През призмата на мъдростта
И човек се заблуди
Ако аз бях написал сценарий, първото ми изречение щеше да гласи: “И човек се заблуди.”
Вътрешният свят
Всяка мисъл, която прониква и пуска корени в душите ни, рано или късно дава плодове. Те може да са както Райски, така и Адови. Душата на човек, в чието съзнание са засети семената на доброто, красивото, прошката и толерантността, винаги напомня за Райските градини. И е немислимо такъв човек внезапно да започне да граби и краде, да прелюбодейства и убива, да употребява алкохол и наркотици, да гледа унизително на всички хора и да критикува всичко. Всички изброени непристойни деяния на всяка цена произлизат от предварителни лоши идеи и коварни планове.
А действията на човек, чието съзнание е пълно с лоши и безсмислени идеи, са пълно отражение на вътрешния му свят. Точно заради това, докато всеки индивид не си наложи самодисциплина и не избере правилната посока във вътрешния си свят, външното му поведение категорично няма да е хубаво и няма да прави добро впечатление. Това дори да стане, не може да продължи дълго време.
Идеята за добрини
Един от най-важните пътища за завладяване сърцата на хората е, винаги да се дебне моментът, за да се стори добрина на останалите и когато се появи такава възможност, тя да се извърши, без да се губи време. Да можехме винаги да настройваме сърцата си в хармония с идеята за добрини!
Стойностните хора
Има хора, които може да се купят на много ниска цена, но има и такива, които са толкова стойностни, че не е възможно да се купят дори с несметно злато и диаманти. Народите се издигат благодарение на хората от втората категория. Стойностните хора винаги са изпълнени с висши идеали и добродетели като дъждовните облаци. Независимо дали са известни или не, местата откъдето минават се раззеленяват след тях.
***
Омар Мухтар[1] е казал на италианците: “Аз умирам и ще пребъда вечно. Но с вас е свършено след смъртта.” Мюсюлманинът продава живота си на много висока цена, той дава преходния живот и получава вечния. А здравето, което ни обвързва с живота, прилича на роза с преходна красота, т. е. прилича на листата на розата. Когато са свежи и здрави, листата на розата са впечатляващи, но след като увехнат нямат никаква стойност.
Най-големият капитал
Моралът и съвестта, възпитанието и вежливостта са като конвертируема валута във всяка държава и като скъпоценен камък, който не се влияе от валутния курс. Който ги владее прилича на търговци с висок авторитет, които могат да търгуват навсякъде, дори да нямат други капитали.
Плачът и смехът
Плачът е усилието за облекчаване на хората с чувствителни души и опит за погасяване на огъня в съвестта им със сълзи. Но много хора се смеят, когато трябва да плачат, и плачат, когато трябва да се смеят.
***
Когато душата се възпламени, съвестта започва да гори и тогава човек се разплаква. Точно в този момент сълзите се притичват на помощ и угасяват огъня в душата. Според мен връзката между думите чешм (пер. – око) и чешма (пер. – чешме) идва оттук.
За страха и надеждата
Страхът от хората парализира човека. А да се очаква нещо от тях често води до разочарование и обезнадежденост. Единственото решение човек да не чувства страх от никого е да се страхува от инстанцията, от която трябва да има страх. А за да не губи никога надежда, човек трябва да се опира на някой, който винаги е силен и способен да изпълнява обещанията си.
Два дни за всеки човек
Вярваме, че за всеки човек има два дни – единият е денят, който човек посвещава на себе си, а другият – денят, който принадлежи на идните поколения... Ние макар и да плачем в един от тези дни, вярваме, че в другия ще се смеем, като се надяваме на помощта на Безкрайно Милосърдния.
Времето за плач и времето за смях
Дух, който не става едно цяло с идеята за богослужене с напредването на възрастта, става от губещите във време за духовни постижения. Ако той може да проумее това, ще плаче заради нещата, на които се е смял и ще превива гръб от покаяние.
Ползотворният живот
Не хората, които живеят дълго, са с най-дълъг живот, а онези, които знаят как да извлекат най-голяма полза от живота. Според този критерий може да има както стогодишни хора с кратък живот, така и петнайсетгодишни, чиито глави са извисени до небесата, благодарение на продуктивния и благодатния им живот.
Истинският живот
Периодът на цъфтеж и радост в детството; зареждането с метафизична енергия и борбеният дух в младостта; жизнеността, породена от желанието за сливане с приятелите в старостта, се нарича живот. Колко тъжно е, че отричащият дух гледаше на него ту като на комедия, ту като на трагедия и уби желанието и идеята за благодарност на човешкия род.
Самотата
Чувството за самота е неизлечима рана у хората, които не са успели да се настроят за вечността и в чиито души не е покълнала идеята за дълговечност. Става ясно, че до мига, в който чувствата им не се възпламенят с вяра и душите им не видят истинското лице на битието, такива хора нито биха се избавили от мъгливата атмосфера на песимизма, нито биха изградили приятелство с всяко нещо, сливайки се с цялото битие.
Задълбочеността
Чувствата, животът, който води, страданията и мъките на човека се развиват право пропорционално. Светът на чувствата на безгрижните и неизстрадалите хора, които винаги са били извън живота, категорично не се развива, както и останалите им заложби, и такива индивиди никога не могат да се слеят с битието.
Злината
Дори никой да не се меси на хората, които постоянно вършат злини, някой ден те неизбежно ще станат жертва на собствените си злодеяния. Да, пътят на продължаващите злини, рано или късно намира край и изчезва.
***
Въпреки че изглеждат постоянни, преходните злини са временни. Разбира се, когато свърши животът им, и те като всичко останало, умират. Но понякога грабват от нас и отнасят със себе си човешките ни ценности.
Някои сърдечни болести
Истински набожният човек същевременно има най-висок морал. В неговото богослужене няма показност, в делата му няма измама, в сърцето му няма злоба и лицемерие. Показността отдалечава човека от Истината, а лъжата – от Истината, и от народа. Злобата е причина да споменават човека с ненавист, а лицемерието – с проклятие.
Отклонението
Досега с вдигнати платна се устремихме към много неведоми хоризонти в името на някаква приказна принцеса. Но нито можахме да намерим приказната Лейля, с чиято любов бродихме в пустините, нито успяхме да се върнем назад на брега, от който сме потеглили.
***
Когато една общност се отдалечи от духовните си корени, гледната му точка се променя и ценностните му критерии се разрушават напълно. В такава общност борбата срещу непозволеното се нарича „бунтарство”, а угнетяването – „справедливост”; сипят се проклятия срещу историята; гнусните неща на деня се издигат до небесата; на благоприличието се гледа с унижение; безсрамието се аплодира; честта се показва като страшилище; безочливостта се смята за нещо естествено; привързаността към народа и миналото се очерня по най-подъл начин; липсата на корени и хората, лишени от тях се тачат сякаш са светии!
***
Пристрастеността към връзка с противоположния пол и желанието за постоянна близост с него, или е слабост и увредена природа, или – белег за притежаване на характера на противоположния пол.
Невежеството
Невежеството е като було, което покрива предметите. Нещастниците, които не успяват да свалят това було от лицата си, никога не могат да проникнат в същността на висшите истини във Вселената. Най-голямото невежество е непознаването на Аллах, особено, ако това състояние се обедини с егоизма, то води до неизлечима лудост.
Истинското лице на света
Някои хора смятат, че светът се състои от пари и здраве. Въпреки че това е вярно за онези, които свързват всяко нещо с материята, а света – с онова, което знаят и виждат, в очите на събудените за истината духовно издигнати личности такова схващане не е нищо друго освен заблуденост.
***
В съвремието ни онези, които се опитват да нарушат световния ред, изглеждат както по-многочислени, така и по-влиятелни от хората, които се стремят да го опазят. Ако няма духовна сила, която да въздейства на баланса на силите, много е трудно да се каже, че със сегашното състояние може да се постигне голям напредък в името на доброто и красивото.
Виновните души
Човек често гледа на останалите хора през призмата на собствената си душа и заради мъглата и дима в нея той вижда мътно всяко нещо и всички хора. А решенията, които той взима в това състояние, са напълно мрачни и безмилостни. В интерес на истината стигналият до такова състояние егоист мисли, че всичко наоколо е разрушено и изчезнало, но всъщност погубеният е той.
Хората с детски души
Трябва да оценяваме благосклонността и вниманието на големите към нас като наша нужда и тяхно величие, да сме наясно, че нашето благоприличие и уважение са опори, които поддържат дълготрайността на тази благосклонност, с цел да стоим далеч от непочтителността, за да не се разглезим, възгордявайки се. Горко на главозамаяните хора с детски души, които злоупотребяват с благосклонността спрямо тях!
[1] Омар Мухтар (1862-1931) – водач на съпротивителното движение в Либия срещу нахлуването на италианците. – Б. пр.
- Създадено на .