Учениците и техните учители

Акад. Ростислав Рибаков, директор на отдел “Изтокознание” към Руската академия на науките

Може би ще бъде нескромно, но искам да започна статията си с едно събитие, на което присъствах и бях участник на втори план. По време на едно от последните си идвания в Москва Светослав Рьорих посети и Ориенталския музей. В него той направи изказване. Зрението му се беше влошило. Затова ме помоли да чета въпросите, които му се задаваха в писмен вид. Възползвайки се от случая, накрая на срещата прочетох и моя въпрос към него: “Каква е разликата между истинския учител и лъжеучителя?” Фактът, че в съвремието ни почти всеки говори правилните неща и го прави по убедителен начин, още по-ясно изтъкваше проблема, на който наблягах.

Въпросът ми изведнъж промени атмосферата в залата, като всички започнаха да се смеят и се вдигна шум. Но въпреки това Светослав Рьорих потъна в дълбок размисъл. После колебливо заяви: “Всъщност това не е лесен въпрос.” И ненадейно даде отговор, който е известен на всички: “По делата ще ги познаете!”

Всеки път, когато в Интернет прочета нещо положително или отрицателно за модерния мислител и рожба на Турция Фетхуллах Гюлен, се сещам за библейската истина, изтъкната от Рьорих: “По делата ще ги познаете.”

От една страна, за Гюлен се говорят и пишат превъзходни неща (някои го сравняват с Махатма Ганди или го наричат “Учител на учителите”), а, от друга, думите и делата му се подлагат на ожесточени критики. (Част от тези хора вярват, че ислямът е запазил чистотата си, а други отхвърлят тази религия.) Мисля, че както някои изказвания на първите, така и обвиненията на онези, които застават срещу Гюлен, не се харесват на този възрастен турчин, който живее в Америка. Смятам, че наред с изтъкването на достойнствата му и хвалебствените думи, които понякога прекрачват границата, опитите за очерняне на думите и делата му по нелицеприятен начин го слисват и нараняват.

Напоследък на руски се появиха много книги в защита на Гюлен. Ако бях написал книга за него, бих започнал от впечатленията и опита на хора като проф. д-р Джил Каръл, с който се познавам, които са запознати с темата.

Имах възможност многократно да посетя Турция, да пътувам с автомобил, самолет и автобус, дори наблюдавах гледката над Кападокия на лунна светлина от балон. На различни места в Турция съм се срещал с много хора с различен социален статус и с различни политически възгледи (от 1966 г. насам). Трябва да кажа, че си спомням за Турция, която гостоприемно ни отваря вратите си докрай с изящните минарета на джамиите в Истанбул.

През това време се запознах с много млади, активни, европеизирани (в положителен смисъл), образовани и възпитани хора. Хора с такива качества имаше и преди, но в съвремието ни почти всички са такива. Усмихнати, добронамерени и необичайно приятелски настроени… Тези хора с желание координират действията си с нас както в делово отношение, така и в ежедневието ни и при необходимост ни помагат активно.

В интерес на истината за първи път видях тази светлина у новото поколение не в Турция, а по лицата на родените в Съветския съюз казаци и киргизи, които по-късно са завършили турските училища и са поели по своя път в живота.

Моите турски приятели започнаха да ме запознават с тези училища, в началото без да бъдат настоятелни, а после в рамките на някакъв план. След това дойде ред на училищата в Турция и накрая пред нас се образува въздействаща картина.

Думата училище може да се оцени през три аспекта: училищна сграда, образование, хора. Ще разкажа впечатленията си съгласно тези три елемента на училището като понятие.

Без изключение всички училищни сгради са големи, обширни и просторни. Класните стаи и залите са оборудвани с най-добрата техника (както най-елитните училища по време на Съветския съюз). Всички класни стаи са боядисани в светли и бляскави тонове. Тази среда вдъхва щастие на човека. В класните стаи, в пансионите и в предучилищните класни стаи, които се намират в отделна сграда, цари спокойна атмосфера. Да се намираш в такава сграда е сякаш да чувстваш празнично настроение, което никога не свършва.

Спортни зали, стадиони, големи концертни зали… В училищата са налице всички възможности за обучението на учениците.

Дори само едно посещение в тези училища оставя приятно усещане у човека. Ех, ученически години! Никак не ме учудва, че се организират традиционни срещи на завършилите випуски, за да не прекъсне връзката със завършилите ученици, и че някои ученици отново започват да работят в тези училища, като преди това завършват висше образование в педагогически факултети. Завършилите тези училища, които поемат по своя път в живота, оказват и финансова подкрепа за тях. (Това дава отговор на въпроса откъде идват финансовите източници на “Движение Гюлен”).

Тук искам да изтъкна, че обучението е платено, но не е прекалено скъпо. Освен това училищата имат квота за ученици, на които се изплащат стипендии.

Може да се каже, че учениците не се възпитават в духа на турската култура, а като граждани на света, които се канят да заемат мястото си в лоното на тяхната национална култура.

Подобни случаи видях и в Индия. Директорката на отвореното по инициатива на “Движение Гюлен” училище в Индия, която бе индийка, каза: “Преди всичко обучаваме децата със съзнание на индийски граждани.” Тя може би не засяга този въпрос, но в Индия религиозната, кастовата, професионалната, националната и езиковата принадлежност са ценности, които стоят на по-преден план. За индивида индийското гражданство идва чак след тези белези.

Най-важната особеност на образованието в училищата на “Движение Гюлен” е, че в тях учениците се научават да споделят моралните и духовните ценности, които са общовалидни за цялото човечество.

Може би ще прозвучи емоционално, но в тези училища учениците се обучават на добро, взаимно разбирателство, открито мислене и готовност за диалог. Сред тези малки граждани на XXI век се обучават млади хора, които ще се издигнат на важни позиции в променяща и развиваща се Турция. Дори не само в Турция, училищата на Движението обучават качествени кадри във всички континенти – Европа, Азия, Африка и Америка.

Учениците, завършили тези училища, учащите се, дори новопостъпилите ученици са граждани на света в глобализационния процес. Мнозина смятат, че глобализацията е нещо страшно. Но който каквото и да казва – глобализацията е факт и иновативните училища като тези на “Движение Гюлен” представляват ново измерение в глобализационния процес.

Третият елемент на едно училище са хората, които го представляват. Но тук преди всичко искам да напиша думите на един от водещите петербургски журналисти: “Едно от нещата, които ни изпълниха с възторг в средното училище, беше, че учениците бяха напълно спокойни, комуникативни и усмихнати.”

Искам да цитирам подробно думите на нашата сънародничка – известната ориенталистка Надежда Емелянова, която е била на екскурзия в Турция със специализирана група: “Лично видяхме на какво високо равнище се провежда учебният процес в училищата. Оборудваните с най-модерна техника компютърни зали, лаборатории по биология и химия, физкултурните салони, кабинетите по музика, плувните басейни, студията за изкуство, кътовете, украсени с характерна турска култура, бюфет, столова… Но имаше нещо по-важно от това, което предизвика нашия възторг, и това беше обичта, уважението, взаимопомощта и отношението между учител и ученик, основано на взаимна подкрепа. Гледките, на които станахме свидетели, показват, че това образование е инвестиция в бъдещето. В училищата се обръща внимание дори на най-малките подробности: стените на училищните сгради са боядисани в хубави цветове, по стъпалата на стълбищата са изписани английски поговорки и др. Когато слиза и се качва по стъпалата, детето вижда надписите по тях. След време тези дълбоко смислени поговорки се запечатват в паметта му. Повечето от учителите в училищата на Движението са млади хора под 40-годишна възраст. Нито един учител, без изключение, не употребява алкохол, не пуши и няма порочни навици”, разказва Надежда Емелянова.

След първото ми запознанство с училищата моите приятели ме заведоха в домовете на бизнесмените, които ги спонсорират. По два пъти на ден чукахме на вратите на тези хора в Анкара, Истанбул, Измир, Кайсери и Бурса. Ние заливахме, ако мога така да се изразя, гостоприемните ни домакини в серия от въпроси. Както във всичките ни посещения по време на екскурзията, ние влизахме в домовете на тези усмихнати хора като чужденци, но след няколко часа се разделяхме сякаш сме роднини.

Никога не бях виждал толкова хора, които си приличат по начина на говорене, споделят еднакви идеали и имат топли лица във всички градове! Къщите, които видяхме, бяха хубави, семействата, с които се запознахме, бяха здрави. Беше ясно, че тези хора имат чисти чувства. Всички говореха за едно и също: децата да получат добро образование, да станат родолюбиви хора, да са отворени за света и да излъчват светлина към човечеството.

По-рано никак не можех да обикна думата “спонсор”. Но по-късно разбрах, че повечето от спонсорите са родителите на децата. Освен това сред спонсорите има и богати хора, които мислят за бъдещето на страната си и съзнават, че това бъдеще зависи от тези деца. Дали децата ще попаднат в плен на омразата зависи от усилията на тези доброволни педагози, за да отворят път в живота на новото поколение.

Как някой решава да стане спонсор? Ще ви дам един пример. Един бизнесмен от Анталия, който подкрепя училище, в което учат деца от турски, руски и украински произход, казва: “Бяхме отишли на пикник по покана на един мой познат. Там се запознахме с учителите в училището на Движението и с родителите на децата, които учат в него. Решихме да помагаме на училището. Когато децата ни станаха на ученическа възраст, бяхме много щастливи да ги запишем в това училище.”

Повечето от спонсорите са на средно финансово равнище. Имат силно развито чувство за социална отговорност и предвидливост. Според мен това, което те правят, е повече изграждане на бъдещето на собствените им деца и на техните връстници, отколкото благотворителност.

Според изявлението на компетентните органи, по време на проучване сред родителите в едно училище на Движението в Молдова бил зададен въпросът: защо са избрали това училище. Най-често срещаните отговори са:

1. В училищата цари хубава и морална атмосфера. Налице е система за борба с упойващите вещества и вредните навици. (От сто запитани над осемдесет дават този отговор.)

2. Учениците, завършили тези училища, знаят най-малко четири езика. (Близо 20 на сто.)

3. Шансът на завършилите да постъпят във висшите учебни заведения, както в родните им страни, така и в различни държави по света е голям. (Около 20 на сто.)

Последната точка е характерна за всички училища на Движението по света. Процентът на завършилите, постъпващи в университет, е голям. Три четвърти от учениците получават право да следват във висше учебно заведение, въпреки че се конкурират както с кандидат-студентите от частните, така и с тези от държавните училища.

Всички училища разполагат с най-модерното оборудване, както и продължават да се разширяват и изграждат.

Разбира се, трябва да имаме предвид, че ставаме свидетели не на етапа на прохождане на училищата, а на доста напредналата им фаза. (Много от училищата функционират повече от двайсет години.) Но по-важен е фактът, че предприемачите и бизнесмените инвестират в бъдещето на новото поколение, вдъхновени от идеите на Гюлен и прилагайки ги на практика, вместо да заминат на почивка в луксозния курорт Куршевел.

Учениците, родителите и спонсорите, с които се запознах покрай училищата, не ми разказаха нищо за Гюлен. За него не се говореше. Негови снимки нямаше нито в училищата, нито в домовете и офисите. В кътовете, където са написани негови цитати, са поставени мисли и на Айнщайн, Менделеев и Шекспир.

После неговото изморено лице започна да се появява на хоризонта на пъстрия и щастлив свят на училищата.

След като със собствените си очи видях взаимната подкрепа помежду им, по-добре разбрах, че твърденията на онези, които остро критикуват както него, така и последователите му, са пълни с големи противоречия.

Фактът, че Гюлен е мюсюлмански проповедник, притеснява мнозина на Запад. Според мен моралният призив, който той отправя към човечеството, с подкрепяните от него инициативи са чест за ислямската религия. Отношението, което Гюлен демонстрира след 11 септември и трагедията в Беслан, изключва възможността за предубедено тълкуване на поведението му.

В образователната система на училищата на Движението няма ислямски религиозни символи (както и символи на останалите религии). Затова някои кръгове в мюсюлманския свят не са доволни от инициативите и дейността на Гюлен, насочени към човечеството.

Близостта на Гюлен към някои видни суфии, особено към идейното наследство на Джеляледдин Руми, не се посреща добре от страна на някои групи.

Учудващ факт е, че идеите на живелия преди 800 години Руми, които се отнасят за всички хора, имат актуално звучене и в съвремието ни.

Последователите на Гюлен използват израза “Гюлен е съвременният Руми” и по този начин издигат близостта на двамата философи на равнище извън логиката. (Този израз напомня ли ви за нещо?)

В това отношение те виждат само една разлика: призивът на Руми гласи: “Ела. Ела какъвто и да си”, а призивът на Гюлен звучи по следния начин: “Какъвто и да си, аз ще дойда при теб.”

Като специалист по Индия искам да изтъкна, че тази мисъл има и трета сходна версия: един мислител на име Кришна Бхагавадгите казва: “Приближи се до мен, какъвто и да си. Аз ще те посрещна по средата на пътя.”

В интерес на истината онова, което ми направи най-силно впечатление, не бяха изтъкваните идеи по адрес на Гюлен, напротив, впечатлих се от училищата, които са резултат от неговите идеи, отворени в културните среди на различни държави, подхранват се от успехите и се развиват с целенасочен устрем. Въпреки че обучаващите се в тези училища принадлежат към различни религии, народи и други групи, аз се възхищавам от това как те живеят заедно в спокойствие и щастие.

Но колкото повече се задълбочаваха наблюденията ми в това отношение, чувството, че това съм го виждал и по-рано, се засилваше още повече.

“Сякаш съм изживял всичко това по-рано. Но не помня кога е било.”

Мога да кажа, че това мое чувство се дължи на ръководните кадри и учителите. Те постигаха успехи благодарение на опита, който придобиха от образователната система по време на Съветския съюз. Никога не бях чувствал толкова голямо възхищение от учителите в нашето детство в моята родина и от някогашните съветски училища, които вече ги няма и служат само като фон на черно-белите филми. Сетих се за срещата ми с известен американски учен, противник на някогашния Съветски съюз. Преди известно време, по един тайнствен начин, той въздъхна с носталгия и рече: “Без съмнение образователната система на Съветския съюз беше най-добрата в света.”

Ние, които произлизаме от сърцевината на най-добрата образователна система в света, помним както добрите, така и лошите неща. Но пионерите в просторните и слънчеви коридори на училищата на Движението се чувстват като у дома си. Фактът, че сред водещите лица в тези училища поначало са бивши съветски граждани от Средна Азия, изключва случайния принцип на успехите. Кабинетната система (по физика, химия и др. кабинети), колективното съзнание, девизите (неидеологически), спортните мероприятия, различните състезания и моралните принципи на основателя на комунизма, окачени по чистите стени на просторните класни стаи… (Не посочваме източници, в това състояние какви източници бихме могли да цитираме?) Впрочем всички те живеят и все още се развиват в различни версии, в различно време, в различни земи.

Фактът, че Фетхуллах Гюлен е първият човек в ислямския свят, който реагира на трагедията в Беслан, показва, че той е на страната на силите на доброто в борбата между доброто и злото. Гюлен, който живее заедно с нас под едно небе, споделя същия дневен ред с нас, е един от учителите на добро. С почти незабележимите му инициативи за мир той служи на човечеството, като се бори срещу защитниците на омразата.

“С почти незабележимите му инициативи…” Трябва да поясня този израз.

От времето на Наполеон насам личностите, които променят съдбите на човечеството, държавите и хората (към добро или зло), изиграват своите роли на гениални и несравними актьори на световната сцена. Най-великите сред тях са онези, които умеят да ръководят масовите събития. Ние се сещаме за “Похода на солта”, организиран от Махатма Ганди, който надига милиони свои сънародници в името на непреклонността пред Британската империя и като протест срещу британския монопол на солта, прекарва ги през цяла Индия, за да стигне до океана и започва да добива сол. Великолепна и (много добре режисирана) масова проява! По онова време световният печат не пише за друго. Не са лишени от основание мненията на историците, че Индия се е променила точно в този момент. Точно тогава, 17 години преди колонизаторите да напуснат страната, тя започва да извоюва духа на своята независимост.

Но Гюлен промени вътрешния живот в страната си без драматични ефекти, тихичко – като градинар, лека-полека, той възпита едно ново поколение.

Сега ни правят впечатление не външните белези на личността му (например като пурата на Чърчил, лулата на Сталин, девизите на Мао), а резултатите от неговите инициативи. Никой не се занимава с това как изглежда Гюлен. Той не е актьор. Той не е и режисьор. Гюлен е инженер, който е обмислил и систематизирал в детайли този процес. Учениците идват тихо и спокойно на училище и учат с удоволствие. Завършват образованието си, поемат по пътя си в живота и отварят нови училища. Тази верига в крайна сметка изгради нов образ на страната. Нов свят…

Как може да се разпознае учителят от лъжеучителя? По делата ще ги познаете!