В традицията на Пророка няма място за насилие
В статия във в. “Файненшъл таймс” световноизвестният турски общественик и теолог Фетхуллах Гюлен осъди обидите към Пратеника Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и призова мюсюлманите да протестират трезво и конструктивно. В статията си Гюлен разсъждава върху филма „Невинността на мюсюлманите” и реакциите от страна на мюсюлманската общност, като подчерта, че в традицията на Пратеника няма място за насилие. „Не трябва да сме нито подвластни на егото си и реакциите ни да бъдат подвластни на чувствата ни, нито трябва да останем безмълвни към системните клевети на вярата и ценностите ни.”
Гюлен подчерта, че карикатурите и филмите против исляма се експлоатират под свобода на словото, но „действия, които нарушават и засягат правата, достойнството и чувствата на хората, биха довели човечеството до хаос”.
Гюлен смята, че целта на тези, които обиждат исляма, е той да бъде представен с лош имидж и да могат да оправдаят дискриминацията, изолацията и преследването на мюсюлманите. Той ни припомня, че подобни действия е имало и преди и добавя: „Подобни оскърбления могат да се появят и в бъдеще под различни форми. Мюсюлманите не трябва да попадат отново в тези капани. Демонстрациите чрез насилие бяха грешка и бяха извън праведния път, по който трябва да вървят мюсюлманите. Трябва да полагаме постоянни усилия, за да не се стига до насилие.”
Мюсюлманите всеки ден отправят следната молитва: “Всевишни Аллах, насочи ни по правия път!” Тази молитва ни предпазва да изпадаме в крайности и уравновесява живота ни. Не трябва да изпадаме в плен на чувствата си, нито трябва да останем безмълвни към системните клевети на вярата и ценностите ни. Балансът между тези две степени бе нарушен и не е в съответствие с наследството, което ни е оставил Пратеникът Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, във връзка с подобни обиди. Тази бурна реакция беше неправилна и ни отклони от правия път. Мюсюлманите не трябва да остават безучастни към обидите, отправени към Последния Пратеник. Точно обратното, трябва да проявят своята огромна загриженост и сериозност. Тези, които осмиват исляма, могат да желаят да представят мюсюлманите в лоша светлина и по този начин да оправдаят дискриминацията, изолацията и преследването на мюсюлманите.
Не е нов фактът, че има желаещи умишлено да се създават неразбории в ислямския свят. В миналото свещените ни ценности бяха накърнени с карикатурите. Днес това нападение се извършва чрез един филм и отново карикатури в едно френско списание. Утре може да използват друг способ. Мюсюлманите не трябва да се заблуждават и не трябва да вярват на подобни провокации. Точно обратното, трябва да се стремят да спрат онези, които лесно се поддават и прибягват към насилие.
Ако тези насилия станат причина за негативни оценки на Последния Пратеник – това силно би оскърбило всеки мюсюлманин. Как трябва да се изразява тази мъка, е друг въпрос. Безотговорното поведение на няколко души вреди на пречистия и изпълнен с мир образ на исляма. И тъй като това засяга правата на всички мюсюлмани, засяга Всевишния ни Създател и Последния Пратеник, никой не може да действа безотговорно. Човек трябва много добре да определя възможните последици от своите постъпки и да се обръща към мъдростта на общоприетите норми.
Като мюсюлмани ние трябва да си задаваме следния въпрос: успяхме ли да представим подобаващо на света исляма и Последния Пратеник? Успяхме ли да следваме пътя на Пратеника и да представим несравнимите му и удивляващи постъпки подобаващо? Но не само с думите си, а и с постъпките си трябва да се стремим към това. Ако при споменаването на исляма, първото нещо, за което човек се досети, е самоубийствен атентатор, как може положително да мислят за исляма? Убийството на невинни хора, различно ли е от варварството, на което са подложени мюсюлманите през всички тези години? С коя логика може да се обясни нападението на американското посолство и убийството на посланика и служители в Либия, които нямат отношение към този скандален филм? Ако зад това нападение стоят мюсюлмани, тези мюсюлмани нямат никаква представа за исляма и извършват най-голямото престъпление в името на свещената религия.
Един мюсюлманин винаги трябва да бъде честен, а думите и действията му – да бъдат последователни. Трябва да показва уважение към християнските, еврейските, будистките и други свещени ценности, така както цени своите. Когато мюсюлманинът протестира срещу нещо, не трябва да напуска „средния път”. Могат да се намерят много начини за протест, които да повлияят на обществото. Речи на омраза, които подстрекават към насилие, не са нищо друго освен злоупотреба със свободата на словото в собствената си страна. Докато се потъпкват правата, достойнството и свободата на някого, от друга страна, живеем в епоха, където съществуват опасни оръжия, които подтикват човечеството към конфликт.
Вместо да се попада в тази провокация, трябва да се сезират институции като Организацията за ислямско сътрудничество и ООН, за да осъдят подобни актове и предотвратят насаждането на омраза. И не само срещу Пратеника Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, но трябва да се направи всичко възможно в рамките на закона, за да не се позволи оскверняването и опорочаването на всички религиозни лидери. Трябва да бъдат осъдени клеветите спрямо Пратеника на Аллах, но правилният отговор не е насилието. И, вместо насилие, усилията ни трябва да бъдат насочени към стремеж за постигане на уважение към ценностите на всички религии.
- Създадено на .