• Начало
  • Житейски път
  • Интервю
  • Нима от мен се очакваше да кажа, че злоупотребите с власт трябва да се прикриват – това ли са били очакванията?

Нима от мен се очакваше да кажа, че злоупотребите с власт трябва да се прикриват – това ли са били очакванията?

Нима от мен се очакваше да кажа, че злоупотребите с власт трябва да се прикриват – това ли са били очакванията?

Особено в някои медии се тиражираха твърдения, че делото по мега скандала за корупция и злоупотреби от 17 декември 2013 г. е подбудено от страна на Движението. Бихте ли коментирали развитието на този процес?

Въпреки че многократно изтъкнахме своите опровержения, обяснения и уточнения, някои упорито обвиняват Движението. Както съм заявявал и по-рано, прокурорите и силите на реда са действали така, както законът повелява, откъде да знаят, че преследването на виновниците се смята за „престъпление“! С други думи, не са предположили, че самите те ще бъдат потърпевши, само защото са си свършили работата. Неотдавна един колумнист, мисля, че се казваше Явуз Семерджи, написа: „Един ден на тези служители ще им връчат медали.“ Само че хиляди служители, които започнаха разследванията на 17 декември, дори и такива, които нямаха нищо общо с този случай, бяха сменени и върху тях се оказваше натиск. Правата на тези онеправдани хора и на техните семейства бяха погазени. Имаше хора, които обвиниха Движението във връзка с този случай, сякаш нищо друго не се е случило. Непрекъснато се лееха лъжи. И това още продължава.

Но разследванията за злоупотреби и корупция не са нещо ново. Националната разузнавателна агенция преди седем или осем месеца е докладвала, че лица, за които има съмнения, че може да са ирански агенти, имат влияние върху някои министри, върху синовете на някои министри и дори са проникнали в правителството. Тази информация е била потулена. После това е излязло и в медиите, които бих окачествил като проправителствени. И тази информация са пренебрегнали. Не са помислили как да пресекат пътя на злоупотребите. И когато на 17 декември са започнали операциите по задържането на виновниците, не са могли да прикрият тези злоупотреби и са решили да се изкарат чисти, като ги припишат на други хора. Аз и по-рано бях казал: никога не съм се виждал с хората, които организират и осъществяват въпросните акции. Многократно съм заявявал, че не познавам нито един от тях, но въпреки това продължават да го приписват на нас.

Но онова, което най-силно ме огорчи, бе поведението на някои политици, които смятах за честни и достойни. Аз ги познавам отдавна, вярвах, че няма да се опълчат срещу собствените си съвести и компетентност и очаквах от тях да не мълчат във връзка със злоупотребите и корупционните скандали. Така смятах. Очаквах от тях такава реакция, каквато покойният Тургут Йозал прояви срещу подобни мръсни злоупотреби. Това не се случи. Щом те не си отвориха устата, онези, които са злоупотребявали веднъж, го сториха многократно. Станахме свидетели на нещо невиждано през цялата история на Републиканска Турция. Вместо да се разследват злоупотребите, започнаха гонения срещу хората, които са задействали разследванията.

Принципите на исляма в това отношение са ясни. Моралните принципи отричат подобни действия. Дори по някои въпроси се предвиждат наказания. Злоупотребите не може да се поощряват по никакъв начин. Нито един човек, който е прибегнал до злоупотреби, не може да остане ненаказан. От нравствена гледна точка съществува и следното положение: греховете, простъпките, грешките остават в личен план, ако те не засягат колективното право, ислямът препоръчва такъв човек да бъде опростен. Ислямът не позволява гавра с честта и достойнството на индивида. Тези две положения не трябва да се смесват. Тоест, ако е нарушено правото на останалите хора, ако са налице злоупотреби, ислямът е чувствителен към подобен род деяния и ги наказва. Например халиф Омар е освободил от длъжност Ияз ибн Ганем. Както е освободил и валията на Африка, и Амр ибн Ал-Ас.

Освободил е и един от известните валии, който е спечелил победа срещу иранците в битката при Кадисия. Изтеглил го в Медина. Всъщност валията нямал провинение, но по негов адрес били плъзнали слухове. Халиф Омар е смятал, че човек, за когото има слухове, не може да е валия, че народът няма да му се подчинява, че авторитетът му пада. Също така е освободил от длъжност и великия командир Халид ибн Велид по време на една от най-важните битки като тази при Ярмук. Само да не си помислите нещо лошо за Халид ибн Велид. Когато този великолепен командир умира, е имал само един кон и една сабя. Но е бил гениален военачалник, праведна и духовно извисена личност. Да, халиф Омар не е бил равнодушен към твърденията за злоупотреби. Изтеглял е при себе си валиите, за да ги държи под наблюдение.

Ако в настоящия случай е налице корупция, взимане на подкуп, разпъване на политически чадър над някои хора, нечестно спечелени търгове в ущърб на народа ни, които се прикриват, Аллах ще потърси сметка за това. Но не знам какви очаквания е имало… Ако сред магистратите и полицейските служители е имало такива, които оценяват Движението, нима е трябвало да им кажа: „Затворете си очите за злоупотребите.“ Не знам, но сякаш някои хора са очаквали точно това от мен. Наистина това ли са очаквали? Как бих могъл да кажа такова нещо, което ще погуби отвъдния ми живот? Как бих могъл да постъпя по друг начин?

Заявих и по-рано: ако тези хора, които биват етикетирани като „паралелна власт“, са действали противозаконно и в разрез с наредбите, защо досега не бяха наказани? Чух за около десет хиляди рокади, но не чух да е почнало разследване срещу тези служители заради неспазване на законите, дисциплината или престъпление по служба. Не знам дали вие сте чули нещо?

Близо шейсет години изнасям проповеди и беседи. Винаги повтарям едно нещо. Нека това да е моят завет: моите братя, които ме уважават и обичат, въпреки че не го заслужавам, никога да не се замесват в подобни деяния, нито пък да си затварят очите за тях. Да постъпват така, както изискват законът и правото. В Корана подобни деяния са наречени „гулул“. С други думи, да вземеш това, което не ти се полага по право, да се възползваш от него, да крадеш от общодържавното имущество, да не опазиш нещо, което ти е поверено. Посягането на държавното имущество се числи към този род грехове. Понякога това са незначителни суми, няколко долара, а понякога и цял чувал с пари. В други случаи това може да е пост, до който човек се е докопал чрез протекции, без да има нужните качества и компетентност. Всяка възможност, от която човек се е облагодетелствал, без да има право на това, всяка незаслужена привилегия се смята за гулул.

Но най-трагичното е, когато накърняваме образа на религията с подобни действия, без дори да го осъзнаваме. Когато прекрачваме границата на честността и справедливостта в личностен план, ние, без да осъзнаваме, отваряме рана в сърцето на религията, в мислите, в разбиранията, в отношението на останалите хора. Мисля, че когато политическите постове и длъжности се използват за получаване на облаги и комисионни, интересът към тях расте. В крайна сметка, предприемачът или бизнесменът, който е спечелил търгове по такъв път, се стреми по някакъв начин да го избие от държавата. Но колективното право е и право на Всевишния. Нито ислямското право, нито съвременното законодателство не биха толерирали подобни деяния. Ако е налице източване на общодържавни средства, това не може да се обясни на хората нито с демагогия, нито може да се намери вратичка за тези злоупотреби в религиозното право. Тръгнали сте по всички краища на света с кадрите си, ръководейки се от посланията за честност и справедливост на исляма, но може да се озовете изхвърлени в някоя тъмна пътека. А хората, които са възложили надежди на вас, биха изживели силно разочарование.

Ако ми позволите, ще кажа и още нещо. Трябва да имаме милост към хората. Пратеникът на Аллах повелява: „Помагай на своя брат, дори той да е угнетител или угнетен!“ Когато го попитали: „Пратенико на Аллах, ние разбираме, че на угнетения трябва да се помага, но как да помогнем на угнетителя?“, той отвърнал: „Като го накарате да спре да угнетява.“ С тези думи ни се препоръчва да се изправяме срещу несправедливостите, гнета, престъпленията. Като им се обясни колко лоши са тези качества, хората трябва да бъдат накарани да се откажат от тях. Това поведение води не до разделение и конфликти, а до сплотяване и взаимно уважение.

Очаквах да откликнат положително на молитвата ми

Някои медии изопачиха един въпрос. Заблудиха хората, като казаха: „Нас ни проклинат…“ Имаше ли наистина проклинащи думи?

Упорито поддържаха тази погрешна представа. Ще дам един пример. Ако някой непрекъснато ви атакува с едни и същи лъжи и клевети, в един момент търпението ви ще се изчерпа и ще кажете: „Ако аз съм такъв, за какъвто ме представяш, нека Всевишният да ме накаже, но ако не съм такъв, нека тебе да накаже.“ В онзи ден това бе моята молитва. Не споменах директно нито едно име, нито една партия, нито една общност. Изброих само някои качества и постъпки. Казах: който върши това и това… Ако те нямат такива черти, ако не са автори на подобни деяния, защо тогава са силно обезпокоени, защо се засягат? Очаквах от хората, които огласяват тези основани на подозрения и конспирации клевети и ги публикуват във вестниците си, да откликнат положително на моята молитва. Не можаха да го направят. Напротив, изопачиха нещата. Аз и сега твърдя същото. Ако ние сме престъпна групировка или организация, Всевишният да ни накаже, ако ние сме „паралелна“ власт, пак да ни накаже, но ако не сме такива, тогава да накаже онези, които приписват тези неща на невинните хора! Хората, които не могат със спокойна съвест да кажат „Амин“ след такава молитва, трябва да се притесняват какъв ще бъде краят им.

Поне да не бяха постъпили несправедливо спрямо останалите частни учебни заведения заради нас

Вицепремиерът и говорител на правителството Бюлент Арънч каза, че премиерът е бил заплашван във връзка с частните учебни заведения „дерсханета“. Как ще коментирате това?

Искам още в началото да кажа, че който изтъква такива твърдения, трябва да ги докаже и да отнесе въпроса в съда. Обществеността също трябва да се информира за това. Да се огласи кои лица са отправили заплахите. Да се шантажира правителството е голямо провинение. Но ако целта е в публичното пространство да се пуснат в обращение някакви подозрения, в такъв случай не се чувствам длъжен да им отговарям.

Както и вие знаете, закриването на дерсханетата не стои на дневен ред само от два-три месеца. Впрочем, когато се заговори за това, цитираха се думи на бивши министри на образованието, които не са успели да закрият тези учебни центрове, и че това сега ще бъде изпълнено от настоящия просветен министър. Значи това е въпрос, който отдавна е заплануван, а може би и някой е дал обещание за това. В печата се появиха твърдения, че е имало такива обещания за закриване на дерсханетата и че документите, свързани с тях, се пазят в тайни архиви. Напълно се разбра, че закриването на дерсханетата не се прави с намерение за повишаване качеството на училищното образование. Ясно се вижда, че целта е да се попречи на образователното дело на Движението. Ето, чувате как на митингите агитират хората да не пускат децата си в тези училища. Тоест целта е да се започне с дерсханетата и това да продължи с училищата. После ще дойде ред на закриването на училищата, които са в чужбина. В това отношение едно от най-резонните обяснения дойде от журналистката г-жа Назлъ Ълъджак. Тя заяви, че е възможно правителството да е научило за готвените разследвания и да е сметнало, че ние можем да предотвратим това, заради което се е насочило чрез дерсханетата да оказва психологически натиск, шантаж, да използва това като един вълнолом.

Тук искам да кажа и следното. Да бяха огласили намеренията си, като кажат, че не искат ние да провеждаме такава образователна дейност. Поне да не бяха се отнесли несправедливо към онези дерсханета, които нямат нищо общо с Движението. Жал ми е за онези хора, които са спестявали и събирали пари, за да отворят едно дерсхане. Жалко! Говори се, че от 3800 дерсханета 3000 нямат връзка с Движението. Ако бяха ни заявили открито, и ние щяхме да им кажем: щом за вас това е въпрос на живот и смърт, тогава ще помолим нашите приятели да ги закрият. Не биваше покрай сухото да гори и мокрото.

От друга страна, съществуват далеч по-важни проблеми, на които просветното министерство и правителството трябва да обърнат сериозно внимание. Живеем във време, в което сме свидетели как социалната депресия, културната ерозия пленяват хората и семействата. Неотдавна четох една статия на мой приятел учен. Ако не ме лъже паметта, за дванайсет години броят на самоубийствата е нараснал с трийсет и шест на сто. В средното училище расте разпространението на упойващи вещества, трийсет и две на сто от учениците употребяват алкохол. По думите на една психиатърка, за десет години броят на лекуващите се вследствие на използване на упойващи вещества се е увеличил седемнайсет пъти. Тези данни са заплашителни за морала и ценностната система на едно общество. При наличието на проблеми с такива гигантски мащаби, които са заклещили народната просвета, дори и бъдещето на страната, как ще обясните опитите за решаване на проблемите в образованието, закривайки дерсханетата? Нима попречиха на разложението с решението за закриване на дерсханетата? Доколкото ми е известно, училищата и дерсханетата, приписвани на Движението, освен че преподават знания, се борят и с моралното разложение. Когато се сетя за вакуума, който ще се образува в югоизточната част на страната, душата ми се стяга. Затруднявам се да проумея как управниците на тази държава рискуват толкова спокойно единството и целостта на страната в името на някакви дребни сметки.

И аз съм потърпевш – който е подслушвал незаконно, трябва да отговаря пред закона

Появиха се много на брой звукозаписи. Особено някои среди обвиняват Движението за това.

Такива обвинения има отдавна. Само че авторите на тези обвинения не представят никакви доказателства. Липсата на доводи, при условие че толкова много се спекулира по този въпрос, загатва, че с това се цели нещо съвсем друго.

Всеки се изказа по темата. Всъщност тя е малко преплетена. Има подслушвания в резултат на съдебно разрешение. Има записи, придобити по незаконен начин. Всеки, който е подслушвал, прекрачвайки закона, трябва да бъде намерен и наказан. Независимо кой е той и на кого симпатизира. Както аз, така и моите приятели също сме потърпевши в това отношение, защото сме били подслушвани. Срещу нас отдавна се води черна кампания, за да се накърни имиджът ни, сипят се клевети, открито ни обвиняват по медиите. С това можем да се справим само по съдебен път. Ако има някой, който е подслушвал незаконно или излизайки извън правомощията, които законът му дава, той трябва да бъде подведен под съдебна отговорност. В този ред на мисли трябва да изтъкнем, че онези, които посочват като мишена една общност с твърдението, че тя стои в основата на подслушванията, без да имат доказателства за това, те също трябва да понесат своята отговорност. Съдът трябва и тях да попита откъде разполагат с такава информация. Едно закононарушение не може да се отмени с друго закононарушение. Да твърдиш, че си потърпевш, когато не ти отърва, а да използваш докрай тези записи, когато ти изнася – мисля, че не може да се приеме нито от правна, нито от морална гледна точка.

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.