Печат

Погрешното разбиране за мъченичество (шехадет) от гледна точка на тероризма

Написана от Проф. д-р Хикмет Юджеоглу на . Публикувано в Терорът

Рейтинг
УжаснаОтлична 

За да бъде разбран и решен даден проблем, на първо място, трябва да бъдат премахнати причините за възникването му. В противен случай, анализите, мненията и решенията няма да доведат до резултат. Следователно, ако свещена цел като мъченичеството се използва за порочни цели, трябва да се разгледат всички аспекти и тогава да се даде определение. Но нашата тема не е да даваме общо определение, а да разясним какво представлява мъченичеството (шехадет) и кой е мъченик (шехид) според исляма?

Идеалните хора

Двата основни източника на исляма – Корана и традицията на Пратеника на Аллах, определят четири типа идеални хора. Това са пророците, всеправдивите, жертващите се за вярата и благочестивите (4:69). Първата степен е най-висшата форма на съвършенство, до която човек може да стигне. Но стигането до това равнище, не е свързано само с желанието и усилията на човека. Всевишния определя кого ще изпрати като пратеник и го дарява с нужните качества. И без това след Последния пратеник – Мухаммед, тази врата вече е затворена. Другите три степени са всеправдивост, жертвоготовност за вярата и благочестивост. Тъй като темата ни е свързана с жертвоготовността за вярата, няма да разглеждаме другите две степени.

Основното правило в жертването на себе си за вярата, е човек да бъде свидетел на истината със своите постъпки и праведен живот. Може да кажем дори, че човек трябва да осъзнава и съзрява невидимите неща така, както един обикновен човек осъзнава явните. Свещеният Коран използва термините мъченик (шехид) и жертване за вярата в този контекст. Да се наричат мъченици хората, които умират в името на Аллах, е метафора. Тоест такъв човек е мъченик, защото е открил истината с делата и душата си.

Мъченичеството (шехадет) е възвишена степен, към която мюсюлманите се стремели. Толкова е било силно това тяхно желание, че много пъти тази цел на мюсюлманите е водела до спечелването на дадена битка, въпреки многочислеността на противника.

Мъченичеството не е само жертване на живота на бойното поле, борейки се с противника. Човек може да се превърне в мъченик и ако е подложен на изтезание или е отровен. Следователно мъченичеството е една духовна степен и в нейната основа стои намерението на човека. В противен случай вярващите нямаше да желаят от Всевишния мъченичеството, а щяха да се молят да бъдат убити от неверник. А да се желае смъртта не е позволено. Затова във война вярващият желае победа, за да живее, вместо да загине. Когато е използвал цялата си сила в името на победата, но въпреки това не е успял и е бил убит, тогава той се превръща в мъченик. Следователно дори човек да желае да стане мъченик, ако вместо на борба той съзнателно отива на явна смърт, то положението му може да се определи и като самоубийство. Именно начело с Пратеника на Аллах, много сподвижници са обличали брони, използвали са щитове, понякога са отстъпвали, копали са окопи, тоест стремели се да останат живи и да спечелят битките. Всичко това ни показва, че целта по време на битка не е пожелаването на смъртта, подобно намерение дори може да нареди вярващия сред губещите.

Кои са мъченици?

Човек, който върви по пътя на Всевишния, който се стреми да спечели Неговото благоволение и задоволство, изпълнява повелите на Създателя си и спазва ценностите Му, и умре или бъде убит по този път, се счита за възвишен и мъченик (шехид).

Източниците сочат главно три вида мъченици. Това са съвършените мъченици, светски мъченици и мъчениците в отвъдното.

Съвършените мъченици

Съвършеното мъченичество, в съответствие с условията на Всевишния, е налице тогава, когато човек бъде третиран като мъченик още преди да бъде погребан. За съвършения мъченик се отнасят следните условия:

1) Тялото му не се изкъпва.

2) Не се обвива в саван.

3) Освен че има спорове, не се отслужва заупокойна молитва за него.

Има шест условия, съгласно които даден човек може да се смята за мъченик:

а) да бъде мюсюлманин: Основното правило, за да бъде един човек мъченик, е той да е мюсюлманин. Човек, който не е вярващ, е невъзможно да се възползва от духовното благо на мъченичеството;

б) да бъде умствено зрял (мюкеллеф): Според исляма, за да бъде един човек умствено зрял той не трябва да има психически отклонения, да е достигнал зряла възраст (булуг). Така че децата и хората с психически отклонения не може да станат съвършени мъченици. Други учени, които не са съгласни с това мнение на имам Азам, смятат, че “според правилата за мъченичество, зрелите и незрелите са в еднакво положение, защото и незрелият е мюсюлманин и пада убит в битка. Следователно е като зрелия. Това е по-справедливо. Постъпките на Пратеника на Аллах спрямо мъчениците при Ухуд, потвърждават това. А между тях имало и малки деца като Харис ибн Нуман.”[43];

в) да бъде пречистен: Според това условие, осъществилите полов контакт мъже и жени, жена в месечен цикъл или родилка не се считат за съвършени мъченици. Тоест трябва да бъдат изкъпани. Това е мнението само на имам Азам. Имам Мухаммед, Ебу Юсуф, Шафии, Ахмед ибн Ханбел и имам Малик са на мнение, че мъченичеството измива тази духовна нечистота. Следователно мъченикът в подобно положение не се изкъпва. Тези учени споменават случая, в който хазрети Ханзала отишъл на война след първата си брачна нощ, без да има възможност да се изкъпе и след като бил убит, бил погребан без да бъде изкъпан. Вярва се, че тялото му било изкъпано от ангелите и бил наречен от Пратеника на Аллах “Измития от ангелите”[44];

г) убитият чрез мъчение: Ако човек бъде убит за възмездие чрез мъчение, той се счита за съвършен мъченик;

д) да не бъде лекуван: Тоест, когато човек е ранен и по-късно бива отведен на друго място и там бива лекуван, храни се, почива, говори, оставя завещание и др. Тези обстоятелства, които се смятат за външни фактори, трябва да се случат след като човек е бил смъртно ранен. Ако се случат още по време на битка това не е пречка човек да се счита за съвършен мъченик. Пример за подобно положение са хазрети Юмер, хазрети Али и хазрети Осман. След като били ранени, Юмер и Али били отведени на друго място, те били изкъпани преди да ги погребат, тъй като от материална гледна точка не били третирани като съвършени мъченици. Но хазрети Осман, тъй като умрял на мястото, където бил ранен, от материална гледна точка, бил третиран като съвършен мъченик;

е) да няма кръвен откуп: Според ислямското право за някои убийства има наказание от същия вид. Така е при неволното или непредумишлено убийство. Например убийството през деня след спъване или след удар с камшик, който не е предмет за убиване (има спорове, дали в удара с подобно средство има умисъл) не предполага възмездие. През деня човек може да извика за помощ и някой може да му се притече. Накратко според ислямското право, ако човек бъде убит по начин, който предполага възмездие, той се смята за мъченик, а този, който е убит за кръвен откуп – не. Човек, който е убит от неверник, разбойник или хора, които се опълчват срещу държавата, се счита за мъченик. Ако едно от тези условия не бъде изпълнено, човек не се счита за съвършен мъченик.

Убитият чрез мъчение вярващ влиза в рамките на съвършения мъченик. Както убитият от неверник по време на война се счита за мъченик, така и този, който е убит със стрела по погрешка от свои другари или който падне по време на битка от коня си, който е стъпкан от конете или е убит по неизвестен начин след като свърши битката, дори да няма видна причина за смъртта му, се счита за мъченик. Тук е излишно да споменаваме, че конете или стрелите, днес са заместени от съвременните оръжия.

Убитият по време на нападение на родното му място, убитият от разбойници, убитият в дома си или на работното си място също е мъченик. Ако една мюсюлманска общност обяви война на друга мюсюлманска общност, убитите от нападнатата страна се считат за мъченици. Защото те загиват, докато пазят себе си и мюсюлманската общност. Оттук излиза, че нападателите, които загинат, освен че няма да бъдат мъченици, а и ще се смятат за потисници и грешници.

Светски мъченик

Това е човек, който, въпреки че е убит във война с противника и е бил считан за съвършен мъченик, всъщност не е мъченик и не би могъл да се възползва от тази възвишена награда. В тази група влизат убитият по време на бягство от война, този, който няма намерение да спечели благоволението на Всевишния, а преследва само плячката, този, който се бие за звание или за да бъде считан за герой. Тъй като това е трудно да се определи, а понякога е невъзможно, тези хора в земния свят се считат за съвършени мъченици. Но Пратеника на Аллах определя положението им в Съдния ден така: “В Съдния ден, първо ще бъде изяснено положението на мъчениците (тези, които са се считали за такива). Те ще бъдат викани и ще им бъдат показани благата, които са заслужили. Всевишния ще ги попита: “Какво направихте, за да спечелите тези блага?” Те ще отговорят: “Борихме се по Твоя път, докато умрем.” Тогава Всевишния ще им каже: “Вие лъжете! Вие се борихте, за да кажат хората “какъв герой беше еди-кой си”. В земния живот хората казаха това и вие взехте своята награда.” След това ще бъде заповядано да бъдат хвърлени в Ада.”[45]

Попитали Пратеника на Аллах, кой се бори за спечелване на плячката и за звание. Той отговорил: “Който се бори за възвеличаване името на Всевишния е по пътя на Аллах.”[46] Тук трябва да уточним, че същинското намерение трябва да бъде спечелване благоволението на Всевишния и издигане на религията, както и целите, свързани с тях. Тогава, ако някой бъде убит, той също се смята за мъченик. Но важното е намерението и сърцето на човека да бъдат в тази насока, и да не се отклоняват от съществената си цел.

Веднъж Пратеника на Аллах попитал: “Кого наричате мъченик?” Присъстващите отговорили: “Този, който е убит с оръжие.” Тогава Пророка рекъл: “Колко са много убитите с оръжие хора, които не са мъченици. И колко много са хората, които умирайки в леглата си, печелят награда сякаш са мъченици и праведници.”[47] В друго предание, Пророка намеква, че лошото поведение и лошите качества, от духовна гледна точка, допринасят за големи загуби: “Тези, които проклинат постоянно, в Съдния ден няма да се считат нито за застъпници, нито за мъченици.”[48] Днес, когато някои смятат, че се борят в името на свещени ценности, освен че не зачитат мнението на останалите, но и проклинат тези, които не ги подкрепят и изпадат в заблуда. А важността на този въпрос е ясна. Всъщност, ако един вярващ нарече събеседника си неверник той или наистина е такъв, или ако не е, изреклият подобни думи сам изпада в положение на неверник.[49] В знамението се пояснява: “О, вярващи, когато странствате по пътя на Аллах, изяснявайте си и не казвайте на онзи, който ви отправи поздрав: “Ти не си вярващ” (4:94). Когато знамението намеква за забрана да не се убиват тези, които отговарят на вашия поздрав, как може човек да стане причина за смъртта на други вярващи?

Мъченик в отвъдното

Човек, който е убит или починал извън рамките на споменатите по-горе шест условия за съвършен мъченик, и не влиза в групата на светския мъченик е мъченик в отвъдното. Пророка посочва още няколко вида мъченици, които са починали вследствие на други фактори. Тъй като Пратеника на Аллах и хазрети Ебу Бекр били под влияние на отровата в Хайбер, хазрети Юмер и хазрети Али били преместени от местата, където посегнали на живота им, се считат за мъченици в отвъдното. Най-възвишеното положение на това мъченичество, с изключение на Пророка, е на хазрети Юмер.

Мъченикът в отвъдното се погребва като всички останали хора. Тоест бива изкъпван, обвива се в саван и се отслужва заупокойна молитва за него. По този въпрос има различни мнения. В Съдния ден към този човек, ще се отнасят като към мъченик. Пратеника на Аллах по различни поводи е известил, кои от общността му ще бъдат мъченици. Според неговите думи няма съществена разлика между съвършен и задгробен мъченик, но тъй като той е извършвал по различен начин някои обреди, това накарало учените да ги разделят.

Когато се разгледат хадисите, свързани с мъчениците в отвъдното, при тяхната смърт не се правило нищо различно от това на останалите хора, въпреки че се определят като мъченици, или тези, които по различни причини са намерили смъртта си, освен вече споменатите. Става въпрос за починали след тежка болест, катастрофа и др. Както всички беди и нещастия, сполетели вярващия, се считат като отплата за греховете му, така и трудната и болезнена смърт се възнаграждава като мъченичество. И без това ние очакваме от Всевишния благоволението Му. Всевишния Аллах, със своето безкрайно милосърдие, опрощава греховете на вярващите и издига тяхното положение, въвежда ги в Рая като достойни свои раби и  създава различни поводи за това. И е известил тези поводи чрез милосърдния пратеник Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари.

Самоубийствените атентати

Имайки предвид казаното дотук, може да разберем каква е връзката между тероризма, самоубийствените атентати и мъченичеството.

Имайки предвид някои приложения в ислямската история, учените по ислямско право са издали следните фетви: “При положение, че даден човек счита, че може да се спаси или може да сломи духа на противника, да вдъхне сили на бойните си другари, или ако се опасява, че ще бъде пленен и ще издаде някои тайни, то му е позволено да нападне противника.”[50]

Ако разгледаме обстойно издадените решения (фетва) в тях ще открием три основни пункта.

1) Налице е военно положение или се води битка между две армии.

2) Намерението на този, който извършва нападението не е да загине на всяка цена.

3) Често пъти до смърт се стига чрез смъртоносните атаки на противника.

Твърдението, че се постига ефект чрез самоубийствените атентати

Тези, които одобряват самоубийствените атентати, изтъкват тезата, че липсва друг начин за въздействие. Противниците, с които воюват, притежават несравними предимства като модерни оръжия, многобройна войска, подкрепа, материално обезпечение, военно обучение, дори и медийна подкрепа. Следователно за тях няма друг път освен самоубийствените атентати. Тази идея води до два извода.

1) Не се прави разлика между целта и средствата и двете неща се смесват. За мюсюлманина и целта и средствата за постигането й, трябва да бъдат позволени. Освен това, тъй като основната цел трябва да бъде благоволението на Всевишния, тази цел не трябва да бъде заменяна с нищо друго.

2) Ако всички средства се смятат за позволени за постигането на каквато и да е цел, то подобно разбиране би довело и до това – отсрещната страна да се подтикне към използване на наркотични вещества, проституиране, за да се поквари поколението и неговото съзнание, както и да се опорочи науката, например като се произвеждат вредни, вместо полезни лекарства. Този начин на мислене дори би накарало медицинското лице да се отнася пренебрежително към лечението на пациента, както и да използва най-различни непозволени и нечовешки методи, за да сложи край на живота му. Но низпосланите религии и пратеници, целта на които е да допринесат за земното и за отвъдното щастие на хората, не са използвали никакви нечовешки методи и средства, а и не им е било разрешено. Например, те считали войната за крайна мярка и винаги предпочитали и следвали пътя на мира. Мъченичеството (шехадет) се постига единствено чрез спазване предписанията и напътствията на религията, а не със злоба и омраза. Както възвишените дела на мюсюлманина са в името на Всевишния, така и методите трябва да са позволени.

3) Мюсюлманинът дори и във война не може да надвиши правата си: “И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите.” (2:190)

Анализирайки това коранично знамение, Сеййид Кутуб изразява следното становище: “Престъпване означава, че целта на войника не трябва да са хора, които не участват пряко във войната, които не са заплаха – жени, деца, старци и религиозни личности от всички религии, и че той не бива да нарушава военните правила. Всъщност ислямът е поставил тези правила, за да бъдат премахнати или намалени до минимум познатите в миналото и в Безпросветната епоха издевателства във война. Това са такива издевателства, които ислямската религия порицава, а ислямското благочестие отхвърля.”

След като Сеййид Кутуб споменава постъпките на Пророка и сподвижниците му, завършва думите си така: “Мюсюлманите знаели, че не печелят битките със своята многочисленост. Защото те били малко на брой. Освен това те не печелели битките, защото имат оръжия и боеприпаси. Защото оръжията и боеприпасите им били по-малко от тези на врага. Те печелели битките със своята вяра, привързаност към Всевишния и отредената им от Него мощ. Ако те били нарушили определените от Всевишния и Пророка правила, нямало да постигнат никакъв успех. Затова те стриктно спазвали споменатите военни правила дори и срещу враговете, които ги угнетявали или измъчвали близките им.”

Заключение

Накрая може да кажем, че както основните постулати на ислямската религия не допускат и не позволяват извършването на самоубийствени атентати, така и проблемите, които стават причина за извършването им, трябва да бъдат решени.

[43] Zuhayli, 3:105.
[44] İbn Abidin, 3:514.
[45] Müslim, 152.
[46] Müslim, “İmaret”, 152; Nesai, “Cihad”, 22.
[47] El-İsfahani, 8:251.
[48] Müslim, 85-86.
[49] Buhari, 44.
[50] Eş-Şeybani, 4:1512.