Защо са ни нужни такива хора, като М. Фетхуллах Гюлен?

Днес всички преживяваме трудни времена – на финансови и икономически кризи, на засилване на полицейските функции на държавата, на безверие и бездуховност... Убеден съм, че това не може да продължава вечно... Убеден съм, че и днес има хора, които продължават да вярват в доброто, в разбирателството между хората и във взаимното разбиране между хората и властта. Хората и днес продължават да вярват, че ценностите в този живот се определят не от властта, не от бизнеса, не от количество натрупано богатство, а от онова, което най-много се е ценяло през цялата човешка история – от „веруюто” на човека, от общочовешките морални ценности, от високите нравствени критерии.

През април 2010 г. в София се състоя научна конференция на тема „Опитът на България като модел за мултикултурно съжителство на Балканите”, организирана от няколко институции и преди всичко от Академия „Толерантност”. Бях поканен на тази конференция като директор на Центъра за източни езици и култури към Софийския университет „Св. Климент Охридски” – един от съорганизаторите на проявата. Тогава казах, че напълно разбирам, че тази конференция е нито първият, нито последният форум на тази толкова актуална за народите на Балканите тема.

Както правилно каза проф. Васил Проданов, директор на института по философски изследвания при БАН, Балканите са единственият регион, в който през последните 20 години държавите станаха два пъти повече[1]. Какво означава това за нас, живущите в този регион? Нов държавен модел? Нов начин на мисленето? Нови политически съюзи и контра-съюзи? Хората, по-рано живели в границите на една държава, изведнъж се оказват от двете страни на граничната ивица. За да посетят своите роднини и близки, сега им трябва визи и разрешения. Минахме през локални войни и много жертви, за да осъзнаем, че трябва да живеем в мир и добро съжителство.

Защо допуснахме всичко това, защо дадохме тези свидни жертви? Защото престанахме да се опираме на вечните ценности, забравихме за уроците от миналото, отхвърлихме мъдрите слова на нашите учители и наставници.

Фетхуллах Гюлен принадлежи към малобройната кохорта на такива наставници и мислители. Той не се свени да повдига парливи теми и въпроси, които вълнуват цялото съвременно човечество и преди всички жителите на Балканския регион. Израсъл тук, в същия регион, той се опира на общочовешкия духовен и мисловен опит, дава уроци за правилно припознаване на „другия”, за добросърдечност и доброжелателство в отношенията между хората.

Самият Фетхуллах Гюлен е носител на висши духовни качества, присъщи на големи и известни наставници и учители, и най-важното измежду тях е сърдечността и милосърдието. Само така той съумява да разпознае чуждата болка и страдание. Роден в Турция, той израства в страна, която съчетава в себе си светския характер на властта и исляма като доминираща религия. Той е кумир на хиляди, да не кажа милиони турци. И това е напълно естествено, защото Фетхуллах Гюлен твърди, че толерантността е свързана с демокрацията. Именно затова той призовава навсякъде да се раздава любов и да се изпълват с нея „очите и душите на хората”. Както правилно отбелязва проф. Йордан Пеев, Фетхуллах Гюлен е задълбочен познавач на Корана и на житията на Пророка Мухаммед. Той често черпи от тях поучителни примери, като образци за поведение на всеки правоверен[2].

Истинският теолог и философ, Гюлен наставлява хората в благочестие, което се превръща в основна призма, през която се пречупват морално-етичните и социално значимите разсъждения. Любов и толерантност – това са понятията и целите на неговите нравствени уроци и поучения. Това според Фетхуллах Гюлен е и бъдещето състояние, до което трябва да стигне общочовешката цивилизация. Особено е важна любовта, която философът определя като „фундаментално начало, най-ярка светлина и най-мощна сила” на всяко земно същество и „доминиращ елемент в духа на битието”.

За да се разбере учението на Фетхуллах Гюлен, е необходима вяра… Имам предвид вярата, като акт на приемане на неговите истини, като начин за построяване на отношения с други хора, като висши критерий за почтеност, добронамереност и доброжелателност.

Фетхуллах Гюлен почертава, че в исляма има всичко необходимо за такава вяра и убеденост във върховното предназначение на висшите морални ценности. Това е така, според него, защото „от древността до днес, нито една религия, одобрена от Бог, независимо дали е била проповядвана от пророка Муса (Мойсей), мир нему, Иса (Иисус), мир нему, или Мухаммед, мер нему, не е била основана на конфликти”.

Като наш съвременник, Фетхуллах Гюлен трезво оценява днешната политическа ситуация в света и по-специално на Балканите. Той предпазва своите сънародници от исторически заблуди и безпочвени копнежи. Той ги призовава да се отърсят от национализъм, фанатизъм и родови предразсъдъци. Неговият разговор за любовта и толерантността протича в две плоскости: морално-етична и обществено-политическа. Защото според него и едното, и другото имат важно значение за съвременния свят. Той е сигурен, че ХХІ век ще бъде епохата на любовта, в която любовта и диалогът ще процъфтяват и ще се утвърдят[3]. Това му дава основание да твърди, че в бъдеще ще бъде изградена цивилизация на любовта, обичта, състраданието, милосърдието и знанието със съживяващото вдъхновение на толерантността и диалога, под чиято сянка човечеството ще изживее още един златен век.

Фетхуллах Гюлен протестира срещу ненавистта и омразата и призовава за любовта, толерантността и търпимостта[4]. В своите книги той дискутира и проблема на сблъсъка и диалога между цивилизациите. Знаем, че Турция е един от инициаторите на споменатия диалог, което вече се е превърнал в политическа международна практика на много страни по света. Благодарение на такива личности като Фетхуллах Гюлен, тази инициатива днес намира все повече привърженици; тя се е превърнала в ефикасно средство за водене на диалог между различни държави.

Фетхуллах Гюлен звучи оптимистично и модерно. Той остро реагира на несправедливостта и безчестието в отношенията между различни страни и народи. Среща се със световни религиозни и политически лидери, участва в редица световни инициативи.

Общественик и духовен водач, морален наставник и учител, задълбочен философ и ярък теолог, Фетхуллах Гюлен е уникален съвременник. Роден в Турция, той отдавна се е превърнал в гражданин на света, защото е нужен не само на своите сънародници, защото е нужен на всички, които се вълнуват от съдбата на човечеството.

Проф. дфн Александър Федотов, Директор на Центъра за източни езици и култури Софийски университет „Св. Климент Охридски”

[1] Научна конференция на тема “Опитът на България като модел за мултикултурно съжителство на Балканите”. София: Академия Толерантност, 2010, с. 106
[2] М. Фетхуллах Гюлен. Към глобалната цивилизация на любов и толерантност. София: Труд, 2008, с. 14
[3] Пак там, с. 15-16
[4] Пак там, с. 16