Благодарността се възнаграждава

Който гледа с добро око, мисли положително. За да може да се види доброто, не бива да оставаме в плен на злините, на трудностите, не бива да губим жизнена енергия заради трудните страни на живота. В човек е заложено желанието да притежава най-доброто, най-хубавото. Но човекът, който сам по себе си нищо не притежава, е същество, което изпитва щастие, когато вижда красотите, които са му предоставени, и което желае с това чувство на щастие още по-хубави и по-добри неща. Колкото повече човек благодари на Бог за това, че го е дарил с различни блага, толкова повече той ще получава радост от живота и ще бъде още повече възнаграден.

Качеството у хората да искат повече, когато са получили нещо, може да се изроди в ненаситност и така човек да не забелязва дори това, което вече притежава. Чувството на ненаситност прави човека неспокоен и може да доведе до намаляване на чувството на радост от живота. Отдаването на значение само на лошите и липсващи страни на всяко нещо изчерпва постепенно позитивната енергия у индивида. Намаляването на тази енергия отслабва творческите сили на човека и го откъсва постепенно от живота и от останалите хора. За да се спасим от чувството за ненаситност, трябва да познаваме стойността на това, което притежаваме, и да развием умение да виждаме предоставените ни блага. Има израз, според който "Благодарността се възнаграждава"

Човек може да притежава много блага. Но липсата само на едно благо сред толкова други може да повлияе на целия му живот. Благото да виждаш може да разбере най-добре този, който е загубил зрението си. Ако слушаме трудностите, изпитвани от някой, който не може да върви, по-добре ще осъзнаем ценността на благото да се движим. Копнежът за деца у този, който няма такива или пък мъката по изгубена рожба може да ни напомни колко щедър дар е да имаш дете.

Можем да разберем ценността на водата само когато останем жадни. Водата, с която сме дарени, можеше и да не бъде така бистра и чиста, а солена и горчива. Всички можехме да изпитваме трудности в намирането дори и на залък хляб, без да можем да намерим различните по вкус и на цвят храни. Дори и да го намерим може да не сме в състояние да го изядем. Слънчевата светлина можеше и да не идва равномерно, както е на много места по земята, времето можеше да бъде студено до премръзване или горещо до изгаряне. Можехме да сме лишени от съня, благодарение на който почиваме и набираме сили, и цяла нощ да бодърстваме с отворени очи.

На всички е ясно, че липсата само на едно благо от безкрайното множество блага предизвиква големи затруднения на хората. Наред с това, има хора, които въпреки притесненията и трудностите, породени от такава липса, могат да се справят с нея, като виждат другите блага. Ние познаваме и високо ценим хора, които са изгубили или са лишени от зрение, но развиват своя слух и допир, не се предават и също завършват образование, придобиват професионална квалификация, борят се с трудностите и постигат своето щастие. Тези хора действително благодарят за това, с което са дарени, не се прекършват заради изгубеното и знаят цената на това, което имат.

Този, който може да види божиите блага, познава и цени онези, чрез които благата достигат до него. Важно място в отношенията между хората заема умението да виждаш доброто и красивото в техните постъпки и да изразяваш със слово и с езика на тялото това, което виждаш. Умението за изразяване е възможно само като се развие социално и чувствително съзнание. За да може да се благодари на Твореца и на човека и да се цени тяхното дело, е необходимо човек да притежава гледна точка, през призмата на която да може да вижда красивото и доброто. Това се формира още в процеса на възпитание в ранна детска възраст и се развива впоследствие със самостоятелни усилия.