Защо Фетхуллах Гюлен няма да се завърне в родината си като Хумейни?

В последно време, в някои среди се появи информацията, че Фетхуллах Гюлен ще се завърне в родината си подобно на Хумейни. Ето и част от отговора на Гюлен:

„Аз не съм иранец, и никога не съм носил идеологията на Хумейни. Затова дори и да се върна в Турция, то няма да е като него. Това е част от характера ми и аз дори когато бях ученик, се срамувах да не би някои да ме гледат през прозорците и да кажат „дошъл си е”. Затова дори и вкъщи, аз си ходех нощем. Покойният ми баща казваше „Синът ни е като щъркелите. Идва през нощта, а на сутринта си тръгва”. Това е част от моя характер. През целия ми живот не съм отишъл някъде с гръм и трясък.

Никога не съм си пожелавал свято бъдеще. От тази гледна точка, нито характерът ми, нито мезхебът ми, нито страната ми нямат общо с Хумейни. Приятелите, които са отишли навсякъде по света, никога не са имали подобни желания. Никога не са очаквали подобно посрещане. Не искат да споменават техните имена. Те останаха като непознати герои по местата, където бяха. Това е наша обща черта. Връзката ни с Всевишния предполага ние да бъдем такива. Такъв е моралът на Пратеника Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Затова твърденията, че завръщането ми ще бъде като на Хумейни, са неприятни. Тези, които ме оприличават на Хумейни един ден ще се засрамят. Имам пръст от всички краища на родината ми, утешавам се докато ги мириша. Аз съм син на моята държава. Не съм някой, който е доведен от вън и е напаст за родината си. Аз съм неин син. Не бих заменил една шепа пръст за целия свят. Дори да ми дадат цяла Америка, аз не бих заменил моето бедно село Куруджук за нея. Това е моята духовност.

Но има едно нещо: аз вярвам в една идея, в едно движение. Искам исляма да се разпространява и не желая в страната ми да има нещастие, особено да се противиш на религията. Това са моите мечти, мисли. Ако моето завръщане може по някакъв начин да създаде някакви проблеми, ако попречи на хората с чисти намерения да вършат работата си, според мен трябва разумно да се прецени ситуацията. Това са неща, които са свързани с духовната ви същност. Както е казал Яхя Кемал в едно свое стихотворение „Тези, които не са от нас, не могат да ни разберат.” Трябва да си израснал там, да си пил от водата, да си ухаел цветята, трябва да познаваш Анадола, за да разбереш тяхната същност.

Тези, които не са от вас, не могат да ви разберат. Подобни твърдения искат да внесат напрежение и да създадат параноя в хората.

Завръщането ми, ако един ден Всевишния ми отреди, ще бъде такова и те само ще чуят, че съм се завърнал и ще се учудят как не са ме видели. Да, ако един ден се върна в Турция, ще бъде по своему. Считам характера си за чест, която никога не бих опетнил.”