Печат

Ислям и тероризъм са две несъвместими понятия

Написана от М. Фетхуллах Гюлен на . Публикувано в Терорът

Рейтинг
УжаснаОтлична 

От години наред ислямското съсловие стои настрани, изразявайки мнението, че “ислямът и тероризмът са две несъвместими понятия”. Но събитията от 11 септември са факт. След тях последваха редица бомбени атентати както в Турция, така и в други страни. А тези атентатори произлязоха от нашите среди. Не трябваше ли най-вече ние да издигнем глас срещу това?

Напълно сте права. Днес хората не познават исляма. Мюсюлманите трябваше открито да заявят: "В истинския ислям няма тероризъм." Според исляма убийството на един човек е равно на отричането на Бога. Никой няма право да убива човек. Дори и по време на война невинните хора трябва да бъдат пощадени. По този казус никой няма право да издава фетва[1]. Никой няма право да става камикадзе. Недопустимо е някой да се обвие с експлозиви и да излезе сред невинното население. Каквато и религия да изповядват хората, сред които влизат тези камикадзета, действията им са осъдителни. Дори и по време на война – понеже тогава балансът на силите е относителен, подобно деяние не се разрешава. Изрично се подчертава, че децата и богомолците в църквите трябва да бъдат пощадени. Но това в никакъв случай не означава, че тези неща, понеже са казани преди време, днес са невалидни. Каквото е казал Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и приветства, това е казал след него и Ебу Бекр; каквото е казал Ебу Бекр, това е казал и халифът Юмер, а това, което той е казал по-късно, са го казали и Селяхаддин Аюби, Алпарслан, Кълъчарслан и Мехмед II Завоевателя. Именно поради факта, че Мехмед Завоевателя се е придържал към принципите на Пророка в Константинопол, който тогава представлява конгломерат от гърци и арменци, нито арменците са посегнали на гърците, нито гърците – на арменците. Мюсюлманите също не са ги малтретирали. След завладяването на Константинопол във Вселенската патриаршия е окачен портретът на Мехмед Завоевателя. Бил е нарисуван по онова време. Мехмед II извикал при себе си тогавашния Вселенски патриарх и му връчил ключовете на Патриаршията. Сега го споменават с добро. Обратно на днешните представи, той винаги е проявявал уважение. Но днес, както е в повечето случаи, ислямът не се разбира правилно.

С болка на сърцето искам да кажа, че в ислямския свят някои ходжи със закостеняло мислене и някои мюсюлмани с ниска култура не разполагат с друго оръжие. Ислямът е религия на праведниците и те трябва правилно да изпълняват своите задължения. В никакъв случай целта не оправдава средствата. Понеже целта е правилна, средствата, с които ще бъде постигната, също трябва да бъдат легитимни. От тази гледна точка, никой не може да отиде в рая, убивайки човек. "Аз ще убия човек и ще вляза в рая" – не може да са думи на един мюсюлманин. Не може да бъде спечелено благоволението на Аллах, убивайки човек. А най-важните цели на един мюсюлманин са да спечели благоволението на Аллах и да прослави името Му.

В такъв случай възможно ли е тези хора да разсъждават по следния начин: "Преди, войните се водеха на бойното поле, но днес всяка територия е бойно поле", т.е. приемат ли те действията си като война, като джихад? Смятат ли те, че по този начин вратите на рая ще се открехнат за тях?

Принципите на исляма са ясни. Отделните личности нямат право да обявяват война. Дадена групировка или организация също няма право да обявява война. Война може да обяви само дадена държава. Не може да има война, преди тя да бъде обявена от държавния глава и от армията. В противен случай, обявената война ще бъде по индивидуалното усмотрение на някого. Някой може да се обкръжи с група мародери (простете за израза) и с тях да оформи своя фронт. От друга страна, друг може да стори същото. Представете си Турция. Има трезво мислещи хора. Но и те могат да се разделят на групи и да се настроят едни срещу други, поради различия във вижданията си. Някои могат да кажат: "Аз обявявам война на еди-кой си." Например, ако някой има толерантно отношение към християните и има такъв, който не одобрява това, той може да каже: "Този помага на християните и по този начин ощетява исляма. Затова аз му обявявам война, той трябва да бъде убит", и така да обяви своята война. Но на война не може да се отиде, докато тя не бъде официално обявена от държавата. Това не е толкова лесно. Който и да извърши подобно деяние, било то този или онзи, или да речем учените, които високо ценя, във всички случаи това ще бъде погрешен акт, защото подобно деяние противоречи на духа на исляма. В исляма правилата за действие в мирно и военно време са ясно регламентирани.

Щом подобни актове са в разрез с принципите на исляма, защо всичко това се случва в ислямския свят?

Според мен ислямски свят не съществува. Има места, където живеят мюсюлмани. Някъде повече, някъде по-малко. В повечето случаи при тях религията се наблюдава само в културен аспект. Но има и мюсюлмани, които са изградили нова концепция за исляма, която съответства на разбиранията им за религията. Тук не визирам мюсюлманите, привърженици на радикализма или екстремизма. Човек трябва да бъде убеден в правотата на убежденията си и правилно да ги прилага в своя живот. Необходимо е да се вникне в истинската същност на исляма. Но днес, в така наречения ислямски свят, няма общества, за които тази философия и този манталитет да са характерни. Ако кажем, че има, това ще бъде клеветничество спрямо исляма. Но, от друга страна, ако кажем, че днес ислямът не се изповядва, това би означавало клеветничество спрямо хората.

Към този момент не допускам, че мюсюлманите могат да участват като балансираща сила в световната политика. Управниците им не притежават този манталитет. Макар и до известна степен да има някакво просвещение, днес хората от ислямския свят са твърде невежи. Например това може да се види по време на поклонението хадж[2], както и на конференциите и откритите им заседания. Ако имате възможност чрез телевизиите да наблюдавате парламентарните им заседания, там също ще го забележите. Твърде ниската степен на интелигентност е факт. Те не са способни да разрешат глобалните проблеми. В бъдеще – може би.

Сиреч според Вас определението "ислямски свят" не трябва да се употребява, така ли?

Такъв свят не съществува. Има индивидуален ислям. Има мюсюлмани, които живеят на различни места по света. Разделени и разединени. Аз лично не виждам да има перфектни мюсюлмани. Мюсюлманите трябва да контактуват с другите и в същото време да образуват единство помежду си, сами трябва да разрешават общите си проблеми, да познават природните закони в тяхната дълбочина и да анализират природните явления, да разбират и осъзнават вселената чрез Корана, да бъдат далновидни, сами да съставят проекти за просперитета си и да планират своето бъдеще. Но поради липсата на подобни общности смея да твърдя, че днес ислямски свят не съществува. И понеже няма ислямски свят, всеки действа според индивидуалните си разбирания. Дори може да се каже, че всеки мюсюлманин има своя истина за религията. Не съществува общност, с която да е постигнато съгласие, която като цяло да е тествана, която да е възприела гледната точка на Корана, на която концептът за религия да е издържан. Може да се каже, че доминира ислямската култура.

Може би винаги е било така. И така ще продължи, докато свят светува...

Това започва след V в. по хиджра[3] с появяването на Аббасидите или по-точно – на Селджуците. След завладяването на Константинопол, което е значимо историческо събитие за нас, нещата се променят още повече. В по-късните периоди беше сложен край на новите търсения. Пред ислямските мислители не се откриваха нови хоризонти. Духът на исляма беше стеснен. В ислямския свят започнаха да се появяват безсъвестни хора. Хора с ретроградно мислене. Те не можеха да приемат другите и да отворят сърцата си за тях. Те изведоха на преден план не общата цел, а котерийните си интереси. За съжаление тази вълна обхвана и теккетата[4], завийетата[5] и медресетата[6], което е още по-болезнено. Всичко това трябва да се промени от колосални личности, професионалисти в своята област.

Може би смятате, че закриването на теккетата и завийетата се оказа благополучен акт?

Закриването им се оказа Божие наказание за тях.

Твърди се, че мрежата Ал-Каида има групировка и в Турция. Досега разказахте за религиозната страна на проблема. Има ли той и други измерения?

Бин Ладен е един от хората, които мразя най-много на този свят, защото опетни кристалния образ на исляма. Той почерни имиджа на исляма. Оттук нататък, дори и да обединим усилията си, за да изчистим образа на религията, това ще ни отнеме много години. Навсякъде, по различни поводи, ще разясняваме, ще пишем книги по този въпрос и ще заявяваме, че това не е ислямът.

Приел като ислямска логика своите чувства и желания, Бин Ладен извършва зверства. Хората от неговото обкръжение също са такива. Ако в Турция има мислещи по този начин, значи и те са настроени към подобни жестокости, които ние заклеймяваме. Но пътят им може да бъде пресечен, ако мюсюлманите успеят да разрешат своите проблеми в т.нар. ислямски свят. Вече заявих, че не приемам съществуването на един такъв свят. Има просто страни, в които живеят мюсюлмани. Та мисълта ми е, когато тези народи избират своите управници, трябва добре да помислят на кого ще гласуват доверие. Трябва да решат дали имат нужда от реформи. За да може идните поколения да бъдат по-благородни, мюсюлманите трябва да разрешат своите проблеми. Не само по отношение на тероризма, тероризмът е Божие проклятие. Наркотиците, цигарите също са Божие наказание. Разделението, конфликтите между мюсюлманите, неспособността им да се избавят от беднотията, изпадането им под унизителното управление на външни сили и примиряването им с това, непрекъснатият натиск, който се оказва върху тях, всичко това са сред Божиите наказания. Както се изразява поетът ни Мехмед Акиф, навсякъде сме победени, управлявани, потискани, унижавани, ние сме уязвими и подвластни... Всичко това е Божие наказание и преди всичко към нашия народ. Според мен пътят към избавлението е да станем добросъвестни хора. А този път минава през Божиите двери, т.е. трябва да служим подобаващо на Аллах.

Тези поддръжници на тероризма израснаха пред очите ни в мюсюлмански семейства. Ние ги мислехме за мюсюлмани. През какъв процес преминаха те, за да станат терористи? Не сме ли виновни всички?

Вината е в нас, в обществото ни, в образователната ни система. Абсурдно е истинският мюсюлманин – човек, който е вникнал в дълбоката същност на исляма, да стане терорист. Човек, който е станал терорист, престава да бъде мюсюлманин. Религията по никакъв начин не разрешава убиването на хора за постигането на каквито и да било цели. Но какви усилия положихме ние за достойното възпитание на тези хора? Какви предпазни мерки предприехме за да им вържем ръцете? Насадихме ли им чувство за отговорност, че сега очакваме от тях да не извършват терористични действия? Ако хората няма да стават терористи, изповядвайки религиозните ценности и страхувайки се от Аллах, от Съдния ден и от неподчинението на религиозните канони, смея да твърдя, че в това отношение ние не проявихме достатъчно загриженост. Днес отчасти съществуват механизми, които работят в тази насока, но някои се опитват да нарушат ефективността им. Не ги искат, като че ли не желаят да има предмети като култура и етика в училищата. Опитват се да ги премахнат от учебните планове. Но аз твърдя, че всичко, което е необходимо като знание в живота, трябва да се преподава в училище. Например според мен трябва да има час по здраве и урокът да бъде преподаван от лекар. Също така трябва да се дискутират проблемите, които се срещат в живота, в семейството, и най-вече трябва да се наблегне на възпитанието на децата. Но нещата не свършват дотук. Турция и т.нар. ислямски свят са разтърсени от търговията с наркотици, от хазарта, от корупцията. В Турция почти не остана човек, който да не се е облагодетелствал от положението си. До някои от тях се стигна, но има и недосегаеми, които не могат да бъдат разпитвани, не може да им се държи сметка. Следователно нещата се потулват и отминават.

Всички тези хора произлязоха от нашите среди. Всички са наши синове и дъщери. И как стана така, че някои ги възпитаха като гамени? Как стана така, че някои преминаха към силовите групировки? Как стана така, че някои се опълчиха срещу човешките ценности? Как стана така, че тези хора се превърнаха в бомба със закъснител за своя народ и гръмнаха на главата му? Всички те израснаха сред нас. Значи имаше пропуски в обучението. Значи в образователната ни система съществуваха проблеми, които трябваше да бъдат решени. Това означава, че възпитаването на децата ни като личности не стои на преден план. Така няколко поколения бяха безвъзвратно загубени. Незадоволените младежи бяха тези, които бяха лишени от духовност. Някои ги подкупиха с пари или ги превърнаха в роботи с помощта на медикаменти. Сега се говори за това. Списанията публикуват материали по тази тема. Лишиха тези хора от съзнание и ги настървиха да извършват зверства, да убиват хора уж в името на някакви цели и идеи. Искаха чрез тях да осъществят личните си амбиции.

Един мой познат бе отишъл в Израел. Много начетен човек, следва докторантура там. Известно време живя и в Палестина. Той ми разказа следния интересен случай: "Живях 5-6 месеца в Израел. Предложиха ми да участвам в управителния съвет на една мироопазваща организация."

От кого е постъпило това предложение?

Каза, че предложението е дошло от израелска страна, и продължи: "Но един палестинец ми попречи да се включа в тази организация. По-късно разбрах, че същият този палестинец е търговец на оръжия. И затова предпочита конфликтите да продължат, защото по този начин бизнесът му просперира. Вероятно и много от приближените до висшестоящите мислят така." Следователно някои искат да осъществят целите си, подклаждайки подобни конфликти.

Тези хора биват роботизирани. Според мен терористичните атаки в Истанбул бяха дело на подобни атентатори. Не е възможно разумните и вярващи мюсюлмани да излязат от джамията и да организират терористични атаки. Това са невежи в религиозно отношение хора и може би си имат вождове, които им заповядват да убият този или онзи. В Турция бяха убити немалко хора. От една страна дадена групировка поръчваше да бъдат елиминирани определени лица, а, от друга страна, друга групировка действаше по същия начин. На 12 март[7] народът беше с окървавени ножове. Армията дойде и се намеси. На 12 септември[8] народът също изцапа ножовете си с кръв. Хората се изтребваха помежду си. И така се опитваха да постигнат целите си. Всички те бяха терористи. И едната, и другата страна. Но те даваха най-различни определения на действията си, за да ги оправдаят. Например, едни заявяваха, че се борят в името на исляма, втори – в името на народа и родината си, а трети - против капитализма и експлоатацията. Но всичко това бяха само празни приказки. В Свещения Коран срещаме именно това определение "празнодумство". Но нито една от тези "каузи" не заслужаваше да се пролива кръвта на народа. Въпреки всичко хората се изтребваха. Всеки убиваше в името на своята "кауза". Безброй жертви паднаха в името на тези проклети "каузи". Водачът на дадена групировка заповядваше някой да бъде елиминиран и заповедта му се изпълняваше. После втори, трети и т.н. Може би и срещу вас и срещу мен са били предприети подобни мерки, но съдбата се е намесила и това не се е случило. В един документ, който ми попадна, открито се заявяваше: "И той трябва да бъде премахнат." Всичко това беше терор. В него участваха не само мюсюлмани, а и останалите. Участието на всички превърна това явление в масова практика. То стана нещо обичайно. Всички бяха въвлечени в него. Един много близък мой приятел, който беше завършил теология и бе проповедник, счупи гръбнака на една змия. Заради тази негова постъпка един месец не съм говорил с него. Казах му, че змията също е създадена да живее и че никой не може да й отнеме това право. Но до такова положение ни докараха, че след като научавахме за смъртта на десет или двадесет души, ако не надхвърляше цифрите, на които дотогава сме свикнали, си казвахме: "Добре, че няма много жертви." И в нашето общество този канибализъм беше възприет. Казвахме си: "Отървали сме се с 20-30 души." Ето до това положение беше докарано обществото ни.

Решението на тези проблеми трябваше да се търси в образованието. Държавата трябваше да вземе законови мерки срещу всичко това. И в настоящия момент кръговете, които реагират и срещу най-незначителните неща и искат да се намесват навсякъде, са онези, на които е оказвана протекция и не са били докосвани. Може би затова сега преувеличават някои неща. Правят от мухата слон, а от слона – муха. Единственото решение на този проблем е да се проповядва истината. Да се обяснява, че мюсюлманинът не може да бъде терорист. Защо е необходимо да се обяснява? В Корана, в 7-мо и 8-мо знамения на сура Ал-Залзала (Земетръсът), се казва: "Който извърши добро, дори с тежестта на прашинка, ще го види. И който извърши зло, дори и с тежестта на прашинка, ще го види." Ако си извършил зло, дори и колкото зърно, образно казано, ще ти бъде потърсена отговорност. В Свещения Коран се казва също, че убийството на един човек е равно на убийството на цялото човечество. Според Ибн Аббас този, който убие, човек ще остане завинаги в ада. Това правило важи за неверниците. Значи, който убие човек ще бъде третиран като неверник, т.е. какъвто е един атеист, човек, който не признава Бога, такъв е и човек, който е убил друг човек. Щом това е един от основните принципи на религията, той трябва да бъде преподаван. Ето това не се прави.

След 11 септември видяхме, че мюсюлманите са по-склонни към конспирации. Всеки път "другите" ли са виновни? Винаги ли те искат ние да сме "лошите"? Защо няма самокритика в исляма?

Налага се да коригирам последния ви въпрос: "Защо няма самокритика в исляма?" В исляма има самокритика. Това, което не е потвърдено със знамения, мюсюлманите винаги са го подлагали на критика. Лично аз смятам, че на друго място не съществува толкова самокритика, колкото в исляма. Например халифът Юмер, който е един от най-ярките представители на исляма, по време на една петъчна молитва, когато изнасял своята проповед, бил прекъснат от една жена с упрека, че това, което казва, не е правилно и го поправила. Веднъж един армейски генерал се оплакал пред своите войници. Един от тях му възразил, опирайки се на меча си, че това, което прави, е бунт и, ако не се окаже прав, знае какво ще правят с него. Известни са и дискусиите, и полемиките между ислямските теолози по най-различни религиозни въпроси. Мюсюлманите винаги са се критикували. И тези критики до известна степен са били толерирани. Например Газали е написал книга, в която критикувал философите. В отговор на тези критики, някой е направил опит да защити възгледите на философите, но тезите му били необосновани. Имайте предвид, че тогава съществува ислямския халифат. Можеха и да накажат този човек заради отговора му. Но никой не го е закачил и той продължил съществуването си. Сиреч имало е най-различни виждания.

Но днес няма?

Бих казал, че проблемът трябва да се търси не в исляма, а в онези, които не го изучават, не го познават или го тълкуват неправилно.

[1] Правно решение, което се издава на базата на ислямското право от шейхюлисляма или мюфтията – Б.пр.
[2] Поклонение, което мюсюлманите извършват в свещения храм Кааба, в град Мека – Б.пр.
[3] Ислямско летоброене, което започва от 622 г. – Б.пр.
[4] Храмове, в които дервишите са изпълнявали богослуженията си – Б.пр.
[5] Малки теккета – Б.пр.
[6] В миналото средни и висши ислямски училища – Б.пр.
[7] На тази дата през 1971 г. военните в Турция отправят предупредителна нота към правителството, което подава оставка същия ден – Б.пр.
[8] На тази дата през 1980 г. е извършен военен преврат в Турция – Б.пр.