Има ли реална полза от предприетите досега инициативи за диалог?
Отговорът на този въпрос зависи от гледната точка. Каква е ползата, спомената във въпроса, и ограничена ли е тя във времето? Ако за нас полза в това отношение означава опознаване на исляма и на мюсюлманите от страна на останалите хора и изчистване на предразсъдъците им, по тази тема може да се изброят хиляди примери. Особено мненията в академичните, религиозните и политическите среди, хората, които са начело на обществото, дават надежда, че човечеството би могло в настояще и в бъдеще да живее заедно.
За Запада, мюсюлманите, това са „другите”. На Запад в съзнанието на почти всеки човек ислямът се отъждествява с тероризма. Усиленият труд на ориенталистите допринесоха допълнително за този образ на исляма. Тази предубеденост е трудно да се изкорени изведнъж и на нейно място да се появи приятелство, мир и братство. Подобна социална и мисловна промяна не може да се осъществи за пет-десет години, а е нужно време, за няколко поколения. И това е свързано със системна, постоянна, усърдна и неуморна работа, без поддаване на влиянието на външни и вътрешни трудности.
Съвместното откриване на фондации и сдружения от мюсюлмани, християни, юдеи и индуси е важна крачка. Според Фетхуллах Гюлен тези организации, в които „хората се приемат такива, каквито са”, представляват центрове за обединение и същевременно са като малки островчета, на които хората успяват да съхранят религията, националността и културата си. Днес се твърди, че в Европа живеят двайсет и пет милиона мюсюлмани, а в Америка – седем. Запазването на религията и културата на тези хора, без те да изпитват съмнения и без да се асимилират, е отговорна задача и въпросните организации биха допринесли за тяхното самосъхранение.
От друга страна, постигането на успех в международния диалог е възможно само ако контактите са искрени и взаимни. Официалните срещи и контакти не могат да доведат до желания ефект. Не трябва да забравяме и истината, че в известна степен продължава философията на позитивизма за „религиозна нетърпимост” и „отричане на Бога”. В тази насока всички вярващи трябва да се обединят в организации за защита на религиозните, моралните и културните ценности.
Международният диалог има силите и потенциала да постигне тази цел.
Като мюсюлмани, трябва да приемем и друг факт, вярно е, че ислямът не е религия на терора и насилието, но ние не успяхме подобаващо да представим на света чистата ни и свята религия. Според изследванията на проф. д-р Суат Йълдъръм първият превод на Корана на латински в Европа датира от XII век и преди да бъде публикуван през XVI век е съхраняван в манастира Клуни. 1 Това означава, че ислямът не се познавал. Тук трябва да отбележим и нашето безсилие в известяването на религията ни. Ако ислямът беше известен подобаващо, взаимоотношенията ни днес щяха да бъдат съвсем други.
Представянето на исляма и неговото подобаващо прилагане в живота е също много важно. Вярно е, че в западните медии образът на мюсюлманина е опорочен. Но разбира се, че и ние понякога с нашите неразумни и необмислени постъпки имаме вина за това положение. Както подчертава Гюлен: „Положението, в което се намираме, се дължи на нашето поведение. Нашето безразличие и незаинтересованост, изкушението ни от земните облаги, накараха другите хора да гледат с неодобрение на мюсюлманите. За нас е достатъчен примерът, че само в САЩ и Германия има много мюсюлмани в затвора за отвличания, кражби, наркотици и др. Няма да забравя една случка: обадих се на един управител на затвор, за да проповядвам, по желание на затворниците мюсюлмани. Първият ми въпрос беше: „Имате ли затворници мюсюлмани?”. Отговорът беше такъв, че бих искал да чуете тона и начина, по който го чух от управителя. Неговия тон ми казваше: „Как така? Може ли да ми задавате такъв въпрос? На луната ли живеете? Разбира се, че има.”
Друг мой спомен отразява липсата на самочувствие, безразличие и незаинтересованост от наша страна.
В една от най-големите общини на щата Ню Джърси потърсихме среща с главния свещеник, отговарящ за връзките между мюсюлмани и католици, и при първата ни среща неговите думи бяха впечатляващи. Каза ни следното: „Осем години работя тук. От трийсет години чувам, че в областта живеят мюсюлмани, но за пръв път се срещам с мюсюлманин.” Освен това, мястото е едно от най-гъсто населените с мюсюлмани.
Ако се върнем на въпроса за ползата на мюсюлманите от диалога, мога спокойно да кажа, че за четири-пет години работа много хора си промениха мнението за мюсюлманите и техните мисли. Организирането на общи конференции, симпозиуми, академични изследвания, екскурзии, посещаване на джамии и църкви и още много други ни дават повод да мислим оптимистично. На тази тема турската телевизия Саманйолу (STV) излъчи документалния филм „Плодовете на диалога”, в който се разказва за хора, на които им е предложено да посетят Турция.
Розмари Мум:
„Не познавах Турция в никакъв аспект. Знаех за нея само от игралния филм „Среднощен експрес”. Изглеждаше много екзотично и красиво място, но в същото време имах опасения дали е сигурно място.”
Робърт Робъртс:
„Очаквах Истанбул да бъде малко по-примитивно място. Може би като някой град в Африка. Очаквах мюсюлманите да се отнасят враждебно към мен, защото съм американец. Много се замислих дали да тръгна на подобна екскурзия. Приятелите ми ме предупреждаваха, че може да е опасно. Дори един ми каза, че ако отида, може да ми откъснат главата.”
Барбара Бойд:
„Когато ми предложиха екскурзията, първите ми думи бяха „Шегувате ли се?”, „В Турция ли?”. Учтиво ми казаха: „Да, в Турция.” Тогава попитах: „Тази Турция, която се намира в Средна Азия?” и зададох още хиляди въпроси.”
След десетдневна екскурзия мненията на хората се промениха!
Рик Келер:
„След това разбрах, че приятелското отношение на хората произтича от традицията на Пророка на исляма. Видях, че турските ми приятели изпълняват съвсем нормално и спокойно религията си и тя се е превърнала в част от техния начин на живот. Това ми помогна да разбера по-добре същността на ислямската религия.”
Розмари Мум:
„Поканата към Всевишния пет пъти на ден, поддържа жива вярата в Него в съзнанието на хората. Не може само веднъж в седмицата да си спомняме, зовем и благодарим на Всевишния. Призивът за молитва езан поддържа връзката на човека с Всевишния. Езанът означава именно това за мен.”
Томас Бърнс:
„Като американец смятах, че джамиите са големи като Света София или Синята джамия. Джамията, която посетихме беше съвсем малка, за около двайсет души. Беше много естествена. Хората в този регион бяха бедни. Това ме впечатли много. На това спокойно място, бедните хора отправяха молитви към Всевишния и в техните очи храмът беше ценен като Света София. Това наистина много ме впечатли.”
Робърт Робъртс:
„Четири години живях в Германия, видях най-красивите катедрали в Европа, гледах през прозорците с рози на Нотър Дам, наблюдавах Сент Шапел в Париж. Но не бях виждал толкова красива архитектура като тази на Синята джамия. Когато събух обувките си и влязох, какво друго можех да направя, освен да отправя зов…”
Кати Остис:
„Когато за пръв път видях как вярващите се кланят в джамията, очите ми блеснаха. Почувствах насладата и красотата на богослуженето. Помислих си, че има много неща, които аз трябва да спазвам, отслужвайки молитви. Разбрах, че духовността е неразделна част от ежедневието. Те вършат всичко с огромно желание. Затова при тях цари спокойствие, вършат се добри постъпки. Всичко в живота има значение и не трябва да хабим дори и миг от него. От тях разбрах, че всичко е от Всевишния, че и добрите и лошите неща са блага и осъзнах важността на духовността в ежедневния живот. Техният пример ме накара да осъзная много неща.”
Примерите, които посочихме с жители на Америка, важат и за хора от Африка, Средна Азия, Австралия и Европа. Може да напишем книга, дори само ако опишем посещенията, културните мероприятия и останалите ни контакти.
Ако трябва да обобщим в едно изречение изложеното дотук, може да кажем, че инициативите за диалог са „мостове между хората и пътища, които ги обединяват”, спомагат за известяването на ислямската религия, и не на последно място, променят погрешните представи в съзнанието на хората.
1 Yıldırım, Suat, Dialogun Dikenli Yolları, Kültürlerarası Diyalog Platformu Bülteni (KADIP) sayı 6, s. 4
- Създадено на .