Коранът не е ли слово на самия Пратеник? Как може да се докаже, че не е?

По този въпрос е казано и написано толкова много, че не е останало никакво място за съмнение. Ние, ограничавайки се в рамките на беседата, ще представим някои основни доводи за това.

Твърдението, че Коранът е създаден от Пратеника Мухаммед или от който и да било друг човек, се защитава от някои безразсъдни, невежи и съвременни ориенталисти, които са врагове на Корана. Те се стремят да затъмнят разума на необразованите и неграмотните хора. Смятам, че това твърдение, както на вчерашните, така и на днешните езичници е неоснователно и тенденциозно. Защото всеки, който добросъвестно изследва Корана, ще се убеди, че той е величествен и божествен и не може да бъде творение на човека.

А сега нека предоставим задълбочения анализ по този въпрос на гениалните книги и автори, и да припомним само няколко основни момента:

1. Стилът на Корана и стилът на хадисите се отличават толкова, че арабите не откривали нищо необичайно в стила на Пророка и не могли да скрият възхищението и изумлението си пред езика на Корана.

2. Когато четем хадисите, пред нас изниква образ на мислещ, беседващ човек, който олицетворява покорството си пред Създателя. А в стила на Корана се усеща удивително безстрашие, тонът му внушава благоговение и е необикновено изкусен.

3. Как може един неграмотен човек, който не е учил нито в светско, нито в духовно училище (нека нашите души бъдат жертва на неговата неграмотност), да създаде безупречна система на личния, семейния, обществения, икономическия и правен живот? И как тази система е толкова изящна, в продължение на много векове към нея се придържали и дружелюбни, и враждебни народи и днес тя все още е съхранила своята свежест.

4. Невероятно хармонично и съгласувано в Корана се разглеждат битието, животът и свързаните с него богослужения, правата и икономиката. Да не се има предвид това и да се смята, че Коранът е слово на Пратеника, означава, че и той самият не е човек. А решението на който и да е от посочените въпроси за продължителност и време не е по силата дори и на великите гении. Да се приписва на човек, който никъде не е учил, тази толкова съдържателна книга, решаваща проблеми, които са непосилни за няколко гения, е една неоснователна хипотеза.

5. Коранът е чудо. В никакъв случай неговото слово не е човешко. Свидетелство за това са представените в него събития от миналото и бъдещето. Благодарение на съвсем нови открития днес се установява известен облик за живота на древните народи, за техния славен или печален край, и се оказва, че това е описано дума по дума в Свещения Коран още преди столетия. Пратеници като Хазрети Салих, Хазрети Лют (Лот), Хазрети Муса (Моисей) и техните народи сами по себе си се явяват поучителни примери!

Колкото безспорни и верни са сведенията описани в Корана за миналото, толкова важни и явяващи се като чудо са и сведенията свързани с бъдещето. Например години преди това в знамението от Корана се описва мирното завоевание на Мека:

“Аллах превърна съновидението на Своя Пратеник в истина. "Ще влезете в Свещената джамия, ако Аллах е пожелал, в безопасност, с бръснати глави или подстригани, без да се страхувате…" (48: 27)

И освен това се повелява, че ислямът ще удържи победа над всички западни доктрини:

“Той е, Който изпрати Своя Пратеник с напътствието и с правата религия, за да я въздигне над всички религии. Достатъчен е Аллах за свидетел.” (48: 28)

Така както той предвещал падение на Сасанидите, които в онези дни удържали победа над византийците, и предсказал радостната вест за победата на мюсюлманите в битката при Бедир:

“Ромеите бяха победени на най-близката земя. Но след поражението им те ще победят, след няколко години. На Аллах е повелята и преди, и след това. В този ден вярващите ще ликуват.” (30: 2-4).

И когато настъпило времето, всичко се случило така, както било описано в Корана. Освен това друго знамение предсказвало безопасния живот на Пратеника, въпреки че той бил обкръжен от врагове - цели народи и държави:

“О, Пратенико, оповести какво ти бе низпослано от твоя Господ! А не го ли сториш, ти не ще си оповестил Неговото послание. Аллах ще те защити от хората. Аллах не напътва неверниците.” (5: 67).

Именно така се и случило.

Прекрасните откровения на Корана, който предвестил, че с развитието на науката ще бъдат направени на пух и прах обективизмът и субективизмът, това ще представлява значението на човека в пространството; който предсказал, че научните открития и новите изследвания ще заставят човек да се покори пред Всевишния Творец:

 “Ще им покажем Нашите знамения по хоризонтите и в тях самите, додето им се изясни, че това е истината. Нима не е достатъчно, че твоят Господ е свидетел на всяко нещо?” (41: 53)

И днес ние стремглаво вървим към това.

Имайки предвид своите врагове, Коранът повелява: "Кажи: "И да се съберат хората и джиновете, за да създадат подобен на този Коран, те не ще създадат такъв подобен, дори един на друг да си помагат." (17: 88) Действително фактът, че от деня на низпославането на Корана до днес никой не е успял да напише нещо подобно, доказва още веднъж истинността на Корана и неговия необикновен произход.

В първите години на низпославането на Свещения Коран мюсюлманите били малко на брой, слаби, безпомощни и нямали ясни представи за бъдещето. Те не знаели, че новата религия, която е източник на сила, е способна да господства над държави, че може да обори всички системи и съществуващи на земята доктрини. Но знамението в Корана им указвало тези високи цели и им подсказвало, че могат да станат повелители на този свят:

“Аллах обеща на онези от вас, които вярват и вършат праведни дела, че ще ги остави наследници на земята, както остави и онези преди тях, и непременно ще укрепи тяхната религия, която Той им избра, и в замяна след страха ще им дари сигурност…”(24: 55)

Има още много подобни знамения за мюсюлманите и техните бъдещи победи и поражения, за техния възход и упадък, но тук е невъзможно да ги споменем всички.

Голяма част от предизвестията в знаменията на Свещения Коран са свързани с достиженията на различните науки. Кратките формулирования за знаменията на Корана за научните достижения са толкова чудесни и величествени, че е невъзможно нито да се пренебрегнат, нито да се считат за човешки слова.

Тъй като има много произведения, в които се разглеждат и анализират чудесата на знаменията на Корана, ние ще дадем само няколко основни факта, които се споменават в Свещения Коран.

1. Сътворението на Вселената

Висшата истина за сътворението на Вселената, спомената в знамението:

"Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват?" (21: 30), се явява неизменяем принцип на първичното сътворение. Изводът не се променя, независимо от това дали става въпрос за разделянето на образуваните небесни тела и газовия облак, в частност за образувани системи, подобни на Слънчевата, или от разсеян облак, или мъгла. Знамението по тази тема, неговият стил е станал източник на научни изследвания. За разлика от теории и хипотези, които постоянно остаряват, то е дошло до наши дни, съхранявайки своята актуалност, и - както е видно - ще остане така и в бъдеще.

2. Астрономия

В Свещения Коран има толкова много знамения, свързани с астрономията, че са нужни томове книги те да бъдат събрани и анализирани. Ние ще се ограничим с няколко:

"Аллах е Който въздигна небесата без видима за вас опора. После се въздигна [безподобен] Той на Трона и покори Слънцето и Луната, всяко да се движи до определен срок..." (13: 2)

Освен че айетът (знамението) припомня възвишенията на небесата, тяхното разширение и увеличение, а и това, че всичко съществува в хармония едно с друго, те се крепят (без ние да виждаме никакъв стълб). Да, ние не виждаме никаква опора, която да поддържа небесния свод и която да не му позволява да се разпилее, но все пак опора има. Понеже е необходим закон или принцип, който по свой род се явява и опора на съществуващия порядък и не позволява телата да се разпръснат или сблъскат.

По този начин Корана ни внушава всеобщия принцип на съществуване на центробежни и центростремителни сили, които не зависят нито от закона за земното притегляне, открит от Нютон, нито от теорията на Айнщайн.

Знамението от Корана за движението на Слънцето и Луната е много интересно и ще го разгледаме по-обстойно. Айетът в сура “Всемилостивия”: “Слънцето и луната - [се движат] по изчисление” (55: 5), знамението от сура “Пророците”: “Той е, Който сътвори нощта и деня, и слънцето, и луната. Всички по орбита плават.” (21: 33), от сура “Йа Син”: “И слънцето е устремено към своето местопребивание…”, “…Всички по своя орбита плават.” (36: 38-40) – ясно показват, че Луната, Слънцето и другите планети са създадени в единна система, елементите на която се намират в хармония помежду си, а движенията им се основават на математически закони.

Кълбовидността на Земята

Знамението: “...Той заставя нощта да следва деня и заставя деня да следва нощта…” (39: 5) – обяснява, как произхожда смяната на деня с ноща, споменава, че светлината и мрака обвиват в кръг земното кълбо, подобно на обвития около главата тюрбан. В друго знамение: “И земята след това разпростря.” (79: 30) се явява кулминацията на пророчествата.

“И небето изградихме с [Нашата] сила. Ние даваме простор.” Не е важно дали този простор и разширяване е това, което е разбирал Айнщайн, или теорията на Едуин Хъбъл, че съзвездията се отдалечават от галактиката, в която се намира нашата Слънчева система. Важното е, че Коранът е указал същността на въпроса и осветява пътя на науката.

3. Метеорология

В Свещения Коран често се споменава за въздушните потоци, сгъстяването на облаците, наелектризирането на въздуха и гърма на мълниите. Те напомнят за Божествените дарове и внушават на хората благоговение и страх пред Създателя. Например:

“Не виждаш ли, че Аллах подкарва облаците, после ги съединява, после ги сторва на купчина и виждаш как дъждът излиза от тях. И спуска от планини в небето градушка, и поразява Той с нея когото пожелае, и я отклонява от когото пожелае…” (24: 43).

Изобразената картина на дъжда в Корана, показвайки резултатите от застрашителните на пръв поглед облаци, мълнии, гръмове, които обгръщат небето, посочва една Вседаряваща Ръка, като също така приканва хората да бъдат признателни. Освен това времето, в което Коранът така изумително обяснява за образуването на дъжда и градушката (което представяне не противоречи на съвременното разбиране), и след като тези обяснения бъдат разбрани, за произхода на тези явления е невъзможно да не се възхитим на откровенията на Корана. За Корана не са важни детайли: притеглянето на две противоположни зарядни частици, отблъскването на две еднакви, събирането на отблъскващите се с помощта на вятъра, електризацията, възникваща вследствие на издиганите от земята положителни потоци и тяхното съединение с електрическите заряди в небесата, превръщането в този момент на парата в капки вода и тяхното падане на земята. Коранът излага същината, най-важното, а детайлите ги оставя да се изяснят с времето.

Знамението от сура "Хиджр" повелява: "И изпращаме ветровете - оплождащи, и утоляваме жаждата с вода, която изсипваме от небето, а вие не можете да я съхраните." (15: 22). Айетът разкрива още един аспект по този въпрос: той обръща нашето внимание върху ролята на ветровете при оплождането на растенията и образуването на облаците. А всъщност, когато бил низпослан Коранът, никой не знаел за необходимостта от оплождане на растенията и образуването на облаци и функцията на вятъра при тези процеси.

4. Физика

Материята като основа на битието и формата на нейното съществуване е още един въпрос, който се обяснява в Свещения Коран.

Например в сура "Отвяващите":

"И от всяко нещо сътворихме двойки, за да се поучите!" Тук се подчертава, че всичко е създадено по двойки. Коранът показва, че това е важен всеобщ принцип. Знамението от сура "Поетите":

"И нима не поглеждат към земята, колко полезни видове накарахме да поникнат от нея?" (26: 7) привлича нашето внимание към хилядите различни растения, които всяка година се "съживяват" и се намират пред очите ни и ни напомнят за величието и щедростта на Аллах. Знамението в сура “Йа Син” е още по-всеобхватно и интересно:

“Пречист е Онзи, Който сътвори - по двойки всичко от онова, което земята ражда, и от тях самите, и от онова, което не знаят!” (36: 36). В това знамение се споменава, че освен двойките, които познаваме, има още много, за които нямаме ни най-малка представа.

Да, Аллах ни приканва да се замислим за отредените ни блага, показва ни, че и растенията са по двойки, както мъжа и жената, електроните на атома и ядрото му. Той насочва нашето внимание към веществата и антивеществата, че всички одушевени и неодушевени създания, освен Него, са създадени по двойки на този свят.

Освен споменатите знамения, има още много Божии откровения, всяко от които само по себе си се явява чудо и ясно ни доказва, че Коранът е слово на Всевишния, а Пророка Мухаммед е Пратеник на Аллах.

Наистина, много въпроси като началото на произхода на живот, оплождането и размножаването на растенията, образуването на колонии на животните и техния тайнствен живот и размножение, загадъчния свят на медоносната пчела и мравката, полета на птиците, стадия на човешкото развитие още от ембриона в майчината утроба – всичко това се разяснява в Корана толкова мъдро, че когато и да се обърнем към тези въпроси, ние разбираме, че Коранът не е загубил своята необикновеност, а е все още свеж, млад и е на най-високия връх, към който се стреми науката.

След като една книга, надминава последната точка, до която са достигнали хиляди учени от векове насам, и която винаги е крачка пред останалите и изразява компетентно мнение по всички въпроси, то тази книга освен че е невъзможно да бъде приписвана на човек, живял преди четирнайсет века, но е невъзножно да бъде приписвана и на хиляди съвременни гении. Особено ако тази книга е Коранът, който е толкова богат по съдържание, изразен с толкова изумителни изрази, висок стил и е Божие слово…

А сега да се обърнем към нашия събеседник с въпроса: от кого в епохата на всеобщо невежество, когато нямало нито светски, нито религиозни училища и нямало книги, един напълно неграмотен човек може да разбере как се образува млякото в живите същества? Как той е можел да узнае за оплождащите функции на вятъра и неговото значение за растенията, как се образували дъждът и градушката? Кой му е казал, че Земята има форма на елипса? В коя обсерватория и с помощта на какъв гигантски телескоп той е установил, че пространството се разширява? В коя лаборатория е определил състава на атмосферата и е разбрал, че с изкачването кислородът намалява? С помощта на какъв рентгенов апарат е установил стадиите на развитие на плода в майчината утроба? А след това е обяснил и разказал всичко това до последната подробност, уверено, убедително, без съмнение, като един съвършен учен?

5. Свещеният Коран, освен че указва пътя, задачите и задълженията на Пратеника, то понякога го упреква в подобаваща форма и го предупреждава

Например той го наставлява, когато позволил нещо на лицемерите, а не трябвало: "Аллах да те извини [о, Мухаммед]! Защо им разреши [да останат], преди да ти се разкрият онези, които казват истината, и без да си узнал лъжците?" (9:43) Всевишният го укорява и за отношението му към пленниците от битката при Бедир: "Не подобава на пророк да има пленници, докато не е воювал по земята [с неверници]. Вие искате благата на земния живот, а Аллах иска [за вас] отвъдния. Аллах е всемогъщ, премъдър" (8:67), "Щеше да ви засегне огромно мъчение за онова, което сте придобили, ако преди това Аллах не бе отсъдил." (8:68).

Друг път, пропускайки да спомене Неговото име, на Пратеника се повелява: "И за нищо не казвай: "Ще свърша това утре", [без да добавиш]: "Само ако Аллах пожелае." И спомни си твоя Господ, ако забравиш, и кажи: "Дано моят Господ ме насочи още по-близо до правия път!" (18: 23, 24). В друго знамение се намеква да не се страхува от никого, освен от Всевишния: "...и се притесни от хората, а Аллах повече заслужава да се боиш от Него..." (33: 37). За постъпката към съпругата си, в която Пратеникът се заклел да не пие повече сироп от мед, за което получил предупреждение: "О, Пророче, защо си възбраняваш онова, което Аллах ти е разрешил, стремейки се да угодиш на своите съпруги. Но Аллах е опрощаващ, милосърден."

И в много други знамения, от една страна, определяйки неговите задачи, обязаности и права, от друга, в случай на допуснато дори незначително превишение на права или неизпълнение на задача и обязаност, той е предупреждаван, а понякога е порицаван и упрекван.

Възможно ли е човек, който е съчинил една книга, да включи в нея порицаващи, предупреждаващи и упрекващи го знамения? Никога! Тази книга е книга на Всевишния Аллах, а тази личност - Неговият благороден проповедник.

6. Свещеният Коран е чудо на красноречието и с нищо не може да бъде сравнен. Това е още един аргумент, че той не е създаден от човек.

По времето, когато на Пратеника на Аллах била възложена Пророческата мисия, имало много поети, литератори и майстори на словото, които имали много поддръжници. Болшинството от тях били врагове на Пратеника. Цели дни те умували над това в какви рамки да вмъкнат Корана, да му намерят подобие и по всякакъв начин да се справят с него. Дори от време на време те се срещали с християнски и юдейски учени, за да разберат и тяхното мнение. Те били решили на всяка цена да пресушат източника на Корана и били готови на всичко. Не обръщайки внимание на всички тези злобни нападки и препятствия, Хазрети Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не се поколебал и продължил по своя път. Той удържал победа над неверието и нападките единствено чрез словото на Корана и спечелил тази тежка борба. Въпреки че имал толкова много врагове.

Да, в дните, когато християнските, юдейските учени и възвишените оратори се обединили в един фронт, Коранът със своето превъзходно съдържание, с обаятелното си слово, с прекрасния стил, предизвикващ възторг и висок дух, е проникнал в сърцата на хората, станал е глас, раздиращ небесата и земята. Като един борец, той приканил своите противници на бой, заплашил ги и ги сломил. Много знамения потвърждават това: "Или представете книга, подобна на Корана, създайте една сура или поне едно знамение, а ако не можете, идете другаде!", "А ако се съмнявате в това, което сме низпослали на Нашия раб, донесете една сура, подобна на неговите, и призовете вашите свидетели - освен Аллах - ако говорите истината!" (2: 23). "Кажи: "И да се съберат хората и джиновете, за да създадат подобен на този Коран, те не ще създадат такъв подобен, дори един на друг да си помагат." (17: 88); "Или казват: "Той си го е измислил." Кажи: "Донесете десет сури, подобни на неговите - измислени, - и позовете когото можете, освен Аллах, ако говорите истината!" (11: 13). Но никой, с изключение на едно-две безразсъдни съчинения, не отвърнал на призива на Корана, което е доказателство, че той не е човешко творение. Самата история е свидетел, че враговете на Корана, не жалейки никакви средства за борба с него и Пратеника, не могли дори и да помислят да напишат нещо подобно. Ако те имали подобна сила, щели да заставят Корана да замълчи с нещо подобно, измислено от тях, а нямало да изберат опасния път на войната.

Наистина, фактът, че тези майстори на ораторското слово, са предпочели пътя на войната подлагайки на опасност ценностите си като положение сред обществото, достойнство, дори и честта, само по себе си е убедително свидетелство за невъзможността да се напише подобие на Корана. Ако това бе възможно, те биха предпочели словесния двубой и не биха изложили своето бъдеще в опасност.

Когато арабските поети не успели да създадат подобие на Корана, поискали помощ от юдеите и християните, което е признак за безсилие и безпомощност. А пък ако християните или юдеите били способни да създадат толкова богата по стил и съдържание книга, защо да приписват това на други? Те биха се възгордели и биха казали: "Това го създадохме ние!"

Освен това в продължение на векове цяла армия от учени, изследователи и мислители не могат да скрият възхищението си пред задълбоченото съдържание и сила на убеждение на Корана и го приветстват. Чарлз Милс обръща внимание на богатия стил на Корана, който е толкова възвишен, че е невъзможно да бъде написано нещо подобно и дори е трудно да бъде преведен. Виктор Имбердес отбелязва, че Коранът със своето много богато съдържание може да послужи като източник и основа на правото. Според Ернест Ренан, Коранът е извършил революция не само в религията, но и в литературата. Густав ле Бон смята, че с помощта на Корана Ислямът е известил на света най-искреното и пречисто еднобожие. Хуарт е уверен, че Коранът е слово Божие, изпратено чрез откровение на Хазрети Мухаммед. Холман счита, че Хазрети Мухаммед е последния Пратеник на Всевишния, а Ислямът е последната низпослана религия. Емил Дерменхейм подчертава, че Коранът е първото чудо на Пратеника, а от гледна точка на художествената си красота е недостижима загадка. Артур Беллегри смята, че оповестяваният от Хазрети Мухаммед Коран, е слово на самия Аллах. Според Жан Пол Ро най-голямото чудо на Пратеника е низпосланият чрез ангелите Коран. Реймонд Чарлз счита, че Коранът все още властва и е все още живо откровение, низпослано от Аллах чрез Посланика до вярващите. Д-р Морис твърди, че Корана е възхитително чудо, устояващо на всякакви критики. Дори за интересуващите се от литература, той е литературен източник, за езиковедите – съкровищница на слова, за поетите – източник на вдъхновение. Според Мануел Кинг, Коранът е сборник с правила и принципи на разпоредбите на Аллах, който получил нашият Пратеник в периода, когато той изпълнявал пророческата си мисия. Родвел смята, че човек, който чете Корана, е обзет от възхищение.

Ние представихме само по едно изречение от изказванията на учени и мислители. А има още стотици мислители и изследователи, които са изразили подобни мисли и чувства на благоговение и са се преклонили пред Корана.

Не се полага на нас да говорим за Корана, след като толкова много специалисти и учени са написали хиляди ценни трудове за него. Но ние се осмелихме да направим малък принос към делото на тези, които му служат, с надеждата, че Творецът на Корана и неговите изследователи ще ни простят.

Tweet

Whatsapp