Печат

Религия, тероризъм, война и необходимост от глобална етика

Написана от Проф. д-р Бекир Карлъга на . Публикувано в Терорът

Рейтинг
УжаснаОтлична 

Тероризмът, който се разпространява като реакция срещу еднополюсния модел в света, след разпадането на Съветския съюз, се превърна в глобална заплаха след атентатите от 11 септември. Единствената господстваща сила, която предприе преки действия за потушаване на тероризма, възприе създалото се положение като предпоставка за водене на военни действия, което изправи човечеството и особено нашия регион (Близкия изток) срещу студеното лице на войната и доведе до пренебрегване на общочовешките ценности. Така принципите на "глобалната етика" и "международното право", изработени от Организацията на обединените нации (ООН), създадена след двете световни войни, бяха нарушени и в световен мащаб доведе до криза на доверието. С развитието на тези събития, религиозните и моралните ценности отново придобиха важно значение.

Ще се опитаме да разгледаме религията, терора, войната и глобалната етика именно от тази гледна точка.

Религия

Религията е съвкупност от правила и норми, низпослани от Всевишния за постигане на щастие както в земния, така и в отвъдния живот.

Историята на религиите започва с началото на човешката история. Първите тълкувания на събитията и явленията около човека произтичат от религията. Това създало предпоставки религията да изиграе важна роля във всички сфери на човешката дейност като науката, културата, изкуството, правото и морала, както и в социалния живот на хората.

Религията е в същността на човека, тя е заложена в неговата природа и е възвишена ценност, чрез която се постига върховно щастие и блаженство.

Мисъл, която е необвързана с религията, остава едноизмерна. Следователно подобна мисъл не може цялостно да обхване битието. А религия, която е лишена от мисъл, затваря човека в тесни рамки, погубва смисъла и значението на живота му, вместо да го извиси.

Ако човек не притежава вяра, той не може да осъзнае своята същност, не би могъл да открие своето място и роля във Вселената, и да осъзнае целта на сътворението си. Несъмнено човекът е най-висшето и най-значимо създание на този свят. Факторът, който го прави толкова ценен е не материалната, а духовната му същност. Защото от физиологична гледна точка той притежава много сходни качества с останалите живи същества. Неговият организъм е създаден както и другите организми – от клетки, гени и тъкани. Основната разлика е способността на човека да мисли и разсъждава, тоест той е разумно същество. С помощта на това си качество човекът прави изводи и формира ценностната си система. Тези ценности образуват неговата вяра.

От гледна точка на своето сътворение, човекът е едно цяло. Той е създание, което притежава душа, тяло, материална и духовна страна. Някои погрешни вярвания и идеологии разделиха това цяло и се опитаха да го представят като същество, притежаващо само душа или само тяло.

Това стана причина за погрешни мнения относно сътворението на човека. И основната цел на религиите, е да преоткрият отново тази цялост, с критериите на "Мъдростта".

Но понякога и религиите, отдалечавайки се от своята същност, придобиват догматичен характер и не могат да изпълнят своята основна цел. Така те се превръщат или в сурови идеологии или в съвкупност от обреди и ритуали, изпразнени от съдържание.

Според известния ислямски учен имам Шатиби, основната цел на религията е да осигури на хората благоденствие както на земята, така и в отвъдното. От тази гледна точка, сред основните й цели влизат опазване на вярата, живота, имуществото, семейството и разума на вярващия.

"Основната цел на всички религии е насочена към съблюдаването на три неща: задължителни, необходими и одобрявани.

Задължителните неща са тези, които са необходими за постигането на ползите от религиозния и земния живот. Това са неща, които, ако бъдат загубени, би настъпил хаос и анархия и човешкия живот би бил изложен на опасност. По същия начин това би довело до лишение от спасение в Съдния ден, както и от всички блага.

За да се предотврати това са необходими две неща: първо, да има здрава основа; второ, да бъдат отстранени липсите. Предназначението на вярата, потвърждаването на единството на Всевишния, молитвата намаз, милостинята зекят, говеенето оруч и поклонението хадж, е да крепят устоите на религията.

Потребности като храна, облекло, дом и др. имат за цел съхраняването на ума и душата. Различните форми на общуване запазват имуществото и поколението, както и ума и душата посредством навиците. Наказанията, чиято цел е да насърчават добротворството и да забраняват злото имат за цел да не допускат появата на липси, свързани с горните положения.

Задължителните цели са пет: опазване на религията, живота, семейството, богатството и ума. Това се отнася за всички религии.

Нужните неща. Това са неща, нуждата от които се усеща тогава, когато възникнат трудности в резултат на определени загуби. В случай, че не се съблюдават, те поставят всички в затруднено положение. Но нещата, за които става дума тук не са обстоятелствата, накърняващи интересите на обществото. Те са свързани предимно с богослужението, навиците, взаимоотношенията и наказанията.

Одобряваните неща са избиране на най-хубавите навици и избягване на лошите. Те се съдържат в моралните принципи и положенията, свързани с горните две обстоятелства, като важат и за тях."

Следователно не можем да си представим една религия без тези три условия. Но за съжаление, било в миналото, било днес, зад агресиите, войните и терора стоят религиите или техните свещени ценности.

Именно този факт накърнява най-много същността на религиите. За да бъде преодоляно това и религиите да не бъдат определяни повече като повод за вражди, е необходимо представители на всички религии от цял свят да се обединят и да положат основите на мира, диалога и толерантността между религиите.

Терор

Терорът е престъпление срещу човечеството. Понятията "религия" и "терор" нямат нищо общо помежду си. Защото всички религии отхвърлят и порицават тероризма. По своята същност терорът е престъпление, а чрез него се извършват още пет отделни престъпления: терористът извършва престъпление срещу своя Създател, срещу човечеството, срещу хората, срещу самия себе си и срещу представителите на своята общност.

Според исляма човекът, който е "Най-ценното от всички създания" (17:70), е създаден от Всевишния "с превъзходен облик", защото Всевишния е Този, Който "съживява и умъртвява" (3:156), и заповедта е: "И не убивайте човек - това Аллах е възбранил, освен по право." (6:151) Животът, който е отреден от Аллах, не може да бъде отнет от друг, освен от Него. Следователно "който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора." (5:32)

От друга страна знамението "и не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта" (2:195) освен, че не дава право на никого да застрашава по някакъв начин себе си, но и му забранява: "И не убивайте сами себе си! Към вас Аллах е милосърден." (4:29) Следователно както и да погледнем на въпроса, забраната в исляма за "вреда на себе си или на друг" е закон и който го престъпи извършва престъпление срещу човечеството. А това е непростимо.

В ислямската религия съществуват три отделни права: на Всевишния, на хората и останалите права, в които присъстват първите две.

Правото на Всевишния е да се вярва в съществуването Му, и да се изпълняват религиозните задължения и освен това да бъдат спазвани обществените и моралните норми. Дори може да се каже, че отношението към всички живи и неживи същества е свързано с правото на Всевишния.

Правото на живот не принадлежи на отделния човек, а и то се приема като право на Всевишния. Затова правата, отнасящи се към Всевишния, не могат да бъдат прекратени или игнорирани от самите хора. Ако засегнатите права са на Всевишния Аллах, единствено Той може да прости на нарушилите правото Му.

Наблюдаваните през последните години самоубийствени атентати и терористични актове, които се правят било за противопоставяне срещу съвременната ценностна система, било с цел да се издигне глас в името на някаква идея, са престъпление от гледна точка на исляма. Какъвто и да е поводът, никой няма право на това. Причината за подобни постъпки донякъде е непознаване, а донякъде погрешно разбиране на религията.

Друг е въпросът, че трябва да се обърне особено внимание на разпространението на терористичните актове. Откриването на причините, подтикващи хората към подобни деяния и отстраняването им, са сред основните задължения на човешкото общество. Пренебрежителното отношение към този въпрос, помощта или непредприемането на мерки за предотвратяване на подобни актове, също е престъпление към човечеството.

Невежеството или погрешната и недостатъчната осведоменост подхранват заблудите. Те от своя страна водят до фанатизъм, а фанатизмът отваря врата към терора. Когато неточната осведоменост се отнася до религията, положението става още по-сложно. Хората, които не са осведомени достатъчно добре за своята религия не са в състояние да правят съпоставка между реалния живот и ценностите, в които вярват. В това положение те или се отчуждават от живота и вършат безсмислени постъпки или подценяват ценностите, които притежават и получават комплекси. И двата случая не са нищо, освен заблуда.

Тероризмът всъщност е резултат от безпътие и отчаяност. В безизходица се изпада вследствие на липса на опит и знание, а отчаяността произтича от изчерпването на възможностите. Хора и общности, които нямат нужното образование и не разсъждават правилно, вместо решения създават проблеми. И тъй като не могат да оползотворят рационално възможностите си, проблемите, които ги притискат пораждат у тях отчаяние, а то води до агресия.

Тези и още много фактори станаха причина в ислямския свят да се заговори за тероризъм и джихад.

Джихад

Думата "джихад" означава "полагам усилия, водя борба; стремление, старание" и др. От гледна точка на това, че по време на борба с противника се полагат усилия за воденето й, думата включва в смисъла си и понятието за война. Имайки предвид тези значения може да говорим за четири различни аспекта на джихада.

1) Самоотбрана: Обикновено значението на джихада се изтъква с понятията "битка" и "война". Въпреки че думата джихад и нейните производни се споменават в Свещения Коран около трийсет и четири пъти[26], само на четири места значението й e свързано с война.

2) Психологически аспект: За да изтъкнат духовното значение на джихада ислямските мислители и особено суфистите са използвали производната на тази дума "муджахада" (вътрешна борба) и я обособяват в три различни групи: борба с противника, борба със сатаната и борба със собствената душа. На десет места в Свещения Коран значението на джихада е в тази насока.[27]

3) Научен аспект: Това са решенията на сложните проблеми, които се извличат от предписанията на Корана и сунната (традицията) и размишляване. От тази гледна точка при извличането на подобни решения се полагат усилия за постигане на резултати, изискващи много труд и усилия. Учените по ислямско право определят това като изразходване на цялата умствена енергия за намиране на правно решение. Тоест, без значение дали темата е на религиозна основа или не, ученият мюсюлманин трябва да стигне до окончателен извод, използвайки целия си умствен потенциал.

4) Социален аспект: Тук става дума за усилията, положени за оказване на помощ на околните и за борба срещу несправедливостта. От тази гледна точка думата джихад означава човек да е в полза и в услуга на околните и да се противопоставя на несправедливостта. На седем места в Свещения Коран значението му е в тази насока.

Във връзка с психологическите аспекти на джихада могат да се споменат много предания, но ние ще се спрем само на някои от тях. Връщайки се от битка Пратеника на Аллах рекъл: "Сега се връщаме от малкия към големия джихад."[28]

В друго предание Пророка повелява: "Борец за вярата е този, който води джихад със собствената си душа."[29]

Във връзка със социалния аспект на джихада може да споменем следните хадиси (предания). Когато Пророка Мухаммед попитал младеж, който искал да отиде на джихад, дали родителите му са живи и той му отвърнал, че са болни, Пророка го върнал с думите: "Иди и прави джихад за тях (тоест, грижи се за тях)."[30]

Отново Пророка е повелил: "Който работи за вдовиците и нещастните е като този, който прави джихад по пътя на Аллах."[31] Освен това: "Да кажеш справедлива дума на управляващ потисник, е най-хубавият джихад."[32]

Съществуват редица предания, насочени към научните аспекти на джихада, които насърчават към размисъл, изследователски търсения, придобиване на религиозни и друг вид знания.

Виждаме, че думата джихад в исляма се използва повече в социален, психологически, научен и хуманен аспект.

В ислямската терминология думата джихад не означава единствено война. Когато понятието се отнася за борба с противника, тогава добива това значение. Както подчертава известният ислямски учен Мухаммед Хамидуллах, в исляма освен очертаните от Всевишния цели, войната е забранена. Войните на Пратеника на Аллах са били с отбранителна, наказателна или защитна цел.[33] Затова целта на мюсюлманските завоевания никога не е била нападение, кражби и ограбване. Целта била да бъде създадена обстановка, в която всеки сам да реши каква религия да изповядва. Следователно жителите в завладените от мюсюлманите територии били оставени свободно да решат дали ще приемат исляма и да дават задължителната милостиня или да плащат минимален паричен данък, за да бъдат пазени.

Още в началото ислямът заповядал на мюсюлманите, където господствали, независимо дали жителите били местни или не, да се отнасят подобаващо и с уважение към всички, без значение дали те са християни или евреи. Дори Пророка в последния си миг препоръчвал да се отнасят добре с друговерците и има предания, в които той казвал: "Моите врагове в Съдния ден ще бъдат тези, които са несправедливи към християните и евреите."[34]; "Несправедливият към християнин или евреин няма да влезе в Рая."[35]

Според исляма по време на война, не могат да се опожаряват дървета и насаждения, а също така не може да се разрушават молитвени домове и сгради. Не е разрешено да бъдат убивани жени, деца, възрастни, слепи и богомолци. Данъкът, който плащали немюсюлманите в ислямските страни, не можело да се използва за нуждите на мюсюлманите, докато задължителната милостиня зекят, която давали мюсюлманите, се изразходвала за нуждаещите се, дори те да са друговерци.

В заповедта на халифа Юмер до назначения от него управител на Басра Ебу Мусаб Ешари се казва: "Да бъде справедлив в съда, да се отнася по еднакъв начин с всички, да посочва еднакво място на хората независимо каква религия изповядват и дори с поглед да не взема страна в никой спор. Като по този начин богатият да не счита, че постъпва несправедливо, а бедният да не си помисли, че е несправедлив."[36]

Във връзка с това е редно да разгледаме понятията "Свещена война" и "Справедлива война" в християнството.

"Свещена война" и "Справедлива война"

В християнството, която е религия на мира, войната заема важно място. Особено подложените на мъчения християни по време на римското господство са избрали метода на "пасивната съпротива", за да предотвратят по-нататъшни тирании, и са се опитали да откроят на преден план мира и толерантността на тази религия.

Представителите на ранното християнство като Маркион Синопски, се опитват да поставят акцент върху схващането, залегнало в Новия Завет, че Исус Христос е "спасител, опрощаващия и любящия Бог", вместо разбирането в Стария Завет, където Бог Яхве е "създателя, съдника, законотвореца".

Според свещените текстове, най-висшата повеля на Бога е да обичаш искрено своя Господ и ближния си. Пророк Иса (Исус Христос) заповядал на учениците си да се обичат помежду си така, както обичат него.

В Евангелие от Матей, Исус Христос повелява: "Не се противете на злото. Ако ви ударят по дясната буза, обърнете и лявата. Ако някой ви поиска ризата, дайте му и връхната си дреха. Ако някой ви накара да изминете хиляда крачки, вие направете две хиляди." (Матей, 5:39-41)

Заедно с идеята за любовта между хората, темата за войната също е широко застъпена в Новия Завет. Исус казва: "Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята, не дойдох да поставя мир, а нож. Защото дойдох, да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, снаха против свекъра й."[37]

Според Новия Завет, към края на света, преди Месията да дойде отново, ще се увеличи броят на бедствията и жестокостите. Исус ще дойде с желязна тояга, ще води хората и ще унищожи злото.

Освен това, преди Месията да дойде отново, ще се появят редица бедствия: "Седем ангела ще тръбят един по един за бедствие, което ще сполети хората, като върху тях ще се изсипе кървав град и огън и една трета от живите морски и земни същества ще бъдат погубени, а звездите ще паднат върху земята." (Откровение 8:11)

Според анкета, направена в САЩ, 30% от вярващите смятали, че краят на света ще настъпи с войните на Армагедон. Лидерът на движение "Народен храм" (People’s Tample) Джим Джоунс през 1978 година в своя проповед известява хората, че е дошъл краят на света и ги призовава да се преселят заедно в отвъдното. Както е известно, по този повод се самоубиват 913 души.

От друга страна част от християните считат, че краят на света е наближил и за да бъдат заедно с Месията, се преселват в Йерусалим и предпочитат да умрат там. Проф. Франк Майер подчертава, че от 1850 година насам от Америка към Палестина се превозват с кораби хора за тази цел.

През V век от н.е. когато Свещен Рим бил заплашен от нападението на варварите, Свети Августин, за пръв път споменал термина "Справедлива война" и отстоявал тезата, че войната за християните може да бъде позволена. През тринайсети век Свети Томас разширил границите на тази теза и я систематизирал. Според него за да бъде една война справедлива, са необходими три условия.

1) Войната да бъде водена от законно избрани лица.

2) Войната да бъде с цел самоотбрана или за опазване правата на вярващите.

3) Да бъде с цел изкореняване на злото и възцаряване на доброто.

Със започналото в края на десети век повторно завладяване на Испания и появилите се след това в Западна Европа кръстоносни походи, в християнската терминология влиза и понятието "Свещена война".

Това понятие имало за цел да насърчи и позволи воденето на война. Според тази теза "Бог има врагове, които искат да премахнат привързаните към него. Враговете на Бог са тези, които се противят на християнството, затова е нужно да се води война с тях и те да бъдат премахнати."

През четиринайсети век, известният испански философ и мисионер Раймонд Лулий споделя: "Мисионерите, които се стремят да превърнат мюсюлманите в християни, трябва да се водят от принципите на обичта. Трябва да използват метода на Исус, който обичаше всички хора. На второ място те трябва да им признаят правото на избор на религия. Но ако мюсюлманите не приемат християнството, тогава е необходимо и позволено използването на сила."[38]

За съжаление продължилите над триста години кръстоносни походи, оставиха много негативни и лоши спомени в съзнанието на западните общества и на мюсюлманите. По тази причина идеята за "Свещена война" е изоставена и отново започва да се говори за "Справедлива война", която разграничава "доброто от лошото", "правилното от грешното".

Френската революция и Просвещението се опитаха да заличат религиозния смисъл на това понятие и да му придадат светско значение. Според тази теза, "Справедливата война" не е нападателна, а отбранителна. Трябва да е налице жестоко управление, от което хората да се чувстват угнетени. Намесата трябва да бъде от упълномощен орган и да бъде ограничена."

Американският мислител Майкъл Валзер, който бил против войната във Виетнам, предложил да бъде обсъдено още веднъж дали тази теза е законна и морална.

Траен мир

Известният немски философ Кант, вместо идеята за "Справедлива война", развива тезата за "Траен мир". В неговия труд, написан към края на живота му – "Към вечния мир", постоянно се подчертава идеалът за "траен мир" като авторът го разглежда теоретически от политическа и правна гледна точка и търси начините и способите за свят без войни.

Според Кант, за да се установи "траен мир" на земята са необходими шест условия.

1) Не може да има мирно споразумение, в което се крие нов фактор за война, и подобно споразумение не може да се нарича "мирно".

2) Нито една независима страна, без значение дали е малка или не, не трябва да бъде под господството на друга, под каквато и да е форма – колониално наследство, вътрешна или икономическа намеса.

3) Постоянните войскови подразделения с времето да бъдат разформировани напълно.

4) Нито една държава да не взема заеми, под предлог, че защитава външните си интереси.

5) Нито една страна да не се намесва в организационната и вътрешната политика на друга държава.

6) По време на война, нито една страна да не използва спекулационни средства и да не настройва хората едни срещу други на етническа основа след подписване на примирие. Да не се нарушава доверието между държавите.

Според Кант, за да се установи "траен мир" е необходимо да се действа отговорно и намеренията да са добри. Защото в основата на войната и мира стоят морални ценности. Човешката същност е предразположена към установяване на мир.

Но за съжаление политиката много често противоречи на морала. За да се премахне това противоречие според Кант, е необходимо към световната правна система да се приложи понятието "крайност", което лежи в основата на идеализма му.

До голяма степен идеалът на Кант се осъществил благодарение на създадената след Втората световна война Организация на Обединените Нации (ООН). Но днешното положение ни напомня за времето преди войната. Единственият път за спиране на това развитие е създаването на нова глобална етична концепция.

Необходимост от глобална етика

Вече е съвсем ясно, че основните проблеми на модерното общество не са политически, социални или икономически, а морални. Общество, в което моралните основи са разрушени, не може да съществува.

Както казва Лесли Липсън:

"Западната цивилизация се нуждае повече от всякога от морал, който да съответства на разбирането за хуманизъм. В началото на изминалото столетие Западът загуби своите ценности и оттогава насам се приближава към ръба на огромна пропаст.

Учените, които оневиняват себе си за моралната разруха, икономистите, които твърдят, че не печелят на основата на моралните загуби, ръководните органи и политиците, всички си затвориха очите за моралния упадък на обществото.

През последните две столетия техническият прогрес опияни Запада и той позволи на материализма да вземе превес. Днес, на мястото на златното теле, в култ са издигнати печалбите и националните приходи.

Целите трябва да се търсят другаде. Те се крият в нашата човечност, добросъседство и добронамереност. В историята на всяка цивилизация и общество може да се видят добри и лоши страни. През двайсети век човечеството създаде все повече лоши неща. Всичко това е свързано с безразсъдното прилагане на новите технологии във всекидневието. Наличието на оръжия за масово унищожаване, замърсяването на околната среда, увеличаването на прираста на населението в бедните страни. Това са такива проблеми, които, ако не бъдат решени, ще доведат до едно от следните две последствия:

Или във всички региони на нашата вселена, обхващайки и богатите, степента на цивилизованост ще се занижи или светът ще се превърне в място, където не може да се живее, в резултат на неразумната човешка дейност.

При това положение си задаваме въпроса, какво е необходимо да се направи, за да се избегне всичко това?

Мисля, че е необходимо да се направят съществени промени, по отношение на познатата ни цивилизация.

Единствено съществените стъпки в тази насока могат да ни спасят от упадък. За да се постигне това са необходими две неща.

Едното е, да бъдат направени коренни промени в институционално отношение, а другото – в ценностната ни система. За да може цивилизацията да напредва, е необходимо тези два фактора да вървят ръка за ръка."

Според тезата относно "края на историята" на американския мислител от японски произход Франсис Фукуяма, в основата на развитието и възраждането стои чувството за доверие и без него не може да бъде постигнато социално благоденстви.

"За да бъде постигнато доверие е необходимо да се създаде силно гражданско общество. Гражданското общество е съставено от сложна структура, включваща фирмите, образователните учреждения, медиите, синдикалните организации, фондациите и религиозните институции.

От своя страна гражданското общество се гради върху качествата и ценностите на семейството. Но здравата и стабилна семейна структура не се изгражда така, както правителствата създават централните банки, въоръжените сили – чрез законите. Успешното гражданско общество се гради върху навици, традиции и морални ценности.

Културата е тази, която тласка към социалното развитие и благополучие. Поради това е необходимо обществото да положи големи усилия за запазване на наследените културни ценности. Уместният подход и позитивното отношение не могат сами по себе си да бъдат решения. Задължително е те да бъдат съпроводени от морални и духовни ценности.

В двайсет и първи век е необходимо да бъдат взети мерки за увеличаване на доверието между обществата. Това може да бъде постигнато чрез намиране на общи културни ценности. Всички икономически действия в съвременния свят не трябва да се предприемат от отделни личности, а от социални и взаимносвързани организации. Правото на собственост, договорите и търговските закони са основните компоненти за изграждане на икономическа система, включваща съвременни пазари. Но тези институции добиват смисъл тогава, когато се обединят с обществения капитал и доверието.

Тези норми и правила не може да не се считат за модерни. За да може да работи модерната демокрация е необходимо рационалните аргументи и моралните ценности да вървят заедно. Законите, договорите и икономическия растеж са необходими за подобряване на социалния статус на обществото, но не са достатъчни фактори. Освен тях, трябва да се отдава значение и на взаимните връзки, моралните ценности, задълженията към обществото и взаимното доверие. Това се ценности, на които не им е минало времето. Напротив, това са незаменими елементи за успеха на модерното общество."

Накратко глобализиращия се свят има нужда от глобална етика, която да се приема навсякъде.

Човечеството трябва да се възползва от протестантските мислители като Ханс Кюнг и Йозеф Кушел, които са се опитали да развият идеята за "глобална етика" на базата на религиозните и духовните ценности и особено от подхода на исляма към този въпрос.

Преподавател в Богословския факултет в университета "Мармара"

[26] Et-Tevbe, 9/41, 73; el-Furkan, 25/52; et-Tahirin, 66/9.
[27] El-Hac, 22/78; et-Tevbe, 9/24, 88; el-Bakara, 2/218; Al-i İmran, 3/143; el-Hucurat, 48/15; el-Maide, 5/35, 95; el-Ankebut, 29/6; el-Mümtahine, 60/1.
[28] Acluni, 1:424.
[29] Tirmizi, 2.
[30] Buhari, 138; Muslim, 5.
[31] Buhari, 1; Muslim, 41.
[32] Ebu Davud, 17; Tirmizi, 13.
[33] Hamidullah 1995, 222-223.
[34] Acluni, 2:285; Bağdadi, 8:370.
[35] Darimi, "Kitabü’s-Siyer", 16.
[36] Beyhaki, 10:150; Darektuni, 4:206; Serahsi, 16:61.
[37] Матей, (10:34-35); Лука, (12:51-53).
[38] Halsel 2002, 21.