Ихляс – искреност или чисто намерение

Думата ихляс означава да бъдеш честен, искрен и чист; да страниш от показност и лицемерие в намеренията и поведението си; и да си затворен за всичко, което помрачава или омърсява сърцето. Чистото намерение, искрената мисъл, отбягването на всякакви земни цели в отношението с Бога и предаността в служенето Нему се числят също към тези определения. Ихлясът изисква да не се преследва нищо земно по време на богослужение и покорство пред Бога; да се изпълнява богослужебният дълг само защото Той така е наредил; да се запази пълно мълчание що се отнася до всяко лично преживяване, свързано със специалното Божие отношение и необикновени дарове; и да се търсят единствено Неговата благословия и задоволство.

Искреността е едно от най-значимите качества на онези, които са най-верни и предани на Бога; предаността се смята за извор, а искреността – за сладка вода, извираща от него. Най-красноречивият на човечеството, мир и благослов за него, заявил, че този, който пие непрекъснато от тази вода в продължение на четиридесет дни ще открие потоци от мъдрост, които тръгват от сърцето и стигат до езика му и че такъв един човек винаги ще изрича мъдрости.

Искреността е най-блестящо измерение

Предаността или вярността е главният белег на пророчеството, а искреността е неговото най-блестящо измерение. Искреността е присъща на пророците, а колкото до останали, те през целия си живот се опитват да се сдобият с нея. Сред тях, примерно, Коранът описва пророка Моисей като човек, дарен с искреност.(19:51)

Вярността и искреността били тъй присъщи и крайно необходими за пророците както са въздухът и водата за живота на тези, които предават тяхното послание на останалите хора във всяка епоха. Освен това за пророците тези качества били най-важният източник на сила. Били убедени, че не могат да направят и една крачка напред без искреност и представителите на пророческото дело трябва да вярват, че без нея нищо не ще могат да постигнат. Вярността и искреността са криле или два бездънни океана, простиращи се от Божествената благодат и състрадание до сърцето на съответната личност. Които умеят да плават в тези води или да летят със същите криле ще стигнат до своя идеал, тъй като са под Божията закрила. Бог високо цени стореното с намерение спечелване на Неговото задоволство независимо от привидния му размер или важност, нито от броя на делата. От това следва, че Той предпочита малко дело, но извършено искрено, пред много такива без да има искреност в тях.

Искреността е такава, каквото е състоянието на човешкото сърце, а Бог гледа склонността на това сърце. Пророкът на исляма, мир и благослов за него, заявил: „Бог не гледа телата ви, нито образите ви, ала гледа сърцата ви [и делата ви].” [Muslim, “Birr,” 33; Ibn Maja, “Zuhd,” 9] Искреността е тайнствен Божествен кредит, предоставен на онези, които са чистосърдечни, за да увеличи малкото и да направи по-дълбоко плиткото и за да може за определено (ограничено) богослужене да даде несекваща награда. Някой би могъл да я използва, да си купи най-ценните неща от пазарите на този и другия свят, понеже тя е почитана, добре дошла и уважавана, където останалите търпят големи несгоди. Тази загадъчна сила на искреността накарала Божия пратеник Мухаммед, мир и благослов за него, да изрече: „Бъди искрен в религията. Малкото работа (свършена с искреност) е достатъчна за теб.” [‘Abd al-Ra’uf Munawi, Fayd al-Qadir, 6 vols. (Beirut 1093 ah / 1682 ce) 1:216] и „Бъди искрен в делата си, тъй като Бог приема само онова, което е свършено с искреност.” [Ibid., 1:217]

Ако приемем, че делото е тялото, искреността е неговата душа. Ако делото представлява едното крило на един чифт криле, искреността е другото. Колко хубави са само думите на Мавляна Джеляледдин Руми: Трябва да си искрен в делата си, така че Всемогъщия Господ да ги приеме. Искреността е крилото на птицата, на актовете, на покорство. Без крило как ще отлетиш към Дома на избавлението?

Следните думи на Баязид Бистами са също много подходящи да се цитират в случая: „Служех на моя Господ в продължение на трийсет години, давайки всичко от себе си. Тогава чух един глас да казва: „О, Баязид! Съкровищниците на Всемогъщия Бог са пълни с богослужебни дела. Ако възнамеряваш да стигнеш до Него, приеми, че си малък пред Божията врата и бъди искрен в делата си.”

За някои искреност означава да се криеш от останалите при извършване на допълнителни богослужебни дела и да избягваш всякаква показност и лицемерие. Други пък смятат, че не е от значение дали ще те видят или не докато вършиш религиозни дела. А има трети, за които искреност значи да си толкова погълнат в богослужението или религиозните дела предвид Божията наслада, че даже да не си спомняш дали трябва да бъдеш искрен или не.

Самонаблюдението е съществено измерение на искреността и един напълно искрен човек не обмисля дали може да получи някаква духовна наслада от дадено дело, или пък размишлява върху това дали ще му се осигури влизане в Рая или не. Искреността е тайнство между Всевишния и раба, и Бог го поставя в сърцата на тези, които Той обича. Чието сърце се е пробудило към искреността не се безпокои дали ще бъде хвален или упрекван, превъзнасян или унижаван, дали ще съзнава или не делата си или ще бъде възнаграждаван. Такава една личност не променя поведението си и се държи по един и същ начин както пред хората, така и в уединение.