Печат

Самоубийствените атентати и ислямът

Написана от Д-р Ергюн Чапан на . Публикувано в Терорът

Рейтинг
УжаснаОтлична 

Преди да преминем към темата за самоубийствените атентати смятам, че ще бъде от полза да изясним няколко въпроса. Според исляма човекът е най-висшето творение, именно защото е човек. Свещеният Коран известява този факт по следния начин: “И ги предпочетохме да превъзхождат повечето от онези, които сътворихме.” (17:70) След като е човек, независимо какъв – дали е жена или дете, възрастен или млад, бял или цветнокож – всеки е неприкосновен. Ислямът отдава огромно значение на човешкия живот. В много знамения и хадиси (предания) се споменава за петте най-важни за опазване ценности. Това са религията, душата, поколението, разума и богатството. Затова не може да се посяга на живота, честта, богатството и правата на човека, никой не може да бъде изгонен от родното си място, всеки има право да избира своята религия и е свободен. Тъй като ислямът окачествява човека като най-висшето същество, счита се, че убиването на един човек е като убиването на цялото човечество, а спасяването на един човек е като спасяване на всички хора (5:32). Такова определение не е давано от нито една религия досега, от нито една модерна система, от нито една организация и комисия за човешки права. На човека се забранява да посегне дори и на собствения си живот, с който Всевишния го е дарил. Както човекът няма право да убива друг човек, така няма право и да се самоубива. Ислямът по категоричен начин е забранил самоубийството. В Свещения Коран самоубийството е забранено (4:29) и Пратеника на Аллах в много предания е повелил, че самоубийството е грях.[51]

Основно място в исляма заема мирът

Ислям означава мир, сигурност и спокойствие. Ислямът винаги е проповядвал мир и спокойствие. Мюсюлманинът е човек, който вдъхва сигурност и спокойствие на останалите, и не вреди на никого с думи и дела. Ислямът е обявил война на този, който всява раздор, провокира насилието и терора. В много знамения на Корана и предания се повелява, че мирът е в основата на исляма. В основата на отношението на мюсюлманина към останалите хора също стои мирът. В една религия, в която сигурността и опазването на световния мир са основните принципи, войната е крайна мярка. Тя е като ликвидиране на появилите се микроби в едно здраво тяло и е защитна мярка. Въпреки че войната е част от реалността и е била сред най-значимите събития в историята на човечеството и въпреки че се води съгласно определени правила, ислямът пак не я одобрява. Освен това в Корана се повелява, че “Да заблуждаваш е по-тежко, отколкото да убиваш” (2:191), с което ислямът насочва усилията си за предотвратяване на причините за възникване на неразбирателства, насилие, безредици и анархия, като за първи път е очертал толкова важните граници и принципи в това отношение.

Ислямът е утвърдил правила, валидни дори и по време на война, като в основата им стои справедливостта и опазването на световния мир: “О, вярващи, стойте твърдо зад Аллах - свидетели със справедливостта! И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, та да сте несправедливи! Бъдете справедливи, то е най-близо до богобоязливостта! И се бойте от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела.” (5:8)

Освен всички тези правила, ислямът е отредил правото на всеки мюсюлманин да опази своята религия, душа, богатство, потомство, чест и ценности. Дори се счита, че ако човек умре, защитавайки правата си над тях, той е мъченик. Затова Пратеника на Аллах е повелил: “Който бъде убит, опазвайки своето богатство, религия, душа, близки и родина, той е мъченик.”[53]

След този общ поглед, бихме искали да обърнем внимание на самоубийствените атентати. Те трябва да се разглеждат в две категории – по време на война и в мирна обстановка.

А. Самоубийствени атентати в мирна обстановка

На първо място трябва да подчертаем, че прилагането на правилата за война, залегнали в основата на исляма, който я приема като крайна мярка, в мирна обстановка е недопустимо. Правилата, свързани с военното дело са валидни по време на война, а в мирна обстановка ислямът повелява на мюсюлманина да представя достойно религията и моралните ценности, да бъде милостив и добросърдечен към хората и да работи за опазване на мира и сигурността. Затова не е възможно в мирна обстановка ислямът да одобри каквито и да е терористични актове, които са насочени към военните или мирното население, при които умират невинни хора.

Свещеният Коран повелява на вярващите да бъдат милосърдни и състрадателни към всички хора, дори и към всички живи същества и счита, че “който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора.” (5:32) Да, според исляма убийството на един човек, е равно на убийството на всички хора. Извършителят на такова престъпление, освен че отнема човешки живот, който е толкова ценен при Всевишния, той тръгва по един твърде порочен път. Затова убиването на един невинен човек, се третира като убиване на всички хора и подобни хора ще бъдат подложени на голямо мъчение в Съдния ден.

Тежката заплаха от наказание за убийство на невинен човек, която се отправя в Свещения Коран, не се споменава за останалите прегрешения: “А за онзи, който умишлено убие вярващ, възмездието му е Адът, там ще пребивава вечно. Аллах му се гневи и го проклина, и за него е приготвил огромно мъчение.” (4:93)

Наказанието за умишлено убийство на вярващ е вечният Ад, ако Всевишния не го опрости. Тълкувайки това знамение, някои учени и Ибн Аббас смятат, че за умишленото убийство покаянието (тевбе) няма да бъде прието и този човек ще гори вечно в огъня на Ада. Мнението на подобни авторитетни личности трябва да се има в предвид.

В знамението се подчертава, че освен наказанието за убийството на вярващ, което ще бъде вечният Ад и Всевишния ще се гневи и ще проклина, за извършилите подобен грях ще бъде приготвено болезнено мъчение. Да, за Предвечния и Всевишен Аллах няма друго провинение, за което да е отправена подобна заплаха. Освен това в знамението убийството на невинен се споменава заедно със съдружаването с Всевишния.

От друга страна такова престъпление, не може да бъде свързано с нито един източник на религията. Немислимо е един мюсюлманин, притежаващ вяра, мюсюлмански качества и съзнание, да извърши подобно деяние.

Б. Самоубийствени атентати по време на война

Досега накратко се опитахме да разясним позицията на исляма в мирна обстановка. Сега ще се опитаме да разгледаме гледната точка на исляма за самоубийствените атентати, които са насочени към мирното население и невоенните обекти в места, където хората са принудени да защитават своите ценности, държава и суверенитет.

1. По време на война не може да се убиват хора, които не участват в битката

Животът на всеки мюсюлманин трябва да бъде съобразен с принципите, определени от Всевишния. Всеки е длъжен да спазва Божиите закони за богослужение. Човек е длъжен да спазва тези принципи и тогава, когато защитава своите права. Дори военното положение не позволява излизане извън определените рамки. Дори по време на война ислямът забранява да се убиват деца, жени и възрастни хора. Тези хора не се считат за воюващи. Това е един оригинален принцип, низпослан чрез исляма, който е валиден в световен мащаб.

Общият принцип е да не се убиват хора, които не воюват. В Свещения Коран се повелява: “И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите.” (2:190)

Правилото в знамението “онези, които се сражават с вас” е много важно. Това означава, че с онези, които не се сражават, не трябва да се воюва.

Това коранично знамение, съгласно което не трябва да се убиват невоюващи хора, е потвърдено от Пратеника на Аллах, както с думи, така и с дела. В тази насока има много предания. Ние ще се спрем само на няколко от тях.

В една от битките била открита убита жена. Пратеника на Аллах укорил тази постъпка с думите: “Тази жена не е сред воюващите, защо е убита?” и забранил убийството на жени и деца.[54]

Освен това Пророка наставлявал своята войска и командири с думите: “Тръгнете на път с името на Аллах, бийте се в Негово име, ако между воюващите страни се постигне споразумение спазвайте го, не престъпвайте, не отрязвайте органите на убитите от вас (не накърнявайте честта им), не убивайте жени, деца, възрастни и хората в молитвените домове.”[55]

След Пророка Мухаммед, сподвижниците също били чувствителни към тази тема и спазвали неизменно препоръките му. И са напомняли на всички войници следните важни принципи: “Винаги се страхувайте от Всевишния. Не забравяйте, че без позволението на Аллах не бихте могли нищо да направите. Винаги си припомняйте, че ислямът е религия на обичта и спокойствието. Безстрашието, храбростта и набожността на Пророка нека бъдат винаги модел за вас. Не нанасяйте щети на засятите ниви и плодородните дървета. Не наранявайте и уважавайте монасите, духовниците и отдалите се на Бога в молитвените домове. Не убивайте цивилните, не се отнасяйте непристойно с жените и не накърнявайте чувствата на победените. Не приемайте подаръци от местното население. Не настанявайте войниците си в домовете на местните хора. Не закъснявайте с отслужването на молитвата намаз. Бойте се от Аллах и не забравяйте, че смъртта може да ви застигне по всяко време, дори да сте далеч от бойното поле. Затова бъдете винаги готови за смъртта.” И тези принципи били стриктно спазвани.

Учените по ислямско право са единодушни, че убиването на неучастващи в битката, жени, деца, възрастни, монаси, хората в църквите, слепи и парализирани е забранено (харам).

В посоченото знамение (2:190) се заповядва да не се престъпва. Престъпването е определено от Пратеника на Аллах по два начина: да не се убиват невоюващите и ненакърняване честта на убитите. Пророка Мухаммед е забранил да се режат части от тялото на убитите, да се носят части от телата им като трофеи и убийството да се извършва, връзвайки противника и целейки се в него. Пратеника на Аллах е забранил не само убиването на хора, но дори и умъртвяването на животни по този начин.[56]

Освен това Пророка е повелил на мюсюлманина да се бие достойно, дори в битка: “Вярващ е този, който във война се бие, спазвайки всички човешки и морални принципи.”[57]

Ислямът не само е забранил престъпването по време на война, но той е поставил морални принципи дори при коленето на животни. От стотици години наред мюсюлманите спазват тези правила, колейки своите жертвени животни за курбан. В преданието се повелява, че е забранено ножът да се показва на жертвеното животно, за да не се измъчва допълнително.[58]

Когато погледнем тези правила виждаме, че днешните терористични нападения не отговарят на етиката на исляма. Защото при тези атаки се убиват и невинни хора, което противоречи на ислямските принципи.

2. Целта не трябва да е цивилното население

Убийството на цивилни хора напълно противоречи на религиозните принципи. Нито по времето на Пророка на исляма, нито по времето на сподвижниците му или в по-късните периоди, няма подобен метод за борба, използван от мюсюлманите. Ако някои кажат, “че няма друг избор”, то би било достатъчно да споменем, че въпреки мъченията и страданията, на които били подложени мюсюлманите в Мека и техните последователи, те не прибегнали до подобни похвати.

3. Споменаването на думата “ирхаб” в Корана и терорът

Последователите на исляма знаят, че възхваляващите думи в Корана са много специални и специфични. Особено думите, които съдържат само възхвала. Думата “ирхаб” е една от тях. Знамението, в което се споменава тази дума е следното: “И пригответе за тях колкото можете сили и бойни коне! Ще наплашите с тях врага на Аллах и вашия враг, и други освен тях, които вие не знаете, но Аллах ги знае. Каквото и да раздадете по пътя на Аллах, то ще ви се изплати и не ще бъдете угнетени.” (8:60)

Понятието “турхибун” или “ирхаб” означава сплашване. Но това е само сплашване, а не нанасяне на вреда.

Тълкувателите на Корана смятат, че с думата “ирхаб” се има предвид осигуряване на оръжия и бойни коне за сплашване на противника.

Рашид Ръза подчертава, че думата “ирхаб” не означава подтикване към война, а предпазване от нея, не нарушаване на обществения ред, а опазването му и смята, че подобна подготовка с различни средства, е за да бъде предпазена страната от явни и неизвестни врагове, които не биха намерили смелост да организират нападение.

В пророческите хадиси думата “ирхаб” се използва в значение на “сплашване”, както и в тълкуванията на хадисите. В книгата “Ен-Нихайе”, в която се тълкуват сложните термини, споменати в хадисите, думата “ирхаб” се тълкува като придобиване на военна мощ, с която противникът да бъде сплашен.

Сподвижниците на Пророка са тълкували цитираното знамение като подготовка за битка и укрепване на военната мощ. Например по времето на халифа Юмер, въпреки че се водели битки на няколко фронта, в един чифлик близо до Медина имало готови четирийсет хиляди арабски коне. Също така близо до Сирия имало отново четирийсет хиляди подготвени коне. Според тогавашните условия, едно от най-важните предимства бил конят, и те били готови за всеки случай.

Да, Коранът предупреждава да защитаваме своята религия, чест, достойнство, родина и всички други ценности от неприятели и да имаме готовност за това.

Учените по ислямско право също определят думата “ирхаб” като готовност и предпазни мерки.

Когато разгледаме обстойно това понятие, разбираме, че то е свързано със следните положения:

а) споменаването на думата “ирхаб” в Корана е свързана със защитаване на ценностите, както и самоотбрана в случай на насилие. Това положение е одобрено и използвано още от създаването на света. И не противоречи на човешките ценности. Кой може да отрече, че е необходимо да бъдат сплашени престъпниците, потисниците и хората с лоши намерения?;

б) когато прочетем как ислямските учени са тълкували думата “ирхаб” в трудовете си, ще разберем, че понятието е свързано със сплашването на противника преди война, всяване на страх и психологическа атака.

В миналото подобно сплашване се е извършвало по различни начини. Например чрез начина на обличане, боядисване на коси, с много коне, с различни накити и др., всичко това било според тогавашните условия.

Нито в Корана, нито в сунната на Пророка Мухаммед, нито в ислямските източници може да се намери друго значение на думата “ирхаб”, освен вече споменатото. Следователно не е правилно да се смята, че с това понятие се дава разрешение на човека да се въоръжи с експлозиви и да се взриви сред невинни хора, да пролива невинна кръв, нито да се унищожават сгради и да се всява страх и хаос.

Освен това искам да обърна внимание и на друг факт: във всички арабски речници думата “ирхаб” означава сплашване. Освен това през втората половина на 20-и век виждаме, че има опити да бъде променено нейното значение. Особено в речниците съставени от немюсюлмани думата “ирхаб” е тълкувана като “тероризъм”. А всъщност е много ясна разликата между предпазни мерки и сплашване, и убийства, взривяване, всяване на смут и страх, подтикване към хаос.

4. Не може да бъде взето решение за нещо, на което границите не са определени

Една от основните методики на ислямското право е следната: преди да бъде взето решение за нещо, трябва да бъдат определени неговите граници и след това да се вземе адекватното решение. Не може да бъде взето решение за нещо, на което границите не са определени. Тъй като не са ясни границите му, може да се сгреши.

От тази гледна точка, при самоубийствените атентати не е ясно кой може да бъде убит. Тези атентати могат да бъдат навсякъде – на пазара, в магазините, в автобусите, където има жени и деца. Следователно, когато няма определена цел и не е ясно кой може да загине, това противоречи на ислямските принципи.

5. В исляма се търси извършителят на престъплението

Наказанията в исляма са индивидуални. Този, който е извършил престъпление, той изтърпява наказанието си. На много места в Корана се подчертава, че “никой съгрешил не ще носи греха на друг.” (6:164; 17:15; 35:18) В правото престъплението и наказанието са свързани с личността, а целите на терористичните нападения са невинни хора. Имайки предвид това положение, с основание може да кажем, че терористичните нападения не са оправдани и противоречат на разбирането за справедливост на исляма.

6. Терористичните нападения са несправедлив метод, с който се опетнява личността и образа на мюсюлманина

Колкото е важно постигането на дадена цел, толкова са важни и средствата за нейното постигане. Едно от най-важните задължения на всеки човек е да опази своите ценности, богатство и държава. Дори смъртта по този път е врата към мъченичеството. Но ако използваните средства за тази цел са непозволени, се получава обратен ефект и всички мюсюлмани изпадат в затруднено положение. А всъщност Пратеника на Аллах, неговите сподвижници и хората, които вървели по техния път, са извършвали деяния, за които никой не е посмял да ги обвини и са изградили образа на мюсюлманина като миротворна и носеща благополучие и щастие личност, дори съхранили този образ и в положение на война, като никога не опетнили светлия лик на исляма. В днешно време се правят опити мюсюлманите да бъдат обвинени в “тероризъм”. Следователно вярващите трябва да бъдат далеч от всякакви постъпки и деяния, които могат да послужат като пример за това. Действията на някои мюсюлмани именно по този начин или подкрепянето на подобни актове от тяхна страна, стават причина понятията ислям и тероризъм да се споменават заедно, което опетнява името на религията или най-малкото дава поводи на тези, които желаят да я очернят.

Независимо къде, ако някои мюсюлмани са се отегчили от положението, в което се намират и ако са избрали като единствен път терористичните актове, действията им засягат и всички останали мюсюлмани. И колкото учените да се опитват да ограничат подобни атаки само в рамките на Палестина, днес, където и по света да се извърши такова нападение, веднага се правят опити това деяние да бъде приписано на мюсюлманите.

Тук ще споменем един истински случай от миналия век. По време на Първата световна война Бедиуззаман Саид Нурси участвал във войната като полкови командир, за да защитава родината си. По време на войната някои арменски революционери убивали и деца. В отговор на това били убивани и арменски деца. Там, където бил Бедиуззаман били събрани хиляди арменски деца. Той заповядал на войниците си да не нараняват тези деца и по-късно ги освободил, и те се върнали при семейства си. Постъпката на Бедиуззаман силно впечатлила арменците, те взели голяма поука и дали следното обещание: “След като Саид не уби нашите деца и ни ги върна, отсега нататък и ние няма да убиваме мюсюлманските деца.” Правилната постъпка на Бедиуззаман станала причина за спасението на много деца.

Заключение

Мюсюлманинът, независимо дали в положение на мир или война, е длъжен да спазва принципите на исляма. Под какъвто и натиск да бъде подложен, той трябва да контролира чувствата си, и не трябва да прибягва до непозволени от религията методи. Терористичните нападения в мирно време, под какъвто и да е предлог, са голямо престъпление. Невъзможно е ислямът да одобри такава жестокост. Също така е невъзможно подобно деяние да бъде извършено от един мюсюлманин. Тъй като при терористичните атаки се убиват жени, деца и невинни хора, подтикването към тероризъм също е недопустимо, защото така се опетнява името на исляма и се вреди на мюсюлманите.

Дори някои мюсюлмани да преживяват много трудни моменти, самоубийствените атентати не са позволени. Не може убийството на невинни хора, жени и деца да бъде деяние на мюсюлманин. Ислямът е поставил правила дори и по време на най-ожесточената битка как трябва да се воюва срещу противника. Ислямът не позволява убиването на жени, деца и невоюващи. Завършвайки темата искаме да подчертаем, че разбираме трудното положение на някои мюсюлмани и винаги ще отправяме молитви за тях, но начинът на действие е абсолютно погрешен и чрез постъпките на някои хора се цели да бъде опетнен и осъден ислямът и всички вярващи.

[51] Buhari, 84; Müslim, 175.
[53] Buhari, 33; Müslim, 222.
[54] Buhari, 147; Müslim, 25.
[55] Ebu Davud, 82.
[56] Ebu Davud, 120.
[57] Ebu Davud, Cihad, 110.
[58] Ebu Davud, 12.