Скромността
Хората с наведени към земята лица биват високо оценявани, както при Всевишния, така и сред народа. В замяна на това онези, които вирят нос и се държат високомерно, подценяват останалите и се надуват, винаги са били посрещани студено от хората и са наказвани от Всевишния.
***
Високомерието и надменността на човека свидетелстват за наличието на недостатъци в ума и за суровостта на духа му. Умният и духовно зрелият човек знае, че всичко, което е постигнал, е дар от Всевишния и винаги се прекланя пред Него с чувство на благодарност.
***
Скромността поражда в сърцето на човека чувство на удовлетвореност от одобрението на Създателя и срещу обидите и униженията на хората. Да, човек, който още в началото си знае мярата и сваля на земята крилете на скромността си, значи е влязъл в най-защитената бронежилетка и е предприел най-здравата мярка за сигурност.
***
Скромността е белег за зрелостта и добродетелността на индивида, а горделивостта и надменността – за ниското му равнище и непълноценността му. Най-съвършени са хората, които прекарват най-много време с хората и се сприятеляват с тях. А най-несъвършени са онези нещастници с лоша слава, чиято горделивост не им позволява да стоят сред хората и да общуват с тях.
***
Хората, които не се оценяват в обществото, в което живеят, рано или късно се издигат и биват удостоени с почит, благодарение на скромния им характер. А онези, които се поддават на комплекс за надменност с времето се превръщат в чужди елементи в средата, в която живеят, бидейки постоянно отхвърлени от обществото.
***
Издигането на някакъв човек до равнището на човечността се измерва с неговата скромност, а скромността му – с непромененото му състояние, след като е получил неща, които хората ценят, например висока длъжност, пост, богатство и знание. Не може да става дума нито за скромност, нито за издигане до човечността на човек, чието мислене и поведение се променя под въздействието на цитираните положения.
***
Скромността е като ключ към почти всички добри нрави. Който се сдобие с него, може да притежава и останалите добри нрави. А онзи, който не го владее в повечето случаи е лишен и от останалите нрави. Когато пророк Адам, мир нему, допусна грешка, той възстанови отново всички небесни ценности, които бе изгубил, благодарение на скромността си. Ала сатаната, който имаше същата вина, стана жертва на горделивостта и високомерието си.
***
В теккетата и в по-малките дервишки обители, винаги са се издигали и възвисявали личностите със сведени към земята лица. В училищата и медресетата пак винаги скромните личности извличали поука и били полезни на обществата си. А нещастниците с навирен нос, които не следвали порядките и методите на теккето, и които от горделивост не коленичели пред някой учител, за да научат нещо, винаги са погубвали себе си.
***
Гордостта и величието са качества на Личността на Всевишния. Затова онези, които се гордеят и се държат разглезено почти винаги са сграбчени от ръката на Всепобедния и унищожени. А скромните хора, които си знаят мярата, се издигат до Него.
- Създадено на .