Защо са сътворени природата, природните закони и причините

1. Законите и причините са средства и завеси. Спуснатите свише заповеди и разпоредби достигат до онези обекти, за които са предназначени

Когато Всевишният Аллах е създал материалния свят, ведно с него е сътворил природните закони и причините на явленията като неразделно качество на природата. Влезлите в жизнения простор при първото сътворение по дадената заповед "Бъди!" са влезли същевременно съоръжени с тази особеност. "И му дадохме по една причина за всяко нещо." (18/84) отразява именно тази истина.

Всички причини и закони са само прикритие на достойнството и величието на Всевишния Аллах. Зад тяхното прикритие Той, Аллах, да Му се слави името, Творецът на вселената, включително причините, които създава. Законите и причините имат задача, поставена от Твореца, да напомнят за изпращаните от Кудрет'а¹ призиви и наредби за разумна икономия и да изпълняват ролята на дантелени завеси, зад които се крие Всевишният Аллах от привидните оценки на ума и разума.

Дори заемащите постове в гражданското общество държат за честта, достойнството и гордостта си, поради което прибягват до различни средства, а дори и към непозволени действия. В учрежденията, в които заемат постове, не се намесват лично в работите, за да не правят впечатление, и използват другите в името на собственото си достойнство и гордост. Така например един ръководещ държавата не взема в ръката си кочан с разписки, за да обикаля пазарите за събиране на суми като общински агент, защото постът, който заема, не му позволява да върши тази работа. Генералът не се заема лично с осигуряването на чистотата в помещенията, разнасянето на храната или с почистването на оръжията.

Може да допуснем грешка в сравнението, но Всевишният Аллах, Единственият Господар на вселената и на всички същества, които я населяват, ръководи и управлява всички събития, които протичат в света, също така скрит зад завесата на законите и причините, защото достойнството и величието Му изискват това. Само с тази разлика, че по отношение на нещата, зад които Всемилостивият и Милосърден Аллах прикрива, не става въпрос за необходимостта от оказване на въздействие. Получава се така, че законите и причините се превръщат в един вид държавно учреждение, което изпълнява получените свише заповеди и наредби. В действителност цялата работа се ръководи и извършва от самия Аллах, да Му се слави името.

2. Природните закони и причините са създадени, за да се превърнат в пряк прицел на необосновани оплаквания

Предметите и събитията имат две страни: Мелекют (вътрешна) и Мюлк (външна) - също като огледалото, едната страна на което е прозрачна, сияйна, чиста, а другата - тъмна, мръсна, грозна и повредена. Тъй като подобно на огледалото във вътрешната страна на предметите, наречена Мелекют, не действат законите и причините, тя не е замърсена, повредена и неугледна. Тук всичко е прозрачно и блести от чистота. Животът, светлината и милосърдието могат да се посочат като три символа на тази вътрешна страна. А във външната страна (Мюлк), противно на честта, величието, съвършенството и красотата на Всевишния Аллах, правят впечатление такива неприятни за слуха, обонянието, зрението и дори за въображението и мисълта неща, поради които законите и причините са създадени именно, за да служат като завеса, а понякога и като пряк прицел именно в такива случаи. Всевишният Аллах провежда събитията именно зад тези причини и завеси. Освен това поради факта, че се отправят незаслужени и неуместни протести и укори направо към Всевишния Аллах, е възникнала необходимостта да се създадат законите и причините. Защото заблудени и неуки хора, поради късогледство и недовиждане на тънкостите, дълбоките мъдрости и безбройните скрити красоти в предметите и явленията, отправят своите жалби направо към Всевишиня Аллах и му се оплакват неоправдано. А в действителност едно подобно оплакване е по-голяма беда от самата причина, предизвикала оплакването. Да, много пъти една беда, която е ставала причина за оплакване, се е превръщала в причина за възникване на още по-голяма нова беда. Ето защо Всевишният, който е Рахман (Всемилостив) и Рахим (Милосърден), изразява безкрайно милосърдие към тях и безброй пъти ги спасява, като обвива всички събития грижливо с причините, спуска завеси пред очите им и им прощава.

Ето защо скритият протест във воплите на загубилата плода на любовта си изтерзана майка бива завит със завесата на болест, нещастие и по този начин майката бива спасявана от отправянето на хули към Аллах, което е още по-голямо нещастие от смъртта на детето й. Колко е Велик и какво великодушие проявява нашият Повелител към рабите си с подобни преливащи от любов жестове към тях и колко е недостатъчна думата голямо в сравнение с неговото безкрайно величие!...

3. Природните закони и причините са създадени, за да привлекат вниманието на човек върху вечното изкуство на Аллах

Величието на художника се измерва с ценността на произведенията му. Чуруликащи птици, пъстри цветя и чудни художествени нюанси, които се забелязват и в най-нищожните създания, и още какви ли не неща!... Да, с всичко това Аллах, да Му се слави името, възпява имената и качествата Си със свойствения език на природата, разкрива значението на тези имена и качества, като излага на показ под формата на причини техните прояви и отлики, дава възможност на разумните създания да ги съзерцават и разгадават... И се любува на техните изумления и възхищения.

Всеки обаятелен и съвършен човек иска да вижда и да излага на показ своята обаятелност и своето съвършенство. Любовта към подобно удоволствие, което се забелязва дори и в най-бездарните хора на изкуството, се излага на показ в тъй наречените галерии и изложби, едни от които се откриват, а други се закриват всеки ден. А всъщност красотата и съвършенството сред човечеството служат като единица мярка, при това най-малката единица мярка за установяване на притежателя на абсолютната красота и съвършенство. Въпреки това дори с тази примитивна мярка не е никак трудно да се види, че притежаващият абсолютната красота и съвършенство, Всевишният Аллах, който е безусловно обаятелен и съвършен, притежава върховна воля и възможност за превръщане на природата в изложбена галерия, воден от желанието да види и да извади на показ красотата и съвършенството Си. Това съзнание и това разбиране за скромност подтиква човека, вдаден в мислите си за Всевишния, към мълчаливо преклонение пред светостта Му. Подобно преклонение пред Аллах е целта на създаване на човека и дори на всички същества. Стълбицата на причините ни насочва по пътя към тази идея и това е от голямо значение за приближаването ни все повече към хоризонта...

4. Постепенността в природните закони и причини

Основното в законите и причините на природата е постепенността. Този е един от най-забулените в тайна доводи, които сочат величието на божественото изкуство. Защото разкриването на все нови и нови имена на всяко стъпало и всеки стадий, прозирането на характерното за цялата творба художествено чудо в различните етапи, които съставляват частите на цялото табло, е нещо специфично само за изкуството на Всевишния Аллах и характерна за Великия Майстор особеност, която не е възможно да се види в нито едно друго художествено произведение.

5. Природните закони и причините са необходимост вследствие на нашето пребиваване в света на мъдростта

Отвъдният свят е обиталище на могъществото, а този свят е светът на мъдростта. Следователно в задгробния свят господства предимствено могъществото, а на този свят - мъдростта. Следователно в задгробния свят не важат законите и причините, а на този свят поради физическата необходимост са в сила законите и причините.

Освен названията Халюк (Творец), Реззак (Осигуряващ препитанието), Шафи (Даващия лек), Мукаддир (Определящ съдбините на всички същества), Мусаввир (Оформящ) Всевишният Аллах притежава още едно име: Хаким (Господстващ, Владетел с неограничени възможности). С това свято име Той върши делата си мъдро, твори мъдро, мъдро намира поводи за изпълнение на законите и причините, мъдро плете дантелата на света.

Тъй като в задгробния свят властва силата, Всевишният Аллах ще прибегне до Силата, ще разруши преходния свят заедно с валидните му закони и причини и на мястото му ще създаде един съвсем нов свят, в който ще господстват други, съвсем нови идеи. Ще бъдат затрити всички ценности и критерии, валидни за разрушения свят и добилият съвсем нов облик живот ще се устреми към преобразувание и набиране на нови сили.

Този вечен свят, в който ще господства мощта на Аллах, райските плодове ще се консумират без необходимостта да се оре и да се сее. И одеянията в рай ще се обличат от хората, без да се кроят с ножици и да се шие с иглата на шивача. Вещите няма да овехтяват и да се късат, хората няма да остаряват и да умират, тъй като няма да съществуват причини, които водят до тези резултати. Нашият свят е светът, в който се служи на Аллах, а онзи свят е обиталище, в което всеки получава, без да се труди. Следователно на този свят всеки трябва да се старае и да прегърне от все сърце причините, за да заслужи благата, които се предлагат на онзи свят. В задгробния свят тази причина няма да съществува, тя ще отпадне, ще я сполети съдбата на другите причини. Да, там няма да има труд.

6. Природните закони и причините са създадени за Сърръ-Теклиф² и за изпитание

Причините и законите са завеси, спуснати пред очите ни, за разделяне на ония, които вярват и не вярват на Гайб (неизвестността, невидимото). Те спомагат за разделяне на мюслюманина от неверника (непризнаващия или незнаещия съществуването на Аллах). Вярата в съществуването на Гайб (невидимото) е най-отличителната черта на мюслюманина.

Ако Всевишният Аллах не искаше, можеше да не създаде законите. Можеше например да натовари света на гърба на един видим за очите ни ангел и да не ни занимава със закона за земното притегляне. Или за да ни дари дете, можеше да ни постави условие да се молим една нощ и на сутринта да го намерим пред вратата си. Също така, ако Аллах беше пожелал, можеше да си послужи със звездите на небето като букви, за да се обажда чрез тях на всеки един от нас. Или Всевишният Аллах можеше да говори с всеки човек поотделно, преди да го сътвори с дадена цел. Защото целта на раждането е, човек да бъде поставен на изпитание. В случай, че всичко бе направено както казахме, ако Аллах беше осъщестсвил казаното от нас, нямаше да съществува чудото на ума и изпълнението от страна на човека на дадените от Аллах заповеди щеше да загуби смисъла си. В същото време човекът щеше да бъде лишен насила от воля и хората щяха да бъдат принудени, щат не щат, да вярват в Аллах - нещо, което не може да се направи от един зрял дух, който има чувство за отговорност. Така е, защото в противен случай сподвижниците на носещия кристално чиста като елмаз душа Ебу Бекир и на носещия черна като въглен душа Ебу Джехил нямаше да се разграничат. И поради това, че нямаше да има тайно изпитание, постът на този, който е готов да се съревновава с ангелите, щеше да бъде запазен и раждането на човека щеше да загуби своя смисъл. Защото преди раждането на човека са съществували ангели с определени постове.

7. Природните закони и причините са създадени, за да подтикне на развитието на мисълта и напредъка на науката и културата

Човекът още от създаването си до наши дни е насочил любопитството и интереса си към сътворената от Всевишния Аллах материя и в резултат на това е открил и изяснил тайните на нещата и явленията... В резултат на положените усилия науката и техниката са достигнали до днешното си ниво. Ако нещата са били наясно още от самото начало, нямало да има любопитство и да се яви необходимост от проучвателни и изследователски дейности, хората щели да се раждат и да прекарват живота си на този свят, без да правят опити и да стигнат до сегашното ниво на развитие. Тъжният живот на такива хора за оплакване, които не биха имали друго занимание освен очакването на смъртта от деня на раждането до края на живота си, би бил за всички ни неизменна съдба, която би получила наименование по-различно от днешното. Но какво по-точно би било онова наименование не можем да кажем, тъй като не сме преживели онзи живот...

8. Природните закони и причини създават известни привички, обичаи и атмосфера на близост, които правят живота по-приветлив

Общуването, дружбата и други подобни отношения между хората, които не стигат до крайности, са незаменими взаимоотношения, които създават приятна атмосфера и правят живота приветлив и привлекателен.

Един лишен от тези хубави страни живот не е никак желан и приятен. Защото не може да става дума, че човек, който не знае какъв ще бъде утрешният му ден, е в състояние да създаде един дисциплиниран живот с определен план и програма... Помислете само до какво положение ще изпадне човек, ако може да се промени начинът, по който хората се раждат на този свят, и да няма връзка между вчера, днес и утре, и ако към това прибавим и същността на смъртта, помислете в какво щеше да се превърме човек? Да, ако животът не се уреждаше от законите и причините в света, всички установени ценности, които придават смисъл на живота, биха изчезнали и той би станал безсмислен. Ако на този свят не се управляваше от висша сила, всички установени ценности, които правят живота живот, биха изчезнали и без тях животът би престанал да е живот.

Средният път в живота се открива чрез размисъл, смислени приятелски отношения, а крайностите тровят живота. Мюслюманин е този, който избира средния път и в тази област, както и във всички други области на живота.

---

[1] Кудрет - предвечното и вечно име на Аллах, Всесилен. (Бел. прев.)
[2] Сърръ-Теклиф - чудното предопределяне на предназначението на живота на всеки новороден на този свят. (Бел. прев.)