„Движение Гюлен” е наднационално движение на гражданското общество

Фетхуллах Гюлен и „Движението на Доброволците”, които с всеки изминал ден привличат вниманието на много съсловия с инициативите за диалог, насърчавани в името на мира, бяха тема на проведената в норвежката столица Осло конференция под наслов „Изкуството на мирното и съвместното съжителство: Моделът на „Движение Гюлен”. В конференцията, организирана съвместно от две неправителствени организации „Един свят в диалог” (EVID) и „Многокултурна платформа” (Mangfoldhuset) доклади изнесоха проф. Джил Каръл, специалист по история на философията и религиите в Университета „Райс” в Хюстън, Тексас (САЩ), и Даг Акре, протопоп в Мисионерската църква в Трондхайм и същевременно изпълняващ длъжността главен секретар на EVID. Мероприятието бе посрещнато с голям интерес от норвежците. Гости на проявата бяха турският посланик в Норвегия Хаяти Гювен, бившият министър на правосъдието и народен представител от Либералната партия Од Ейнър Дорум, както и много изтъкнати личности.

Проф. Джил Каръл, която в началото на изказването си разказа за първото си запознанство с „Движение Гюлен”, изтъкна, че е била силно впечатлена от това, което е видяла по време на екскурзията си в Турция, организирана от доброволците на движението през декември 2004 г. и добави, че е останала учудена от факта, че дотогава не е чувала за такова мащабно движение, разпространено във всички континенти.

Проф. Каръл подчерта, че е изследвала отблизо всички религиозни общества и формирования по света и е направила съпоставка между тях, тъй като темата е в областта на нейните интереси. Тя акцентира върху това, че „Движение Гюлен” се различава от всички останали движения и притежава идейна структура, която обхваща цялото човечество. „Фетхуллах Гюлен стана източник на вдъхновение за хиляди хора в родината му и им показа как трябва да служат на човечеството. А „посветените” на идеала души, които са се обвързали с него, отидоха на различни места по света и създадоха образователните институции и дружествата за диалог, наричани от Гюлен „острови на мира”. Така те подават ръка за любов и мир към целия свят, както са направили учениците на достопочтения Иисус.”, каза Джил Каръл.

Проф. Каръл изрази мнение, че в света живеем заедно и това е нашата неизбежна „съдба” и подчерта, че единственият път, чрез който ще живеем в любов и в мир на това старо късче земя, минава през „взаимното ни уважение към положението и идеите на останалите хора”. Проф. Джил Каръл заяви, че Фетхуллах Гюлен има широк възглед в това отношение както на теория, така и на практика. Тя сподели, че е била силно повлияна от думите на Гюлен, които той лично й казал, че „трябва да търсим начини за да живеем, като „бъдем себе си” чрез другите”. „Гюлен съветва мюсюлманите да живеят с християните, тъмнокожите – с белите хора, будистите – с атеистите... казано накратко, той ни наставлява да търсим начини за безпроблемно и мирно съжителство с останалите хора, независимо кои сме, като демонстрираме уважение към положението на всички хора, съхранявайки собствените ни ценности.”       

„Искам да съм човек на когото хората имат доверие.”

Проф. Джил Каръл защити идеята, че Фетхуллах Гюлен най-убедително демонстрира как трябва да изглежда „изкуството на съвместния живот” и изрази мнение, че хората, които прилагат на практика по най-убедителен начин със създадените в много държави по света образователни институции и дружества за диалог между културите, са онези „доброволци”, които получават вдъхновението си от неговите идеи. Тя постави акцент върху важността на универсалните човешки ценности с думите: „Гюлен подчертава, че истинският мюсюлманин е човек на когото хората имат доверие и са сигурни в него. Много харесвам тези негови думи. Не съм мюсюлманка, но и аз искам да стана такъв човек... Човек на когото околните имат доверие и са сигурни в мен.”

На въпрос какво е бъдещето на „Движение Гюлен” Джил Каръл отговори че „бъдещето ще е много светло”. Тя подчерта, че „Движение Гюлен” се окачествява и като „Наднационално движение на гражданското общество” и добави: „В продължение на трийсет години движението успешно поддържа възходящата си линия на развитие. Мисля, че и през следващите десет и в по-следващите години, то ще засили влиянието си с бързи темпове. Не знам дали целият свят ще се запознае с Гюлен, но нямам никакво съмнение, че идеите му ще се възприемат от цялото човечество и ще се знаят.”

„Преди да се запознаем с Гюлен, диалогът ни с мюсюлманите беше само с мисионерска цел.”

Протопоп Даг Акре обърна внимание на факта, че инициативите за „междурелигиозен диалог”, предприети от хората, посветени на идеите на Гюлен, продължават да се развиват успешно и се разширяват бързо.

Даг Акре подчерта, че във връзка с диалога с исляма гледната точка на църквата, към която той принадлежи се основава на „мисионерството” и направи самокритика с думите: „Когато влизахме в диалог с мюсюлманите, ние го правехме единствено с мисионерска цел. Нашата гледна точка спрямо диалога беше такава, преди да се запознаем с „Движение Гюлен.”

Акре допълни, че някои кръгове около църквата продължават да се противопоставят на диалога, като изразяват критичното си отношение с въпроса: „Каква нужда има от диалог?” По думите му би било голяма грешка да се очаква, че нещо, което по-рано не е присъствало в речниковия им фонд ще се разбере веднага от всички хора. Той изрази мнение, че този проблем не се наблюдава само у християните, но и у мюсюлманите, населяващи района, в който живее. „По принцип и мюсюлманите, които познавах по-рано влизаха в диалог с нас, за да разказват за религията си.”, констатира Акре. Той подчерта, че когато хора от различни религии се срещат, те трябва да са сигурни във взаимната искреност помежду им и добави: „Опитите за налагане на вярата и идеите ни, както и влизането в спор още в началото биха довели до затваряне на вратата към диалога.”