Към авторитарно управление

При операцията на 14 декември бяха арестувани 31 души, между които главният редактор на в. „Заман“ Екрем Думанлъ, генералният директор на телевизия „Саманйолу“ Хидайет Караджа, както и продуценти, сценаристи, полицейски началници и полицаи, участвали в разследването при операциите „Ергенекон“ и „Чук“.

Каква е основанието за ареста им? „Създаване на групировка с цел узурпиране на суверенитета на Република Турция…“ Тоест несериозно твърдение, на което не си струва изобщо да се обръща внимание. Очевидно е, че целите на операцията нямат никаква стойност освен сплашване. Но кой е човекът, взел решение за тези арести? Съдията, който при операциите за корупция от 17-25 декември 2013 г., освободи арестуваните Реза Зарраб и синовете на министри. Същият съдия, който във Фейсбук профила си беше написал за Ердоган: „Всевишният да дава дълъг живот на дългия човек.“

С тази операция президентът на страната Тайип Ердоган не само, че обяви война на свободните медии, но и повече. Нямам никакво съмнение, че арестите на Думанлъ и Караджа са заради това, че са превърнали ръководените от тях медии в крепост за свободата на словото в Турция. Арестите на полицейски началници и полицаи, участвали в операциите „Ергенекон“ и „Чук“, вероятно са, за да се разпространи заблудата за „компромат срещу националната армия“ и в същото време е намигване към военните.

Ердоган даде знак за началото на операцията. В речта си на 12 декември, без никакви правни доказателства, той отново засегна темата за „паралелната държава” и добави: „Влязохме в бърлогите им и продължаваме да влизаме…“ Направи промени в правилника за съдебните решения, като всички разследвания да не бъдат докладвани само на Главния прокурор, а и на областните управители и директори на полицията, тоест и на управляващите. Освен това стана ясно, че разследването се е провело без знанието на Главния прокурор, като за започване на операцията се изчаквало публикуването в Държавен вестник на приетия наскоро закон за „обосновано предположение“.

Арестуваните веднага бяха обявени за виновни, включително и от говорителите на правителството. Основните принципи на правовата държава, че наказателната отговорност е лична, и презумпцията за невинност още веднъж бяха потъпкани от премиера и говорителите на правителството. Това управление няма да остане в историята на републиката само с най-големия корупционен скандал в страната, но и с това, че се потъпква върховенството на закона, и ми е чудно какво още трябва да се случи, за да разберат истината и да надигнат глас и привържениците на ПСР заради това, че страната върви към авторитарно управление от един човек. Не смятам, че те още дълго ще могат да игнорират опасността от авторитаризъм.

Започвайки от приближените до правителството медии, те се опитват да запушат устата на всички свои опоненти, а всъщност това навежда към един друг съществен въпрос: възможно ли е управлението на ПСР, начело с Ердоган, да се превърне в еднопартийно управление на един човек, както се получава в Русия с Путин? Някои казват: „Защо това да не се случи? В нашите традиции е да се подчиняваме на авторитета. Значи този вариант е възможен…“ Аз не смятам, че това е възможно. Разликите между Русия и Турция са много ярки. Турция не може да се путинизира. Според мен пред Турция има два основни варианта. Или това управление ще доведе страната до сблъсъци, или турският народ ще сложи край на това управление.(със съкращения) Шахин Алпай