Турция се намира много под висотата, на която трябва да се намира

Как виждате бъдещето на Турция и на света като цяло?

Мисля, че за бъдещото развитие на света като цяло вярващите, мюсюлманите и по-конкретно мюсюлманите в Турция трябва много добре да се подготвят. Отново ще дам пример от Бедиуззаман, който казва, че умовете ни трябва да бъдат озарени от науката, а сърцата - осветлени от вярата. Сърцето и разумът са разделени от векове и е дошъл моментът да бъдат сплотени. Хората трябва да прогледнат чрез сърцата си. Да прозрат Божиите истини. Трябва да живеят според Божиите закони, но и добре да познават природните закони, както е днес на Запад. Трябва много добре да познават света и човечеството. Нашият народ трябва да се стреми да заеме своето мяство в света. Трябва да кажа, че с оглед на личните ми чувства, мисли, концепция като потомък на един силен и велик народ, който някога успешно е управлявал част от света, изпитвам безпокойство от положението, в което сега се намираме. Защото днес в света се случват събития от всякакво естество. Вземат се решения по дадени въпроси. Отделни територии биват окупирани или някъде се влиза с цел "да се установи демократична власт". Хората биват оковавани във вериги, но нас никой нищо не ни пита. Гласът на народа ни не се чува. Дори и да размахаме пръст, никой не го взема под внимание. Хората разглеждат проблемите според собствените си виждания. Мислим си, че като влезем в дадени структури ще се представим пред света по-добре. Но не проумяваме, че можем да вършим положителни неща и без да има повод за това.

Например демокрацията е добра форма на управление, но ние не успяхме да станем демократи. И другите ни държат сметка за това, че пристъпваме демократичните принципи, че у нас се нарушават човешките права. Заведени са безброй дела срещу Турция, вследствие на което държавата е била задължавана да изплаща обезщетения. Би трябвало ние сами да се досетим, че трябва да спазваме човешките права, да има пълна свобода на мисълта, на словото, на съвестта, на вероизповеданията. Да преразгледаме отново законите си, където са регламентирани тези положения, и да ги подновим, ако е необходимо. Като общество, което споделя едни и същи ценности, нямаме доблестта да кажем, че между нас не бива да има противоречия, а твърдим, че осъществяваме реформите си, защото искаме да станем член на Европейския съюз. Мисля, че това е компрометиращо за нас. Създава се впечатление, че сме народ без собствено самосъзнание и който вчера се е появил на световната сцена. Това много ме тревожи. Едно време сме били балансираща сила в света, търсена е помощ от нас, участвали сме в разрешаването на отделни проблеми, възникващи по различни места, съдействали сме да бъдат възстановени правата на онеправданите, а днес ние изпитваме нужда да се опрем на някоя организация, за да получим правата си. Чудим се към Америка ли да се обърнем за помощ, към Европа ли, към Русия ли... Този народ трябва да се издигне и да стане самия себе си. Сам трябва да решава своите проблеми.

Вие повдигнахте въпроса, че някои от приятелите ми, за да не изкажат погрешно мнение по даден въпрос пред мен от уважение не изразявали свободно своите мисли. Не искам да ви подлагам на разпит, би било неучтиво, но днес в Турция положението не е ли същото? В Турция хората не могат да изразяват свободно това, което мислят. Например може да има и по-различна демократична система, която да отговаря и на духовните нужди на човека. Демокрацията трябва да дава отговори и на моите въпроси, свързани с отвъдното, с чувството ми за вечност, с надеждите ми, свързани с небесните светове. В противен случай демокрацията би била непълноценна. Индивидът има както материална, така и духовна страна. Ако демокрацията не разглежда индивида в неговата цялост, това говори за наличие на пропуски в ценностната й система. В Турция все още има какво да се желае в това отношение. В Турция все още преследват хората, които изразяват отношението си към религиозните принципи, даже и да не са изразили своето мнение, поради опасения, че евентуално някой ден ще го направят, по презумпция те биват преследвани като бандити. Дори се опитват да ги изгонят от страната. Турция трябва да извърви доста път към демокрацията. Мисля, че днес Турция се намира много под висотата, на която трябва да се намира.

Турският народ не е глупав. Дори и тук има турски учени, които заемат важни постове. Гласувано им е доверие и изпълняват отговорни длъжности. Тук системата способства развитието на нашите хора. Например турските ученици се класират на първите места на олимпиадите тук. Тези постижения пречупиха моята мрачна представа, ча ние не сме способни да постигнем нищо. Нашият народ е достатъчно умен. Може да управлява и света, ако това се наложи. Но все още носим съзнанието, че, ако нямаме някаква опора, няма да можем да се задържим на краката си, все още не можем да променим това мрачно съзнание. Трябва да съборим представата, че не можем, без да се опрем на никакви структури. Трябва да направим опит да бъдем самите себе си и да се научим да се държим на краката си. Дори и на хората с патерици се препоръчва да се опитват да застават на краката си и те постепенно прохождат. Но в Турция един тесен кръг от хора, ще ги нарека олигарси, не знам защо, не позволяват на турския народ да бъде самия себе си. Какво повече да кажа. Мога да кажа само, че тези тесногръди хора ограничават много обществото и помрачават бъдещето на страната.