Последното десетилетие на ХХ век, белязано от войните при разпадането на бивша Югославия, както и началото на ХХІ век, разтърсено от терористични актове в различни краища на света, поставиха с нова сила въпроса за необходимостта от диалог между цивилизациите, между представителите на най-разпространените световни изповедания. Мирогледно различният подход към тази фундаментално важна за човечеството тема, очерта взаимно изключващи се позиции: От Хънтингтън и неговата предвзета теория за "сблъсък на цивилизациите" до хуманния и пацифистки подход на интелектуалци, учени и духовни лидери, които работят за разпространяване на възгледа за възможен диалог между привържениците на християнството, исляма, юдаизма, будизма, разбира се, и с непринадлежащите към определена конфесия прогресисти, просвещенци като Жан Жак Русо и Волтер, хуманитаристи и технократи.