Предговор
Събитията от изминалите няколко години привлякоха вниманието върху необходимостта от диалог между вярващите. Междурелигиозният диалог се обсъжда като алтернатива на широко дискутирания сблъсък на цивилизациите. Онези, които не са съгласни с теорията за неизбежен цивилизационен сблъсък, на нейно място предлагат диалог между цивилизациите, това е размяна на идеи, насочени към взаимно обогатяване, споделяне на разбирания и усещания, което би водило всички хора към по-дълбоко осъзнаване същността на Бога и Неговата воля за човечеството на тази планета.
Настоящата книга е свързана основно с това. Тя представя мислите на един от най-влиятелните мюсюлмански учени и духовни лидери в ислямския свят днес. Движението, вдъхновено и ръководено от Фетхуллах Гюлен, предлага на мюсюлманите начин да живеят според ислямските ценности в условията на сложните изисквания на съвременните общества.
Движението тръгва от Турция и бързо се разпространява в много страни чрез училищата, културните и медийните си дейности, както и чрез социалните проекти и срещите за диалог на турците в Европа, Северна Америка и Австралия. На практика влиянието на движението на Гюлен се усеща във всички региони, където живеят мюсюлмани, като мнозинства или малцинства.
Книгата има двойна цел. От една страна, тя е призив към мюсюлманите да осъзнаят по-добре, че ислямът учи на необходимостта от диалог и че мюсюлманите са призвани да бъдат представители и свидетели на универсалното Божие милосърдие. На базата на широките си познания за ислямската традиция, Свещения Коран и заветите на Пророка Мухаммед и основавайки се на прозренията на мюсюлманите през вековете, Гюлен призовава да се изгради убедителен аргумент, потвърждаващ, че толерантността, обичта и състраданието са истински ислямски ценности, които мюсюлманите са длъжни да утвърдят в съвременния свят.
От друга страна, книгата е покана към немюсюлманите да се откажат от предубежденията, подозренията и полуистините, за да разберат истинската същност на исляма. Човек, чиито познания за исляма са сведени до вестникарските заглавия, най-вероятно вярва, че тази религия учи на тероризъм, самоубийствени атентати, потискане на жените и омраза към хората извън ислямската общност. Кой би искал да води диалог с хора, които подстрекават към такива действия? Кой би искал да живее сред хора с такова отношение?
Благодарение на трудовете на Фетхуллах Гюлен обаче читателят на тази книга ще се убеди, че истинската интерпретация на ислямското учение по-скоро води до чисти духовни ценности като прошка, вътрешен мир, социална хармония, честност и упование в Бога. При изтъкването на ислямските ценности, които се споделят от страна на много вярващи от различни вероизповедания, авторът не само призовава мюсюлманите да се заемат с диалог, но приканва и немюсюлманите да се включат в дискусията за общоприетите идеали.
Ще дам пример за това от собствения си опит. Аз съм католически свещеник, американец и живея в Рим. Познавам членовете на движението, свързано с Фетхуллах Гюлен, повече от едно десетилетие и мога да кажа, че те живеят искрено и впечатляващо според учението на техния духовен водач. Те наричат почтително Гюлен Ходжа ефенди, което буквално означава Учителя. Ученията в настоящата книга, произтичащи от Корана и ислямската традиция, оформят поведение, въз основа на което мюсюлманите практикуват задълженията си според исляма. Събирайки в книга тези есета и интервюта, публикувани в редица печатни издания, повечето от които никога преди не са излизали на английски[1], г-н Гюлен направи добра услуга на хората, които искат да се запознаят с идеалите, характеризиращи това движение.
Миналата година четох лекция в Урфа и Газиантеп, Източна Турция. На връщане за Рим бях поканен да говоря пред група млади хора в Истанбул на събиране, организирано от движението на Гюлен. Пристигайки там, се изненадах от големия брой млади лица на това събиране, те бяха около четири хиляди души. Когато разговарях с тях забелязах, че те представляват различни групи на истанбулската младеж, някои бяха студенти по инженерство, медицина и компютърни науки, имаше и работещи мъже и жени. Някои от жените били секретарки, туристически агенти и училищни преподаватели. Срещнах млади мъже, които бяха банкови служители, шофьори на камиони и строители.
Тези млади хора, от които бликаше щастие и ентусиазъм, се бяха събрали, за да празнуват рождението на Пророка Мухаммед. Важно е да се отбележи, че бях поканен да говоря пред тях на тема “Пророците – благодат за човечеството” в качеството ми на католически свещеник. След моята лекция беше рецитирана поезия в чест на Мухаммед и вечерта завърши с изпълненията на известен турски певец, който възхваляваше Бога с песните си, акомпанирайки с електрическа китара. В онази вечер, както и в много други случаи, почувствах, че ако Фетхуллах Гюлен и неговото движение са могли да внушат на толкова много млади хора желанието да възхваляват и благодарят на Бога и да живеят с обич и уважение към другите, те би трябвало да са ангажирани с много ценна духовна инициатива.
Вярващите, които не са мюсюлмани, ще се съгласят, че това са хора, с които ние можем да живеем и да си сътрудничим за общото благо, но несъмнено ще питат за мнението на Гюлен и движението относно склонните към насилие хора в мюсюлманския свят. В тази книга авторът разглежда и такива “тежки” въпроси, свързани с джихада, тероризма, човешките права, обяснява значението на джихада и ясно посочва, че истинският мюсюлманин никога не би се занимавал с тероризъм.
Ще завърша предговора си с пасаж, който характеризира подхода на Гюлен като духовен учител.
„Ако имах достатъчно сили и ако имах възможност да вникна в душите и да чета мислите на хората, непрекъснато щях да им внушавам идеята да станат съвършени личности съобразно техните заложби и качества и в рамките на принципите на сунната. Например ако даден човек е склонен да размишлява, бих го насърчил постоянно да се отдава на размисли и в същото време да прочита определени молитви и стабилно да стъпи пред вратата на Всевишния. А на онзи, който изключително добре разбира Корана, бих препоръчал непрекъснато да го изследва. От една страна, това означава хората с различни качества да се ангажират със задачи, за които притежават умения. Впрочем онова, което са правели суфистките духовни водачи, не се различава от казаното досега.
Те възлагали отговорности на хората според характерите им, социалното положение и природата им в съответствие с духа на религията. Така суфист-ките духовни водачи целели да тласнат човека към равнището на „съвършената личност”, която е целта на човешкото сътворение, осигурявайки на всеки духовно развитие в зависимост от таланта му.”
[1] Предговорът е написан към английския превод на книгата.
- Създадено на .