Изправи се храбрецо

Събуди се о, храбрецо!
Събуди се, душата ми стене...
Дните, изминали без теб,
ми напомняха за миналото.
Навред цари тъга и печал,
откакто ти ни напусна.

Покажи се вече храбрецо!
Покажи се, отегчихме се много.
До гуша ни дойде
изричаме последните си думи
усмихни се на народа си!
Зажадняхме за приноса ти...
Останахме безсилни; напуснаха ни силите
останахме сиротни
бяхме пренебрегвани
продаваха ни като дрехи;
само тъга ни сполетя,
не ни остана друг лек...

Всяка вечер си в мислите ни,
в думите ни и сърцата ни,
цял живот е така..
Веднъж и ти кажи!
Поне малко се смили над нас!
Паднахме на колене...