Мнението на генерал-лейтенант проф. д-р Стоян Андреев

Уважаеми гости от Русия, уважаеми гости от Република Турция, дами и господа,

Повечето от вас ме познават, аз съм генерал от Българската армия и много хора се питат защо аз, генерал от Българската армия, се занимавам с проблемите на исляма. Ще ви кажа защо. След 2001 година, след атентата върху трите фундаментални сгради на САЩ и свободния свят, се появи едно течение, което беше много опасно, насочено въобще срещу исляма, и по-специално т.нар. ислямски тероризъм. Аз оценявам от военно-стратегическа гледна точка тази опасна вълна, защото ислямът и ислямският свят вече наброяват над един милиард души. Освен това те са много мобилизирани, много мотивирани и не е безопасно да се води даже идеологическа борба с така мобилизирания ислямски свят. Това ме накара да търся вътре в ислямския свят, в тяхната идеология, в тяхната религия, тези моменти, които призовават към сътрудничество, към разбирателство, и човека, у когото открих именно тези вълшебни рецепти, които може би ще спасят човечеството от този сблъсък, за който Хънтингтън говори, е именно Фетхуллах Гюлен. Аз съм обезпокоен от това, което стана с тèзата на Хънтингтън. Той обяви, че сблъсъкът между цивилизациите, и по-специално сблъсъкът между исляма и християнството, е неизбежен, непрекъснато нарастващ и може би ще дойдат моменти на военен сблъсък между двете цивилизации. Това беше една платформа, на базата на която се организираха страшно много антиислямски кампании и които естествено рикошираха върху човешкото мислене и в това число и върху дипломацията, социологията, философията, политиката. Затова смятам, че е много полезно изучаването на трудовете на Фетхуллах Гюлен и особено на книгата му „Любов и толерантност”, която дава няколко идеи как да се омекоти остротата на конфликтите между исляма и християнството и как да се избягват конфликтите по-нататък. Затова съвсем кратко ще ви прочета това, което съм написал специално за нашата среща.

От самото начало искам да изразя благодарност към организаторите на тази среща, защото смятам, че тя е изключително полезна. Аз мисля, че трябва да започнем с мисълта на великия руски поет Тютчев, който казва: „Накъдето и да се обърнеш - въпроси и проблеми, а отговори няма.” И специално за омекотяване на конфликта между цивилизациите пък още по-малко отговори има. И появата на български език на тази книга, в която има много ценни и конструктивни препоръки, е едно голямо и изключително полезно събитие. Искам да започна с коментар на няколко момента. Първо, за тèзата на Хънтингтън, на която гостът от Турция много подробно се спря. Но там има няколко остри неща, които в тази тèза послужиха като практическа политическа платформа за организиране на кампания срещу исляма. Първо, че този сблъсък между двете цивилизации е неизбежен, второ, той непрекъснато ще нараства последователно, и, трето, че най-накрая може да завърши с военни конфликти. Обаче нека да видим какво пише в тази забележителна книга ислямският мислител Фетхуллах Гюлен: „Независимо дали хората, с които се срещаме, са мюсюлмани, християни, юдеи, трябва да се ръководим от идеята да търсим общите точки помежду ни, да търсим общите черти между нас, без да повдигаме темите, които биха ни разделили и противопоставили.” Тук, както виждате, за никакъв неизбежен сблъсък, и още по-малко за военен сблъсък, не става въпрос.

Вторият въпрос, който е много важен, изключително важен и полезен в книгата на Гюлен, това е неговото виждане за борбата с тероризма. Ще прочета няколко мисли за борбата с тероризма: „Колко тъжно е, че днес ислямът се отъждествява от някои кръгове с тероризма. Това е изключително голяма историческа грешка, защото отъждествяването на една система, основана върху сигурността и доверието, с тероризма е израз на непознаване духа на исляма и неумение да се улови истинският му смисъл. Това са жалки маргинални кръгове, които представят исляма в абсолютно погрешна светлина.” И още една мисъл: „Терористите са лишени от човечност, те са престъпници с коварни души. Терорът не може да бъде форма на борба за освобождение. Терорът категорично не може да се използва за целите на исляма. Мюсюлманинът може да символизира единствено мира, помирението и спокойствието. Терористът не може да е мюсюлманин, мюсюлманинът не може да стане терорист.” И още една мисъл: „Силно заклеймявам терористичните актове в САЩ, извършени на 11 септември 2001 г. Тези атаки будят единствено отвращение и ненавист и трябва да бъдат осъдени и ненавиждани от всеки.”

Много големи терористи често се крият зад патриотични реклами. Това е за родината, казват те, това е заради изстрадалия мой народ, това е заради човечеството и т.н. Не са малко и хората, които се захващат на тия въдици. Честно казано, понякога никак не е лесно да се различи отчаяният терорист от големия патриот. Защо това е така? Това е въпрос, който си задава Гюлен и отговаря на него много, много мъдро. Защото и до днес няма приета от ООН и други световни организации дефиниция на понятието „тероризъм”. Ето какво казва Гюлен по този въпрос: „За някои едни са терористи, а за други същите тези борци за свобода са други. Най-напред се налага да се даде точна дефиниция на понятието „тероризъм” и това да се признае от ООН.” Изводът на Гюлен е ясен - липсата на дефиниция на понятието „тероризъм” силно затруднява борбата с него. И дано политиците се вслушат в този мъдър съвет и да се разберат, за да се дефинира приемливо понятие за „тероризъм” и да се борят с него.

Още един въпрос има, който представлява интерес за представителите на медиите, предполагам, че присъстват и внимателно слушат. Ето какво казва Гюлен за ролята на медиите в борбата с тероризма: „Лично аз съм обнадежден за бъдещето на медиите. Те също добре осъзнават, че светът се превърна в едно глобално село в процеса на глобализацията и всички ние живеем заедно, независимо от идеите, които изповядваме. Те, медиите - казва той - носят големи отговорности за отношението на зачитането на човешките права и свободи, без да се разпалват конфликти между различните социални слоеве и да се подкрепят всички демократични процеси.”

Често атакуват Гюлен, че не е учен, че няма съвременно образование. И по този повод ще кажа няколко изречения и с това ще завърша. Двата фактора, двете личности, които формират съвременното мислене и морала на човечеството днес, това са Мухаммед и Иисус Христос. И двамата са без образование. Те и сега обаче са творци от най-висша категория. Те учат човечеството, а не тях учи някой. Така че смятам, че това към него поне не се отнася, защото той чрез интуицията и гениалността си се издигна на нивото на съвременната наука. И той препоръчва следното: „Всичко отсега нататък, което правим и ще правим, трябва да се съгласува с резултатите от съвременната наука.” Аз мисля, че това действа много мобилизиращо и ще бъде впрегнато в делото за прогреса на човечеството.

С това завършвам своето изказване. Още веднъж благодаря на организаторите и отсега насетне предполагам, че ще се чуват и в медиите, и сред народа само хубави неща за много големия човек, много големия миролюбец Фетхуллах Гюлен.

Благодаря ви за вниманието.

Генерал-лейтенант проф. д-р Стоян Андреев

Pin It
  • Създадено на .
© © 2020 Уеб сайт на Фетхуллах Гюлен. Всички права запазени.
fgulen.com е официалният източник на Фетхуллах Гюлен, известният турски учен и интелектуална.