Страховете, насочени към "Движение Гюлен" са идеологически

B академичния свят интересът към "Движение Гюлен" нараства. От една страна, в Париж, Лондон, Амстердам и Чикаго се организират конференции за Гюлен, а от друга, движението на доброволците става обект на научни и социологически изследвания. Най-актуалното изследване за движението е това на проф. д-р Хелен Рос Ебауг, преподавател в Катедрата по социология на Хюстънския университет. Трудът на проф. Ебауг, която е изследвала движението в Австралия, Азербайджан, Турция, Франция, Холандия и собствената й страна Америка бе издаден през май в САЩ. Книгата на проф. Ебауг е социологически анализ на едно глобално гражданско и религиозно движение.

Хелен Рос Ебауг е защитила докторска дисертация в Колумбийския университет в Ню Йорк. Тя е специалист в областта на социалните движения и религиозната социология. През 1990 г. проф. Ебауг започва работа в Хюстънския университет, изследва новите изселнически движения. Изследвала е тринайсет изселнически групи, за да анализира влиянието на религията върху новите преселници. През 2001 г. когато на 11 септември бяха организирани терористични атаки срещу Световния търговски център в Ню Йорк проф. Хелен Рос Ебауг е преподавала лекции по световни религии. Въз основа на атентатите, хвърлили Америка в шок, тя започва изследвания, свързани с "толерантното ислямско разбиране, което не дава бонус на тероризма". Защото в резултат на атаките по американските телевизионни канали се появяват предавания, които отъждествяват исляма с тероризма. Точно в онзи момент на 13 септември 2001 г. във в. "Вашингтон пост" излиза публикация в пълна страница, която привлича вниманието на известния учен. Автор на публикацията е ислямски богослов на име Фетхуллах Гюлен, който порицава терористичните атаки срещу Америка. Проф. Ебауг за пръв път чува името на Гюлен от тази публикация.

През 2005 г. фондацията на журналистите и писателите, на която Гюлен е почетен председател, организира конференция в Швеция, на която е поканена и проф. Ебауг. Тук тя за втори път чува името на Фетхуллах Гюлен. През същата година се запознава със студенти, дошли от Турция, за да следват магистратура в Хюстънския университет. Интересът й към движението нараства и през 2006 г. тя за пръв път посещава Турция и започва изследванията си. В процеса на изследването тя посещава Турция четири пъти. Отива на посещение в различни части на света и за пет години приключва изследването си.

Трудът, озаглавен "Движение Гюлен" прави впечатление с три неща. Първо, този труд не е окончателно изследване, свързано с движението. Изследванията на проф. Ебауг все още продължават. Второ, един от разделите в книгата е посветен напълно на тезите на хората, които виждат заплаха в "Движение Гюлен" и са разгледани идеологическите контрасти. Трето, от една страна, трудът е научен, а от друга, той е резултат от теренни проучвания и е подкрепен с данни от различни страни по света. Това е накратко историята на книгата. За останалото нека да дадем думата на проф. Хелен Рос Ебауг.

- Коя тема най-напред привлече вниманието Ви, когато започнахте да изследвате движението?

В началото имаше много въпроси за източниците на финансиране на движението. Кой финансира училищата, болниците, медийните групи? Дали е Америка, Иран или Саудитска Арабия? Започнах изследванията си през 2007 г. и най-напред съсредоточих вниманието си върху източниците на финансиране на движението. Първият ми въпрос беше: "Откъде идват тези пари?" Срещнах се със сто и три души от Истанбул и Бурса, сред които имаше бизнесмени, дребни търговци и работници. Това бяха хора от движението. Интервюирах и най-богатите бизнесмени в Турция. Вторият въпрос, на който търсех отговор бе, защо тези хора оказват материална подкрепа за движението?

- Само материалната страна на движението ли изследвахте?

В началото да. Защото бях на път да напиша книга за финансовите източници на движението. Проведох срещи с издателствата на Оксфордския университет и на Ню Йоркския университет за отпечатването на книгата. С голямо учудване ме попитаха: "Кой е Гюлен, как се изписва?" Тогава разбрах, че на Запад Гюлен въобще не се познава и преди всичко трябваше да напишем една по-обща книга за Гюлен, насочена към западните читатели. После когато се върнах обратно, започнах да пиша за живота на Гюлен през призмата на близкото минало на Турция. В резултат се появи настоящата книга. В книгата са изложени както общи теми, така и раздели, свързани с финансовите източници. Специално за книгата интервюирах двайсет и пет души, които са много против движението в Турция. Освен това интервюирахме и седем турски студенти, обучаващи се в магистърска специалност в Хюстън, които също са против движението. Поместихме и тези интервюта в книгата.

- Тогава да продължим с онези, които са против движението. Кои са те и по какви критерии ги определихте?

Преди всичко не ги определихме случайно. Срещнахме се с хора, които бяха отявлени противници на движението. Сред тях има политици, военни, академици и журналисти. Не направихме систематичен образец, определихме онези, които най-много се обявяват срещу движението и се срещнахме с тях. Онова, което на пръв поглед ни направи впечатление беше фактът, че противниците на движението изтъкваха някои общи аргументи. Най-отчетливото съмнение беше, че Гюлен прави опит за проникване в армията и в държавата в Турция, за да основе ислямска държава. Когато изтъкваха това твърдение аз им казвах, че съм учен и исках да ми посочат конкретна дата или доказателства, за да основавам твърденията си на тази база, но нито един от хората, с които се видях не можа да ми посочи конкретни данни или доказателства. В крайна сметка на бе трудно да разбера страховете им, но видях, че движението не провежда системни действия, които да породят такъв страх.

- Как стигнахте до това убеждение?

С оглед на статистиката е нормално Гюлен да има симпатизанти както в държавата, така и в армията. В Турция живеят над седемдесет милиона души. Не знаем колко сред тях симпатизират на Гюлен, но грубо можем да предположим, че са около пет-седем милиона души. От гледна точка на статистиката тези данни показват, че в правителството или в държавата Гюлен може да има поддръжници. Аз не мисля, че това е резултат от планирано и системно усилие. Защото хората в движението все ми се видяха аполитични. Според мен "Движение Гюлен" не е политическо, а гражданско, по-точно религиозно и гражданско движение. То е религиозно, но от гледна точка на училищата, болниците и дискурсът за диалог движението е гражданско.

- Кои са останалите аргументи на противниците на движението?

Вторият бе, че Гюлен е агент на ЦРУ (смее се). Хората, с които се срещнах казваха: "Това движение се подкрепя от американското правителство. Защото Америка смята Турция за важен фактор в Близкия изток." Тези хора вярват, че движението се финансира от Америка, но аз не открих нито едно доказателство или данни в тази посока.

- Какви проучвания направихте, за да откриете такива данни?

Знаете, в Турция бе заведено дело срещу Гюлен и в резултат на шестгодишен съдебен процес, той бе оправдан по всички обвинения. Движението бе коренно проучено в резултат на стотици, дори на хиляди разследвания. Ако имаше източници за външно финансиране, прокурорите категорично щяха да открият това. Освен това в Турция има много други институции, членуващи в движението. Всички финансови данни на тези институции може да се проверят по интернет. Държавата контролира всяка година тези институции. Ако имаше неустановен източник на финансиране, той непременно щеше да бъде засечен някъде. В крайна сметка стигнах до извода, че държавите не оказват финансова помощ за това движение, но с едно изключение. Например когато движението реши да отвори училище в някоя държава правителството на съответната страна или местният парламент може да предоставят безвъзмездно терен за строеж. В някои държави видях това и то бе единствената официална помощ за движението. Например в Австралия държавата оказва финансова помощ за училище на движението, но там държавата подпомага финансово всички частни училища. Извън това не станах свидетел на държавна помощ за училищата на движението.

- Дори хората, които гледат със симпатия на движението в Турция, го критикуват, че то не е прозрачно. Как подхождате към тази тема?

Да, има и такива критики. Но обратно на това аз видях как членовете на движението се отваряха пред мен във всяко отношение, когато влязох в средите на "Движение Гюлен". Срещнах пълна прозрачност.

Едно от интересните критики е тази, че в училищата с пълен пансион се промиват мозъците на учениците (смее се). Но когато проведох срещи със семействата, чиито деца учат и преспиват в тези училища, забелязах, че те са много доволни от инициативите. Мисля, че определението промиване на мозъци е много спорно. Друга критика, изтъквана от опонентите, е, че движението подкрепя само своите хора. Но това, което аз видях в училищата опровергава горното твърдение. Защото половината от учениците, обучаващи се в училищата, са от семейства, които не членуват в движението. И най-малко двайсет процента сред тях получават стипендия от движението.

- Сред тези критики няма ли такава, която и Вие подкрепяте?

Критиките, които пораждат съмнения и в моята глава и в които все още не съм сигурна, са свързани с положението на жените в движението. Доколкото можах да видя в Хюстън, жените нямат роля в насочения навън външен облик на движението. Работите се движат главно от мъже. Една от причините за това може да е езиковата бариера. В интервютата в Брюксел, Амстердам и в Париж видях, че въпросът е малко по-различен. В Брюксел жените бяха много активни. Все още работя над темата за жените, защото и аз имам въпроси в това отношение. В Турция по начало е налице някакво разделение на жените, но аз мисля, че това отчасти се дължи на културата.

- Попитахте ли жените в движението, какво е виждането им по този въпрос?

Имах срещи с тях и те ми обясниха, че работят в области, различни от тези на мъжете. Те не споделиха моите констатации и казаха, че жените имат важна роля в движението.

Според мен има жени в лидерски и в по-важни позиции, но не са достатъчно. Според мен отношението на движението не е единствената причина за това, влияние оказват и културните причини. За мен все още е интересно какво мисли по този въпрос Гюлен. В крайна сметка не разполагам с достатъчно данни по тази тема и продължавам да я проучвам.

- Какъв извод направихте след всички тези критики?

Поглеждайки от гледната точка на онези, които критикуват движението стигнах до извода, че има страх от движението. Според мен това е идеологически страх. Защото не вярвам, че има достатъчно доказателства в подкрепа на страховете. Станах свидетел на това, че половината сред хората, които са против движението не познават никого от членовете му. Видях, че страховете им нарастват, като изхождат от мненията на онези, които нямат нищо общо с движението. Затова те се опитват да получават информация за движението от външни източници като вестник "Джумхурийет", които са против Гюлен. А това подхранва страховете.

- Освен мненията на опонентите какви изследвания за движението проведохте, пишейки книгата?

Тази книга отразява състоянието на движението в Турция. Аз специално изследвам отварянето на движението навън след 2000-та година. През месец май миналата година отидох в Азербайджан и интервюирах хората, които първи са се запознали с движението. През миналия декември заминах за Австралия и изследвах движението. Преди две седмици бях в Брюксел, Париж и Лондон. В момента в областта на моите интереси попадат глобалните религиозни движения; сега наблюдавам това движение във всички места по света и навсякъде се срещам с различни резултати. Когато в Амстердам видите някого, който е член на "Движение Гюлен" веднага ще го разпознаете.

- Как? По физическия му профил?

Не, най-вече по културните кодове и по поведенческия модел. Сега работя над тази тема, но мога да ви посоча някои примери. Имах контакти с движението на много различни места. Винаги се срещах със сходно поведение. Първо ви канят в стая и ви черпят с чай и курабийки. Публиката се подготвя предварително. После вие излизате на подиума. Първо ви представят на зрителите. В края на словото, ви поднасят подарък. Този модел навсякъде е еднакъв.

- Вреди ли на обективността в изследванията Ви това, че хората са предразположени, като преди срещата с Вас средата се подготвя предварително?

Не, защото аз получих образованието си въз основа на научни методи. Разчитам много на методологията си и на техниките си на интервюиране. Онова, което най-много харесвам в книгата е нейната обективност и научност. Дори когато пишех книгата не се запознах с г-н Гюлен, водена от съмнението, че това може да повлияе на обективността ми.

- Написахте книгата, сега възнамерявате ли да се запознаете с него?

Не мисля. Защото аз изследвам не личността на Гюлен, а "Движение Гюлен". Повече наблягам на това как членовете на движението възприемат Гюлен. Най-голямата ми загриженост и усилие е движението да се представи на всички по най-правилния начин.

- Може ли да споделите Вашите наблюдения, свързани с членовете на движението?

Всички членове на движението са много приятни, много любезни, много професионални и продуктът, който произвеждат е първо качество. Ако трябва да дам определение за движението само с една дума, бих го определила с думата "качество". Набляга се на това всичко да стане правилно и добре, както и на качеството. Независимо коя е институцията, във всички тях се вършат първокачествени работи. Аз намирам това за много важно както за движението, така и за останалите хора. Според мен едно от най-важните неща, които прави движението, е, че води чуждите граждани на екскурзия в Турция. Благодарение на това движението печели симпатии в световен мащаб. Миналата година само от Хюстън в Турция отидоха шестстотин важни лица. Тези екскурзии служат за основа на останалите дейности. Това има сериозен принос Турция да се познава правилно и положително на Запад. Защото преди тези хора или въобще не са познавали Турция, или малко са я познавали. С тези екскурзии представата в главите за Турция се променя.

- Вашата професионална област са глобалните движения. Според Вас кои са основните причини, които са спомогнали за превръщането на произлизащото от Анадола "Движение Гюлен" в глобално движение?

Най-важната причина е, че движението е много добре организирано на местно ниво. Независимо къде се намират, те се свързват с хората от съответния регион и осигуряват активната им дейност в редовете на движението. Тоест пътят към глобалното движение минава през местните структури. Друга важна причина е, че когато насилието и тероризмът се увеличават, когато в съвремието ни ислямът се отъждествява с тероризма, посланията за мир и диалог, излъчвани от движението увеличават интереса към него. Третата причина, която констатирах е, че се отдава значение на образованието. В съвременния свят най-важният проблем на родителите вече се явява детското възпитание. От тази гледна точка според мен, ако движението не се бе съсредоточило толкова много върху образованието, нямаше да се разрасне в такива мащаби.

- Когато погледнем останалите примери, глобалните граждански и религиозни движения по начало на образованието ли дават приоритет?

Не, не може да се направи такова обобщение. За това движение не бе условие да дава приоритет на образованието. То можеше да се концентрира и върху други теми. В света има примери за това. Има и движения, които наблягат на здравеопазването и подпомагането.

- Можем ли да кажем, че най-важната тема, която отличава "Движение Гюлен" от останалите движения е образованието?

Образованието е много важно, но според мен образованието не е единствената разлика, която отличава "Движение Гюлен" от останалите глобални движения. От голямо значение са и междукултурният и междурелигиозният диалог. Както и диалогът с хората по места… Има и друго, налице е въпросът за начина, по който членовете на движението се организират. Всеки върши доброволно своята работа. На една среща, организирана от Институт "Гюлен" ректорът на Хюстънския университет ми каза: "Хората от "Движение Гюлен" знаят много добре как да се организират и има да научим много неща от тях." Тук доброволността е важна, но също така е важно и тяхното организиране и осигуряването на синхронната им дейност. Затова един от разделите в книгата ми е посветен на "турско-ислямската култура да даваш". Невъзможно е "Движение Гюлен" да се разбере, без да се прочете този раздел. Според мен възникването на "Движение Гюлен" в друга държава е било невъзможно. Това движение е можело да започне само в Турция. Някои понятия в турската и ислямската култура осигуряват на членовете на "Движение Гюлен" "чувството да дават". Освен това движението носи много белези на турската култура. Където и да отидете, в движението можете да усетите полъха на Турция.

- Какво е значението на дискурса за диалог и мир на едно глобално гражданско движение във век, в който глобалният тероризъм е стигнал връхна точка?

Ще отговоря на въпроса ви с един пример. Преди три седмици бях в Европейския парламент в Брюксел. Разхождайки се в коридорите, някои евродепутати, които знаят, че изследвам "Движение Гюлен" се приближиха до мен и ме попитаха: "Можем ли да имаме доверие на това движение?" Те търсеха мюсюлмански групи, с които да си сътрудничат срещу все повече нарастващата "ислямофобия" в Европа. В този конфликтен период се търсят послания за диалог и мир и хората виждат, или искат да видят "Движение Гюлен" като представител на тези послания. (Зафер Йозджан)