Суфизмът като начин на живот
Суфизмът е духовният живот на исляма. В нито една епоха мюсюлманите, които олицетворявали исляма, следвайки линията на сунната и принципа на общността, не са излизали извън този дух и смисъл. А орденът (тарика) е сборник с принципи за дисциплина, който цели в рамките на суфистката мисъл да стигне до същността на религията и да спечели благоволението на Всевишния, следователно и щастието, както в земния, така и в отвъдния живот.
Като начин на живот суфизмът е бил приложен на практика в Епохата на щастието, а по-късно е бил систематизиран от страна на личности, които може да наречем „представители на ордена” в съответствие с характерите, духовността и разбиранията на хората, което е напълно нормален процес. Ако имах достатъчно сили и ако имах възможност да вникна в душите и да чета мислите на хората, непрекъснато щях да им внушавам идеята да станат съвършени личности съобразно техните заложби и качества и в рамките на принципите на сунната. Например ако даден човек е склонен да размишлява, бих го насърчил постоянно да се отдава на размисли и в същото време да прочита определени молитви и стабилно да стъпи пред вратата на Всевишния. А на онзи, който изключително добре разбира Корана, бих препоръчал непрекъснато да го изследва. От една страна, това означава хората с различни качества да се ангажират със задачи, за които притежават умения. Впрочем онова, което са правели суфистките духовни водачи, не се различава от казаното досега. Те възлагали отговорности на хората според характерите им, социалното положение и природата им в съответствие с духа на религията. Така суфистките духовни водачи целели да тласнат човека към равнището на „съвършената личност”, която е целта на човешкото сътворение, осигурявайки на всеки духовно развитие в зависимост от таланта му. Ето това е суфизмът.
- Създадено на .