Терорът и самоубийствените атентати в светлината на Корана и традицията на Пророка
За голямо съжаление, мюсюлманските страни преминават през период, в който терористичните актове заплашват тяхната вътрешна и външна сигурност. Начело със страните от Близкия изток, наличието на терористични групи в ислямските страни се дължи на много фактори – икономическата нестабилност, социални и политически неразбирателства, културен упадък. Знае се, че някои терористични организации в известен смисъл са били подкрепяни от управляващите, за да бъдат използвани срещу други терористични организации. Чрез подобна държавна подкрепа те са добили по-голяма сила и вече са излезли извън всякакъв контрол. Други терористични организации се подкрепят от външни сили, които имат икономически и политически интереси в тези страни.
Изоставането на ислямския свят през последните столетия в сферата на науката и технологията, а също така и в икономиката, доведе до културна криза и породи още много недостатъци. Поради своята слабост мюсюлманските държави не можаха да се обединят и да укрепнат, което от своя страна ги доведе до положение на експлоатирани и зависими от чуждо влияние. При това обстоятелство, което се опитахме да опишем, макар и бегло, е съвсем естествено да се породи тероризмът. Ако по тези места не живееха мюсюлмани, а други общности, при тези обстоятелства щяха да се получат същите резултати, а именно щяха да се образуват терористични формирования на базата на недоволството. В крайна сметка, независимо дали са мюсюлмани или не, в страни, които не са успели да се развият, се наблюдават вътрешни неразбирателства, идеологически формирования и недоволство срещу империалистическите страни. Това положение се свързва паралелно с развитието на ислямските страни. Някои хора и кръгове свързват образуването на терористични организации в ислямските страни с предписанията на исляма и го наричат "Ислямски тероризъм". Други вземат за критерий личността на мюсюлманина-терорист и определят терористичните актове като "Ислямски тероризъм".
Ние искаме да поясним асоциациите между тероризма с исляма и мюсюлманите, оставяйки останалите аспекти на специалистите. Скандиранията и протестите на терористичните организации или хората, които участват в тях, използвайки някои ислямски термини начело с джихад, стават причина да се прави връзка между тероризма и исляма. Нормално е терористът да използва всякакви средства, дори и религиозни призиви, за да бъде харесван и одобряван от хората, както и да убеди самия себе си. Разбира се, че терористичната организация ще използва религиозните ценности, за да може да мотивира и убеждава своите привърженици. Те не виждат нищо нередно в това да използват всякакви средства за постигане на своята цел. Нека оставим настрана този факт. По-важното е дали наистина е възможно от научна гледна точка тероризмът да лежи в основата на автентичните извори на исляма – Свещения Коран и традицията на Пратеника на Аллах? От друга страна, ако прилагателното "ислямски" се отнася до просветен човек, познаващ каноните на религията, може ли един такъв мюсюлманин да бъде наричан терорист?
Понятието "джихад"
След като някои терористични групировки използват понятието "джихад" в своите призиви е редно да поясним неговото значение. С джихад се означава всеки стремеж, усилие и старание на мюсюлманина по пътя на Аллах за спечелване на Неговото благоволение. От тази гледна точка джихадът е вид богослужене, което ще продължи до Съдния ден. За джихад се счита и всяко усилие и стремеж за овладяване на страстите в човека, за обуздаване на собственото му его, както и старанието на всеки човек според положението си – ученият със знанията си, здравият със силите си, заможният с богатството си, за споделяне на ислямските ценности с всички останали и стремеж към запазване и издигане на мюсюлманското достойнство и чест. Джихад е налице и в моменти, когато мюсюлманите биват нападнати или ако има такива опасения, за да се вземат необходимите мерки с цел запазване достойнството и честта си и в положения, когато е необходимо да се защитят. Броят на битките, в които Пратеника на Аллах е участвал лично или е назначавал за командир някой от сподвижниците си, са над шейсет. В нито една от тях обаче Пророка на исляма не бил агресор. Това може да се обясни и по следния начин: Пратеника на Аллах никога не нападал езическо племе, само защото не изповядва исляма. Всичките му битки били или да предотврати вече започнало нападение, или да осуети още в началото подобно нападение. Знаменията, които приканват мюсюлманите към джихад са именно в тази насока – за предотвратяване на вече започнало нападение срещу тях. Затова основното в Корана и в делата на Пратеника на Аллах е мирът. Войната е извънредно положение.
Целта на войните е опазване достойнството и собствеността на мюсюлманите, те са част от етапите на джихада, който ще продължи до Съдния ден. От тази гледна точка джихадът под формата на военни действия е позволено средство. Борбата на вярващите срещу окупаторите на страната им, срещу потисничеството и експлоатацията на външни сили са сред естествените им права и задължения. Но тук има едно много важно обстоятелство, което не трябва да забравяме. А то е, че както във всички правни системи, така и в ислямската правна система, освен, че целта трябва да е позволена, е задължително пътят и средствата за осъществяването й също да бъдат в рамките на позволеното. По тази причина Коранът не само призовава хората към джихад, но и ги учи как да бъде воден.
Може ли да бъде определен като джихад убиването на цивилни хора, жени, деца, възрастни, стрелбата с автоматично оръжие по автобуси, ограбването на къщи и магазини, паленето на автомобили, вземането на невинни заложници, убиването им и всичко останало, ако извършителите на тези деяния са мюсюлмани? Действията на подобни организации не са съгласувани с органите на властта, те не се отчитат пред никого за деянията си, и може ли действията им да се наричат джихад, след като те вършат всичко това на своя глава? Дали атентаторите-самоубийци, които се въоръжават с експлозиви или зареждат колите си с бомби, след което унищожават както себе си, така и невинни хора, се превръщат в защитници на вярата, дали действията им може да се окачествят като джихад, въпреки че според тях това е така и макар те самите да се определят като воини на вярата? Дали техните действия може да се нарекат джихад и дали те са защитници на вярата може да определи всеки, от примерите, които ще посочим по-долу. Ще поясним въпроса като дадем пример от ислямското военно право на Пратеника на Аллах.
Джихадът от гледна точка на военните правила
В исляма военните правила по време на джихад се определят от Свещения Коран и традицията на Пророка Мухаммед. Може да ги обобщим в няколко точки.
1. Отношението към врага да не бъде жестоко
Целта на Пратеника на Аллах, дори по време на битка, не била да потисне противника физически и духовно. Именно от него научаваме, че трябва да се отнасяме към хората със състрадание, дори те да са наши врагове. Осем години след преселението (хиджра), през месец шаввал, Пратеника на Аллах изпратил срещу синовете на Джезиме отряд от триста души, начело с Халид ибн Велид. Посъветвал ги да не предприемат бойни действия, докато синовете на Джезиме не ги нападнат. Но когато племето видяло войската на Халид, преминало към нападение. По време на битката бил убит младеж пред очите на неговата любима. Жената отишла до своя любим, прегърнала го и от мъка починала до него. По-късно разказали случилото се на Пратеника на Аллах, а той се натъжил и казал: "Никой от вас ли не прояви малко милост." Когато му съобщили, че Халид е убил няколко заложника, Пророка вдигнал ръце и се помолил: "Всевишни, потвърждавам, че съм далеч от нещата, които е извършил Халид. Не съм му заповядал това, което е направил."[9]
Когато била завладяна крепостта при Хайбер, Сафийе бинти Хуйей и дъщерята на чичо й били пленени и хазрети Билял ги завел при Пророка, преминавайки през бойното поле. Когато племенницата на Сафийе видяла своите близки убити, започнала да ридае и да скърби. Пратеника на Аллах упрекнал Билял с думите: "Билял, не остана ли в теб чувство за съжаление, че си преминал с жените през труповете на убитите." Хазрети Билял отвърнал: "Не предположих, че това няма да ви хареса, Пратенико на Аллах." Както е известно Пратеника на Аллах предложил на Сафийе да приеме исляма и след като тя станала мюсюлманка, той се оженил за нея, като по този начин тя спечелила званието "майка на вярващите".
2. Забрана за изтезаване
Пратеника на Аллах не разрешавал противниците да се изтезават. Сухейл ибн Амр бил един от видните мъже сред неверниците. Също така бил и един от хората, които обиждали Пророка и организирали нападения срещу вярващите преди преселението. Той бил пленен при битката при Бедир. Опитал се да избяга, но бил заловен и върнат. Сухейл бил добър оратор, който успявал с думите си да повлияе на останалите. Хазрети Юмер предложил: "Пратенико на Аллах, позволи ми да избия предните му зъби, за да не може да говори повече против теб." Пророка отвърнал: "Аз не мога да го изтезавам. Ако го накажа и Всевишния ще ме накаже. Освен това се надявам, че един ден той ще направи нещо, което ще е полезно."[10] И наистина след смъртта на Пророка, когато в Мека някои хора започнали да се отказват от ислямската религия, Сухейл им казал: "Чуйте жители на Мека, вие последни приехте религията на Аллах. Не бъдете първите, които се отказват от нея." Така той попречил на меканците да се откажат от исляма.[11]
Поради предателството си при битката при Хендек (Рова), Неббаш ибн Кайс, който бил от еврейското племе Курайза, бил осъден на смърт и доведен при Пратеника на Аллах. Носът на Неббаш бил окървавен. Пророка укорил този, който го водел с думите: "Защо го наранихте? Не е ли достатъчно, че е осъден на смърт?" Човекът се оправдал: "Опита се да избяга като ме избута. Спречкахме се."
В Медина пристигнали осем души, които искали да приемат исляма. Били болни и имали нужда от лечение. Климатът на Медина още повече влошил здравето им. Пророка ги изпратил в пасището на камилите. След като прекарали там около три месеца, те оздравели. После убили по жесток начин камиларя, като му отрязали ръцете и краката, забили бодли в очите и езика му и откраднали камилите. Когато новината се разпространила в Медина, веднага по следите им била изпратена конница от двайсет души, начело с Кюрз ибн Джабир. Всички били заловени и върнати в Медина. Получили обвинение в кражба, убийство и изменничество. Били наказани със заповед на Пророка.[12] След това събитие Пророка забранил по какъвто и да било повод да се извършва мъчение.[13]
3. Уважение към жертвите на врага
Езичниците имали обичай да отрязват ушите, носа, срамните части и да разпорват корема на убитите в битка противници. Това те смятали за отмъщение и го наричали "мусле". Когато в битката при Ухуд Пратеника на Аллах видял, че тялото на чичо му Хамза било разкъсано на парчета, се натъжил много и казал: "Ако Всевишния ми отреди един ден победа, ще направя същото на трийсет неверника." По този повод било низпослано знамението: "И ако наказвате [о, вярващи], накажете със същото, с което са ви наказали! А ако търпите, това е най-доброто за търпеливите." (16:126) и Пророка се отрекъл от обещанието си и дал милостиня заради нарушения обет.[14] Когато Ебу Катаде решил да направи същото на неверниците, което те сторили на хазрети Хамза, Пророка го спрял с думите: "Седни Ебу Катаде и поискай своята награда от Всевишния. Мъртъвците на неверниците са ни поверени. Нима искаш да упрекнат и теб за нещо, което те извършват отдавна?"[15]
Когато войската на неверниците настъпвала към Медина за битката при Ухуд, минавайки през селото Ебва, където бил гробът на Амине – майката на Пророка Мухаммед, някои предложили да изровят гроба й и да вземат костите й. "Ако някоя от нашите жени попадне в плен, ще ги разменим за останките на майката на Мухаммед. Ако няма пленени, ще го накараме да ни плати откуп за тях." – казали някои. Разумните измежду тях рекли: "Не, това не е редно. Ако ние направим това, тогава и племето Хузаа и синовете на Бекр ще направят същото с гробовете на нашите деди." По този начин те предотвратили началото на подобна порочна практика.[16]
4. Не се нападат цивилни и беззащитни
Пратеника на Аллах често предупреждавал сподвижниците си да не убиват хора, които не участват в битката.
След превземането на Мека, в битката при Хунейн, започната от племената Бену Ханифе и Сакиф, между мъртвите Пратеника на Аллах видял убита жена и попитал: "Какво е това, което виждам?" Отговорили му: "Войската на Халид ибн Велид уби тази жена." Пророка веднага заповядал на един от присъстващите: "Настигни Халид и му кажи, че Пратеника на Аллах му забранява да убива деца, жени и слуги." Друг от присъстващите попитал: "Пратенико на Аллах, те не са ли деца на неверниците?" Пророка отвърнал: "Най-праведните от вас не бяха ли деца на неверници? Всяко новородено дете е невинно."
Когато Пратеника на Аллах се разболял към края на живота си, дошла новина, че римляните и някои араби от север се готвят да нападнат Медина. Пророка веднага наредил да започне подготовка за поход срещу тях и назначил за командир на войската Усаме ибн Зейд, като му заръчал: "Ако неверниците ви нападнат бийте се с тях. Не нарушавайте обещанията си. Не отсичайте дърветата, които дават плодове. Не погубвайте стада. Не убивайте жени, деца и хората, които са в манастирите. Не пожелавайте да се срещнете с врага. Защото не знаете, заради него може да ви сполети нещастие."
Пратеника на Аллах решил да изпрати срещу племето Гатафан взвод от петнайсет души, тъй като това племе воювало срещу мюсюлманите в битката при Муте. За командир на взвода назначил Ебу Катаде и му заръчал: "Не убивайте жени и деца!" Когато Пророка разбрал чрез разузнавателни канали, че народът на Думет-ул-джендел се готви да нападне мюсюлманите, изпратил срещу тях войска от седемстотин души, като назначил за неин командир Абдуррахман ибн Авф и му заръчал: "Не разграбвайте плячката, не нарушавайте обещанията си, не отрязвайте части от телата на мъртъвците. Не убивайте децата. Това са обещанията, които вие дадохте на Всевишния Аллах, това е примерът на Пророка."[17]
Във връзка с това, един от най-посочваните примери е поведението на Хубейб ибн Адий. В началото на четвъртата година от преселението главатарят на племето Амир Ебу Бера отишъл в Медина. Той поискал от Пророка да изпрати хора, които да проповядват исляма на племето му, като обещал да ги защитава. Според едно предание Пророка изпратил четирийсет, според друго седемдесет души, начело с Мунзир ибн Амр.[18] Племенникът на Ебу Бера, Амир ибн Туфейл, не обещал като чичо си да опази изпратените проповедници. Получавайки и подкрепа от племето Сулейм, той устроил засада на проповедниците при местността Бирр-и Мауне и ги ликвидирал почти всичките.[19] Двама от тях – Хубейб ибн Адий и Зейд ибн Десинне, били взети за заложници, отвели ги в Мека и ги продали на езичниците от Курайш, които горели от желание за мъст, понеже загубили свои близки в битките срещу мюсюлманите. Хубейб ибн Адий бил окован във вериги. Очаквал всеки момент да бъде убит. Той поискал от слугинята Мавийе, която отговаряла за него да му донесе бръснач, за да се обръсне. Тя дала на тригодишния си син бръснач и го изпратила да го занесе на заложника. След това Мавийе разказва: "Детето занесе бръснача. Но в този момент аз се изплаших и бързо изтичах след детето. Когато стигнах видях, че синът ми стои в скута на Хубейб, разговаря с него и се разкрещях. Хубейб ме погледна и каза: "Да не би да се страхуваш, че ще убия детето ти? Аз не бих направил подобно нещо. На нас не ни подобава да убиваме невинни и беззащитни." Хубейб ибн Адий и Зейд ибн Десинне били отведени на десет километра от Мека и били екзекутирани с копия. Така те се превърнали в мъченици за вярата.[20]
Споменатите примери доказват, че правилата на джихада, определени в Корана, били спазвани стриктно. Тези правила се прилагат само срещу воюващите. Правила, които забраняват убийството на цивилни и беззащитни. В Свещения Коран, сура Бакара (Кравата), знамение 190, се повелява следното: "И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите." Същото правило се споменава и в сура Маиде (Трапезата), знамение 8: "И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, та да сте несправедливи! Бъдете справедливи, то е най-близо до богобоязливостта!" Да не се проявява милост към противника, да се измъчва, да се убиват жени и деца е излизане извън рамките на исляма, дори е престъпление и затова Всевишния Аллах е забранил подобни деяния в споменатите знамения.
5. Мюсюлманите също не трябва да се нападат
След като военните правила забраняват убиването на беззащитни хора, дори те да са неверници, разбира се, че забраната се отнася и спрямо мюсюлманите. Има няколко мнения между учените относно случаите, когато противникът използва мюсюлманите като жив щит. Тоест дали те да бъдат убивани, ако загубата на битката е явна.
По времето на Пророка, не е имало случай на убийства на мюсюлмани от други мюсюлмани във война. Имало е само един случай на неправилно разбиране. Това е споменатият по-горе случай при местността Бирр-и Мауне, в който били пленени група от проповедници, сред които и Амр ибн Умеййе. Той бил един от пленените, но го освободили по традиция, и на връщане към Медина той убил двама от племето Амр, като ги сметнал за врагове. Но всъщност те били приели исляма. Това натъжило много Пророка. Той изплатил парично обезщетение за убитите.
След превземането на Мека Харис ибн Дирар от племето Мусталик дошъл в Медина и приел исляма. Той спомогнал и останалите от племето да приемат новата религия. Пратеника на Аллах назначил Велид ибн Укбе да събира от тях задължителната милостиня зекят. Когато хората от племето видели идващия Велид, излезли да го посрещнат. Като видял, че идват срещу него, той се изплашил и се върнал в Медина. После казал на Пророка: "Пратенико на Аллах, племето Мусталик не ми позволи да събера милостинята зекят. Искаха да ме убият. Бяха се събрали да се сражават с теб." Пратеника на Аллах изпратил Халид ибн Велид да разбере какво е положението. Станало ясно, че се е получило недоразумение. Във връзка с този случай било низпослано знамението: "О, вярващи, ако нечестивец ви донесе вест, проучете я, за да не засегнете някои хора от неведение, та за онова, което сте извършили, да съжалявате!" (49:6)
Всевишния не е разрешил във война мюсюлманин да убива друг мюсюлманин, дори и по невнимание. Шестата година след преселението Пророка Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отишъл до покрайнините на Мека заедно със сподвижниците си с намерение да извърши поклонението умре[21]. Езичниците не позволили на мюсюлманите да отидат на поклонение. Тогава Пратеника на Аллах подписал десетгодишното споразумение, въпреки че то включвало клаузи, които на пръв поглед били във вреда на мюсюлманите. Пророка предпочел мирното разрешаване на проблема. По този начин предотвратил сигурна битка. Една от поуките от споразумението при Худейбие се отразява в Свещения Коран: "Те са онези, които не повярваха и ви възпряха от Свещената джамия, и задържаха жертвените животни, да не стигнат местоназначението си. И ако нямаше вярващи мъже и жени, които не познавахте, и да ги прегазите, без да знаете, и така да ви сполети грях... Аллах въвежда в Своето милосърдие, когото пожелае." (48:25). Споразумението предотвратило и евентуално ликвидиране на мюсюлмани, които не успели да се преселят от Мека в Медина от страна на други мюсюлмани. А днес под името джихад се убиват дори мюсюлмани. Как може Всевишния да бъде доволен от това?
6. Трябва да се спазват правилата на военната йерархия
Друго важно правило на джихада е да се действа под ръководството на един център, определен от мюсюлманите. Хора и групировки, които действат на своя глава, без да се отчитат пред никого за извършените постъпки, могат да създадат единствено хаос. Фактът че няма такъв център не оправдава действията на безотговорните и независими групировки. Защото не може да се създава хаос уж в името на джихада. При подобни обстоятелства грубите действия, отклоняването от целта и нанасянето на вреда вместо полза, са естествен резултат.
В Епохата на щастието нито едно събитие, свързано с джихада не се случило без знанието и позволението на Пратеника на Аллах. Имало е само няколко събития, които са се случили поради погрешно разбиране. Подобни случки са натъжили Пророка и той е предупредил хората, които били отговорни за това. Той е порицал Абдуллах ибн Джахш затова, че е извършил нещо, което не било заповядано. Предупредил Халид ибн Велид да не убива жени и деца. И накарал Амр ибн Умеййе да изплати парично обезщетение за убитите по погрешка мюсюлмани.
Случаят с Ебу Басир също не е отклоняване от правилата. Ебу Басир бил от племето Сакиф. Тъй като станал мюсюлманин, той бил затворен в Мека от страна на езичниците. След споразумението при Худейбие той успял да избяга и отишъл при мюсюлманите в Медина. От Мека дошли двама души да върнат обратно Ебу Басир. Съгласно споразумението от Худейбие Пророка им поверил Ебу Басир. След като той възразил на решението му, Пратеника на Аллах казал: "Ебу Басир, сега върви. На теб и на останалите като теб, Всевишния ще помогне."[22] По пътя Ебу Басир убил единия, а другият избягал, а самият той се върнал в Медина и казал на Пророка: "Пратенико на Аллах, ти удържа на думата си и Всевишния ме спаси от тези хора." Пророка повелил: "Ти си дързък човек! Ако имаш съмишленици, ти би направил всичко. Сега излез и отиди където пожелаеш." Ебу Басир се установил край пътя, по който минавал керванът от Мека за Дамаск. Към него се присъединили и новоприелите вярата мюсюлмани, които не можели да отидат в Медина. Те не позволили на керваните да преминават оттам. Езичниците от Мека дошли и поискали Ебу Басир и хората му да бъдат приети в Медина. И Пратеника на Аллах ги поканил в града. Ебу Басир бил принуден да се защитава. Той нямал намерение да действа независимо от Пророка и мюсюлманите. Когато поканата на Пратеника на Аллах стигнала до него, той бил на смъртно легло. След като бил погребан, по писмено разпореждане на Пророка седемдесет души отишли в Медина, а останалите се върнали по родните си места.[23]
7. Оказване на хуманитарна помощ на противника
Джихадът не винаги е във вреда на противника. Понякога помощта към изпаднал в беда противник също влиза в рамките на джихада. Подобна постъпка спомага за намаляване на вражеските чувства и сломява тяхната сила. След преселението (хиджра) в Мека настъпила суша и глад, а Пророка изпратил там материална помощ от зърнени храни, фурми, храна за животните и малко злато. Някои от неверниците като Умеййе ибн Халеф и Сафван ибн Умеййе не искали да приемат тази помощ, но Ебу Суфян изразил своята благодарност с думите: "Нека Всевишния възнагради сина на моя брат. Защото той не забрави своите близки."[24]
Друг пример за помощ към противника е Сюмаме ибн Юсал. След като Сюмаме станал мюсюлманин, той дошъл в Мека и извършил поклонението умре. Неверниците разбрали, че той е приел исляма. Заловили го и поискали да го убият. Някои от тях предложили той да бъде освободен, тъй като можело да бъде прекъсната помощта, идваща от Йемаме. Освободили го и когато Сюмаме се върнал в Йемаме той спрял помощта, която изпращали. Жителите на Мека изпаднали в затруднено положение. Те пратили свой представител да помоли Пророка на исляма да не спират помощта, а той изпратил писмено нареждане до Сюмаме да не я прекъсва.[25]
8. Войната е крайна мярка
Под джихад не се разбира непременно използването на насилие. Това става ясно от факта, че до битката при Бедир, войната била забранена. Три месеца преди преселението (хиджра) на срещата при Акабе, Аббас ибн Убаде предложил: "Пратенико на Аллах, кълна се във Всевишния, който те изпрати с Книга, че ако ти пожелаеш, утре ще убия жителите на Мина." Пратеника на Аллах му отвърнал: "На нас не ни е заповядано подобно нещо; сега се върнете при семействата си." Думите на Пророка не потвърждават ли, че отговорът на всички мъчения и трудности е не само в използването на сила?
Защо Пророка е порицал изпратения в покрайнините на Мека с разузнавателна цел Абдуллах ибн Джахш, който през седемнайсетия месец от преселението нападнал керван на неверниците, убил няколко души, а част от тях взел за заложници и донесъл стоката в Медина?
Не е ли една от причините, че това събитие се случило в забранените за война месеци, а от друга страна, че все още нямало предпоставки за война с езичниците на Курайш и техните съюзници?
Както споменахме по-рано, споразумението подписано при Худейбие, което на пръв поглед изглеждало много неприемливо за мюсюлманите, станало причина да не се пролива кръв и тази прозорливост на Пророка не е ли описана в Корана: "Те са онези, които не повярваха и ви възпряха от Месджид-и Харам (Свещената джамия), и задържаха жертвените животни, да не стигнат местоназначението си. И ако нямаше вярващи мъже и жени, които не познавахте, и да ги прегазите, без да знаете, и така да ви сполети грях... Аллах въвежда в Своето милосърдие когото пожелае. Ако бяха разделени [едни от други], щяхме да накажем неверниците от тях с болезнено мъчение." (48:25) Нали след двегодишно търпение Мека била превзета с мир? Не са ли доказателство постъпките на Пратеника на Аллах, че освен борбата с оръжие има и много по-ефективни методи за постигане на целта?
След като разбрал, че обсадата на Таиф ще продължи дълго Пратеника на Аллах я отменил и забранил да бъде извършено нападение с катапулт, тъй като имало опасност да бъдат убити жени и деца. В рамките на една година жителите на Таиф, сами отишли в Медина и станали мюсюлмани. Това е още едно доказателство за висшия разум, отреден на Пратеника на Аллах, при решаването на стратегически въпроси да не се прибягва до война.
Атентаторите самоубийци, които убиват цивилни хора, жени, възрастни хора и деца по оживените улици, тези, които взривяват автобуси, разрушават сгради, отвличат и убиват невинни хора, които взривяват пълните с експлозиви коли-бомби или динамита, който носят в себе си между цивилното население, как могат да наричат извършеното от тях джихад и да се считат за мъченици? И как техните действия могат да бъдат свързани с повелите на Свещения Коран и традицията на Пророка на исляма? Не е важно какво определение даваме на подобна постъпка. Важното е, каква е същността на постъпката. Способът да бъде чут нечий глас, чрез проливането на невинна кръв, не е измислен от мюсюлманите. Този метод е използван от марксистко-ленинските терористични организации. Методът е техен. Досега мюсюлманите нямат никаква полза от подобни действия. Напротив, подобни действия опорочиха образа на мюсюлманина, който е справедлив, знаещ, културен, обичащ и мирен човек. Вместо това хората започнаха да правят връзка между исляма, мюсюлманина и тероризма. Не може да има по-голямо зло за исляма от това. Накратко, терорът няма място в понятието джихад. Как трябва да постъпват мюсюлманите и при какви условия да водят борба е отразено ясно в Свещения Коран и традицията на Пророка Мухаммед. Нито един мюсюлманин не може да остане такъв и в същото време да напуска пътя, начертан от Всевишния Аллах и Пророка на исляма.
Преподавател в Богословския факултет в университета "Ататюрк"
[9] İbn Kesir 1976, 3:591.
[10] İbn Hişam, 2:304; Taberi 1967, 2:673.
[11] İbn Hişam, a.y.
[12] Buhari, "Hudut", 17-18; Müslim, "Kısame", 9-11.
[13] Vakıdi, 2:570; Köksal, 13:127.
[14] İbn Hişam, 3:101; Heysemi, 6:120.
[15] Vakıdi, 1:290.
[16] A.g.e., 1:206.
[17] İbn Hişam, 4:280-281.
[18] Köksal, İslam Tarihi, 11/35.
[19] Köksal, age., 11/41.
[20] Buhari, Megazi, 28; İbn Hacer, 1328; 1:418.
[21] Умре – поклонение в Мека извън периода на задължителното поклонение хадж – Б.пр.
[22] İbn Hişam, 3:337.
[23] Vakıdi, 2:626-627.
[24] Köksal, 14:304.
[25] İbn Hişam, 4:228.
- Създадено на .