Сънищата и съдбата

Правдивите сънища са доказателство за съществуването на съдбата. Както обяснихме до известна степен в темата за душата, появяването на дадено събитие по време на съня и осъществяването му, когато дойде времето, е доказателство, че всяко събитие е предварително предопределено. Да, по време на съня си ние прочитаме предварително една страница от живота си, която се сбъдва на практика впоследствие.

Обстоятелството, че Свещения Коран, нашият Пророк и евлиите (светците) предизвестяват по някакъв начин някои събития, които ще се случат в бъдеще, показва, че съдбата господства навред. И действително е така. Откъде и как ще може да се отгатне нещо, което не е писано в съдбата на човека? И откъде ще могат да го отгатнат, ако не може да се предскаже по някакъв начин?

Въпрос: Защо съдбата и волята са включени между шестте основи на вярата?

Отговор: Налице са много чести случаи, в които поради създаден навик или близост човек е склонен да приписва на себе си и на собствените си сили, на собствените си възможности и собствената си воля ония неща, които получава поради благосклонността на Аллах, и да казва: "Аз направих, аз извърших работата, аз заслужих, аз измислих, разбрах и се справих..." В подобни случаи съдбата винаги се изправя пред него и казва: "А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите." (37/96); Ето защо ти трябва да знаеш възможностите си, да не се надценяваш. Ти в състояние ли си да изпълниш всички тези неща с това мъничко бутонче, което държиш в ръката си? "Не!", ще рече тя, ще го спаси от гордостта му и ще осигури равновесие и устойчивост в живота му.

 душата на човека е вродено желанието да се хвали с красивите си и достойни дела, с постиженията си, да се гордее с тях и да се самозабравя. Поради това Аллах, да Му се слави името, изтъква, че всички красиви и добри дела принадлежат не на човека, а на НЕГО.

Всещения Коран в сура "Жените", 4/79 се повелява: "Каквато и добрина да те достигне, тя е от Аллах, а каквато и злина да те сполети, тя е от самия теб. Пратеник те изпратихме при хората. Достатъчен е Аллах за свидетел." Пренавийте обратно лентата на паметта си, надникнете в миналото, надникнете и си спомнете как съдбата излекува главата и сърцето ви, като ви измъкна от блатото на греховете и ви отведе при най-добри приятели, с които беседвахте най-приятно и в резултат на това излекувахте главата и сърцето си, в езика ви разцъфнаха цветята на милосърдието и състраданието, на гърдите ви увиснаха медалите на морала и всеотдайното служене на Аллах, огледайте се, помислете и, ако можете след това, кажете: "Аз го направих!"...

Въпросът има още една, втора страна. Човек от време на време си казва: "Щом Аллах ме е сътворил мен и делата ми, щом аз не съм в състояние да искам нещо, което Аллах не иска, щом аз съм един обикновен робот, програмиран от съдбата, какво е моето участие в собствените ми дела, че да ми се търси отговорност и да ми се приписват грехове за тях?" и се изправя пред опасността да падне в пропастта на принудителността. Поставена пред подобна възможност, волята застава пред него, скача в празното блюдо на теглилката и казва: "Не, ти носиш отговорност, ти имаш задължения към Аллах и носиш отговорност за греховете и за всяко непослушание, всяко роптание, защото и аз съществувам." И възстановява равновесието. По този начин се лишаваме изцяло от опората и на съдбата, и на собственото си вътрешно убеждение, и на хулите, и на отговорностите, и на греховете, и на изказванията, и на калъфа, надянат върху нечистите дела на човека, и на волята, която поема положителните, достойни, красиви неща, дадени от Аллах на човека, за да може да се изправя като фараон, да рече: "Ето ме!" и да поеме щедро дадените от Аллах благоволения въпреки всички слабости и пропуски. Ние можем да се освободим от тази опасност - плод на гордостта, която протяга двете си ръце към всички красоти и добри дела, която се големее и се перчи с добродетелите, увиснали като заложена риза на гърба й само с помощта на съдбата, а от опасностите, възлизащи от опитите на човека да се изскубне от своите задължения - само с помощта на волята. Именно тук пред нас излиза най-правия път, пътят на вярата, по който трябва да вървим.

Човек притежава две ръце, които са много къси пред добрините и красотите и много дълги срещу греховете и опустошенията. В едната от тях трябва да поставим разкаянието, а в другата - изразяваща нашата благодарност и смиреност молитва, отправена към Аллах, и да отворим пътя към Дженнета (Рая).

Важно напомняне:

"Миналото и предопределението се разглеждат от гледна точка на съдбата, а бъдещето и греховете - от гледна точка на волята." Подобно виждане на въпроса човек нарича съдба и се примирява с миналите през главата му бедствия и несполуки, осъзнава отговорността и задълженията си в бъдеще.

Човек, който не може да разгледа миналото и нещастията си от гледна точка на съдбата, изпада в апатия и се стъписва пред всеки отчайващ и смазващ спомен, непрестанно се оплаква от положението, в което е изпаднал, блъска си главата тук и там и изпадането му в блатото на греховете и безнравствеността става неизбежно. Човек, който не може да погледне с воля към бъдещето, обвинява съдбата за нещастията и греховете си, потъването му в блатото на греховете става неизбежно. Изразите като орисия, зла орис и игра на съдбата, с които си служи и оплаква от провидението, удвояват бедствията му, вътрешният му свят и сърдечният му живот избледняват и се изсушават, волята му унива и не му остава нищо друго, освен да изпадне под властта на дявола и в безпътица. Ето защо ние сме длъжни да поддържаме в равновесие теглилката, едното блюдо на която трябва да е волята, а другото - съдбата, и да уреждаме живота си по нейно подобие.

Въпрос: Може ли съдбата на човека да се отгатне по чертите на лицето и на ръцете му?

Отговор: Тези, които се занимават сериозно с въпросите на душата, успоредно с нея, като утъждествяване на човека, или като част от тялото, могат да дадат данни и за неговия характер, неговите връзки, приключения.

Твърди се, че когато се придобият сведения за безспорното съществуване на функциите на душата, ще могат да се дават известни сведения за бъдещето на човека, но всичко би станало с позволението на Всевишния Аллах, да Му се слави името.

Освен това тезиоито се занимават с въпроса откъм научната му страна, т.е. проучват физическото устройство - анатомията на човека, и полагат усилия да разгадаят значението на формите на материята, могат да предсказват това, което ще се случи на човек, макар и в ограничена степен, по чертите на ръката му. Да не би да бъда погрешно разбран, това не означава проникване в тайните на Аллах, а само използване на знаците, поставени в нашите тела за подсказване на някои неща от бъдещето на всеки човек.

Тайната на Аллах се знае само от Аллах и тази тайна се състои не само в предсказания от горния характер. Полагането на усилия за предсказване бъдещето на човека по белезите и отликите, поставени от Аллах по човешкото тяло, е един от въпросите, които са били на дневен ред през времето на нашия Пророк. Занимаващите се с тази дейност се наричали каифи. По онова време срещу Усама, син на освободения от нашия Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) Зейд ибн Харисе, е била пусната клюка. Хз. Мухаммед алейхисселям повикал един от каифите, който сравнил краката на лежащите баща и син, които не били завити под покривката и установил, че между тях има идеална прилика. По този начин истината, която се знаела от нашия Пророк, се потвърдила от Каифа.

Немислимо е знаещият още какви ли не истини наш Пророк, който бивал уведомяван от Аллах за толкова много неща, да не е знаел истината за Усама. Но той се е ръководел от мисълта да потвърди положението на една наложила се институция чрез една истина, излязла от устата на Каиф. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) отишъл при Хз. Айша и съобщил новината със засмяно лице:

- Айша, Усама е роден син на Зейд.

Казаното от каифа е съответствало напълно на онова, което е казал Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари), защото, както е написано в Свещения Коран, от всичко казано и сторено от този снажен титан няма нито едно празно и безсмислено нещо. "И не говори той от себе си." (53/3)

Разказаният случай може да е поощрение от страна на Пророка, който е искал да подтикне последователите си да търсят помощта на специалистите по дадени въпроси. Впрочем по въпроса за облагородяването на плодоносните дървета той е заявил: "Вие си знаете земната работа." С този израз той не е искал да каже: "Аз не знам." Кой друг може да знае, ако Пророкът не знае? С това вероятно е искал да каже следните неща, обяснението на които изисква дълго време:

а) Може би е проявил благосклонност към последователите си.

б) Възможно е в онези времена между някои сподвижници все още да е съществувало убеждението и разбирането, че е необходимо причините да се изясняват не чрез своя Създател, което е несъвместимо с единобожието. Впрочем през нощта на примирието в Худейбие се е случило нещо подобно. Завялал дъжд. Когато се съмнало, нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал: "Тази сутрин някои от нас се събудиха мюслюмани, а някои - неверници." На въпроса "Как е възможно подобно нещо?", той отвърнал: "Тези от вас, които са си помислили, че дъждът е причинен от звездата Сириус, са неверници, а които са си помислили, че е от Аллах, са се събудили мюслюмани." Също така по онова време се вярвало, че облагородяването на фурмите непременно осигурява прибирането на доброкачествени плодове... Нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари) може би е решил да докаже на практика, че всичко зависи само от Аллах и че причините не могат да окажат съществено влияние върху резултатите. С израза "Вие си знаете земната работа" Пророкът може би е имал предвид да пожаже, че не бива при всички случаи да се подценяват причините и че подобно правило не съществува.

в) Тези изказвания на нашия учител и Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари), който ще бъде водач на поколенията до Съдния ден, можеха да се приемат като закон. Обаче в живота на човека съществуват цял куп въпроси, които не са в кръга на законите и се решават с опит в зависимост от условията и от времето. В наши дни науката напредна толкова много, че пилетата вече се излюпват не с мътене на квачка в продължение на цели 21 дни, а с машини за по-кратко време и с по-малки разходи. Също така с оранжериите се увеличават добивите от растенията и се печели време. Кой знае дали в бъдеще няма да се открият източници на нови енергии. Възможно е в Космоса да се наместят гигантски огледала, които да отразяват и да насочват слънчевите лъчи към определени сектори. Както е казано в Корана, през всичките четири сезона на годината ще се раждат най-различни плодове и продукти, в резултат на който няма да останат хора, на които човк да даде зекят (задължителна милостиня).

г) С израза "Вие си знаете земната работата" нашият Пророк е открехнал вратата към бъдещето. Като се е предпазвал да дава препоръки, подобни на следните: "Облагородявайте" или "Не облагородявайте", той не е сковал волята и съвестта на хората, а им предоставил възможност да проявяват собствена инициатива.

Накратко казано, вярването в съдбата е необходимо условие, което трябва да се спазва от всеки, който иска да стане истински мюслюманин. Ние трябва да вярваме на съдбата, както вярваме на Аллах, на Неговия Пророк, на всички пророци и ангели, на Книгите и на Второто пришествие. Тези основи на вярата са правила, норми и опори на живота, който прекарваме тук, на земята, за да спечелим право на вечен живот. Ако разклатим само една от тези опори, ще разклатим и може би ще срутим из основите онова, което искаме да построим. Кур’ан-ът и хадисите обръщат сериозно внимание на въпроса за съдбата, която е най-силният израз на волята на Аллах, най-ценната наука, установена от Него, която заслужава най-голямо внимание след въпроса за Второто пришествие. Въпросът за съдбата не се засяга в хадисите, които разглеждат основни въпроси на вярата. Той се разглежда, когато става дума за Аллах и за Неговите качества, като се взема предвид значението и тежестта на въпроса. Това означава, че мюслюманинът, който се стреми да вярва в Аллах така, както го изисква Аллах, трябва да вярва и на съдбата. С други думи, задължителното вярване в съдбата е изискване на съвършената вяра в Аллах. Който не вярва в съдбата, не може да се смята, че вярва както се полага на Аллах и на Неговото величие.

Всеки вярва в съдбата в зависимост от нивото, на което е могъл да се издигне, поради което отношението към Аллах е различно. Един човек, който е направил първите си стъпки във вярата и тъпче на едно място, вярва, защото се чувства принуден да вярва поради необходимостта да подражава на другите. А един преминал доста перипетии и достигнал до края на живота си помъдрял човек е достигнал в дълбините на съвестта си до онази точка, от която е в състояние да вижда във всяко нещо делата на Аллах, осъществяването на казаната в свещения хадис мисъл: "Ще бъде окото, което вижда, ръката, която държи" и без да допуска обратната възможност, ще каже: "Чувствам, че Аллах движи пръста ми." Това зависи от нивото, до което е достигнал даденият човек, и от ъгъла, от който гледа и вижда нещата.

Съдбата не е нито научен, нито практичен въпрос. Тя е свързана със съвестта ни, с положението ни. Колкото и да разказваме за пчелния мед, за неговото съдържание и вкус на един човек, който не е вкусвал мед няма да постигнем ефекта, който ще се получи, ако му дадем да яде мед. И докато съществуването на Всевишния може да се обясни чрез Корана, хадисите и научни доводи, съдбата трябва да се потърси в искреността на душата.

Съдбата е чувствителен въпрос, който прилича на плъзгава плоскост. Има вероятност човек да се плъзне, да падне върху тази плоскост. Ето защо някои учени забраняват на учениците си да говорят за нея. Измежду учениците се намират такива, които ги питат защо самите те говорят за съдбата и те обикновено отговарят:

- Вярно е, че говоря, но все ми се струва, че на главата си имам една птичка и треперя от страх да не хвръкне.

За да се предаде и да се възприеме дадена мисъл за съдбата, е необходимо да се разгледат и да се разберат много добре следните основни неща. Смятам, че чрез тези четири точки е възможно да се обясни всяко нещо свързано със съдбата:

1. Степените на съдбата – план, записване, желание, създаване.

2. Безбрежната наука на Аллах (да Му се слави името), която вижда събрани в една точка миналото, настоящето и бъдещето.

3. Частичната воля: значението, същността и доводите за съществуването й.

4. Съгласуването на отношението между съдбата и частичната воля.

Tweet

Whatsapp